№ 224
гр. Варна, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно
наказателно дело № 20253100600998 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с частна
въззивна жалба от адв. И. Р. като защитник на подс. И. С. С. против Определение №
2984/13.06.2025 г. , постановено по НОХД № 1493/2025г. по описа на Районен съд-Варна, 36-
ти състав, с което първоинстанционният съд на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК вр. чл.306
ал.1 т.1 от НПК е осъдил С. да заплати равностойността на л.а. „ ....“ с рег. № ..... в размер на
35 000лв. , послужил за извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.1 от НК.
В жалбата сe изразява становище, че неправилно съдът е присъдил цялата
равностойност на автомобила, който е в режим на съпружеска имуществена общност.
Поради това и доколкото подс. С. притежава ½ идеална част от него, се иска изменение на
определението и намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание адв. Р. поддържа частната жалба на посочените в нея основания
и отново заявява, че следва да се присъди 1/2 от стойността на автомобила, а не цялата му
равностойност.
По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция,
прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като нормата на чл.343 „б“
ал.5 от НК има императивен характер и след като автомобилът не е изключителна
собственост на дееца, то правилно е присъдена цялата му равностойност. Поради това и
1
пледира определението да бъде потвърдено .
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
С Определение № 2953 /12.06.2025г. е било одобрено споразумение, с което подс. И.
С. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 „б“ ал.3 от НК и
на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 3 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 години. Било му е наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, като е било зачетено времето , през което той е бил
лишен от това право по административен ред.
С Определение № 2984/13.06.2025 г . след одобряване на споразумението по делото,
първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл.306 ал.1 т.1 от ПК по отношение
на веществените доказателства. Постановил е на основание чл.343 „б“ ал.5 от НК подс. С. да
заплати цялата равностойност на лекия автомобил , послужил за извършване на
престъплението по чл.343 „б“ ал.1 от НК , в размер на 35 000лв.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло становището на първоинстанционния съд
относно приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че автомобилът, с който подс. С. е извършил престъпление по
чл.343 „б“ ал.1 от НК е в режим на съпружеска имуществена общност. Видно от
приложените по досъдебното производство заверени копия от документи е, че превозното
средство е регистрирано в Р.Украйна на името на Л. С.а, която е съпруга на подс. С..
Спорният елемент е дали в този случай следва да се присъди ½ от стойността на
автомобила, който съгласно приложената по делото разписка вече е върнат на Л. С.а, и
каквото е искането на защитата, или цялата левова равностойност на превозното средство,
както е сторил първоинстанционния съд.
Въззивният съдебен състав напълно се солидаризира с доводите, които съставът на
ВРС е изложил в атакувания съдебен акт. Правилно е посочено, че съпружеската
имуществена общност е особен вид съсобственост, която е единна, неделима и бездялова.
Разпоредбата на чл.24 ал.1 от СК сочи, че съпрузите имат равни права върху общото
имущество и че докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела,
които би получил при прекратяване на имуществената общност. Това, съгласно
разпоредбите на СК, се осъществява при определени обстоятелства- развод, смърт на единия
съпруг, както и в хипотезата на чл.27 ал.2 от СК, според която съпружеската имуществена
общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако важни причини
налагат това. При прекратяването й по съдебен ред дяловете на съпрузите от общото
имущество са равни, но дотогава, както и до настъпване на други обстоятелства, които да
доведат до прекратяване на съпружеската имуществена общност, съпрузите не притежават
реално отделни дялове от общото имущество, респективно не могат да се разпореждат
поотделно с частта, която имат в общността. Поради това и не би могло искането на
защитата да се приеме за основателно и да се постанови отнемане на ½ от стойността на
2
автомобила, който подс. С. е управлявал след употреба на алкохол. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.343 „б“ ал.5 от НК и е осъдил
подс. С. да заплати цялата стойност на превозното средство. Тази норма изрично предвижда,
че когато извършителят на деянието по чл.343 „б“ ал.1 от НК не е собственик на
автомобила, се присъжда цялата му равностойност. Поради това и доколкото подс. С. не е
единствен собственик на превозното средство и след като не е предвидена друга законова
възможност за произнасяне при наличие на съсобственост, то правилно и законосъобразно
съставът на ВРС е осъдил подсъдимия да заплати стойността на целия автомобил.
По отношение на останалите доводи наведени в жалбата следва да се отбележи, че
определената в чл.343 „б“ ал.5 от НК санкционна мярка не е сред наказанията, посочени в
чл.37 ал.1 от НК. Това е мярка, която се прилага по отношение на деец, който е наказан за
това, че е използвал моторно превозно средство и е осъществил състав на транспортно
престъпление с висока степен на обществена опасност. Тя има и превантивна цел , а именно
да се ограничат случаите на управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични
вещества. В този смисъл приложението на чл.343 „б“ ал.5 от НК не може да се приеме като
налагане на наказание по смисъла на НК, с оглед на което и възраженията в тази насока са
неоснователни.
Поради изложеното до тук , настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт
на ВРС е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, с оглед на
което
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2984/13.06.2025 г. , постановено по НОХД №
1493/2025г. по описа на Районен съд-Варна, 36-ти състав, с което подс. И. С. С. на основание
чл.343 „б“ ал.5 от НК вр. чл.306 ал.1 т.1 от НПК е осъден да заплати равностойността на л.а.
„ ....“ с рег. № ..... в размер на 35 000лв. , послужил за извършване на престъпление по чл.343
„б“ ал.1 от НК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3