РЕШЕНИЕ
№
532
гр.
Пловдив, 12.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа КАНД №3362/2020 година по
описа на съда, докладвано от съдия Вълчев,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Я.Ж.С.,ЕГН********** с адрес *** против
Решение №260421 от 21.10.2020г., постановено по АНД № 4429/2020г. по описа на
Районен съд - Пловдив, Х наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш
серия К №3426070, издаден от ОДМВР- Пловдив, като за административно нарушение
на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /съкратено ЗДвП/ на основание
чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева“.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените
правила. Твърди се, че районният съд не е съобразил правилно събраните
доказателства, свързани с нарушения на административнопроизводствените парвила,
водещи до ограничаване на правото му на защита, както и че не е изяснил в
пълнота обективната истина относно нарушението и авторството. В тази връзка е изложил
и съответните съображения, касаещи неприлагане на снимков материал към връчения
му акт, липсата на възможност да се издаде Електронен фиш в предвид
използваното техническо средство за контрол и на последно място липса на
техническа възможност конкретното АТСС да бъде използвано за установяване на
нарушения от категорията на вмененото му. Всичко това счита, че касае за
съществено нарушение на проведения административно- наказателен процес по
издаване на ЕФ, които съдът не е обсъдил законосъборазно, което дава основание
за отмяна на съдебното решение и на атакувания административен акт. Претендира
се отмяна на обжалваното съдебно решение и на отменения с него административен
акт. Редовно призован, същият не се явява в съдебно заседание, не се
представлява и в писмени бележки дава становище, с което поддържа касационната
жалба.
Ответникът по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив с писмен отговор взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата, като счита, че тя
следва да бъде отхвърлена, а съдебното решение като законосъобразно, да бъде
оставено в сила. Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително
отношение по съществото на спора.Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Я.Ж.С. срещу процесният ЕФ
с искане да бъде отменен поради съществени
нарушения на административно наказателното производство, свързани с
непосочване на възможност в 7-мо дневен срок да посочи лицето, което е
управлявало МПС, липса на предоставени веществени доказателства, свързани със
заснет снимков материал, което дава основание да се оспори от негова страна
авторството, като счита, че всичко това съществено ограничава неговото право на
защита. Съгласно обстоятелствата, изложени в обжалвания административен акт по
установеното административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили
в това, че на 28.02.2020г. в 11.07 часа на бул.“Цариградско шосе“ до №51 посока бул.Освобождение като собственик
на лек автомобил „Волво ХЦ 70“ с ДК №*** е извършил нарушение за скорост, като
при разрешена скорост 50км/ч се е предвижвал със скорост от 86 км/ч и при
приспаднат в негова полза толеранс от 3% е налице превишение от 36 км/ч.. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство с № „TFR1-M 546“. По делото са
представени като доказателства Електронен фиш със снимков материал, снимков
материал от видеоклип №10116 от
28.02.20г. с посочени координати,снимков материал на използваното техническо
средство, Удостоверение за собственик на МПС, удостоверение от регистър на
одобрените типови средства за измерване на БИМ-София №10.02.4835/24.02.2010г.,
Протокол №4-32-19/08.03.2019г. за проверка на мобилна система за виеоконтрол,
Протокол рег.№1030р-8188/02.03.20г за използвано на 28.02.20г. на одобрен тип
средство за измерване. За да
потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така
събраните писмени доказателства,
районният съд е приел, че по безспорен и категоричен начин е установено
извършеното административно нарушение и неговия автор, законосъобразно е
определена и наложена и съответната санкция, с което са изпълнени всички
законови изисквания по неговото издаване.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за липсата на съставомерност за
извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за
установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото
виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на
първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по
делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Съобразно правилата възведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Спазена е процедурата по
издаване на атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да
бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в касационната жалба
оплаквания, се явяват неоснователни. Във
връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция,
следва в случая да се посочи, че представеното Удостоверение №10.02.4835 за
одобрен тип техническо средство е напълно достатъчно, за да се приеме, че се
касае за такова, минало техническите изпитания и притежаващо съответната
годност за осъществяване замерването на скоростта. Неоснователно е
възражението, че неговия десетгодишен срок за валидност е изтекъл на
24.02.020година, поради което то не може да се приеме за годно техническо
средство за измерване към датата на нарушението- 28.02.2020г.. Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. На същото е била
извършена и Първоначалната проверка, с цел продължаване на използването им в
действие, което е удостоверено с Протокол №4-32-19/08.03.2019г., а съгласно
разпоредбата на чл.39 ал.2 от Закон за измерванията, първоначалната проверка на
средства за измерване
има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на
проверката, освен ако в наредбата по чл. 28
е определен друг срок.
Ето
защо възражението, че не е приложено доказателство за валидност на използваното
техническо средство за измерване на скоростта е неоснователно. По всички направени
възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна
преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение
на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно вътрешно
убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С голед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който е направил
своевременно искане за тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на
осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане
на правната помощ в минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Предвид
на изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260421
от 21.10.2020 год., постановено по АНД № 4429/2020 година по опис на Районен
съд – Пловдив- Х н.с.
ОСЪЖДА Я.Ж.С.,ЕГН********** с
адрес *** да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80.00 /
осемдесет/ лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.