Решение по дело №2535/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.268, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на П.Я.Н., ЕГН **********, адрес *** подадена чрез адв. Б., против Решение № 213/22.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на лицето срещу Разпореждане за разпределение на плащане с изх. № С230016-125-0226698/31.07.2023 г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП - Пловдив.

Жалбоподателят, както в жалбата, така и в о.с.з, чрез процесуалния си представител адв.Б., излага доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспореното решение. Сочи се, че на практика с конкретното разпореждане за разпределяне на сума по изпълнително дело, образувано против жалбоподателя, административният орган е извършил прихващане на суми по смисъла на чл.103-105 от ЗЗД и чл.128 от ДОПК, който способ се сочи да не е приложим, предвид вида на сумата, с която е извършено прихващане, а именно присъдени разноски. Излагат се съображения относно това, че неправилно е позоваването на органа на разпоредбата на чл.230, ал.4 от ДОПК, предвид липсата на трето задължено лице. Сочи се, че на практика разпределената сума не е постъпвала по изпълнителното дело. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТД на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост са неоснователни, а решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна поради следните за това съображения:

На съда е служебно известно, че с Решение № 1564/19.08.2022 г. на Административен съд Пловдив, ХXІХ състав, постановено по адм. дело № 334/2022 г. и влязло в законна сила на 19.08.2022 г., Национална агенция за приходите - Пловдив била осъдена да заплати в полза на жалбоподателя П.Н. деловодни разноски от 310 лева. На жалбоподателя бил издаден изпълнителен лист за посоченото му вземане на 24.08.2022г. С молба, подадена чрез пълномощник на Н., от 31.08.2022 г., до Директора на ТД на НАП Пловдив изпълнителният лист бил предявен на органа на основание чл.519, ал.2 от ГПК за изпълнение. На тази молба бил изготвен отговор от 26.09.2022 г. в който било посочено, че в момента в ТД на НАП Пловдив няма утвърден бюджет за изплащане на вземания по изпълнителни листове, както и че съгласно чл.519, ал.2 от ГПК сумата е заявена и ще бъде изплатена след получаване на финансов ресурс. Няма данни и кога и дали отговорът е получен от жалбоподателя.

С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0093914/21.12.2022 г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП - Пловдив на основание чл.200, вр. с чл.202, ал.2 от ДОПК и чл.195 от ДОПК по изпълнително дело № 16070019872/2007 г. бил наложен запор върху вземане на трето задължено лице - ТД на НАП Пловдив по документ с достоверна дата, Решение № 1564 от 19.08.2022 г., по административно дело № 334/2022 г. на Административен съд – Пловдив за въпросната сума от 310 лева, разноски по административното дело. Било издадено и запорно съобщение изх. № С220016-119-0014741/21.12.2022 г. до ТД на НАП Пловдив на основание чл.202, ал.2 от ДОПК за запор върху вземането за сумата от 310 лева, което има към ТД на НАП Пловдив длъжника по изпълнителното дело Н., както и Разпореждане за изпълнение на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, адресирано също до ТД на НАП Пловдив за прехвърляне в 3-дневен срок от получаването му на сумата в размер на 310 лева по сметка на ТД на НАП Пловдив. На 22.12.2022 г. бил извършен превод на сумата по посочената в разпореждането за изпълнение сметка, и на 31.07.2023 г. било издадено и Разпореждане изх. № С210016-125-0226698 за разпределение на плащането в размер на 310 лева, постъпило по сметката за принудително изпълнение, за погасяване на публични вземания, предмет на изпълнителното дело, което разпореждане било връчено по електронен път на пълномощника на жалбоподателя. Същото било обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който се произнесъл с оспорваното в настоящото производство решение № 213/22.08.2023 г. В него било прието, че срещу П.Н. е образувано изпълнително дело, по което са предприети действия за принудително събиране на просрочени задължения, в резултат на които по делото е постъпила сума в размер на 310 лв. и с обжалвания акт тази сума е разпределена съобразно изискванията на чл. 219 от ДОПК, като е спазена поредността за погасяване на вземанията. Посочено било, че за целите на производството, в което предмет на разглеждане е законосъобразността на Разпореждане изх. № С210016-125-0226698/31.07.2023 г., е ирелевантен произходът на постъпилото плащане, поради което е неотносим доводът на жалбоподателя, че публичният изпълнител няма право да извършва прихващане с присъдени в полза на длъжника съдебни разноски. Също така е изложено, че с обжалвания акт не се извършва прихващане, а само се разпределя постъпила по изпълнителното дело сума в резултат на предприети принудителни действия от страна на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Изложил мотиви, че, с постановлението за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.202, ал.3 от ДОПК, е наложен запор върху вземане на длъжника от трето задължено лице - ТД на НАП Пловдив в размер на 310 лв., а съгласно чл. 230 от ДОПК, принудителното изпълнение върху вземане на длъжника от трето лице се насочва върху вземане, което е ликвидно и изискуемо. На основание ал.2 от същата норма, било прието, че такова е вземането, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение. Посочено било, че в настоящия случай са били налице и двете условия, с оглед на което публичният изпълнител е издал разпореждане за изпълнение, в резултат на което е събрана процесната сума, разпределена с обжалвания акт. В тази връзка е прието и че действията на публичния изпълнител, обективирани в обжалваното разпореждане за разпределение на суми, са правилни и законосъобразни, поради което следва да бъдат потвърдени.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Оспорваното решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Решението е издадено след проведено производство по обжалване на действие на публичен изпълнител, в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, включително и изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с предвиденото в ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила.

В случая обаче, съдът намира, че оспореното решение е издадено при несъобразяване с материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Не са спорни между страните фактите, че срещу жалбоподателя е било образувано и е било висящо изпълнително дело в ТД на НАП Пловдив, по което той е длъжник във връзка с установени негови публични задължения, както и че същевременно в негова полза е бил издаден изпълнителен лист за вземане от ТД на НАП Пловдив на сума, съставляваща съдебни разноски, присъдени му с влязъл в сила съдебен акт. Установено е, че вместо тази сума да бъде преведена по сметката на жалбоподателя, предвид предявяването на изпълнителния лист от негова страна по реда на чл.519, ал.2 от ГПК пред задължения държавен орган, върху същата е бил наложен запор от публичния изпълнител по въпросното изпълнително дело, като не са налице данни постановлението за налагане на тази обезпечителна мярка да е било обжалвано от жалбоподателя, въпреки че същото е връчено на 21.12.2022 г. по електронен път. Следователно се установява, че страните в правоотношението жалбоподателят Н.,*** взаимно си дължат суми, жалбоподателят - за установени публични задължения, а ТД на НАП – Пловдив - за присъдени на жалбоподателя съдебни разноски. Също така на практика органът не е извършил плащане по отношение на дължимите на жалбоподателя разноски по реда на чл.519, ал.2 от ГПК, а в рамките на изпълнителното производство, чрез извършените действия по обезпечаване на сумата с налагане на запор и след това превеждането ѝ по сметката за принудително изпълнение на НАП в действителност е извършил фактическо прихващане на сумата с дължимите от страна на жалбоподателя такива по изпълнителното дело, което не е било допустимо. Преди отмяната на разпоредбата на чл.129, ал.5, т.3 от ДОПК, бе предвидена възможност органът да прихване сумите, по отношение на които се предявява искане от лицето, като след отмяната на разпоредбата с ДВ, бр.94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. специалният процесуален ред за прихващане или възстановяване на присъдени суми, обезщетения и разноски по ДОПК не се прилага. В мотивите към законопроекта на ЗИД на ДОПК, въвеждащ отмяната на чл.129, ал.5, т.3 ДОПК, е отразено, че удовлетворяването на претенциите за частноправните вземания за присъдени суми, обезщетения и разноски (в т.ч. съдебно-деловодни), които не попадат в обхвата на изрично изброените суми за публични вземания по в чл.128, ал.1 от ДОПК, следва да бъде реализирано по общия ред на чл.519 от Гражданския процесуален кодекс или при наличието на предпоставки за прихващане с вземания на НАП от частноправен характер – по реда на Закона за задълженията и договорите. В този смисъл е имал възможност с такива констатации да се произнесе и ВАС със свои решения № 12690/2016 г. по адм. д. № 8849/2015 г., както и №1619/2017г. по адм. дело № 2218/2016 г. В случая, действително, както се сочи и в оспореното решение, не е предмет на оспорване извършено прихващане на насрещно дължими вземания, тъй като не е издаден такъв акт, а е издадено разпореждане за разпределение на суми, но на практика, приложеният от администрацията подход е довел до именно такъв фактически резултат. Следва да се има предвид, че независимо от факта, че няма данни постановлението за налагане на запор да е било обжалвано и съответно отменено, то съдът намира за нужно единствено да отбележи важното обстоятелство, че основанието на това постановление е по чл.202, ал.2 от ДОПК, което касае налагане на запор върху вземане на длъжника към трето лице. От своя страна, последвалото разпореждане за изпълнение е основано на чл.230 от ДОПК, която разпоредба също е относима към принудително изпълнение от трети лица, които не са банки. Всъщност обаче, в случая, в нито един момент не е била налице фигурата на трето лице по смисъла на закона, доколкото и постановлението за налагане на обезпечителни мерки, респективно изпратеното запорно съобщение, и разпореждането за изпълнение, касаещо прехвърляне на сума по сметката за принудително изпълнение, са адресирани от ТД на НАП Пловдив до ТД на НАП Пловдив, а не до което и да било трето лице. В тази насока и постъпленията по сметката за принудително изпълнение не са изобщо с произход реализиране на плащане от трето лице по наложения запор върху вземане на длъжника от това лице, а фактическо нареждане на сумата, дължима на длъжника и жалбоподател за плащане по реда на чл.519, ал.2 от ГПК, вместо по неговата сметка - по сметката за принудително изпълнение. Поради това и съдът намира за неоснователен довода на ответната страна, че било без значение какъв е произходът на сумата, на която е извършено разпределение, доколкото разпределението следва да се извършва на сумите, които са постъпили от извършено доброволно плащане, или като резултат от проведените законосъобразно изпълнителни действия по ДОПК, част от които са тези по принудително изпълнение от трети лица, предвидени по чл.230 от ДОПК. Изводът, който се налага е, че въпросната сума не може да е предмет на разпределение в хода на принудителното изпълнение, доколкото същата не може да е предмет на запор върху вземане от трето лице, тъй като не съставлява изобщо такова. В тази насока и недопустимото според съда съвместяване на качеството на публичен взискател с това на трето лице по смисъла на чл.230 от ДОПК от страна на ТД на НАП Пловдив, опорочава цялостно процедурата, приключила с издаване на въпросното разпореждане за разпределение на сумата. Целият подход на администрацията, в резултат на който е било издадено и процесното разпореждане за разпределение на сума по изпълнителното дело е основан на едно превратно тълкуване на закона и несъобразяване с неговата цел, което се явява в противоречие изобщо с принципа по чл.6 от АПК за упражняване правомощията от администрацията разумно, добросъвестно и справедливо. В конкретния случай действията на администрацията не могат да бъдат определени като такива, които са съобразени с принципа на съразмерност. Чрез формално изпълнените действия, по отношение на провеждането на принудителното изпълнение против жалбоподателя, без да са били налице законовите предпоставки за осъществяване им, е достигнато до един противоправен резултат, свързан с избягване изпълнение задължението на администрацията по чл.519, ал.2 от ГПК.

Горното съставлява основание за отмяна на оспореното решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което въпросно разпореждане за разпределение на суми е било оставено в сила и като следствие от това и на самото разпореждане.

По изложените мотиви на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П.Я.Н. Решение № 213/22.08.2023 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба срещу Разпореждане за разпределение на плащане с изх. № С230016-125-0226698/31.07.2023г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, като вместо това постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане за разпределение на плащане с изх. №С230016-125-0226698/31.07.2023г. на главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП.

Решението е окончателно.

Съдия: