№ 1434
гр. Русе, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20244520104014 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. Д. иск
против Неткредит ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София, ул. Лъчезар
Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х-С - да бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ***
от *** г. сключен с Неткредит ООД на основание чл. 26, ал. 1 от 33Д, поради
това, че противоречи на императивни законови разпоредби – чл.11 и чл.19,
ал.4 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.143, ал. 1, ал. 1 от ЗЗП. Не се претендира
цялостна нищожност на договора. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В указания срок ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на
на *** г. между страните по делото е бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***. По силата на договора, кредиторът Неткредит ООД е
предоставил на кредитополучателя Д. кредит в размер на 2 000.00лв., със срок
на кредита 18 месеца. Страните са се договорили, че размерът на вноската по
кредита е 150 лв., ГПР- 48,84 %, Годишен лихвен процент- 40.44%. Съгласно
изрична уговорка в договора – чл.6 е предвидено, че в случай че
1
кредитополучателя не предостави предвидената в чл.4, ал.3 от договора
гаранция му дължи неустойка в размер на 2 556.00 лв. Съгласно разпоредбата
на чл.4, ал.3 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да
предостави на кредитора гаранция гаранция по ред и условия съобразно общи
условия/ОУ/ на кредитодателя.
От правна страна:
Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/
„Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен“
Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/
„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България“.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване
и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с
т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
Изхождайки от предмета на договора - за потребителски кредит, и
страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има
характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се
съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
уредени в глава трета,в т.ч. чл. 11, чл.19, ал.4.
Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по
делото Договор за потребителски кредит № *** от *** г. съдът констатира, че
неустойката по чл.6 от същия – не е посочена сред съществените елементи на
договора за потребителски кредит и не е включена в посочените ГЛП и ГПР.
2
Кредитополучателят е в неизвестност относно това, че за тази допълнителна
сума, която оскъпява на кредита не е включена в посочения ГПР. Основно
изискване, което чл. 10 от Закона за потребителския кредит поставя, е
условията на договора да са посочени по ясен и разбираем начин. Това
изискване в случая не е спазено. Това е така, защото посоченият в договора за
потребителски кредит размер на годишния процент на разходите 48,84% е
близък до законовия максимум по чл. 19, ал.4 от ЗПК - годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, но не включва неустойката по
чл.6 от договора. Посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй
като със сигурност не включва задължението по чл.6 от договора. Чл. 11,
ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква договорът да посочва годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са
посочени коректно. Нито размерът на годишния процент на разходите, нито
размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни. Ако размерът на
дължимите на основание чл.6 от договора суми беше включен при
изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би
надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 от ЗПК постановява,
че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен. В случая обаче не се претендира цялостна недействителност,
а само на разпоредбата на чл.6 от договора, предвиждаща неустойката, която
води до надвишаване на допустимия максимален размер на ГПР и поради това
същата е нищожна поради противоречие с чл.19, ал.4 от ЗПК. Предявеният
иск за прогласяване на тази нищожност е основателен и следва да се уважи.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 102,24
лв.-заплатена д.т., а на адв. Д. М. от АК Пловдив адв. възнаграждение в
минимален размер, т.к. същият е предоставила на ищцата безплатно правна
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА за НЕДЕЙСТВИТЕЛНА /НИЩОЖНА/, на осн.26, ал.1
ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК разпоредбата на чл.6 от Договор за
потребителски кредит № *** от *** г. сключен между ищцата М. И. Д.,
ЕГН:********** иск против Неткредит ООД, ЕИК ********* със седалище
гр. София, ул. Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х-С.
ОСЪЖДА Неткредит ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София, ул.
Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х-С да заплати на М. И.
Д., ЕГН:********** сумата в размер на 102.24 лв.- разноски за държавна такса
по делото.
ОСЪЖДА Неткредит ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София, ул.
Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Н. Х-С да заплати на адв.
Д. М. от АК Пловдив сумата от 668.00 лв. – представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната на М. И. Д. безплатна адвокатска
помощ по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4