РЕШЕНИЕ
№ 2974
гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20253110101612 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба, депозирана от С. К.
Т., действаща в лично качество и като майка и законен представител на децата А. С. К. и К.
С. К., срещу С. В. К., с правно основание чл. 59, ал. 9 и чл. 150 от СК за постановяване на
съдебно решение, с което да се измени Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти съдебен състав, в частта, досежно
определената издръжка, а именно:
- за осъждане на бащата да заплаща месечна парична издръжка в полза на децата, чрез
тяхната майка, в размер на по 500.00 лева за всяко дете, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /07.02.2025 г./, с падеж до десето число на месеца, за който се дължи,
до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й,
както и Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14063 по описа на
2018 г. на РС – Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, в частта, за определения режим на лични
отношения, а именно:
- да се определи режим на лични отношения между бащата и децата, който да
включва всяка първа събота от месеца, за времето от 9 до 17 часа.
В исковата молба се твърди, че децата са родени на 03.06.2010 г. по време на
съвместното съжителство на семейна начала на родителите им – С. Т. и С. К.. Посочено е, че
с Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14063/2018 г. на ВРС,
родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, местоживеенето
им също е определено при нея, определен е режим на лични отношения с бащата и
последният е осъден да заплаща в тяхна полза месечна издръжка в размер на по 150 лв.
Посочено е, че с Решение № 260829 от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810/2020 г. на
ВРС, издръжката била увеличена на по 200 лв. за всяко дете, която сума обаче ищците
считат, че се явява крайно недостатъчна, предвид изминалия дълъг период от време от
постановяване на решението и нарастващите нужди на децата.
С исковата молба се признава, че след множество уговорки и молби от страна на
майката на децата към бащата, последният се съгласил да заплаща издръжка от по 300 лв. за
всяко от тях, считано от 2024 г. Излага се, че ответникът не участва по никакъв друг начин в
1
живота на децата – нито финансово за закупуването на дрехи, консумативи и
принадлежности, нито с присъствието си. В тази връзка се сочи, че по специални за децата
поводи, като рождените им дни, именни дни и други, не получават нищо от баща си.
Отделно от това, е изложено, че децата вече се намират във възраст, обуславяща
извършването на допълнителни разходи, свързани със социалния им живот – ходене на кино,
на организирани екскурзии от училище, международни участия с танцовата трупа, част от
която са, и др., поради което се претендира и увеличаване на издръжката, дължима в тяхна
полза.
Твърди се тотална липса на изградена връзка на другия родител с децата, предвид
незаинтересоваността му към тях и техния живот. В този смисъл ищците споделят, че никога
не са оставали с преспиване при баща си в гр. К., освен веднъж преди две години за два дни.
Предвид това в исковата молба е релевирано искане за допълнително ограничаване на
постановения РЛО.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. К. е депозирал отговор на исковата молба,
в който е изложено становище за нейната допустимост, но по същество неоснователност.
Оспорва се изложената от насрещната страна фактическа обстановка. Ответникът сочи, че
макар и разделени с майката на децата, същият не е преставал да ги издържа, да им купува
дрехи и да се срещат, в който смисъл и изтъква, че считано от м.04.2024 г. сам решил да
заплаща на децата издръжка от по 300 лв., противно на изложеното в исковата молба. В
съответствие с това, отправя предложение за увеличаване на дължимата от него издръжка на
по 350 лв., при съобразяване с доходите му и предвид липсата на специфични нужди на
децата, предполагащи определянето на по-висок размер. Не се противопоставя на искането
за изменение на режима на лични отношения с децата, като изтъква, че те са големи и сами
могат да вземат решения дали и кога да се виждат с баща си.
Моли се за присъждане на разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищците чрез адв. И. В. поддържат исковата
молба.
Ответникът чрез своя процесуален представител адв. М. К. поддържа отговора на
исковата молба.
Контролиращата страна ДСП-гр. В. не се представлява. С молба от 25.06.2025 г.
изразява становище по съществото на спора, като счита, че интересите на двете деца
кореспондират с уважаване на молбата за увеличаване размера на издръжката, имайки
предвид нормативно установения минимум. По отношение на конкретния размер предоставя
на съда. Ако в хода на съдебното производство се докаже, че са налице основателни причини
за ограничаване на постановения режим на личен контакт между бащата и децата, счита, че
същият би могъл да се измени.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от ангажираните писмени
документи се установява по несъмнен начин, не се спори, че С. Т. и С. К. са родители на
децата А. и К. К., родени на 03.06.2010 г. от съвместното им съпружеско съжителстване; че с
Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр. д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС –
Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, родителските права са поверени на майката, която полага
непосредствени грижи за децата в гр. И., а на бащата е определен съответния режим на
личен контакт с децата - първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч. до 17 ч. и един
месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск; че с Решение № 260829 от
23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти
съдебен състав, дължимата в полза на децата издръжка е изменена на по 200 лв. за всяко
дете.
От изисканите справки за съдимост е видно, че С. К. и С. Т. не са осъждани.
От изисканите справки от Районна прокуратура – В. и ОДМВР-гр. В., е видно, че
след извършена справка относно подадени жалби и сигнали срещу лицата С. К. Т. и С. В. К.
е установено, че в регистрите на РП-Варна С. Т. е регистрирана единствено в качеството на
жалбоподател, а относно С. К. – ВРП № 14986/2018 г., преписка, регистрирана на 13.11.2018
2
г. по повод жалба от С. Т. срещу С. К., с оглед престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК. След
извършена проверка, преписката е приключила на 10.01.2019 г. с постановление за отказ да
се образува досъдебно производство, на основание чл. 213, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
От изисканата справка от Общинска администрация В. – Дирекция „Местни данъци и
такси“, от която е видно, че след извършена проверка в информационния масив на Дирекция
„Местни данъци“ е установено, че за лицето С. К. Т. няма данни за декларирано движимо и
недвижимо имущество на територията на Община В. към 17.06.2025 г.
По делото е постъпило писмо от Агенция по вписванията, Служба по вписванията –
В., към което са приложени Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за
лице на основание чл. 45, буква „а“ и „в“ от ПВ за лицето С. К. Т. изх. № 12495/2025 от
16.06.2025 г., Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице на основание
чл. 45, буква „а“ и „в“ от ПВ за лицето С. В. К. изх. № 12496/2025 от 16.06.2025 г., Справка
по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 13.06.1925 г. до 13.06.2025 г. за лицето С. К. Т. и
Справка по данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 13.06.1925 г. до 13.06.2025 г. за лицето
С. В. К..
Видно е от изисканата справка от ТД на НАП – гр. В., че С. Т. не е страна по трудов
договор. Същата е самоосигуряващо се лице към осигурител „А. Т.“ ЕООД. Последният
период с данни за осигуряването е месец декември 2024 г.
Видно е от изисканата справка от ТД на НАП – гр. К., че С. К. за последните две
години не е страна по трудови договори. Същият е самоосигуряващо се лице към осигурител
„С.-К. Т.“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е, видно от
публичния Търговски регистър.
От постъпилата по делото справка от ОДМВР-гр. В. и гр. К., Сектор „Пътна
полиция“ е видно, че С. Т. е собственик на едно ППС, а С. К. на две ППС.
От постъпилата справка от ТП на НОИ – гр. В. е видно, че С. Т. и С. К. не са
получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, безработица, помощи от
Държавното обществено осигуряване и пенсии за последните две календарни години.
От справката, изискана от БНБ, е видно, че С. Т. е титуляр на една разплащателна
сметка, а С. К. на една разплащателна и една спестовна.
От изисканата справка от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В. е видно, че С. Т. и С. К. не са
настанявани за лечение в психиатричните клиники на болничното заведение.
От извършените справки в Единната информационна система на съдилищата и в САС
„Съдебно деловодство“ за това дали са водени дела по Закона за защита от домашно насилие
срещу лицето С. К. се установява, че срещу последния няма водени дела по ЗЗДН.
По делото са ангажирани и множество касови бележки и фактури, удостоверяващи
заплащането на цената на стоки и услуги.
По делото са представени и Информация за клиента по договор от 23.07.2024 г.,
клиент С. В. К., потребителски кредит *; Информация за клиента по договор от 20.02.2025 г.,
клиент С. В. К., потребителски кредит * и Извлечения от банкови преводи – 12 стр., от които
е видно, че ответникът е страна по кредитни правоотношения и че извънсъдебно заплаща в
полза на двете деца месечна издръжка в общ размер от 600.00 лева.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
В показанията си свид. М. С. С. сочи, че живее на семейни начала със С. Т.. Общите
деца на страните живеели в гр. И. в родната къща на С. Т.. Всеки ден на децата са давали по
10.00 лева за автобус, за да отидат на училище. И двете деца учили в гр. А.. И двете деца
посещавали извънкласни занимания – играели в Танцов състав „А.“, а момчето тренирало и
футбол. Разходите за футбола били между 60-70 лева месечно, а за танцовия състав – 45.00
лева на дете. Бащата извън присъдената издръжка не давал допълнителни средства на
децата. Не е купувал подаръци, вкл. за рождените дни на децата, за Коледа, за първия учебен
ден. Свид. С. работил в автосервиз. С. Т. работила като маникюрист. Общият им доход на
месец бил около 3 000.00-4 000.00 лева. Свид. С. бил разведен и плащал издръжка в полза на
биологичното си дете в размер на 300.00 лева всеки месец. Двете деца имали
дерматологични проблеми и посещавали лекар, който им предписал процедури за лечение,
3
като една процедура на месец струвала около 1 000.00 лева общо за двете деца. Ответникът
не е помагал в разходите за училище. Майката купувала униформи, учебници, всичко, което
е необходимо, като свид. С. също помагал в тези разходи. Ответникът работил и реализирал
доходи като шофьор на камион.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. Основателността на молбата по чл. 59, ал.
9 от СК се предпоставя от изменeние на обстоятелствата по смисъла на Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което понастоящем не е загубило
своето значение, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение,
настъпили след влизането му в сила.
Относно молбата за изменение на режима на личен контакт между децата и
бащата:
Настоящият съдебен състав намира, че от предходното произнасяне на съда с
Решение № 4365 от 02.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС –
Варна, ГО, 31-ви съдебен състав, в частта, досежно режима на личен контакт между децата
и техния баща, не са настъпили съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл.
59, ал. 9 от СК, които да обуславят ограничаването на определения със съдебна санкция
режим на личен контак, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства за
това, че контактите между децата и техния баща уврежда законните им права и интереси.
Правоотношенията между децата и техните родители се пораждат от юридическия
факт на установения по надлежен ред произход на детето от родителя или от осиновяването.
В конкретния случай не е спорно, че именно С. Т. и С. К. са родители на децата А. и К. К.
Семейното правоотношение между родителя и детето е самостоятелно и отделно от брачната
връзка между родителите и нейната липса или преустановяване със съдебна санкция не се
отразява на родителското им качество. Независимо дали са в брак помежду си, двамата
родители са самостоятелни носители на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Родителите имат
равни родителски права и задължения, които те упражняват заедно или поотделно в
интерес на децата – арг. от чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. Предоставянето на
родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани
общо от двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права на другия
родител по смисъла на чл. 132 и сл. от СК.
В спора относно отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, включително и
режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите.
Производството по чл. 59, ал. 9 от СК е по спорна съдебна администрация, като съдът не
разрешава правен спор между родителите на детето със сила на пресъдено нещо, породен от
накърнени субективни материални притезателни или потестативни права, а администрира
семейноправните им отношения по повод детето, с оглед липсата на градивен и
конструктивен диалог между страните по горепосочените въпроси, при съобразяване на
установената по делото фактическа обстановка и приложимо право.
Съдът, като взе предвид доказателствената съвкупност по делото, счита, че не е в
интерес на К. и А. К. режимът, който е определен между последните и техния баща, да бъде
изменен, като бъде стеснен, още повече че децата вече са на възраст, която им позволява да
бъдат и по-самостоятелни, вкл. да пътуват до гр. К., където техният баща трайно се е
установил да живее.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че определеният от съда режим
на личен контакт през 2018 г. дори е силно ограничен и не е в интерес на двете деца, имайки
предвид, че липсват данни поведението на бащата да излага на опасност тяхното физическо,
психическо, нравствено, духовно и социално развитие.
Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т. ч. с
този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на
вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто
не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с
мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. пленумът на ВС е дал
принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда
детето „когато пожелае“, тъй като това внася неопределеност и поражда конфликт в
4
отношенията между родителите, от една страна, и от друга – между тях и детето. Но също
толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с
другия родител или да се утежнява предаването му с излишни условности.
В заключение съдът намира молбата по чл. 59, ал. 9 от СК за изменение на режима на
личен контакт между децата и техния баща за неоснователен, което обуславя отхвърлянето
й.
Относно молбата за изменение на присъдената в полза на двете деца парична
издръжка чрез увеличаване на нейния размер от по 200.00 лева на по 500.00 лева:
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетно дете от
родител възниква от момента, в който детето е родено, по силата на закона, и съществува
независимо дали е отправена покана за изпълнение, съответно предприети ли са
принудителни мерки за престиране на дължимото, докато детето навърши пълнолетие или
до настъпване на друго законно основание за прекратяване. Нормата на чл. 143, ал. 1 от
СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на своето непълнолетно дете,
независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от имущество си, т. е.
задължението за издръжка е безусловно, за разлика от издръжката на пълнолетния учащ по
арг. от чл. 144 от СК.
По отношение на размера й следва да се съобразят, критериите, заложени в
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 5/1970 г. и ППВС №
5/1981 г., която е актуална и при действието на сегашния СК, а именно възможностите на
лицата, които дължат издръжка, които се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, както и нуждите на лицата, които имат право на издръжка, съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на
нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството кой от родителите полага непосредствена грижа за децата,
както и обществено – икономическата обстановка в страната.
При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите към
момента, когато се постановява решението, но тъй като издръжката се присъжда за
задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението е възможно да
настъпят обстоятелства, които налагат нейното изменение. Изменението на обстоятелствата
може да се отнасят до здравословно състояние, трудоспособност, доходи, семейно
положение и други, но за да се уважи иск за изменение на издръжката по чл. 150 от СК се
изисква трайна или съществена промяна в нуждата на търсещия издръжка или във
възможностите на задълженото лице.
В случая, от момента на присъждане на дължимата досега издръжка /23.10.2020 г./ са
изминали около пет години, за който период обществено-икономическите условия в страната
са се изменили значително и потребностите на децата са нараснали. В този период размерът
на минималната работна заплата се е увеличил от 610.00 лева на 1 077.00 лева.
От доказателствата, включително гласните, които съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК като достоверни, с оглед тяхната последователност, логичност и връзка с
писмените документи, се установи, че към датата на устните състезания пред РС-Варна
децата са на по 15 навършени години. Същите са ученици в СУ в гр. А., живеят в дома на
майка си в гр. И.. Посещават платени извънкласни занимания – танцова школа, като К.
тренира и футбол. Няма данни да посещават други образователни или творчески
мероприятия, не страдат от хронични задравословни проблеми. Няма и данни за други
извънредни нужди. Нуждите на децата обаче безспорно са нараснали през изминалите пет
години от определяне на последната издръжка, предвид тяхното израстване и развитие -
появили са се нужди свързани със закупуване на учебни помагала, дрехи, храна,
консумативи, които ги доближават до нуждите на пълнолетните.
Крайният извод на съда е, че промяната е трайна, което обуславя необходимост от
увеличение на издръжката в полза на А. и К. К..
При преценка възможностите на бащата съдът съобразява, че същият няма
задължения да издържа друго непълнолетно лице. Ответникът е в работоспособна възраст и
не се спори по делото, че реализира доходи от трудова дейност, като ноторно известен е
фактът, че шофьорите на камиони печелят над минималната за страната работна заплата. С
оглед дадените задължителни указания с ТР № 34/05.12.1973 г. на ВС, ОСГК, при
5
определяне на възможността на дължащия издръжка родител, следва да бъде съобразяван
брутният размер на получаваната работна заплата, като не бъдат приспадани удържаните
суми за данъци и осигуровки и по запори от заплатата на ответника по реда на чл. 272 от
КТ, вкл. не следва да се взема предвид и обстоятелството, че ответникът е страна по
кредитни правоотношения.
Според критериите, заложени в чл. 50 от ППЗЗДет вр. с Постановление № 6 на МС от
15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите минималмни средства за отглеждане и възпитание на дете от 7 до 14 -
годишна възраст са в размер на 3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход /65.00
лева/, или 227.50 лева, а за дете от 14 годишна възраст до навършване на пълнолетие на
детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна
възраст – 4-кратния размер на гарантирания минимален доход или 260.00 лева.
Отделно, съгласно официалните данни от Националния статистически институт, общият
разход за издръжката на лице от едно домакинство за първото тримесечие на 2025 г. възлиза
средно на 2 860.56 лева или на 953.52 лева месечно. Отчитайки индивидуалните нужди на
децата, както и обществено-икономическата обстановка в страната и императивният
минимум на издръжката – ¼ от минималната работна заплата /1 077 лева/, възлизаща на
269.25 лева, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, съдът определя необходимата месечна
издръжка в полза на двете деца, отчитайки конкретиката на настоящия казус, а именно
разходите, които има по повод учебните занятия и извънкласни занимания и възможностите
на бащата, който реализира доходи в месечен размер над средната работна заплата за
страната, в общ размер на 700.00 лева.
Определеният общ размер на необходимата за децата издръжка следва да бъде
разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а
именно техните възможности и материално състояние.
Имайки предвид възможностите на бащата и доколкото майката ще предстои да
полага постоянни и непосредствени грижи за децата и поема непредвидените разходи,
свързани с отглеждането им, от общите определени размери на издръжката за децата бащата
следва да поеме по 400.00 лева, а майката ще следва да поема разликата от по 300.00 лева,
което обуславя основателността на предявения иск до този размер и отхвърлянето му за
разликата до по 500.00 лева.
Следва да се отбележи само за пълнота на изложението, че разликата над нормативно
установения минимум /269.25 лева/ до уважения размер /400.00 лева/ е 130.75 лева, което е
равно на 4.36 лева на ден. Общоизвестен е фактът, че средната цена на една кутия цигари е
около 7.00 лева. Т.е. настоящият съдебен състав счита, че разликата над законоустановения
минимум на паричната издръжка за едно дете до уважения размер не е прекомерна и
непосилна за един баща в работоспособна възраст, нестрадащ от общи заболявания и
реализиращ високи доходи.
С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 СК следва да бъдат
уважен до сумата от по 400.00 лева в полза на всяко дете.
Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на
предявяване на иска – 07.02.2025 г. до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска,
като издръжката бъде заплащана с падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частта касателно присъдената издръжка в увеличения размер.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съдът счита, че в настоящото производство общото правило за присъждане на
разноски съобразно с изхода на спора не важи, доколкото същото съставлява спорна съдебна
администрация, поради което и разноските остават в тежест на страните така, както са
направени от тях – арг. от ТР № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна
следва да се присъди сумата в общ размер от 576.00 лева, представляваща държавна такса,
която остава в тежест на ответника.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК, подадена от С. К. Т.,
ЕГН **********, действаща в лично качество и като майка и законен представител на
децата А. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, срещу С. В. К., ЕГН
********** за постановяване на съдебно решение, с което да се измени Решение № 4365 от
02.11.2018 г., постановено по гр.д. № 14063 по описа на 2018 г. на РС – Варна, ГО, 31-ви
съдебен състав, в частта, досежно определения режим на лични отношения между децата и
техния баща, а именно:
- да се определи режим на лични отношения между бащата и децата, който да
включва всяка първа събота от месеца, за времето от 9 до 17 часа.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на присъдената с Решение № 260829
от 23.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1810 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 40-ти
съдебен състав, парична издръжка, дължима от бащата С. В. К., ЕГН ********** в полза на
децата А. С. К., ЕГН ********** и К. С. К., ЕГН **********, действащи със съгласието на
тяхната майка С. К. Т., ЕГН **********, платима чрез майката, като УВЕЛИЧАВА същата
от по 200.00 лева /двеста лева/ в полза на всяко дете на по 400.00 лева /четиристотин лева/
месечно в полза на всяко дете, считано от датата на предявяване на иска – 07.02.2025 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, с падеж всяко
10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху нея за всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от по 400.00
лева до предявения размер от по 500.00 лева в полза на всяко дете.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1-во от ГПК, предварително
изпълнение на решението, в частта, касателно присъдената издръжка в увеличения размер.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, С. В. К., ЕГН ********** да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на РС-Варна сумата в общ размер от 576.00 лева
/петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща държавна такса по иска за изменение
на издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7