О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260078 11.02.2021
година град
Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на горепосочената
дата година 2021
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 13 по описа на Варненския апелативен съд за 2021г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано
по подадена частна жалба от М.И.Н., гражданин на Руска Федерация, роден на ***г.,
с паспорт № 71 7722691, издаден на 14.02.2012г. от ФМС 77 906 срещу
определение № 2086 от 23.11.2020г. на Варненския окръжен съд, търговско
отделение, постановено по т.д. № 1265/2020г., с което на осн.чл.210 ал.2 ГПК
съдът е разделил от делото иска с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от
частния жалбоподател срещу М* Х*, гражданин на Кралство Дания, роден на ***г. в
гр.Глостръп за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 567,49 евро,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на
проведеното от ответника въвеждане в заблуждение на ищеца при сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2008г. с
представляваното от ответника дружество „ВАРНА САУТ БЕЙ“ ЕООД с ЕИК *,
изразяващи се в заплатени от ищеца по сметка на трето лице авансова част от продажна
цена по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 11.11.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, както и обективираното в исковата молба искане с
правно основание чл.389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск по
чл.45 ЗЗД за разглеждане в отделно производство. Според частния жалбоподател
обжалваното определение е очевидно неправилно, както и неправилно като постановено при нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.
Нарушени са императивните норми на
чл.113 изр.2 ГПК и чл.210 ал.2 изр.2 ГПК, нарушено е и правото на ищеца за
достъп до правосъдие. Определението е и очевидно неправилно, тъй като с него се
нарушава явната забрана за разделяне на съединени искове, които са свързани
помежду си. Обжалваното определение в настоящия случай прегражда развитието на
производството по евентуалния иск, като създава големи проблеми от процесуален
характер, както и такива, свързани с формиране на независимото вътрешно
съдийско убеждение, а също така и непреодолими пречки от финансов характер, свързани
с плащане на голяма сума за държавна такса по евентуалния иск :
5 911,88лв, която не би се дължала, ако евентуално съединените искове се
разглеждаха в едно производство. Затова според частния жалбоподател
определението подлежи на обжалване на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Направено
е искане съдът да постанови съединяване за разглеждане в едно производство на
разделените искове, предявени с една искова молба вх.№ 23997/11.11.2020г.,
които понастоящем са разпределени за разглеждане в две отделни дела – т.д. №
1265/2020г. на ВОС и т.д. № 3408/2020г.
на ВОС. Направено е и искане за спиране на двете производства.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Частната жалба е процесуално
недопустима поради това, че атакуваното определение не подлежи на обжалване.
Съгласно нормата на чл.274 ал.1 ГПК срещу
определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и
в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното определение не попада в нито
една от посочените хипотези. То не е преграждащо развитието на производството
по предявения евентуален иск с правно основание чл.45 ЗЗД, тъй като постулира
разглеждането му в отделно производство. Наличието на финансово затруднение у
ищеца за заплащане на дължимата държавна такса по отделения иск може да бъде
преодоляно по предвидения в процесуалния закон ред, но не предпоставя
разглеждането на двата иска в едно и също производство. Възражението за
разглеждане на основния иск по реда на
търговските спорове следва да бъде направено по реда на чл.369 ал.1 ГПК.
Настоящият състав не е компетентен да се произнесе по него.
С оглед установената недопустимост на
частната жалба искането за спиране на производството по двете дела - т.д. №
1265/2020г. на ВОС и т.д. № 3408/2020г.
на ВОС не следва да бъде разглеждано.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената частна жалба от М.И.Н.,
гражданин на Руска Федерация, роден на ***г., с паспорт № *, издаден на
14.02.2012г. от ФМС 77 906 срещу определение № 2086 от 23.11.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1265/2020г.,
с което на осн.чл.210 ал.2 ГПК съдът е разделил от делото иска с правно основание
чл.45 ЗЗД, предявен от частния жалбоподател срещу М* Х*, гражданин на Кралство
Дания, роден на ***г. в гр.Глостръп за осъждане на ответника да заплати сумата
от 75 567,49 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на проведеното от ответника въвеждане в заблуждение на
ищеца при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 03.12.2008г. с представляваното от ответника дружество „ВАРНА САУТ БЕЙ“
ЕООД с ЕИК *********, изразяващи се в заплатени от ищеца по сметка на трето
лице авансова част от продажна цена по договора, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
11.11.2020г. до окончателното погасяване на задължението, както и
обективираното в исковата молба искане с правно основание чл.389 ГПК за
допускане на обезпечение на предявения иск по чл.45 ЗЗД за разглеждане в
отделно производство поради нейната недопустимост.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: