Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/10.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти
състав в публично съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2859 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Н.В.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 3,
чрез адв. М.М.Т.срещу З.Б.И. АД, ЕИК: ****, седалище
и адрес: ***, ****иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 2000
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на л.а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", ДКН ****, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 21.05.2020 г. в гр. Варна, причинено по вина
на водача на л.а. „Пежо", модел 206 и ДКН ****,
застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност»,
със срок на действие до 11.08.2020г., вкл. следните увреждания - облицовка
предна броня с отвори за халогени; лайсна предна броня дясна; халоген преден
десен; решетка преден десен халоген; решетка преден ляв халоген; средна решетка
в предна броня; PVC основа в предна броня; основа предна броня; фар ляв; фар десен;
очиларка; декоративна маска предна решетка; дифузьор
пред р-ри десен; дифузьор пред р-ри ляв; заключващ
механизъм преден капак; преден капак; радиатор воден; радиатор климатичен;
буфер под предна броня ляв; буфер под предна броня десен; врата предна лява;
конзола преден ляв калник; калник преден ляв; рог преден десен; рог преден ляв;
греда между рогове долна, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба - 24.02.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
В о.с.з. на 10.12.2021г.,
на основание чл.214 ГПК е допуснато
изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване от сумата 2000 лв. /две хиляди лева/,
на сумата в размер 3360
лв. /три хиляди триста и шестдесет лева/.
Ищецът основава исковата си претенция
на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. марка
„Фолксваген", модел „Пасат", с ДКН ****. На 21.05.2020г. в 16:00 ч., движейки се в гр. ****е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „Пежо",
модел 206 и ДКН **** НХ, управляван от Н.Д. И., който не спазил чл.6, т.1 от ЗДвП, не пропуснал и блъснал движещият се
по път с предимство „Фолксваген",
модел „Пасат", с ДКН ****.
За настъпилото ПТП били уведомени компетентните органи, които след посещение на
място и изясняване на механизма на ПТП, съставили Протокол за ПТП №***/21.05.2020г. В протокола за ПТП, като виновен е
посочен водачът Н.Д. И., управлявал л.а. „Пежо", модел 206 и ДКН **** НХ, а като причина за настъпване на
произшествието посочили, че водачът на л.а. „Пежо",
модел 206 и ДКН **** НХ, преминал на червен
светофар, извършил маневра ляв завой, не пропуснал и блъснал движещият се по път с предимство
л.а. марка „Фолксваген", модел
„Пасат", с ДКН ****.
Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен
от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета № № ***, в който били описани установените
увредени детайли. Застрахователят не му е изплатил обезщетение за вредите. Ето
защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и
присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ
съображенията му за оспорване на така предявения иск по основание и размер.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между
него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Оспорва наведените в исковата
молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и
всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Навежда
доводи за наличието на съпричиняване на вредите. В случая самият ищец не е
изпълнил вменените му от ЗДвП задължения и по този начин е допринесъл за
настъпването на ПТП. Счита, че при определяне на обезщетението следва да се
приспадне и стойността на запазените части на увредения лек автомобил. Навежда
доводи, че доколкото не са описани изрично запазени и годни части на
автомобила, в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г., т.е. да
се приемат за запазени 25%
от действителната стойност на МПС. Липсват доказателства за извършени разходи
за отстраняване щетите на автомобила. Към датата на ПТП автомобилът бил над
17г. и не следвало да се отремонтира в официален
сервиз. Твърди, че в случая е налице тотална щета,
като обезщетението следва да се намали със стойността на запазените части на
автомобила. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и моли
за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
В проведените в настоящото
производство открити съдебни заседания ищецът, чрез процесуален представител
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответната страна, редовно уведомена,
не изпраща представител. С нарочна молба по хода на делото изразява становище
за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена по
изложените в писмения отговор съображения.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения
осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. ***. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг
от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването
и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът
и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени
вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че към датата на настъпване
на ПТП по отношение лек автомобил
„Пежо", модел 206, ДКН **** НХ е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника; че при ответника е заведена щета под № ***.
От
представеното удостоверение №
***
за регистрация част І
се
установява, че ищецът е собственик на л.а.
марка „Фолксваген", модел „Пасат", с ДКН **** и затова се
явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като
застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния
водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното
събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Протокол за ПТП №***/21.05.2020 г. от Сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР, от който се установява, че произшествиено е станало на 21.05.2020г.
около около 17:00 часа, в гр. В., на кръстовище
образувано от бул. ***". Участник I в събитието: лек автомобил „Пежо
206" с peг. № ***, с водач Н.Д.И.. Участник II в
събитието: лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, с водач Н.В.Й.. Произшествието е посетено от
служители на ОД МВР – Варна.
Застрахователят З.Б.И. АД
е уведомен за събитието, като след оглед от негов представител е съставен Опис
- заключение по щета №: ***, в който са описани причинените
увреждания по автомобила на ищеца.
Представена е преписка по щета № ***
и изготвения снимков
материал свързан със застрахователното събитие.
От административна преписка, образувана
по съставен Протокол за ПТП № *** от 21.05.2020 г. се установява, че с влязло в
законна сила НП № 20-0819-001871 на Н.Д.И.-Ш. е наложено административно
наказание глоба, за това, че на 21.05.2020г. в 16:09 часа в
гр. Варна, на кръстовище на бул. ***", като водач на лек автомобил „Пежо
206" с peг. № *** преминава на неразрешен /червен/
сигнал на светофарна уредба, в резултат на което е настъпило ПТП с участието на
лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, по който са настъпили
материални щети – нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
За установяване
наведените фактически твърдения относно обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, в полза на ответника са събрани
гласни доказателства чрез разпит на св. Н.И.-Ш..
Св. И.-Ш. в показанията си установява, че е участвала в ПТП на 21.05.2020 г. в
гр. Варна. На кръстовището с ул. Ц. предприела ляв завой, като трябвало да
пресече две светофарни уредби, но видяла само втората светофарна уредба и
преминала при червен сигнал на първата светофарна уредба. Настъпило ПТП.
По
делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът кредитира
като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа
събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни
актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото
застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л.
посочва, че на 21.05.2020г.
около 17:00 часа Участник II с лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***, управляван от Н.В.Й.,***, в
посока от Запад към Изток. Участник I с лек автомобил „Пежо 206" с peг. № ***, управляван от Н.Д. ***, в
посока от Юг към Север (към ул. „***"). Кръстовището, образувано от бул. ***"
е регулирано със светофарна уредба. Лек автомобил „Пежо 206" с peг. № *** при преминаване през
кръстовището на неразрешен за него сигнал на светофарната уредба, блъска
преминаващия на разрешен сигнал за него лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***. В следствие на удара настъпват
материални щети за автомобилите. За лек автомобил „Пежо 206" с peг. № *** ударът е в странична задна лява
част на автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП - „деформация по лява
врата и калник заден ляв". За лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № *** ударът е в предната част на
автомобила, с видими щети според Протокол за ПТП -„деформация предна част, теч
техническа течност". След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с peг. № *** (описани от застрахователя
предимно в предната част на автомобила), схемата в Протокол за ПТП, снимките
изготвени след произшествието, вещото лице счита, че реалният и възможен
механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следния - пряк контакт
между две превозни средства движещи се перпендикулярно едно спрямо друго, при
което единият автомобил пресича траекторията на движение на другия автомобил и
настъпва удар между тях. Вещото лице приема уврежданията, установени при оглед
от представител на застрахователя, описани в Опис - заключение по щета № *** и видими на предоставения снимков
материал, а именно: Облицовка предна броня с отвори за халогенни, Лайсна предна
броня дясна, Халоген преден десен, Решетка халоген преден десен, Решетка
халоген преден ляв, Средна решетка в предна броня, PVC основа в предна броня, Основа броня
предна, Фар ляв, Фар десен, Очиларка, Маска декоративна решетка предна, Дифузьор пред радиатори десен, Дифузьор
пред радиатори ляв, Заключващ механизъм капак преден, Капак преден, Радиатор
воден, Радиатор климатичен, Буфер под броня предна ляв, Буфер под броня предна
десен, Врата предна лява, Конзола калник преден ляв, Калник преден ляв, Рог
преден десен, Рог преден ляв, Греда между рогове долна. Уврежданията, който са
установени по автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя
и видими на предоставения снимков материал, са в предна част на автомобила в
зоната на удара и са вследствие на деформация и изместване на увредени детайли.
При съпоставяне на механизма на произшествието, описан в Протокол за ПТП,
скицата в Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек
автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № *** и е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата пазарна стойност на
материалите и труда, необходими за възстановяването на вредите по МПС,
настъпили следствие на ПТП, е в размер на 4147.31 лв.. Не са налице обективни данни за
изчисляване на скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат",
с peг. № *** в момента на удара и преди
произшествието. Съгласно декларация от водача на превозното средство, скоростта
му на движение е била не повече от 50 км/ч.. Не са налице обективни данни за
установяване на скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат",
с peг. № *** преди произшествието, не е
изготвен огледен протокол и поради това не е възможно
да се установи положението на превозните средства в момента на възникване на
опасността, видимостта в този момента на водачите един към друг и съответно да
се отговори дали водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № *** е имал възможност да предотврати
произшествието. Общата стойност на щетите нанесени на процесното МПС
„Фолксваген Пасат" с peг. № ***, като се съобрази методиката за
изчисление на щети по Наредба №
49/2014 г., предвид годината на експлоатация на автомобила, която към датата на
ПТП е 17 години, е в размер на 1 756.73 лв..
Общият размер на
щетите върху горепосочения автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП с
алтернативни части, е в размер на 5 002.45 лв.. Средна
пазарна стойност на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № *** към датата на застрахователното
събитие - 21.05.2020 г. е в размер на 4 800 лв.. По
отношение на лек автомобил „Фолксваген Пасат", с peг. № ***, е налице „тотална
щета", тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт, които са в
размер на 4 147.31 лв.,
надвишават 70 на
сто от действителната му стойност, която е 4 800 лв. и са 86.40% от нея. Процесният автомобил е
възможно да бъде изкупен за скрап на цена 220.47 лв.. Стойността, която би била платена от
оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец е 300 лв.
При така установените по делото
безспорно факти, спорният между страните въпрос се свежда единствено до
определяне стойността на разходите необходими за възстановяване на увреждането
и съответно следва ли то се определя при съобразяване възрастта на автомобила и
действителната му стойност.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението
следва да е равно на действително претърпяните
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на
реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни
цени към датата на увреждането и това е сумата от 4 147.31 лв..
Това е така, защото принципът на
пълната обезвреда, действащ и по отношение на
застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна
стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и
формирана при действието на КЗ /отм/
е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Застрахователят е направил възражение за наличие на т.нар. тотална щета, което
съобразно заключението на в.л. е основателно предвид съотношението между
пазарната стойност на имуществото към датата на събитието – 4800 лева и
стойността на необходимия ремонт – 4 147.31 лв.
Съгласно чл. 390,
ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за
извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на
МПС към датата на събитието. В случая стойността
на разходите за необходимия ремонт, които са в размер на 4 147.31 лв., надвишават 70 на сто от действителната
му стойност, която е 4 800 лв.
и са 86.40% от нея.
За предаване на
автомобила за вторични суровини, ищецът би получил сумата 220.47 лв..
Вещото лице посочва
примерни цени на детайли по автомобила /Двигател с оборудване; Скоростна кутия
с главно предаване и диференциал; Окачване предно; Кормилно управление; Врати -
4 броя; Интериор и стъкла; Капак на багажник; Окачване задно; Броня задна; Стоп
- 2 броя; Джанти/, които не изглежда да са пряко засегнати от процесното
произшествие, при реализацията им като употребявани резервни части от
оторизиран за продажбата им търговец и в случай, че същите не са увредени. Стойността,
която би била платена от оторизиран за продажба на употребявани резервни части
търговец е 300 лв.
Съгласно експертизата, пазарната цена на
друг идентичен на увредения автомобил е 4800 лева. Примерната стойност на
автомобила при изкупуването му от пункт за изкупуване е 220.47 лева, а стойността, която би била платена от
оторизиран за продажба на употребявани резервни части търговец е 300 лв.. От сумата 4800 лева следва да се приспадне сумата 220.47
лева и сумата 300 лева, които биха могли да се получат за автомобила при
предаването му за изкупуване,
и за запазени части, при което се получава остатък на дължимото обезщетение от 4279.53
лева. Претенцията следва да се уважи в заявения общ размер от 3660 лева.
В тази връзка съдът намира, че
доводите на ответника за задължително определяне на дължимото в случая
обезщетение при условията на Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба
№24/08.03.2006г. и методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на
вреди, са неоснователни. Действително според чл.499, ал.2 КЗ обезщетението за
имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска отговорност“, се определя в
съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
приета в съответствие с чл.504 КЗ, като не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към Наредба
№24 от 08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на
моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се
определя по експертна оценка. Посочените
норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност“
обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен
до застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя,
без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е
налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499,
ал.2 КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки
по чл.558, ал.2 и ал.5 КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г.
вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за
определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при
съдебно предявена претенцията за репариране
на имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва
да определи обезщетението
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие,
като ползва заключение на вещо лице. Като
при кредитиране на
заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от
вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава
минималните размери по Методиката,
тъй като, ако пострадалият
не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл
да извърши ремонта, респективно
не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика
е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи,
които ще бъдат извършени в бъдеще,
следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия
за извършване на ремонта.
Предвид гореизложеното неоснователни
се явяват и съображенията на ответника, че размерът на обезщетението, не може
да се определи на база необходими разходи за ремонт по средни пазарни
стойности, тъй като в случая не е доказано ремонтиране на уредения автомобил.
В разглеждания казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне
на размера на обезщетението не отразяват адекватно
действителната стойност на причинените вреди, тъй като
не отчитат средната пазарна стойност, достатъчна към момента на
увреждането за закупуване на ново
имущество от същия вид, респективно
пазарната стойност на ремонта за
отстраняване настъпилата вреда
/Решение по в.т.д. № 374 по описа за 2019г. на ВОС; Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС и
др./.
Неоснователна е претенцията за законна
лихва върху дължимото обезщетение.
Представянето на доказателство за дерегистрация на автомобила има
значение за началото на срока
за забава, но не и за
основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение)
при установена тотална щета.
Поради това и поставянето
в диспозитива на решението (в случай, че е проведено съдебно производство) на условие за
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията, няма отношение към главницата /Решение
по т.д. №439/2018г. по
описа на ВОС/.
По делото липсват представени от ищеца
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила, ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение и не дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и законни лихви
върху подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на
предявяване на иска - Решение №
44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение №
59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.. В посочените решения
е прието, че задължението на застрахования по чл.193, ал.3 КЗ (отм.) за
представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване регистрацията
на застрахованото МПС има значение за началния момент на забавата и за правото
на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва. В случай, че
регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това,
осъдителният диспозитив на съдебното решение в частта за обезщетението за
забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с този факт - Определение
№144/16.03.2020 по дело №1681/2019 на ВКС, ТК, II т.о..
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от ищеца следва да му
бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно размера в
който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждане на следните суми: 134.40 лв.
- държавна такса; 150 лв. – депозити вещо лице и 700 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие От страна на
процесуалния представител на ответното дружество е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, броя на
проведените по делото открити съдебни заседания /две/, ангажираните в
производството доказателства /писмени, гласни и САТЕ/ и при съобразяване с
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
вр. ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно.
С оглед крайния изход на делото и след направените изчисления съдът намира, че
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата 984.40 лв.,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ****, седалище
и адрес: ***, ****, да
заплати на Н.В.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 3360 лв. /три хиляди триста и
шестдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на л.а. марка „Фолксваген", модел „Пасат", ДКН ****,
настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.05.2020 г. в гр. В., причинено по
вина на водача на л.а. „Пежо", модел 206 и ДКН ****, застрахован при ответника по договор
за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие до 11.08.2020г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ. като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 24.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователна.
ОСЪЖДА
З.Б.И. АД, ЕИК: ****, седалище
и адрес: ***, ****, да
заплати на Н.В.Й., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата 984.40 лв. /деветстотин осемдесет и четири лева и 0.40 стотинки/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: