№ 1106
гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20233110202323 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Ш. А. от гр.Бяла, обл.Варна, срещу Наказателно
постановление № 22-0442-000286/15.06.2022г. на началник сектор в ОД на
МВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление и счита същото за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Оспорва изцяло възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка и отрича извършването на нарушението. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. П. Б. от ВАК, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Привежда и допълнителни аргументи за липса
на субективната страна на нарушението. Моли за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
1
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат
присъдени такива в минимален размер.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо
лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят придобил лек автомобил
марка „Тойота Ярис“ с рег.№ В 9613 ВХ, но без спазване на формалните
изисквания, поради което регистриран собственик на превозното средство
останал В. С. И.. По отношение автомобила към 04.12.2021г. не била налична
активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На
10.12.2021г. от Гаранционен фонд-София до собственика на автомобила било
изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, в което се посочвало, че следва
в 14-дневен срок да сключи съответен застрахователен договор, както и че
при несключване на такъв ще бъдат информирани компетентните органи на
МВР с оглед предприемане на мерки по дерегистрация на превозното
средство. Уведомлението било изпратено като обикновена пратка чрез
„Български пощи“ АД. Поради липсата на сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, от Гаранционен фонд била подадена
информация до Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и на
07.01.2022г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Собственикът обаче не бил уведомен за това
обстоятелство по съответния ред, като то не станало известно и на
жалбоподателя. Поради това на 14.04.2022г. около 15,50ч. А. управлявал
процесния автомобил по ул.“Дунав“ в с.Старо Оряхово, обл.Варна. В близост
до бензиностанция „Лукойл“ той бил спрян за проверка от служители на
Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, които направили служебна справка в
информационната система на МВР и установили, че автомобилът е
дерегистриран. Във връзка с тези констатации била образувана преписка
№6089/22г. по описа на Районна прокуратура-Варна с оглед данни за
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. При извършената проверка А. попълнил
сведения, в които посочил, че не е знаел за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила. С постановление на ВРП от 23.05.2022г. било
отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че
съставът на престъплението не е осъществен от субективна страна, а именно-
липсва умисъл за извършването му. Делото било изпратено на наказващия
орган за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето
и на 15.06.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на Ш. А. била наложена глоба в размер на 200,00 лв. и лишаване от
2
право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, е именно-от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Сред тях с най-съществено
значение са представените от Гаранционен фонд документи (справки и копие
от Уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ), от които се установяват липсата на
застрахователен договор към процесната дата, предприетите от Гаранционен
фонд действия за изпълнение на задълженията по уведомяване на
собственика, както и за уведомяване на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Варна за несключване на такъв в съответния срок. Промените в
регистрацията на процесния автомобил се установяват от приложената
справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна.
За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното
копие на постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.05.2022г., ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са
отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след
извършени съответни действия по разследването. Съдържащите се в
постановлението данни кореспондират на останалите писмени доказателства
и позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за
установена по несъмнен начин, включително и факта на управлението на
процесния автомобил от страна на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че
в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично
изразява съгласие с фактическите изводи на прокурора, отразени в
посоченото постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Наказателното постановление съдържа законоустановените в чл. 57 от ЗАНН
реквизити. Същото е издадено в предвидените за това срокове, като при
връчването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
3
правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
(видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи). Издадено е без приложен акт, при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН, след постановяване на отказ от прокурора
за образуване на досъдебно производство. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение
и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи
регистрацията представлява административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
„Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е
установено по делото, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното
превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е
движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на
лек автомобил, управляван по път, отворен за обществено ползване, А. е бил
задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно
регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била
прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, жалбоподателят несъмнено е
осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от
4
процесуалния представител на санкционираното лице, че деянието не е
осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия
орган, собственикът И. да е бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията на автомобила, а още по-малко- да е съобщил за това на
жалобподателя. Липсват данни и санкционираното лице да е узнало по
какъвто и да е друг начин за служебното прекратяване регистрацията на
автомобила му. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта
на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че деянието е
извършено виновно. В тази насока са задължителните указания, дадени в
Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на
ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС,
чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без
за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното
постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно
превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но
има пряко отношение към субективния елемент на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на
административния орган задължението да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона
при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
5
правни последици. Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае
за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното
служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено
административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената
регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и
небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на
непредпазливост. Изрично се приема, че в случаите, когато няма
доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на
собственика на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин
узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
В разглеждания случай не се установява, а и не се твърди от
наказващия орган, служебното прекратяване на регистрацията на автомобила
да е доведено до знанието на формалния му собственик. Няма данни и
жалбоподателят да е узнал по някакъв начин за това обстоятелство.
Следователно деянието, за което е наказан, се явява несъставомерно, което
обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление, поради липса
на виновно поведение.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на съответно
искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0442-
000286/15.06.2022г. на началник сектор в ОД на МВР-Варна, Четвърто РУ-
Варна, с което на Ш. А. от гр.Бяла, обл.Варна, с ЕНЧ:**********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
6
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7