РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1630
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на шестнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Председател : Анелия Харитева
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря П.Петрова и с участието на прокурор Вл.Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1570/2021г., взе
предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Н.З.С. ***/ с пълномощник адв.В.С.
обжалва Решение № 757/13.04.2021г., постановено по адм.д.№ 2829/2020г. на АС –
Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, да бъде осъдена да му заплати
обезщетение в размер на 50000лв. за претърпени от него неимуществени вреди,
дължащи се на нарушаване правата му по чл.3 от ЕКЗПЧ и на чл.3 ЗИНЗС във вр. с
пребиваването му в затвора – гр.Пловдив за периода от 10.02.2020г. до
03.11.2020г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба,
до окончателно изплащане на обезщетението – до пълния размер от 50 000лв.,
като неоснователна. В отхвърлителната му част решението е оспорено като
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Счита се за доказана в цялост претенцията, поради което искът е
следвало да бъде изцяло уважен. Касаторът се позовава на решението на ЕСПЧ по
делото „Нешков и други срещу България“ : „Нетна площ е тази, която остава след
приспадането на площта, заета от мебелите, леглата и санитарния възел.“.
Заявено е, че многократното пръскане срещу дървеници и гризачи доказва, че ги
има постоянно. Поискано е да бъде взета предвид актуалната практика на ЕСПЧ по
посочени дела.
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието с процесуален представител Тр. ч.
– ст.юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив
обжалва Решение № 757/13.04.2021г., постановено по адм.д.№ 2829/2020г. на АС –
Пловдив, в осъдителната му част, с която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъдена да заплати на Н.З.С. ***/, обезщетение в размер на
984лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 28.02.2020г. до
03.11.2020г. в Затвора – Пловдив, ведно със законната лихва за забава от дата
на предявяване на иска 03.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. В
обжалваната част решението се счита за неправилно и необосновано, с твърдение
за несъобразена действителната фактическа обстановка, установените по делото
обстоятелства, както и обективната истина. Поддържа се, че не е преценена
доказателствената тежест на събраните доказателства за изпълнение в цялост фактическия
състав на чл.1 ЗОДОВ, с което да се ангажира отговорността на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Твърди се неустановена по категоричен начин вреда,
бездействие на администрацията, както и причинна връзка. Заявено е, че Н.С. е
търпял присъдата си в Затвора – Пловдив, където всички спални помещения, в
които е пребивавал, са снабдени с тоалетна и течаща вода. През светлата част на
денонощието помещенията не се заключват и лишените от свобода имат възможност
да излизат по коридорите и посещават съседни спални помещения. Действително е
установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, което е
компенсирано с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. За
необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в
килиите – същите, ведно с коридорите и сервизните помещения се почистват
ежедневно от лишените от свобода. Представени са сключени договори за ДДД
обработки, които свидетелстват за полаганите грижи в борбата с насекоми и
гризачи. Оплакването на ищеца за влошено здравословно заболяване е
неоснователно, в каквато насока е приета по делото СМЕ. Твърди се, че не са
доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на бездействия на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН/, в частност – Затвора в
Пловдив. Съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди, които
възприема по свое лично впечатление, което представлява съществен порок на
решението. Посочено е, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не
следва да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуални битови навици и
предпочитания на всеки лишен от свобода. Поискано е в обжалваната част
решението да бъде отменено с отхвърляне претенциите на ищеца.
Окръжна прокуратура Пловдив,
представлявана от прокурор Вълев счита жалбата на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ за основателна, а жалбата на Н.С. за неоснователна.
Касационните жалби са подадени в срок
от страни в първоинстанционно производство, против частите от съдебния акт,
които са неблагоприятни съответно за всяка от страните.
1. Искът пред АС – Пловдив е основан
на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧ с цена 50 000лв. Заявени са : пренаселеност на
килията, нетната площ на която е под 3 кв.м.; липса на постоянно течаща топла и
студена вода; наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; влошено здравословно
състояние. Поддържано е наличие на искане от страна на ищеца за преглед и
лечение, които искания не били уважени от администрацията. Посочените претенции
са били основание за твърдение за причинени значителни неимуществени вреди, болки,
страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и
др.
Според събраните доказателства АС –
Пловдив приел, че исковата претенция касае период от 28.02.2020г. – на тази
дата ищецът постъпва в затвора Пловдив /справка, л.24; становище, л.29/ до
03.11.2020г. – дата на подаване на исковата молба.
За посочения период ответникът е
представил писмени доказателства по отношение : - твърдението за наличие на
дървеници, хлебарки и гризачи : протоколи за извършени услуги през м.01.2020г.,
м.03.2020г., м.05.2020г., м.08.2020г., м.09.2020г. за осъществена дезинфекция
против насекоми, гризачи, хлебарки / л.38 и сл./; - твърдението за
пренаселеност на килията, нетната площ на която е под 3 кв.м. : справка за пост
и помещение за настаняване на ищеца за конкретни периоди /л.30/ - от 23 периода
в обхвата на периода по иска са налице данни за превишен капацитет за
настаняване в 17, като спалните помещения са с площи – 26,27 кв.м.; 25,98
кв.м.; 27,25 кв.м.; 25,98 кв.м.; 56, 09 кв.м.; 25, 98 кв.м. и отразени в
таблица площи на санитарен възел, вкл. наличие на прозорци в спалните помещения
– 2 бр. с конкретни размери, като е заявено от ответника, че всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените;
- твърдението за липса на постоянно течаща топла и студена вода - във всяко
помещение има течаща вода и санитарен възел с неограничен достъп до тях, вкл. е
налично отопление с централно парно, добро осветление и проветряемост посредством
естествена вентилация, и ищецът е назначен от 23.10.2020г. на работа като
чистач с възможност за ползване на баня всеки работен ден, като неработещите
ползват баня два пъти седмично по утвърден график /приложен по делото/; - твърдението
за влошено здравословно състояние : докладна записка от д-р Р.Даскалова – лекар
ординатор МЦ Затвора – Пловдив с информация за л.св. Н.С. – няма медицинско
досие, има един преглед при постъпването му в затвора – Пловдив и към
26.11.2020г. няма оплакване от медицинско естество /приложени и здравен картон
на ищеца, данни от преглед при постъпването му в затвора/. Разпитан по делото
свидетел – Н.Т. /л.св./ поддържа наличието на гризачи и дървеници,
пренаселеност на килии, топла вода – лукс. Свидетелят Ст.М. заявил наличие на
екземи по главата на ищеца, на които не било обърнато внимание. Свидетелят не е
посочил данни за заявени оплаквания от С. за влошено здравословно състояние, на
които не е обърнато внимание. Според приета по делото СМЕ /л.48 и сл./ - наличната
медицинска документация е обосновала извод за отсъствие на данни за влошено
здравословно състояние на ищеца.
Съдът е обсъдил всички събрани
доказателства за исковия период по конкретните твърдения при правилна преценка
за допустимост на иска. Анализирани са приложимите за спора норми с позоваване
на съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ. Правилно е определен исковия период – в
съответствие със събраните доказателства. Верен е извода, че за процесния
период при престоя в затвора - Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м. Изключение правят периодите от 21.08.2020г. до 25.08.2020г., от
28.09.2020г. до 23.10.2020г. и от 02.11.2020г. до 03.11.2020г. В тази вр. е
посочено, че тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС и чл.3 ал.2 ЗИНЗС.
Съобразен с доказателствата е извода
на АС – Пловдив за отсъствие на нарушение на чл.20 ал.2 ППЗИНЗС, тъй като във
всяко спално помещение в Затвора - Пловдив е осигурен пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Броят на прозорците е
съобразен с големината на помещението. Няма нарушение и на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС,
тъй като във всички помещения в Затвора -Пловдив е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Както бе посочено по-горе, ответникът е представил
доказателства, които не са опровергани от ищеца, за това, че всички килии са
разполагали със санитарен възел и достъп до течаща студена вода. Възприема се и
извода по отношение оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки –
неоснователни, предвид данните за извършени ДДД обработки. Правилно е възприето
като неоснователно и оплакването за влошено здравословно състояние – не са
налице доказателства за медицински оплаквания от страна на ищеца, които да са
налагали преглед и лечение. В тази насока е и заключението по приетата СМЕ. При
приемане на СМЕ е допуснато процесуално нарушение, което в конкретиката на
фактите не е съществено, тъй като не променя фактическите изводи в експертизата
– същите произтичат при преценка на събраните доказателства за здравословното
състояние на ищеца и без специални знания.
В резултат от изводите по конкретните
твърдения, с основание е прието за установено, че за исковия период от 28.02.2020г.
до 03.11.2020г., с изключение на периодите от 21.08.2020г. до 25.08.2020г., от
28.09.2020г. до 23.10.2020г. и от
02.11.2020г. до 03.11.2020г., ищецът е пребивавал в килии, в които
жизненото му пространство е било под предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В
тази вр. е посочено, в частта, с която исковата претенция е уважена частично,
че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника
ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно установените
факти. Размерът на частично уважения иск е основан на чл.52 ЗЗД - обезщетението
за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост, като неговият
размер зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на
периода, през който са били претърпени. Обезщетението в размер на 984лв. е
съобразено със съдебната практика по идентични дела. В останалата част за разликата
над 984 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът е отхвърлен. Спрямо
възприет за основателен размер на главния иск / 984.00 лв. /, е уважена и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2020г. - дата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
2. АС – Пловдив е съобразил нормите на
чл.3 ал.2 ЗИНЗС : „За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.“, и чл.284 ЗИНСЗ –
Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 от закона. Отговорността по своя характер е обективна, безвиновна и
пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ
при нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. Те се изразяват в следното: - в случаите по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. ; - въвежда се различен от този по ГПК
стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало
- съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за
доказани съответните факти.; -
презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл. 3 – чл.284 ал.5 ЗИНЗС :
„В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното.“. В тази вр. съдът се е позовал на решението на ЕСПЧ
от 10.02.2012г. по делото Шахънов срещу България – разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в
случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния
затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията. В реда на изложеното се
отбелязва, че в решението е посочено, че разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2,
ал.4 и ал.5 /предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на
нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл.43 ал.4 ЗИНЗС /в сила от
07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ в спалното
помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода
се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Обсъдена е и
материалноправната разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС, ратифицирана от България през
1992г., която съобразно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част
от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Съдът се е позовал и на Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране
на престъпниците, проведен в Женева в 1955г. и утвърдени от Икономическия и
социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от
13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за
зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, в
т.10 от тях е посочено, че „Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване; т.11 “Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение; т.12-
„Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност“; т.13 – „Къпалните помещения и
броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат“. Отбелязано е също,
че в съдебната практика на ВАС /Решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., Решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г.,
др./ е прието, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата жизнена
среда за осъденото лице. Съобразена е и съдебната практика на Съда по правата
на човека по дела, заведени пред този съд от български граждани срещу България,
в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите
условия в местата за лишаване от свобода /Решение от 10.06.2006г. по делото
Йорданов срещу България, Решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу
България, Решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, Решение
от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, Решение от
27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, Решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България/.
По делото е установено неизпълнение на
задълженията от страна на ответника по отношение осигуряване на ищеца в исковия
период на условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство,
а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения, в които е
бил настанен. Възприето е, че ако затворниците имат на разположение по-малко от
три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова
тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение
на чл.3 от Конвенцията. В този смисъл са решенията по делото Нешков и др. срещу
България и други. С прилагане правилото на чл.284 ал.5 вр. ал.1 ЗИНЗС, искът
законосъобразно е уважен частично по отношение периодите, посочени в решението,
в които ищецът е пребивавал в помещения, в които за всеки лишен от свобода не е
била осигурена минималната площ от 4 кв. м., съгласно изискването на чл.43 ЗИНЗС. Възраженията на касационния жалбоподател ГДИН София за неправилност на
съдебното решение поради недоказаност на претенцията относно пренаселеност в местата
за лишаване от свобода са неоснователни. Ответникът по иска е бил длъжен да
опровергае оплакванията за пренаселеност, което не е направено при осигурена
процесуална възможност.
Неосигуряването на достатъчна жилищна
площ, установено от първоинстанционния съд, представлява форма на бездействие
на администрацията в местата за лишаване от свобода и в тази насока е налице
пряка причинно -следствена връзка на това установено нарушение по чл.3 ЗИНЗС и
претендираните от ищеца вреди. Фактът на пренаселеност на обитаваните от ищеца
килии е бил достатъчен, за да се счете, че е налице поставяне на С. в
неблагоприятно положение от администрацията на Затвора - Пловдив, което покрива
обективните предпоставки по чл.3 ал.2 ЗИНЗС, респ. чл.3 от КПЧОС. Според ЕСПЧ
при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по
отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните
фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане;
(б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна
площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да
се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама
по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в
нарушение на този член. В тази насока и съдържащото се признание в касационната
жалба за наличната пренаселеност със съображение, че пренаселеността се
преодолявала посредством позволено движение по коридора и посещение на други
помещения, което не може да бъде преценено като основателно. Така според
пилотното Решение Нешков и др. срещу България, при оценката на наличното
пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе предвид
пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва да се
има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва да
осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Тоест, приема се,
че има нарушение винаги, когато в самото спално помещение площта, полагаща се
на един затворник, е по-малка от 4 кв. м. и че има особено съществено
нарушение, когато тя е под 3 кв.м., предвид факта, че основно лишените от
свобода прекарват своето време именно в килиите /спалните помещения/. В случая
правилно са отграничени периодите според справката относно размера на всички
стаи по настаняване на С., при което основателно съдът приема, че пренаселеността,
независимо от други фактори, води до нарушение на чл.3 от Конвенцията / в този
см. отново Решение Нешков и др. срещу България/.
Съобразно с общите принципи, изложени
и в Делото Ананиев и др. срещу България, властите трябва да гарантират, че едно
лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието лишаване от
свобода или друг вид мярка за задържане не подлага човека на стрес или
трудности с интензитет, надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на
задържането и практическите изисквания на лишаването от свобода, че здравето и
благосъстоянието на човека са гарантирани в достатъчна степен. Поради това и
обстоятелството, че дадено лице търпи наказание лишаване от свобода и именно
поради това е в пенитенциарно заведение, не може да се сочи като основателен
доводът във връзка с това, че именно поради този факт няма как да не му бъдат
причинени вреди, доколкото в случая, обезщетение е присъдено, поради констатирано
поведение по чл.3 ал.2 ЗИНЗС, което е свързано с поставяне на лишен от свобода
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му, изрично предвидени в
закона като основание да се приеме нарушение по чл.3 ал.1 ЗИНЗС
Неоснователно е възражението в касационните
жалби по отношение размера на присъденото обезщетение. Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва
да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 ЗЗД, приложим в
настоящото производството по препращане от § 1 от ДР ЗОДОВ. Според чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост.
Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. При постановяване на решението си
съдът е съобразил в достатъчна степен разпоредбата на чл.52 ЗЗД във вр. със
съдебната практика по сходни спорове, като е отчел факта, че се касае за
няколко периода, при обща продължителност на престой на ищеца при пренаселеност
от 217 дни. В тази насока общият размер на обезщетението от 984 лв., при преценка
на среднодневното, респективно средномесечното обезщетение, което се получава
на база на броя дни на престой в затвора при пренаселеност, се явява съобразен
с принципа на справедливостта, като се има предвид характера и интензитета на
претърпените от страна на ищеца вреди. При частична основателност на
претенцията правилно съдът се е произнесъл по отношение на акцесорната такава
относно законната лихва и съответно по отношение на разноските.
Предвид изложеното съдът намира, че касационните
жалби са неоснователни и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
валидно, допустимо и правилно.
По изложените мотиви и съобразно чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 757/13.04.2021г.,
постановено по адм.д.№ 2829/2020г. на Административен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :