Решение по дело №128/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 189
Дата: 4 април 2023 г.
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20237150700128
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

189 /4.4.2023г.

гр. Пазарджик

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                                  Председател:  Десислава Кривиралчева

                       Членове:    1.   Георги Видев

                                                                    2.  Дияна Златева - Найденова

 

при секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административно дело № 128 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба на община Ракитово против Решение № 285 от 26.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 4/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е отменен отказът на кмета на община Ракитово, обективиран в Писмо изх. № 94-4307/20.12.2021 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността в реални граници на имот – нива от 1 дка в м. “Студен въбел“, находящ се в строителните граници на гр. Костандово и индивидуализиран в помощен план като им. № 38844.520.1. и преписката е изпратена на кмета на община Ракитово за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок.

Касаторът – кмет на община Ракитово – моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата против оспорения отказ или алтернативно делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на районния съд. Излага съображения за нарушения на закона, като твърди и че са нарушени процесуалните правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Възразява за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение.

Ответниците – А.М.К., Е.М.Ш. и А.А.К. – оспорват жалбата чрез процесуалните си представители в проведеното съдебно заседание. Излагат съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното решение. Претендират разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Разгледана по същество тя е неоснователна:

Районният съд е приел, че административният орган при издаването на удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 4-6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ не е установил всички факти от значение за издаване на акта. Процесният имот не е бил идентифициран с площ и граници по действащия кадастрален план и не е било определено застрояването в него, поради което не е налице произнасяне по същество по тези материалноправни предпоставки. Изготвеният от правоспособно лице по инициатива на правоимащите помощен план е приет от назначената комисия за незаконосъобразен но тя не е дала конкретни указания и срок, в който да се отстранят недостатъците му. От друга страна, според съда реално не е извършено анкетиране по смисъла на чл. 13а, ал. 4 от ЗСПЗЗ, което има за цел създаване на регистър на бившите имоти, за да се установи местоположението, както на бившия имот, така и на неговите съседи. От тези установени факти следва, че отказът за издаване на удостоверение и скица е постановен в нарушение на материалния закон, без да е изяснен статута на имота и без приключване на междинното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Затова районният съд е отменил отказа и е изпратил преписката на кмета на община Ракитово за произнасяне в 3-месечен срок, като го е задължил служебно да предприеме изпълнение на вмененото му в чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ задължение, като възложи изработване и приемане на помощен план по чл. 13а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за признатия за възстановяване имот в строителните граници на гр. Костандово, за да идентифицира имота по действащия сега план.

Решението на съда е надлежно обосновано и правилно.

Действително назначената комисия незаконосъобразно е отказала да приеме изготвения помощен план без да даде указания и срок за отстраняване на недостатъците му. По този начин тя е блокирала процедурата по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 от ППЗСПЗЗ и решение за определяне на застроената част по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Ответникът, в отговор на молбата на настоящите ответници от 09.12.2021 г. за издаване на удостоверение и скица, вместо служебно да нареди на комисията да продължи и завърши процедурата по одобрение на помощния план (след съответното отстраняване на недостатъците му) и въз основа на него да се разпореди за издаване на удостоверението и скицата се е позовал на недобросъвестното поведение на комисията и го е използвал за мотив за отказа си. Съответно, правилен е и изводът на съда, че на този етап на административната процедура следва да се процедира със служебно възлагане от кмета на изработването и приемането на помощния план. Основателни са и изводите на съда, че при новото изработване на плана следва да бъде използвана процедурата по анкетиране за създаване на регистъра на бившите имоти. В тази връзка следва да се посочи, че в закона не е предвидена възможност, след извършване на предвидените технически проверки и анкети (включително посредством одобряване на помощен план) процедурата да завърши с отказ за издаване на удостоверение и скица и решение за определяне на застроената част. Тоест задължение на общинската администрация е да индивидуализира бившия имот съгласно действащия план и тя следва да изпълни това си задължение, а не да се позовава на незаконосъобразните действия на комисията по приемане на помощния план и от там на евентуална невъзможност то да бъде изпълнено. Съответно след изпълнението на това задължение и издаване на предвидените в закона документи (удостоверение, скица и решение за определяне на застроената част) ответниците в съответствие с чл. 11 от ППЗСПЗЗ имат правото да получат произнасяне от Общинската служба по земеделие относно възстановяване правото на собственост върху процесния имот.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Неправилен е доводът, че обжалваното писмо не е административен акт, а административно производствено действие. Безспорно то е такъв, тъй като с него се отказва правото на настоящите ответници да получат удостоверение и скица, които са предпоставка за произнасяне на Общинската служба по земеделие относно възстановяване правото на собственост.

Несъстоятелен е доводът за наличието на мотиви в оспорения административен акт. Такива са налични (както се вижда от съображенията, изложени от районния съд) но същите са незаконосъобразни и с тях е обоснован отказ, постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и с административнопроизводствените правила, съгласно които след извършване на всички административни технически проверки и анкети, следва да бъдат издадени удостоверение и скица с посоченото в закона съдържание.

Неоснователно е и възражението, че в рамките на съдебното производство районният съдът не е събрал доказателства за идентифициране на бившия имот и въпреки това отменя отказа и задължава общинската администрация да извърши това. Действително съдебнотехническата експертиза заключава, че липсват картни и други материали за границите на реституираните имоти и местности. Но правилно съдът е посочил, че не е изчерпана процедурата по анкетиране. Именно въз основа на анкетирането следва да бъдат определени границите на процесния и на съседните му имоти и това да залегне в основата на помощния план, които следва служебно да бъде изработен и приет.

Незаконосъобразно е и възражението, че съдът не следва да задължава общинската администрация служебно да изработи помощния план, тъй като закона предвижда и алтернативата за изработването му по инициатива и за сметка на заявителите. В случая ответниците са инициирали и заплатили производство по изработване на помощен план, което в крайна сметка незаконосъобразно е блокирано от комисията, която е следвало да приеме плана. При това положение очевидно е справедливо и законосъобразно, процедурата по изготвяне и одобрение на този план да бъде възобновена и довършена служебно.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение, с което е отменен като незаконосъобразен отказа за издаване на удостоверение и скица и са дадени указания за продължаване на процедурата е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ответниците А.М.К. и Е.М.Ш. за присъждане на разноските за платеното от тях адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв. Същото не следва да бъде намалявано, тъй като е в минималния предвиден в закона размер.

Затова съдът

    Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 285 от 26.10.2022 г., постановено по гражданско дело № 4/2022 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е отменен отказът на кмета на община Ракитово, обективиран в Писмо изх. № 94-4307/20.12.2021 г. за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4,5 и 6 от ППЗСПЗЗ за възстановяване собствеността в реални граници на имот – нива от 1 дка в м. “Студен въбел“, находящ се в строителните граници на гр. Костандово и индивидуализиран в помощен план като им. № 38844.520.1. и преписката е изпратена на кмета на община Ракитово за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания и срок.

Осъжда община Ракитово да заплати на А.М.К. и Е.М.Ш. разноски по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                                Председател:

 

                                                                                                  Членове:    1.

 

                                                                                                                     2.