Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.Варна, 11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№11832/2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът Г.Г. твърди,
че през периода 01.04.2017г. до 31.03.2019г. е полагал труд на длъжност младши
инспектор при РД “Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна. Съгласно
ЗМВР, като е бил със статут на държавен служител и в процесния
период е полагал труд на 24-часови смени при сумирано изчисляване на работното
време.
Сочи се, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. По силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители, се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд, като това кореспондира и със
Закона за държавния служител. Съгласно чл.67, ал.1 от същия, брутната заплата
се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.
Ищецът сочи, че извънредния труд при
работещите на смени не се компенсира с допълнителен платен отпуск, а се заплаща
с допълнително възнаграждение според размера на положения труд.
Твърди се, че нормалната продължителност
на работното време е регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1, тя е
с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
От 14.10.2016г. съгл.чл
187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни-подневно,а за работещите на 8,12 или 24-часови
смени-сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период. Сочи се, че така например, изчислените
допълнителни възнаграждения за първото тримесечие следва да бъдат изплатени до
края на м.април, а за второто-до края на месец юли и т.н. Преди 14.10.2016г.
работното време на работещите на смени се изчислявало ежемесечно.
Ищецът сочи, че и при двата варианта
възнаграждението се за положения труд се дължи в месеца следващ на месеца на
полагането на труда както гласи чл.33, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г.
на министъра на външните работи.
Ищцовата
страна, твърди, че предметът на иска произтича от размера на нощния труд,
полаган в системата на МВР, както и нормите за неговото полагане и съответните
дължими изчисления. До началото на април
2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му при изчисляване на
работно време, но след въвеждане в правния мир на цяла нова наредба относно работното време, тази методика е
останала неуредена със специална норма и следователно трябва да се прилага
общата такава.
Сочи се, че съгл. чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
Посочил е, че понятието „нощен труд“
намира своето легално определение в чл.140 от КТ, съгласно който:
Ал.1-нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Ал.2-нощен е трудът, който се полага от
22.00ч. до 06.00ч.
Следователно коефициентът се определя като нормалната продължителност от
8часа дневен труд се раздели на 7-нормалната продължителност нощен труд или
8:7=1.143.
Твърди се, че заплащането на нощния труд
като такъв и заплащането след преобразуването му са уредени с две различни
правни норми на чл.8 и чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Двете плащания се дължат кумулативно и независимо едно от
друго. Сочи се,че това е пряко следствие от факта, че служителите на смени в
МВР през нощта полагат 8 часа нощен труд, който е по-дълъг от нормалния
7-часов.
Ищецът сочи, че разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен отчетен период и умножаването
им с коефициент 1,143 се явява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се прилага съответната часова ставка.
Изрично е уточнено, че ищцовата страна
не претендира допълнително възнаграждение за полагане на нощен труд, или
допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд.
Ишецът
претендира допълнително възнаграждение за своебразния
извънреден труд след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен
такъв, който се получава по силата на посочените общи трудови норми, приложими
при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Претенцията за главницата е формирана
като разликата между часовете положен
нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143 е
умножена по часовата ставка за извънреден труд, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с петдесет на сто съгласно чл.187,ал.6 от ЗМВР.
За периода от 01.04.2017г. до
31.03.2019г. ищецът твърди, че е положил общо 1072 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициентът възлиза на 1225,30часа. Сочи,че преизчисляването на
нощния труд към дневен води до извънреден труд от 153,30 часа, който следва да
бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгл. чл.187, ал.6 от ЗМВР,
задължението на ответника за целия период възлиза на 1014,73лв. главница.
Ищцовата
страна моли съда, да призове страните на съд и след установяване на изложените
обстоятелства да постанови решение, с което да уважи изцяло претенцията й и да
осъди Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати
на ищеца:
1.Сумата от 1014,73лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на
153,30 часа за целия процесен период- 01.04.2017г. до
31.03.2019г. по настоящия иск, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143 ведно със законовата лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата и всички направени по делото разноски,вкл. адвокатски хонорар.
По реда на чл.214 от ГПК след направено
искане от ищеца, който се е съобразил със заключението на в.л. по приетата ССчЕ е допуснато изменение на претенцията, като общата претендирана сума е определена на 1 049.37лв.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника.
Ответната
страна оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер като
неоснователни и недоказани по следните съображения:
I.1.
Относно
претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване на
коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като
извънреден такъв за процесния период.
I.1.1.Ответникът
счита, че следва да се обърне внимание върху следните факти:
Ищецът претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд, положен от него през процесния
период в размер на 153,30часа, които той е получил при умножаване на общия брой
изработени по график часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си същият се позовава на
чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2017г. Съгласно тази разпоредба при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Ответникът заявява,че
според ищеца, поради липса на специална уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата НСОРЗ.
Ответната страна счита,че претенцията на
ищеца е изцяло неоснователна поради
следното:
НСОРЗ се прилага за работниците и
служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на
§1,т.2 от допълнителните разпоредби на КТ независимо от формата на собственост
и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово
правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ.
Твърди се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение се
урежда от специалния ЗМВР. Съгласно ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).Съгласно ал.3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно и полагането на нощен труд (от
22.00ч. до 06.00ч.) като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота
на правната уредба.
Ответната страна счита, че извършеното
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива коефициента посочен от
ищеца, би означавало неприложим към материята подзаконов акт да се дерогира действието на законовата норма-чл.187,ал.3 на
специалния за служителите на МВР – ЗМВР, което е недопустимо и противоречи на
принципа на йерархията на нормативните актове.
Ответникът
посочва също, че видът и условията на заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР е
предмет на подробна уредба в гл. ХV, раздел VI и VII
от ЗМВР.
Сочи, че съгл. чл.202,ал.2 и 3,
размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се
предвиждат с актове специално за системата на МВР.
Посочва, че със Закона за изменение и
допълнение на ЗМВР-от 2009г.,е добавена т.5, според която извън допълнтелните възнаграждения по ал.1 на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или
с акт на МС. Посочва новия ЗМВР-2014, като уредбата е реорганизирана като се
предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници
и време на разположение.
Ответникът твърди, че именно
изброяването на видовете възнаграждения изчерпателно в специалния ЗМВР е
релевантно в случая.
Счита,че допълнението в чл.202, ал.5 ЗМВР-2006, касаеща характера на изброяването, на
текста „за държавните служители от МВР“ показва желанието на законодателя
недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения,
определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към
служителите на МВР.
Ответната страна твърди, че периодът, за
който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143 е от 01.04.2017г. до 31.03.2019г.
и през този период е действала наредба, която урежда въпросите за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане ,за
компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР.
-Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Ответникът счита, че не е налице
празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е
допусната продължителност на нощния труд за държавните служители в МВР от 8
часа (чл.3,ал.3 от наредбите, чл.187,ал.3 от ЗМВР). Следователно съотношението
на нормалната дневна продължителност на работното време (чл.187,ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.187, ал.3) е 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ-8 часа: 7 часа, което е равно
на 1.143.
Сочи се, че за държавните служители,
чиито служебни правоотношения са уредени в ЗМВР, какъвто е ищецът, когато
положения нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. на министъра на външните работи по 0,25лв на час.
Ответната страна счита, че твърденията
на ищеца за приложимост на НСРОЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и
искът му е неоснователен.
I.1.2
По
отношение на искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв.
Ответникът сочи, че ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се
получили като разлика между броя положените часове нощен труд, преизчислени с
коефициент 1.143 и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат
изплатени като извънреден труд. Ответникът сочи, че тази претенция е
неоснователна.
Сочи, се че ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл.179, ал.1 от ЗМВР. В ал.2 на същия е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения
за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато
размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл.
187, ал.6 ЗМВР.
Ответната страна твърди, че ищецът в
исковата си молба не прави разграничение между извънреден и нощен труд и не
отчита факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат
по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове.
Твърди се,че ищецът неправилно обосновава своята претенция с текста на чл.187,
ал.6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за нощен труд в размер,
получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не
му се следва, защото по този ред се формира размера на допълнително
възнаграждение за извънреден труд.
Ответникът сочи, че за да е налице право
на държавния служител на заплащане на извънреден труд, е необходимо служителят
да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време.
Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време от 8 часа по
смисъла на Заповед №8121-з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи и
последните не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Сочи се, че ищецът претендира
възнаграждение за положен нощен труд, а размерът на последното се определя със
Заповед №8121-з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи и е в размер
0.25лв. на час или за част от него положен труд между 22.00 и 6.00ч.
Твърди се, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото
му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено, което се
доказва с представените от ответника писмени доказателства- платежни бележки за
възнаграждението на ищеца. Сочи, че претенцията на ищеца за заплащане на
извънреден характер е неоснователна.
I.2.Ответника
е взел за становище по отношение на претенцията за лихви.
Сочи, че претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. Поради неоснователността на
претенцията за главницата, ответникът счита, че и тази за лихви е
неоснователна.
II.
По отношение на доказателствените искания.
Ответната
страна счита, че назначаването на ССЕ е необходима.
Счита,
че формулираният от ищеца трети въпрос не необходим и също, че четвърти въпрос
е неправилно формулиран, понеже при евентуално преизчисляване на часовете
положен нощен труд в дневни смени не се формират часове извънреден труд, защото
този труд не е положен извън рамките на редовното работно време.
В случай, че съдът назначи ССЕ,
ответникът, счита за необходимо относно 5 въпрос да се има предвид разпоредбата
на чл.177,ал.1 от ЗМВ и че автоматизираната система изчислява часовата ставка и
автоматично се изчисляват часовете положен труд, който се въвежда от
протоколите за отчитане на положения труд.
Ответната страна възразява относно
искането на ищеца за представяне от ответника на доказателства всички графици
на работните смени на Г.Г. за процесния
период по иска, както и на протоколите за отчитане на положения от ищеца
извънреден труд и нощен труд, и относно тяхното представяне.
Поради това, че протоколите, в които се
вписват положения труд от държавните служители, работещи на смени, както и
графиците, съдържат лични данни на всички служители от смяната, които не са
страна по делото и разкриването им ще бъде в нарушение на чл.5 §1,б.
Ответникът моли съда да не присъжда
поисканите разноски от страна на ищеца поради това, че не е налице някое от
условията за приложимост на чл.38 , ал.1 от Закона за адвокатурата и поради
липса на доказателства за ползване на правна помощ. В случай, че ищецът докаже,
че се ползва от правна помощ в с.з, прави възражение за прекомерност на
основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Ответникът моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Моли и за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си основание
чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск следва
да бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение
между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и
стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на
тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в
процеса изплащането на претендираните възнаграждения
или наличието на правопогасяващи тези задължения
факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Между страните не се спори, че за процесния период 01.04.2017г. до 31.03.2019г. страните са
се намирали в служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжността длъжност
спасител/водолаз/ в сектор „Специализирани оперативни дейности“ към РД Пожарна
безопасност и защита на населението гр.Варна при ГД „ПБЗН“ -МВР.
Съгласно приложените по делото писмени
доказателства и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и
неоспорена от страните ССчЕ се установява, че ищецът
за процесния период е положил преизчислен с коеф. 1,143 нощен труд възлизащ на 153часа, чиято стойност
в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1 049.37лв.
По оспорването на иска по отношение на
приложимото право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд
на служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент
1.143 в дневен. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“. Процесните
правоотношения са регламентирани последователно в Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от
29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8ч. за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407 изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31,
ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за
преизчисляване липсва.
Наредба №8121з-407 е отменена с
приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015г. Наредба №8121з-592 от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба
№8121з-592 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба №8121з-776
(02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592/обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №8121з-779/обн. ДВ
бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна),
а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се
явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за процесния
период 01.04.2017г. до 31.03.2019г. при липсата на специална уредба за
служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Основен спор по делото се явява въпросът
дали в правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и
ответникът, е приложим субсидиарно КТ или не.
Действително ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява
специален по отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се
прилага общия.
В чл.187 ал.3 от ЗМВР се сочи, че
„Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.
Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се
определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.“
Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР
е аналогична на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът,
който се полага от 22ч. до 6ч.“
Поради това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен
няма, а нощен е трудът положен между 22ч. и 6ч.
Преизчисляването на нощният труд в
дневен произтича от нормата на чл.143 ал.1 от КТ във вр.
с чл.140 ал.1 от КТ.
Съгласно
чл.143 ал.1 от КТ, Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Съгласно чл.140 ал.1 от КТ Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Няма спор, че за служителите в МВР,
както и за всички останали работници и служители в България, нормалната
продължителност на работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена
друга, различна нормална продължителност на работната седмица. Нещо повече,
изрично в чл.187 ал.1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.
Доколкото няма спор, че за служителите в
МВР, нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими
се явяват ограниченията на чл.140 ал.1 от КТ по отношение на нощния труд, който
следва да е до 7 часа.
Трудът, положен между 22ч. и 6ч.
/нощният труд по чл.187 ал.3 изр.4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е.
излиза извън рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в
КТ /доколкото липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща
правилото на чл.140 ал.1 от КТ, касаеща нормалната продължителност на работното
време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото нощният труд
от 8ч. е над нормалната му продължителност от 7ч., същият се явява извън
установеното за служителя работно време, следователно подлежи на обезщетяване
като извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ.
Следва да се посочи още, че субсидиарната приложимост на КТ по отношение на ЗМВР,
може да се потвърди и от приетото ТР 8/2013г. на ВКС, което е постановено
именно във връзка с дела по ЗМВР. В същото ТР, макар и отговорило на различни
въпроси от този, стоящ в центъра на настоящото дело, се сочат като приложими
нормите на КТ в правоотношенията по ЗМВР.
Аргументите за недопустимост на
преизчисляването на нощния труд в дневен, тъй като нощният труд се заплаща по
0,25лв. на час, и би се получило двойно плащане, са несъстоятелни.
Допълнителното заплащане на нощния труд следва от факта, че същият е специфичен
труд, полага се при условия, които влияят негативно на здравето на
работника/служителя и се заплаща поради факта, че работника и служителя отдава
труда си през посочените часове, определени по принцип за сън. Извънреден труд
се заплаща, тъй като работодателят не се е съобразил с разписаните в КТ
правила, които са приети с цел защита на работника/служителя от прекомерното
полагане на нощен труд. В КТ е прието, че се допуска нощен труд, но при
намалена часова ставка в сравнение с дневния /именно поради по-неблагоприятните
условия на полагане на нощен труд/. Несъобразяването на работодателя с това
императивно условие на закона води до ангажиране на отговорността на
работодателя за заплащане на обезщетение за извънреден труд.
Доколкото равностойността на положения и
незаплатен нощен труд съгласно СТЕ е идентична на размера на съобразената
именно с нея претенция, то иска се явява основателна и следва да бъде уважена
изцяло в размера си от 1 049.37лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, в
полза на ищеца се следват разноските за производството възлизащи на 420лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 150лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважения иск.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в Министерство на вътрешните работи
гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА Г.Д.Г. ЕГН**********
съд. адрес ***
сумата от 1 049.37лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд /нощен труд/ за периода 01.04.2017г. до
31.03.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд от
ищеца в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.140 ал.1 във вр. с чл.143
ал.1 от КТ във вр. с чл.187 ал.6 от ЗМВР и 420лв.
сторени разноски по делото на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в Министерство на вътрешните работи гр.София, ул.“Пиротска“ №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 150лв.,
представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да
се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: