Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 21.02.2019 година гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен съд X състав
На двадесет и трети януари 2019 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар Жоржета Христова
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 91 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора
от ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на
чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД за общата сума от 25470.56 лева,
представляваща претендирано обезщетение за вреди от лишаване от ползване на
земеделски имоти вследствие незаконосъобразно прекратяване на договор за наем
относно тези имоти.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански
двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. Изворово,
общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. –
ВТАК, срещу „И.А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус Гуусенс,
за сумата от 25 470 лв.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
сключил с физическо лице валиден договор за наем от 19.06.2012 г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ 5658, акт № 30, том 4 на Нотариус Е. Шидерова, рег.№
128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1767, Акт № 70,
том 4 на 28.06.2012 г. , със срок от 8 стопански години.
Ищецът твърди, че ответното дружество се
явява приобретател на земите, предмет на договора, и като такъв неправомерно го
лишил да декларира, ползва, очертае и да реализира биологична продукция от
био-културите, които той произвежда като сертифициран земеделски производител и
фактически го е лишил от ползването на следните земеделски имоти: 1. Имот с КВС
№ 036013, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория /13.451 дка/ и пета категория /4.869 дка/ в
м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с. Кьосевци, общ. Антоново, при
съответни граници, описани в исковата молба; 2.
Имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500 дка, четвърта
категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на с.Кьосевци,
общ.Антоново, при при съответни граници, описани в исковата молба; и 3. Имот с
КВС № 024004, представляващ изоставени трайни насаждения с площ от 6.000 дка,
осма категория, местност „Йорданови ниви“, по плана за земеразделяне на с.Кьосевци,
община Антоново, при съответни граници, описани в исковата молба;
Ищецът твърди, че упражнявайки неправомерно и
недобросъвестно свои права, придобити чрез следващо встъпване в договора за
наем, ответникът, без налично правно основание по чл.87 от ЗЗД и в очевидно
нарушение на останалите разпоредби на чл.87 от ЗЗД, направил волеизявление пред
съдията по вписванията за заличаване на договора относно горепосочените имоти.
За да защити правата си, ищецът завел иск за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство и за установяване продължаване действието на
договора и съществуването на наемното правоотношение, пред Варненския районен
съд по гр.д. №14895/2015 г. С решение № 2639/29.06.2016 г. по гр.д.№14895/2015
г. на Варненския районен съд, потвърдено с Решение по В.Т.Д. № 1519/2016 г. на
Варненския окръжен съд, влязло в законна сила, се установило валидността и
съществуването на наемното правоотношение, възникнало въз основа на
горепосочения договор.
Ищецът твърди, че до влизане в сила на
решението бил лишени от възможността да ползва имотите, предмет на договора,
тъй като създаденият режим по чл.37, ал. 1 от ЗСПЗЗ ЗС и чл. 70 и следващите от
ППЗСПЗЗ (чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ „Ползвателите на земеделски земи могат да
подават в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите
заявление за участие в споразумение за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. В заявлението
се посочват имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в
общинската служба по земеделие договори, и/или документи за собственост, с
които ползвателят желае да участва в масиви за ползване по споразумение.“) не
позволява да бъдат заявени за обработване земеделски площи, ако е заличено
вписването на договорите за аренда или наем, от които заявителят черпи правото
на замеделско земеползване, а ако бъдат заличени, не се очертават и не се
постановява заповед по чл.75а от ППЗСПЗЗ.
Ищецът твърди, че притежава сертификат за
производство на биологични екологично чисти земеделски култури, които култури
за всяка година са проверяват и сертифицират от лицензирана по правилата на ЕС
за производство на екологична продукция фирма. Поради умишлено създадените
пречки от ответника за земеползването на земеделски земи, чрез привидно законно
упражнавяне на права т.е.злоупотреба с права, ответникът го увредил. В резултат на непроизвеждане на
реколта от процесните имоти, ищецът не изпълнил договорните се задължения за
доставка на биологични/екологични селскостопански култури именно от тези имоти,
предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрагента му по
сключен договор от 10.11.2014 г. в Алмирос Р.Гърция от ищеца с Христос
Куцогеоргиу - земеделски производител на земеделска и животинска
биологична/екологична/продукция от Дримона окр. Магнисиас Република Гърция.
За неизпълнение на договора в същия е била
предвидена неустойка в размер на 110 000 евро, обезпечена чрез насрещно
издадени менителници за тази сума от страните при сключването му. След
неизпълнение на договора поради лишаването му от гореописаните земеделски площи
получил извънсъдебен протест, а впоследствие - Европейска заповед за плащане №
А15/76 на Районен съд гр.Волос Република Гърция №48/2017 г., с която ищецът е осъден да заплати сумата на
договорената неустойка - 110 000 евро.
В конкретния случай, според ищеца, описаното
противоправно поведение на ответника му е причинило преки вреди и пропуснати
ползи. Лишило го е от възможността да направи последните обработки и да прибере
реколта за стопанската 2014/2015 г. , както и от реалната възможност да
реализира приходи от наетата земеделска площ, които би получил, ако обработва
имотите - пропуснати ползи за непроизведена и нереализирана продукция през
кампания 2015 г. и кампания 2016 г.
Според ищеца, преките вреди от увреждането са
следните: Ищецът, през 2014 г. и 2015 г. направил разходи по обработване на
почвата и разходи, свързани с агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран,
дискуване, сеитба и валиране на следните култури: овес от 4.500 дка - пролетна
култура, засята в началото на м.март 2015 г. и с очакване да се прибере
реколтата в средата на м. юли 2015 г., царевица от 18.320 дка пролетна култура,
засята в началото на м. април 2015 г. и очакване да се прибере реколтата след
20 октомври до средата на ноември 2015 г.
Според ищеца, общата стойност на разходите
извършени за отглеждане на културите през 2014 г. и до 15.04.2015 г., без
стойността на семената, без да са завършени всички обработки върху площите, и
без да е прибрана реколтата от пролетниците, възлиза на на 854.30 лева.
В
резултат от лишаването му от ползване
върху описаните земи ищецът твърди, че са му причинени вреди, изразяващи се и в
пропуснати ползи: 20 570 лв., представляващи стойността на неполучената и
нереализирана био продукция, след приспадане на разходите за производство, за
стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016. От 18,320 дка ищецът очаквал да се
получи 9160 кг зърно царевица за 2014/2015 г., по 1 лв/кг (договорената цена от
договора)=9160 лв., а за две стопански години
очаквал да получи 18 320 лв. От 4,500 дка ищецът овес очаквал да получи
1 125 кг зърно овес за 2014/2015 г. по 1лв/кг (договорената цена от договора)=1
125 лв., а за две стопански години (2014/2015 и 2015/2016г) очаквал да получи 2
250 лв.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати следните суми:
1. Сумата от 20 570 лв., представляващи
стойността на неполучената и нереализирана био продукция от посочените по-горе
култури, след приспадане на радзходите за производство, за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г.
2. Сумата 854.30 лева, представляващи
преки вреди - разходи за предварителните обработки на земята, предмет на
договора и сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване,
сеитба, валирания и окопавания и други агротехнически мероприятия.
3. Сумата от
4 046,26 лева неполучени субсидии, от които:
- по СЕПП
+зелени плащания - 1354,14 лв. за две
стопански години;
-
съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР – за биологични площи /преминали периода на преход/ в размер
на 657,14 лв. за две стопански години и
за имоти в период на преход, засети с полски фуражни култури - 2 035 лв. за
двете стопански години;
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „И.А.” ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
ул.„Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от Петрус Йоханес Герардус
Гуссенс, чрез А.И.М. ***, адрес за призоваване: гр.Търговище, ул.”Лилия” № 4,
вх.А, ет.2, кантора 6, в който се оспорват изцяло исковите претенции като
неоснователни. Твърди се, че ответното търговско дружество не е извършвало
сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в процесните
имоти. Към стопанската година 2014/2015 ответникът не е притежавал земеделска
техника и не е предприемал действия и създавал пречки на ищеца относно
отглеждането и реализирането на земеделска продукция в пълен обем. Не е подавал
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015
година, нито е препятствал ищеца да подаде такова.
Ответникът заявава, че не е спорно по настоящото дело обстоятелството
кога именно е вписано развалянето/прекратяването на договора в имотния
регистър. Това е датата 15.04.2015 г. Последното от своя страна означава, че
договорът е бил действащ през по-голямата част на стопанската година 2014/2015,
която съгласно § 2, т.З от ДР на ЗА представлява времето от 01.10.2014 г. до
01.10.2015 г. Периодът от средата на месец септември 2014 г. до месец април
2015 г., когато прекратяването на договора не е било вписано в имотния
регистър, е бил времето, през което от агротехническа гледна точка е следвало
да се извърши сеитба на есенници или съответно на пролетници в процесните
имоти. Поради това ищецът не е бил препятстван да стори това. През този период
също така не е имало законова или фактическа пречка ищецът да подаде заявление
за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г.
Освен
това, според ответника, подаването на заявление за подпомагане за кампания 2015
и 2016 по никакъв начин не гарантира извършването на плащане в неговият
максимален размер от страна на ДФ „Земеделие”. Извършването на плащане
представлява едно бъдещо несигурно събитие. Изтъкват се съображения, че
съгласно чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ (приложима редакция изм. и доп. ДВ. бр.50 от 3
юли 2012 г.) във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ (изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20
февруари 2015 г.) за стопанската година 2015/2016 ищецът като ползвател на
земеделски земи е имал правната възможност да подаде в ОСЗ — Антоново заявление
за участие в споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, в което да посочи
имотите, ползвани на правно основание съгласно регистрираните в ОСЗ договори,
и/или документи за собственост, с които ползвателят желае да участва в масиви
за ползване по споразумение. Това той е следвало да направи в срок до 31 юли
2015 г. съгласно чл. 70, ал.2 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл.37б, ал.2 от ЗСПЗЗ. В
исковата молба се твърди, а и от представеното към нея Заявление №
519/24.07.2015 г. на ОСЗ - Антоново по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.
37б, ал.3 от ЗСПЗЗ е видно, че процесните описани в исковата молба имоти не са
посочени в заявлението. Според ответника, след като ищецът не е посочил в
заявлението, че възнамерява да обработва имотите в реалните им граници или
комасирано в масиви за ползване, то сам се е поставил в позицията да бъде лишен
от възможността да ги обработва. При положение, че от 01.01.2015 г. до
15.04.2015 г. процесният договор е бил действащ, то не е имало пречка в този
период ищецът да подаде заявление по чл. 70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр.с чл. 37б,
ал.3 от ЗСПЗЗ, в което да посочи процесните имоти, защото в чл. 70, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ е посочен единствено краен срок за
подаване на заявлението (31 юли), но не и начален. Според ответника, не е имало
пречка ищецът да подаде такова заявление и в периода след вписване на
прекратяването на договора в имотния регистър, тоест в периода от 15.04.2015 г.
до 31.07.2015 г. Към заявлението е следвало да приложи писмени доказателства,
че е подал искова молба до съда по чл.124, ал.1 от ГПК, с която е поискал да се
установи, че между страните съществува правен спор. Можел е и с отделно
заявление в свободен текст да сезира комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ, че е
правоимащо лице, респ. че ответникът не е такова лице. Като не е направил
посоченото ищецът сам се е съгласил имотите да не му бъдат предоставени за
ползване през стопанската година 2015/2016, респ. да бъдат предоставени на
друго лице или да попаднат в обхвата на имотите по чл. 37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ
(бели петна).
Според
ответника, на следващо място е необходимо да се отбележи, че в исковата молба е
завишено няколко пъти както евентуалното количеството земеделска продукция,
която ищецът щял да добие, така и посочената цена на единица продукция (на 1
кг). Изразява се стновище, че не се сочат доказателства относно вида на
продукцията, която ищецът е засял през стопанската година 2014/2015 и на тази,
която е възнамерявал да засее през стопанската година 2015/2016, относно
нейното количество и относно нейната цена. Представените към исковата молба
писмени документи, според ответника, не установяват по никакъв начин, че
процесните имоти са били включени в система за контрол на биологично
производство за целия период от две стопански години (2014/2015 и 2015/2016),
за да се мотивира претенцията за обезщетение за пропуснати ползи от неполучена
и нереализирана биологична продукция.
С оглед
на изложеното ответникът моли съда да отхвърли иска като неоснователен и да му присъди
направените по делото разноски. Прави доказателствени искания.
В срока
по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която
заявява следното:
През 2014
г. и 2015 г. направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с
агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба, валиране и
окопавания на следните култури: овес от
4.500 дка - пролетна култура, засята в началото на м.март 2015 г. и с очакване
да се прибере реколтата в средата на м юли 2015 г., царевица от 18.320 дка
пролетна култура, засята в началото на м. април 2015 г. и очакване да се
прибере реколтата след 20 октомври до средата на м. ноември 2015 г. Ищецът
твърди, че за 2015/2016 г. е планирал засяване на същите посочени площи със
същите култури: за имот № 039008- 4.5 дка засяване с овес биологична земеделска
култура, а за имот № 036013 от 18.32 дка
– царевица биологична земеделска култура. През месец юни 2015 г. ищецът заварил
площите от пролетниците разорани. Всички агротехнически обработки вече били
направени до края на м.март и първата десетдневка на месец април 2015 г., но
била осуетена възможността ищцовото дружество да да прибере реколтата за 2014/
2015 г. и за 2015/2016 г. /планирал засяване на същите посочени площи с
абсолютно същите биологични/екологично чисти земеделски култури - биологично
сертифицирани продукти, включени в
системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на
земеделски продукти от „Кю Сертификейшън“ АД.
Ищецът
твърди, че с неправомерното разваляне на
договора за наем ответното дружество го лишило не само от възможността да добие
добиви от реколтата, а и от възможността да се сдобие със сертифицирана
биологична продукция, точно от тези имоти, които имоти са огледани, избрани и
описани на място от Христос Куцогеоргиу още през лятото на 2014 г. и в
последствие за тях е подписан договор на 10.11.2014 г. за доставка на био
продукция.
Ищецът
твърди, че дори и да беше се сдобил с реколтата от тези имоти, то тя нямало да
е сертифицирана биологична продукция, тъй като с лишаването от ползването на
тези земи, ищцовото дружество било лишено от възможността тези площи да останат
включени в системата за контрол и сертификация на биологично производство.
Ищецът
оспорва депозирания писмен отговор. Оспорва твърденията, че ответникът не е
извършил сеитба, последващи обработки, жътва и прибиране на реколтата в
процесиите имоти. Според ищеца, след разваляне на договора, неговото заличаване
и прекратяване, както в Агенцията по вписванията, така и в ОСЗ-Антоново,
ответникът е отдал под наем на трето лице -„Ландком" ЕООД, с нотариална
заверка на подписите рег.№ 1287, том II, акт № 136, от 16.04.2015 г., на
нотариус Светослав Генчев, нотариус в района на PC-Омуртаг с рег.№ 327 на НК,
всички имоти с обща площ от 353.180 дка, между които и процесните имоти за срок
от 20 години, вписан в Службата по вписванията вх.№ 1204, вх.рег.№ 1206, акт №
236, том 2, имотна партида 26861/28217. Според ищеца самият ответник, лично или
отдавайки имотите под наем на друго лице за претендирания период, е ползвал
обектите на договора. Създавал е пречки за ползването и е предприемал действия
- юридически и фактически, относно отглеждането и реализирането на земеделска
продукция в пълен обем. Според ищеца, ползвателите на земеделски земи са длъжни
да представят в общинската служба по земеделие копие от договорите за наем,
аренда или съвместна обработка на земята. Като в настоящия случай той бил лишен
от тази възможност. Чл. 41. ал. 2. т. 2 от ЗПЗП квалифицира договора за наем
като едно от правните основания за ползване на земеделските площи, с които се
кандидатства за подпомагане, а същността му на правно основание предполага
наличието на същите или по - широки по обем права у праводателя по договора, в
случая наемодателя, липсата на каквито не би могла да се игнорира с довода на
ответника, че е допустимо да се декларира имот, по договор, който е прекратен.
Съществуването на договора, респ. неговото заличаване, е от значение за
регистърното производство, което преследва специфична цел - да бъде внесена
яснота относно ползвателите на имотите и основанието за ползването. В този
смисъл предпоставка за гарантирането на целите е в регистъра почл. 37б. ал. 1
от ЗСПЗЗ да бъдат отразени ползватели, чиито права могат да бъдат проследени до
носителя на абсолютното вещно право на ползване - собственика на имота. Вписване
в регистъра е предпоставка за осъществяването на различни възможности за
собственика или ползвателя на имота (например да ползва лично имотите си, да
участва в споразумението по чл. 37в ЗСПЗЗ да кандидатства за получаването на
субсидии по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания. Именно тези
възможности са възпрепятствани от страна на ответника за стопанската 2015/2016
г. Заличаването на вписването в регистъра на договора по съществото си
представлява преклудиране възможността за всякакви възможности на ползвателя.
Според ищеца процесният договор е част от необходимите документи, които се
представят в производството по чл.37б ал.1 и ал.3 от ЗСПЗЗ и чл.70 ал.1 от
ППЗСПЗЗ. При положение, че в настоящия случай същият е заличен, то отпада и
правното основание за каквато и да е била регистрация.
С
допълнителната искова молба се правят нови доказателствени искания.
В срока
по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на допълнителната
искова молба, в който подробно взема отношение по направените от ищеца
доказателствени искания.
В
съдебно заседание ищецът чрез адвокат К.П. и адвокат Т. от ВТАК поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи. Представена е писмена защита. Претендира
за разноски в производството. В писмената защита се акцентира върху следното:
От
съдържанието на представения от ищцовото дружество заверен от сертифициращия
орган „Кю Сертификейшън" АД гр. Пловдив дневник за сертифицираните земеделски площи и видове култури,
отглеждани на тях, включително с данни за добитите количества добиви за всяка
от процесните стопански години, се установява, че през процесиите стопански
години 2014/2015 и 2015/2016 г. ищцовото дружество е отгледало върху други
/извън процесните/ заявени за обработка от него площи значителни количества
сертифицирана биологична продукция от сертифициращия и контролиращия орган, и
описана в дневника, заварен за всеки период с подписа на контрольор от
контролиращия орган. От дневника е видно, че сертифицираната био продукция,
произвеждана от ищцовото дружество, обхваща различни видове земеделски култури.
Дневникът за сертифицираните площи култури и био продукция се съставя съгласно
изискванията на Наредба №1/2013 г.за прилагане на правилата за биологично
производство на растения и животни и аквакултури, растителни и животински
продукти, и се заверява от контролиращия орган. Показанията на свидетелите
Светлана Еросалимова и Георгиус Константинос установяват, че през май 2015 г.
разбрали, че договорите за наем са заличени и развалени; площите били разорани,
продукцията прибрана; не са могли да ги обработват и декларират, защото са
загубили правното основание; не можели
да изпълнят договора с гръцкия контрагент Куцогеоргиу. В резултат на това за
ищцовото дружество реално са настъпили вреди - загуби и пропуснати ползи, които
са закономерен резултат от неизпълнението на задължението на ответника относно
осигуряване земеползването на имотите. В конкретния случай претърпяната
имуществена вреда се съизмерява с пропусната печалба от нереализираната
търговска сделка с Христос Куцогеоргиу, сключен през исковия период с
управляваното от ищеца дружество, изчислена по цените от този договор. Печалбата
съставлява чистият положителен финансов резултат от конкретна търговска
дейност, респ. от сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното
осъществяване.
Ищцовото
дружество счита, че от заключението на агрономическата експертиза се установява,
че той е направил разходи за тези дейности в размер на 677.20 лв.,
представляващи стойност на обработките и 399 лв.за вложените семена в процесните
площи или същите възлизат на сумата 1076.20
лв.
Размерът
на пропуснатите ползи според ищеца следва да се определи както следва: За овес
- Размерът на неполучения по вина на ответника чист доход за стопанската
2014/2015г. е както следва за отделните култури: - Овес- 540 кг. с цена на
добива общо по 1.07 лв. килограм =577.80 лв. след като се намали добива или
бруто дохода със сумата на себестойността, която е 540 кг. по 0.27 лв. на
килограм или 145.80 лв., при което размерът на чистия доход за стопанската
2014/2015 г. е 432 лв. 3а 2015/2016 г. при добив от 1112 кг. с цена на добива
общо по 1.07 лв. килограм или 1189.84 лв.,след като се намали добива или бруто
дохода със сумата на себестойността, която е 1 112 кг по 0.27 лв. на
килограм 300.24 лв., размерът на чистия приход за стопанската 2015/2016г. е
889.60 лв., или общо пропуснати ползи в
размер на 1321.60 лв. за двете стопански години от овес в имот № 039008
от 4.500 дка. За Царевица- 10 992 кг *1.07лв.-11 761.44
лв.-бруто приход, себестойност- 10 992 кг*0.22 лв. -2 418.24 лв. или чист
приход - 9 343.20 лв. за стоп. 2014/2015 г. 3а стопанската 2015/2016 г. – 10094
х1.07лв. - 10 800.58 лв. Себестойността е 2220.68 лв. Или чистият приход от царевица върху имота за 2015/2016 г. е 8 579.90
лв. 3а двете стопански години от имот № 036013 -царевица- 17 923.10 лв.
Общият размер на неполучените субсидии за двете стопански години е в размер на 4 402.54 лева.
Моли
съда да осъди ответника да заплати горепосочените суми като обезщетение за
неизпълнение на договора за аренда, ведно със законната лихва.
В
съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител адвокат Иво М. – ТАК моли съда да
отхвърли исковата претенция. В представените писмени бележки се акцентира на следното:
Съгласно
чл.23, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. на МЗХ /отм./, която е
приложима за периода на стопанските години 2014/2015 и 2015/2016, за да премине
едно земеделско стопанство към биологично производство на земеделски продукти,
задължително условие е производителят да има сключен договор за контрол и
сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице. По делото са представени
договори за контрол и сертификация на биологично производство, сключени между
ищеца и контролен орган, касаещи 2007, 2008, 2011 и 2013 години, а не 2014 и
2015 години. Видно от съдържанието им всички те са подписани за по една
календарна година като последният по време е изтекъл на 31.12.2013 г. Поради
изложеното, разгледани поотделно, тези договори са ирелевантни по делото. Поради
неотносимостта им към стопанските години 2014/2015 и 2015/2016 тези договори не
могат да бъдат анализирани в съвкупност с представените по делото сертификати
за съответствие.
Според
ответника представената по делото служебна бележка с дата 18.07.2017 г.,
издадена от „Кю Сертификейшън” АД — Пловдив, не съставлява писмено
доказателство /сертификат за съответствие/ по смисъла на чл.29 от Регламент
(ЕО) № 834/2007 г. във връзка с чл.40 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 на МЗХ.
Поради това тя не може да послужи като доказателство за произведена биологична продукция.
От съдържанието на въпросната служебна бележка е видно, че имоти с №№ 0036013 и
039008 по КВС на с. Кьосевци са „включени” в системата за контрол на биологично
производство на датата 24.02.2015 г. и са „изключени” от системата на
12.08.2015 г., което според процесуалният представител на ответника означава,
че двата парцела са влезли в период на преход на 24.02.2015 г. и дори на
12.08.2015 г. да не са били изключени от
системата за контрол, то при идеални условия са щяли да излязат от периода на
преход едва на 24.02.2017 г. В случай, че продукцията е била в преход, то ответникът
моли съдът да има предвид забраната по
чл.29, ал.З, т.1 от Наредба № 1 от 7 февруари 2013 г. на МЗХ /отм./, че
земеделските продукти, които са произведени в период на преход, не могат да бъдат етикетирани като биологични
земеделски продукти, защото не са такива. По аргумент от текста на тази правна
норма продукцията преход не е биологична продукция. Дори е предвидено
административно наказание за нарушителите /виж чл.29, ал.4 от Наредба № 1 от 7
февруари 2013 г. на МЗХ/. След като ищецът не е доказал принципното си право
през стопанските години 2014/2015 и 2015/2016 да произвежда биологична
продукция във въпросните имоти, то ответникът моли съда да приеме, че ищецът няма право да претендира
да бъде обезщетен за стойността на биологична продукция. В този смисъл, според
адвокат М., искът остава недоказан не само по основание, но и по размер.
Отделно
се излагат съображения, че ответникът не е попречил на ищеца да обработва
имотите и да участва с тях в споразумения по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Самият ответник
не е разполагал със земеделска техника и не е участвал в споразумения по чл.
37б от ЗСПЗЗ, поради което се твърди, че не е създал пречка на ищеца да обработва
процесните имоти.
Излагат
се съображения и относно претендираното обезщетение за неполучени субсидии през
процесните две стопански години. Според ответника, обстоятелството, че едно
лице е получило субсидия по дадена схема за даден имот през конкретна кампания,
по никакъв начин не доказва, че друго лице също би получило субсидия по същата
схема за същия имот през същата кампания, ако то, а не първото лице е заявило
имота за подпомагане. Това е така, защото подаването на заявление за подпомагане
по схеми и мерки за директни плащания по никакъв начин не гарантира изплащане
на заявената субсидия. Реалното оторизиране и изплащане на субсидия
представлява едно бъдещо несигурно събитие, понеже към момента на подаването на
заявлението за подпомагане не би могло да се знаят редица обстоятелства, от
които зависи изплащането на съответните суми.
С оглед
тези основни съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание съдът е направил
окончателен доклад по делото като е приел следното:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права – ищецът твърди, че въпреки
наличие на валиден договор за наем, ответникът, в качеството на наемодател, е
предприел в нарушение на закона и договора фактически и правни действия, с
които е лишил ищцовото дружество в качеството му на наемател да реализира
продукция от процесните земеделски имоти през стопанската 2014/2015 година и
през стопанската 2015/2016 година и по този начин му е причинил преки вреди и пропуснати ползи;
Правната квалификация на претендираните от ищеца права – предявен е осъдителен
иск с правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.
82 от ЗЗД и чл. 228 от ЗЗД; ответникът не оспорва наличие на действащ между
него и ищеца договор за наем. Други права и обстоятелства не се признават.
Съдът е разпредил и доказателствената тежест в процеса в следната насока: Ищецът
следва да докаже следните обстоятелствата: че ответникът чрез фактически или
правни действия в нарушение на действащия между тях договор за наем е лишил
ищецът от ползване на наетите процесни имоти, поради което са налице вреди в
патримониума на ищцовото дружество, описани в исковата молба. Следва да се
докажат вредите по характер и размер. Ответникът следва да докаже, че е
изправна страна по договора за наем спрямо ищеца.
Първоначалната искова претенция на ищеца е
както следва:
1. Сумата от 20 570 лв., представляващи
стойността на неполучената и нереализирана био продукция от овес и царевица /18
320 лв. – царевица и и 2250 лева – овес/, след приспадане на радзходите за
производство, за стопанските години
2014/2015 г. и 2015/2016 г.
С оглед така представената писмена защита
тази претенция се поддържа общо за сумата от 19244.70 лева /17923.10 – царевица
и 1321.60 лева – овес/.
2. Сумата 854.30 лева, представляващи преки
вреди - разходи за предварителните обработки на земята, предмет на договора и
сертифицирана за екологична продукция: оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валирания и окопавания и други агротехнически мероприятия. В тази сума ищецът
не е посочил стойността на вложените семена.
В писмената защита се претендира сумата от 1076.20
лева.
3.
Сумата от 4 046,26 лева неполучени
субсидии.
В писмената защита се претендира сумата от 4
402.54 лева.
Настоящият съдебен състав, на базата на
събраните и обсъдени от него доказателства и изхождайки от същността на
предявената искова претенция, приема следното от фактическа страна:
1. Няма
спор по делото,че е ищецът е имал сключен с физическо лице валиден договор за
наем от 19.06.2012 г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5658, акт № 30,
том 4 на Нотариус Е. Шидерова, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ 1767, Акт № 70, том 4 на 28.06.2012 г. , със срок
от 8 стопански години за стопанисване на следите три имота: 1. Имот с КВС №
036013, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория /13.451 дка/ и пета категория /4.869 дка/ в
м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с. Кьосевци, общ. Антоново, при
съответни граници, описани в исковата молба; 2.
Имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500 дка, четвърта
категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на с.Кьосевци,
общ.Антоново, при при съответни граници, описани в исковата молба; и 3. Имот с
КВС № 024004, представляващ изоставени трайни насаждения с площ от 6.000 дка,
осма категория, местност „Йорданови ниви“, по плана за земеразделяне на
с.Кьосевци, община Антоново, при съответни граници, описани в исковата молба.
2. Няма спор по делото, че ответното
търговско дружество е станало собственик на тези имоти чрез прехвърлителна
сделка и респ. – наемодател на ищеца по отношение на имотите. Безспорно е, че на
основание подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново с
вх.№ НА-01-544/13.05.2015 год., от „И.А.“ ЕООД, с приложена Молба за заличаване
на договор за наем на земеделска земя, вписана в служба по вписванията гр.
Омуртаг под вх. рег. №1132/15.04.2015 г., акт №50, том 1, стр. 18186 е заличена
регистрацията на процесния договор за наем от 19.06.2012 г. , а на основание
подадено заявление до Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново с вх.№
НА-01-254/30.07.2017 год., от ищеца с приложено Решение №2369/29.06.2016 год.
на Варненския районен съд, вписан в Служба по вписванията гр.Омуртаг под вх. Рег.
№1220/17.07.2017 г., акт № 20, том 2, партида 18186 е възстановена
регистрацията от 30.07.2017 г. на същия договор за наем. Следователно в периода
от 15.04.2015 година до 17.07.2017 /в Служба по вписванията/, респ. в периода
13.05.2015-30.07.2017 година /в Общинска служба „Земеделие” - гр.Антоново/
обсъжданиятдоговор за наем се е считал за прекратен.
3. Безспорно е, че ищецът завел иск за
установяване вписването на несъществуващо обстоятелство и за установяване
продължаване действието на договора и съществуването на наемното правоотношение
пред Варненския районен съд по гр.д. №14895/2015 г. С решение № 2639/29.06.2016
г. по гр.д.№14895/2015 г. на Варненския районен съд, потвърдено с Решение по
В.Т.Д. № 1519/2016 г. на Варненския окръжен съд, влязло в законна сила, съдът е приел за установено в отношенията между
страните, че между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение по Договор за наем от 19.06.2012 г.
,с нотариална заверка на подписите peг. № 5658, акт № 30, том IV, имащ за
предмет процесните имоти, със срок 8 години, на основание чл.124 ал.1 от ГПК
като е отменил извършеното с вх. рег.№
1132/15.04.2015 г. акт № 50 том І на Служба по вписванията–гр.Омуртаг, по повод
молба с вх. № 1132/15.04.2015 г. от ответника вписване на развалянето на
Договор за наем от 19.06.2012 г., имащ за предмет процесните имоти в землището
на село Камбурово, общ.Антоново, със срок 8 години, на основание чл.537, ал.2 ГПК.
По
делото се установява, че ищцовото дружество се занимава с био производство. Представен
е заверен от сертифициращ орган „Кю Сертификейшън" АД гр. Пловдив дневник
за сертифицираните земеделски площи и видове култури, отглеждани на тях. Видно
от показанията на разпитаните по делото свидетели ищцовото дружество предлага
за продажба основно на гръцкия пазар смес от зърнени култури като смесите се
състоят от различни видове зърнени култури и в различно съотношение на
използваните култури според желанието на клиентите.
Показанията на свидетелите установяват, че процесните имоти са били
засети от ищцовото дружество с царевица и овес през стопанската 2014/2015
година, но дружеството не е прибрало реколтата от засятите култури. През двете стопански години, които подлежат
на обсъждане в настоящото производство, ищцовото дружество не е ползвало реално
имотите, не е получавало субсидии за подпомагане, не е реализирало печалба от
тях.
По делото
са назначени съдебни експертизи за изясняване на факти по спора, които са в
следната насока:
Първата
агротехническа експертиза дава заключения по поставените въпроси от съда в
следната насока: Общите разходи за агротехнически мероприятия, извършени в
процесните имоти, са на стойност 677.20 лв,
представляващи стойността само на мероприятията като не е включена стойността
на семената. Стойността на семена
възлиза на 399 лв. Евентуалните добиви от имотите са определени от вещото лице
както следва: От имот №039008 в с.Кьосевци,
засят с овес: Среден добив 2014/2015 –
160 кг. на декар, а за 2015/2016 – 150 кг. на декар. Производствена
себестойност за имота за година – 270 лева. От
имот №036013 в с.Кьосевци, засят с царевица: Среден добив 2014/2015 – 320 кг. на декар, а
за 2015/2016 – 350 кг. на декар. Производствена себестойност за имота за година
- 1348,35 лева. Допълнителната
агротехническа експертиза дава заключение на база на реалните добиви, които е ищцовото дружество е отразявало като
получени от тези имоти през годините в Регистъра на селскостопанските
мероприятия на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, заверен от „Кю
Интернешънъл Сервисиз“ АД на 14.01.2007 год. На тази база добивите от имотите
са определени от вещото лице както следва: От
имот №039008 в с.Кьосевци, засят с овес:
Среден добив 2014/2015 – 120 кг. на декар, а за 2015/2016 – 247.2 кг. на
декар. От имот №036013 в с.Кьосевци,
засят с царевица: Среден добив 2014/2015
– 600 кг. на декар, а за 2015/2016 – 551 кг. на декар. По делото е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, която въз основа на отразените в
допълнителното заключение добиви от процесните имоти, като е съобразила
приложените по делото фактури за продажба на зърнени култури от ищеца, е дала
заключение за печалбата, която ищцовото дружество би получило от процесните
имоти за двете стопански години – 2014/2015 и 2015/2016, които са предмет на
обсъждане в настоящото производство.
От правна гледна точка съдът приема
следното:
Съгласно
чл. 82 от ЗЗД, обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Вредата, по силата на цитираната разпоредба, като
засягане на правно защитимо благо, обхваща имуществени щети и в двете им
разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби са
всички разходи, необходими за поправяне на последиците от неизпълнението, с
извършването на които се намалява имуществото на кредитора, а пропуснатата
полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на неизпълнение на
договорно задължение, се изразява в невъзможността да бъде реализиран определен
парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е
щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от неизпълнението,
съставлява пропусната полза. Такава е както печалбата, която кредиторът е можел
да получи от изпълнението на договора, осуетен от поведението на длъжника, така
и всяка друга имуществена облага, която със сигурност той би реализирал, ако неизпълнението не беше
настъпило, респ. ако договорът беше изпълнен точно.
В случая се твърди, че вредата е настъпила при
неизпълнение на задължения по договор за наем, поради което обезщетението за
изправната страна следва да бъде на договорно, а не на деликтно основание. Това
е така поради обстоятелството, че увреждането е реализирано като неосъществен,
но дължим резултат по съществуваща облигационна връзка. Не се касае за
неизпълнение на общото задължение произтичащо от закона да не се вреди другиму.
Поради което отговорността е договорна, а не деликтна.
Предявеният иск черпи правно си основание в
чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД.
Естеството
му възлага в тежест на ищцовата страна главно и пълно да докаже факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото,
действало в процесния период, за който се претендира обезщетение, с
параметрите, очертани в исковата молба, изправността му по договора,
неправомерното прекратяване на договора от страна на ответника, настъпилият
вредоносен резултат по основание и размер, както и причинно-следствена връзка
между соченото неизпълнение на задълженията на ответната страна /неправомерно
прекратяване на договора/ и претендирания вредоносния резултат.
Искът за заплащане на обезщетение за вреди /под
формата на претърпяна загуба и пропусната полза/ е основан на неправомерно прекратяване
от страна на ответника на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Както
съдът е посочил по-горе, безспорно е по делото, че ответното търговско
дружество, след придобиване на процесните имоти, е заявило в Службата по
вписванията вписване на разваляне на договора за наем, поради което и в периода
в периода от 15.04.2015 година до 17.07.2017 /в Служба по вписванията/, респ. в
периода 13.05.2015-30.07.2017 година /в Общинска служба „Земеделие” -
гр.Антоново/ обсъжданиятдоговор за наем се е считал за прекратен. Видно от
мотивите на съдебното решение по гр. дело № 14895/2015 по описа на Районен
съд-Варна „изявлението на ответника за разваляне на валидния договор за наем от
19.06.2012 г. не е произвело прекратителен за облигационната връзка ефект,
поради което искът за установяване на съществуването на процесния договор
следва да се приеме за основателен, а извършеното вписване на развалянето на процесния договор, следва да бъде
отменено. “
С оглед изложеното и посочената по-горе тежест
на доказване, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал факта на
съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото,
действало в процесния период, за който се претендира обезщетение, с
параметрите, очертани в исковата молба, изправността му по договора и
неправомерното прекратяване на договора от страна на ответника.
Основният въпрос по спора е дали ищецът е
претърпял вреди под формата на пропуснати ползи /печалба от продадена
земеделска продукция, която ищецът би произвел върху процесните имоти/ и ако
отговорът е положителен, в какъв размер са тези вреди.
В постановеното от Общо събрание на Гражданска
и Търговска колегии Тълкувателно решение № 3/2012 г. от 12 декември 2012 год.
ясно е посоченото следното:
„Както в правната доктрина, така и в съдебната
практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на
предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало,
ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му
към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива
на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради
това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само
ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора
е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се
допусне обогатяването му за сметка на длъжника.“
В
настоящият случай съдът приема за установено, че през 2014 г. и 2015 г. ищецът
е направил разходи по обработване на почвата и разходи, свързани с
агротехнически мероприятия, изразяващи се в оран, дискуване, сеитба и валиране
на следните култури: овес от 4.500 дка - пролетна култура, засята в началото на
м.март 2015 г. и царевица от 18.320 дка пролетна култура, засята в началото на
м. април 2015 г. В тази насока са
показанията на разпитаните по делото свидетели. След като ищецът е засял
процесните имоти с процесните земеделски култури, нормално е да се очаква, че
би получил продукция от тези имоти в определен обем и би реализирал печалба.
Както
самият ищец посочва в писмената си защита: „Печалбата съставлява чистият
положителен финансов резултат от конкретна търговска дейност, респ. от
сключваните от търговеца сделки в процеса на нейното осъществяване. За да бъде
определена чистата печалба от определена търговска сделка, от получените в
резултат на сделката приходи следва да бъдат приспаднати всички разходи,
извършени от търговеца по повод на реализацията й. Общите разходи подлежат на
приспадане от приходите, тъй като рефлектират върху крайния положителен
резултат от реализираните сделки.“
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал, че през процесния
период – стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години в резултат на неправомерните
действия на ответното търговско дружество, прекратило и заявило за вписване
прекратяване на процесния договор за наем, същият е претърпял вреди под формата
на пропуснати ползи, изразяващи се в нерализиране на печалба от производство и продажба
на процесните земеделски култури. Този извод на съда се обосновава поради
следното: Ищецът е земеделски производител от 2007 година, като видно от
приетите по делото в последното съдебно заседание експертизи, същият регулярно
е реализирал и продавал през годините овес и царевица като зърнени култури и е
имал приходи от тази дейност. Ищецът е реализирал /продавал/ произведената продукция основно на пазара в
република Гърция. В подкрепа на това е и приложеният по делото договор, сключен
на 10.11.2014 г. в Алмирос Гърция от ищцовото дружество с Христос Куцогеоргиу
-земеделски производител на земеделска и животинска биологична продукция от
Дримона окр. Магнисиас Република Гърция. Видно от клаузите на този договор
ищецът се е задължил за период от 8 години да доставя на посоченото лице смес
от произвежданите от него култури на цена от 55 евроцента. Посоченият договор
доказва, че ищецът е имал осигурен пазар за продажба на добиваните земеделски
култури, респ. – осигурена печалба за дружеството в дългосрочен план. Явно
отношенията между страните по този договор са били сериозни и отговорни след
като купувачът е идвал на място в с. Камбурово и района и сам е избирал местата
/площите/, на които е следвало да се засядат търсените от него култури. Налице
е доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на ищцовото
дружество.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника относно това, че ищецът не е
имал право да произвежда и съответно продава био сертифицирана продукция.
Установява се от доказателствата, че процесните площи са включени в системата
за био сертифицирани площи, че са били предмет на проверка за процесните
периоди от компетентен за това орган, ищецът е реализирал такава продукция.
Дали същият подлежи на административно наказание или не на осн.чл. 29 ал. 4 от
Наредба № 1 от 07.02.2013г. на МЗХ е от компетентността на съответните органи
по контрол, но е ирелевантно за настоящия спор.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД кредиторът е длъжен да положи грижи на добър
стопанин, за да избегне вредите. За да се реализира отговорността на длъжника,
кредиторът следва да установи изпълнението на това законоустановено задължение.
Не може да се приеме, че във всички случаи и без оглед на останалите
обстоятелства по делото, вредите винаги ще се равняват на печалбата за целия
исков период, тъй като това би означавало да се поощри поведение на кредитор,
който, вместо да вземе надлежни мерки за защита на интереса си (а така и за
ограничаване на вредите), бездейства в течение на периода до изтичане срока на
наемния договор и се надява да получи житейски неоправдано обезщетение.
Чрез
предприетите действия, изразяващи се в предявяване на иск за установяване
съществуването на наемно правоотношение, ищецът е доказвал, че през процесния
период е положил усилия и е успял да ограничи времетраенето, в което би могъл
да търпи вреди от неизправното поведение на ответника.
Ищецът
е доказал, че има право на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД
за вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи печалбата, която
дружеството би реализирало от произведената продукция след приспадане на
разходите, необходими за произвеждане на тази продукция, за процесните две
стопански години.
За
определяне на размера на дължимото обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи
за двете стопански години, съдът изхожда от допълнителната агротехническа и
съдебно-счетоводната експертизи, приети по делото в съдебно заседание на
23.01.2019 година. Първоначалната агротехническа експертиза, приета по делото в
съдебно заседание, проведено на 27.11.2018 година, е хипотетична и не отразява
реално добивите, които би получило ищцовото дружество, ако през двете стопански
години стопанисваше въпросните имоти. Съдебно-счетоводната експертиза е дала
заключение на базата на допълнителната агротехническа експертиза. Експертизата
е описала видовете продукция по представените фактури за продажби, като ги е
отделила за всяка една култура в отделни таблици, от където да се види как е
формирана средната пазарна цена по съответната култура. Вещото лице уточни, че
е допуснало техническа грешка в експертизата и навсякъде в заключението, където
е отразено „ечемик“, трябва да се чете „овес“. По делото има приложени фактури,
където е описано в графа наименование на стоките или услугите - „смес от
зърнени храни“, като същите са взети в предвид при определянето на средната
пазарна цена в Гърция от ССЕ за културата царевица и овес, тъй като същите
представляват зърнени култури. Реализираният чист приход /печалба/ от ищеца от
продажбата на количеството продукция, ССЕ го е изчислила по следния начин: За
определяне на чистия приход ССЕ го е изчислила на база представени счетоводни
документи приложени по делото за счетоводна сметка 303 - продукция, за периода
2015 г. и 2016 г., като в същата е описано по отделно за всяка една култура
средната цена /т.е разхода, които е направен/. ССЕ е определила разхода за един
килограм, като е взела средната цена за двете години, за всяка отделна култура.
За 2014/2015 г. по продажби в Гърция общата средна пазарна цена е в размер на -
8958.96 лв./осем хиляди деветстотин петдесет и осем 0.96/ лева. Реализираният чист приход от ищеца от
продажбата на количеството продукция би бил в размер на 6430.92 лв. /шест
хиляди четиристотин и тридесет 0.92/ лева. За 2015/2016 г. по продажби в
Гърция общата средна пазарна цена е в размер на
8740.68 лв. /осем хиляди седемстотин и четиридесет 0.68/ лева.
Реализираният чист приход от ищеца от продажбата на количеството продукция би
бил в размер на 6219.76 лв. /шест хиляди
двеста и деветнадесет 0.76/ лева. Вещото лице е приспаднало разходите,
които са необходими за реализиране на въпросната продукция през обсъжданите две
години, поради което съдът приема, че ищецът е доказал, че има право на
обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД за вреди под формата на
пропуснати ползи, представляващи печалбата /чист приход/, която дружеството би
реализирало от произведената продукция след приспадане на разходите, необходими
за произвеждане на тази продукция, за процесните две стопански години в общ
размер на 12650.68 лева.
Що се
касае до посочените в договора от 10.11.2014 г. цени от 0.55 евро на килограм,
видно е че се касае за цени на „фураж за животни, смески от зърно и люцерна“, а
настоящата претенция е за пропуснати ползи от конкретно определени култури.
Самите свидетели на ищеца заявиха, че продаваните от тях смески са в състав от
различни култури, по желание на клиента, макар фирмата им да има своя
традиционна рецепта, която е фирмена тайна. Освен това съгласно договора цената
е договорена, при доставка по местоживеене на животновъда (гръцкия
съконтрагент).
Предявената от ищцовото дружество искова претенция за обезщетение по чл.
82 от ЗЗД под формата на пропуснати ползи е основателна в размер на 12650.68 лева и следва да се уважи в
този размер като се осъди ответното дружество да заплати на ищеца тази сума,
ведно с лихва за забава, считано от дадата на завеждане на иска до
окончателното й изплащане като до пълния посочен в исковата молба размер от 20 570
лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователен.
Ищецът
претендира преки вреди, представляващи стойността на извършените в процесните
имоти агротехнически мероприятия. Заявената от ищцовото дружество претенция за
сумата от 854.30 лева, представляваща обезщетение за преки вреди - разходи за
предварителните обработки на земята, оран, култивиране, дискуване, сеитба,
валирания и окопавания и други агротехнически мероприятия, се явява основателна
за сумата, посочена от вещото лице за стойността на извършените агротехнически
мероприятия, а именно - 677.20 лв. По
делото е доказано, че процесните имоти са били засяти с въпросните култури, но
ищецът не е прибрал реколтата от тях. Ответникът е отдал под наем на трето лице
-„Ландком" ЕООД, с нотариална заверка на подписите рег.№ 1287, том II, акт
№ 136, от 16.04.2015 г., на нотариус Светослав Генчев, нотариус в района на
PC-Омуртаг с рег.№ 327 на НК, всички имоти с обща площ от 353.180 дка, между
които и процесните имоти за срок от 20 години, вписан в Службата по вписванията
вх.№ 1204, вх.рег.№ 1206, акт № 236, том 2, имотна партида 26861/28217.
Третата
искова претенция касае сумата от 4
046,26 лева неполучени субсидии, от които: - по СЕПП +зелени плащания - 1354,14 лв. за две стопански години; - съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за
прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – за биологични площи
/преминали периода на преход/ в размер на
657,14 лв. за две стопански години и за имоти в период на преход, засети
с полски фуражни култури - 2 035 лв. за двете стопански години. Не е спорно, че
за процесните имоти ищецът не е получил субсиди по посочените схеми за
подпомагане. Същите се претендират като вреди под формата на пропуснати ползи.
Обсъждайки тази претенция съдът изхожда от
следното:
СЕПП е основна схема за подпомагане на
земеделските стопани. Средствата по тази схема се осигуряват от Европейския
фонд за гарантиране в земеделието. Плащането по СЕПП се определя на хектар
използвана земя и не е обвързано с количеството продукция или броя на
отглежданите животни. Държавният фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена
разплащателна агенция за Република България за прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а
от Закона за подпомагане на земеделските производители/. Разплащателната
агенция , съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащанията от Европейските земеделски фондове. За изпълнението на своите
функции Разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрирана
система за администриране и контрол /ИСАК/ на основание Регламент /ЕО/ №
796/2004 г. на Комисията и чл. 30 от
ЗПЗП. ИСАК представлява комплексна автоматиризирана система, която след
приключването на всички етапи на обработка, през които преминават заявленията
за подпомагане и след съответните изчисления генерира като крайни актове
уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се
намалява или отказва плащането им поради различни причини, заложени в нормативната
уредба на тази схема за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на
заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние
на декларираните площи или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Крайната
оторизация на подадените от земеделеските стопани заявления за подпомагане по СЕПП се извършва след
преминала процедура по разрешаване на двойно заявените площи, изтичане на
крайния срок за подаване на възражения по слой „Допустими за подпомагане площи“
и изготвен окончателен слой. В тази връзка следва да бъде посочено, че
специализираният слой „Допустими за подпомагане площи“ представлява
геореферирана графична база от данни за площите, допустими за подпомагане за
съответната кампания, изграден на база актуални ортофото и сателитни
изображения за територията на Република България за съответната година.
В
контекста на гореизложеното се налага извод, че само наличието на сключени договори
за наем или аренда на земеделска земя
не е достатъчно и не може да гарантира
на ползвателя сигурно получаване на директни плащания по СЕПП за тези
площи.
Установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението.
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
В случая
съдът не приема, че претендираните от ищеца пропуснати ползи под формата на
неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години представляват установени по делото реални
вреди. Голямата вероятност, че ищецът би получил субсидии за процесните имоти
за двете стопански години, поради това, че в предходни години е получавал
такива субсидии, не води до извода за сигурност в получаване на тези субсидии
през обсъждания период.
Претенцията на ищеца за обезщетение по чл. 82 от ЗЗД за сумата от 4
046,26 лева, представляваща пропусната полза от неполучаване на субсидии от
процесните имоти за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години се явява неосонователна
и следва да се отхвърли като такава.
С оглед
изложените по-горе съображения общата искова претенция се явява основателна за
сумата от 13327.88 лева.
По
разноските: Ищецът е направил разноски както следва: 1018.80 лева за внесена
държавна такса, 700 лева за депозити за вещи лица и 1500 лева възнаграждение за
един адвокат или общо 3218.80 лева. Представен е списък на разноските.
Ответникът е представил списък за разноски за заплатено а адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева. Искът се явява основателен за сумата от 13327.88
лева и неоснователен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25470.56
лева. Искът е основателен в размер на 52.33%, респ. – неоснователен – 47.67%.
Ищецът има право на разноски в размер на 1684.29 лева, а ответникът – в размер
на 715.05 лева. След извършване на служебна компенсация от съда, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 969.24 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„И.А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус Гуусенс, да заплати на „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция:
с. Изворово, общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез
адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 12650.68
/дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за пропуснати
ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за имот с КВС № 036013, нива с площ от 18.320
дка, четвърта категория /13.451 дка/ и
пета категория /4.869 дка/ в м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с.
Кьосевци, общ. Антоново, и Имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500
дка, четвърта категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на
с.Кьосевци, общ.Антоново, равняваща се на пропусната печалба от тези имоти чрез
засяването им с царевица и овес за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години,
ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 11.07.2018
година до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля исковата
претенция до пълния й предявен размер от
20570 лева като неоснователна, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с
чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус Гуусенс,
да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС,
с адрес за кореспонденция: с. Изворово, общ.Антоново, обл. Търговище,
ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, сумата от 677.20 /шестстотин седемдесет и седем
лева и двадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за вреди поради
незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за имот с КВС № 036013, нива с площ от 18.320
дка, четвърта категория /13.451 дка/ и
пета категория /4.869 дка/ в м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с.
Кьосевци, общ. Антоново, и Имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500
дка, четвърта категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на
с.Кьосевци, общ.Антоново, равняваща се на стойността на извършените в тези
имоти агротехнически мероприятия за засяването им с царевица и овес за
стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 11.07.2018 година до окончателно изплащане на
задължението, като отхвърля исковата претенция до пълния й предявен размер
от 854.30 лева като неоснователна, на
основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански
двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС, с адрес за кореспонденция: с. Изворово,
общ.Антоново, обл. Търговище, ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. –
ВТАК, против „И.А.” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Петрус Йоханес
Герардус Гуусенс, иск за сумата от 4046.26
/четири хиляди и четиридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на
договор за наем за имот с КВС № 036013,
нива с площ от 18.320 дка, в м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с.
Кьосевци, общ. Антоново, и Имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500
дка, четвърта категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на
с.Кьосевци, общ.Антоново, равняваща се на стойността на неполучени субсидии за тези
имоти чрез засяването им с царевица и овес за стопанските 2014/2015 и 2015/2016
години, от която - по СЕПП +зелени
плащания - 1354,14 лв. за двете
стопански години; - съгласно Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР – за биологични площи /преминали периода на
преход/ в размер на 657,14 лв. за двете
стопански години и за имоти в период на преход, засети с полски фуражни култури
- 2 035 лв., като неоснователен, на основание чл. 82 от ЗЗД във връзка с чл. 79
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И.А.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Петрус Йоханес Герардус
Гуусенс, да заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** 8960 Стопански двор, представлявано от К.А.ГЕОРГИОС,
с адрес за кореспонденция: с. Изворово, общ.Антоново, обл. Търговище,
ул.”Велико Търново” № 12, чрез адвокат К.И.П. – ВТАК, направените по делото
разноски в размер на 969.24 лева, след служебна компенсация,
направена от съда.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: