Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. СОФИЯ, 24.01.2025Г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл.с.
ГЕОРГИ КАЦАРОВ
при участието на секретар–протоколиста Цветослава
Гулийкова,
като
разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д.
№ 10196/2020г. по описа на СГС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба подадена от В.Д.Ш.-Р.срещу
решение № 14680/16.01.2020г. по гр.д. № 57227/16.01.2020г. постановено по гр.д. № 57227/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, с
което е уважен предявения срещу нея от Й.В.Х. иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено, че Й.В.Х. е собственик
на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 55419.6706.3142 по КККР, одобрени
със заповед №РД-18-24/02.03.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед №КД-14-22-969/25.09.2012г. на началник на СГКК – София,
съобразно представената скица на поземлен имот №15-231597/19.05.2017г.,
издадена от СГКК гр. София, при съседи: 55419.6706.3270, 55419.6706.3260,
55419.6706.3233, 55419.6706.3143, 55419.6706.599, 55419.6706.3141,
представляващ парцел V-2122 от кв.50 по плана на гр. София, местност „Зона за
отдих“ с. Панчарево, СО, СО, с площ от 620 кв.м., при
съседи по скица: от две страни – улици, УПИ ІV-524, и УПИ ІІІ-2017, и е осъдена да предаде владението на описания
недвижим имот.
В жалбата се твърди, че решението на
първоинстанционният съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено както в
противоречие със събраните по делото доказателства, така и с материалния закон.
Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ищеца Й.Х. е установила по несъмнен начин фактическият състав, от
който твърди да произтича правото й на собственост върху процесния
имот, а именно – наследствено правоприемство и
реституция. Поддържа направеното й в първоинстанционното
производство възражение, че не се установява идентичност между лицето, от което
имотът е бил отчужден и наследодателя на ищеца. Счита, че липсва идентичност и
между спорния имот, предмет на АДС 4606/15.01.1955г. и заповед за възстановяване № РД-57-461/07.06.1995г. където липсва
приложена скица и точни граници на имота, който се възстановява. В подкрепа на
горното становище изтъква и разликата в квадратурата на имота отразени в
данъчните оценки на имота, представени от ищеца и ответника. Оспорва и
твърдението на ищеца, че от 1995г. до настоящия момент е упражнявала фактическа
власт върху имота, като противното се установява от свидетелските показания.
Твърди за безспорно установено, че
един от праводателите на ищеца – А.В. е придобил на
годно правно основание – наследство и отказ от наследство процесния
недвижим имот от майка си Т.А.. Отделно от горното, счита, че поради
обстоятелството, че имота е владян непрекъснато, със съзнание на собственик
включително и афиширано пред всички останали както от А.В., така и от
следващите преобретатели – „Й.“ ЕООД, Л.Д.Ш. и В.Д.Ш.-Р.,
а и от праводателката на А.В., то несъмнено е
основателно направеното възражение за придобиване по давност на имота от
ответника вкл. чрез присъединяване на владението на праводателите
й.
Моли решението да бъде отменено и
постановено друго, с което предявения иск се отхвърли изцяло. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Й.В.Х. в срока
по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който твърди, че изложените
доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение са
несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно
е приел, че от всички доказателства по делото безпротиворечиво
и категорично се установява, че на основание рестутиция
и наследствено правоприемство ищеца е собственик на процесния имот, поради което е осъдил и ответника да
предаде владението. Счита, че изложените съображения за липса на идентичност на
лица с различни имена и дати на раждане /праводателя
на ищеца/ са несъстоятелни, като първоинстанционният
съд е мотивирал подробно обратния извод, както и наведените оплаквания за липса
на идентичност на процесния имот с тези, предмет на
реституция и притежавани от наследодателя на ищеца – са необосновани. Посочва,
че правилно първоинстанционният съд е счел, че направеното
възражение за придобиване по давност на процесния
имот от страна на ответника е неоснователно, тъй като именно ищеца е владяла
същия от момента на възстановяването по съответния ред – 1995г. до настоящия
момент. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Третите лица
помагачи на страната на ответника – въззинвник В.Д.Ш.-Р.-А.В.Д.,
Й.“
ЕООД, Л.Д.Ш. не подават отговор, Л.Д.Ш. в съдебно заседание счита жалбата за
основателна и моли да бъде уважена.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на
решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Основателността
на предявения ревaндикационен иск изисква от ищцовата страна, съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест - чл.154 ал.1 от ГПК, да установи
правото си на собственост върху процесния имот,
придобито на заявеното основание /в случая наследяване и
реституция, при условията на евентуалност – придобивна
давност, и упражняваната от
ответника фактическа власт
/владение/държане/ върху процесния имот. От
своя страна, ответникът носи доказателствената тежест
да установи наличието на правно основание за упражняваното владение – сделка –
продажба или изтекла придобивна давност вкл. и чрез
присъединяване на такава в полза на праводателите й.
В този
смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху
следните правнорелевантни факти: дали ищеца е наследник
на лицето В.Д.П., чийто земи са отчуждени посредством АДС № 4606/19.10.1950г.,
същият възстановен ли е на наследниците му и в какви граници, налице ли е
идентичност между възстановените имоти и процесния,
налице ли е идентичност между имоти, собственост на Т.А., праводател
на А.В. и процесния, налице ли е владение върху имота
и намерение за своене от кое лице и в какъв период от
време, съотвено осъществен ли е фактическият състав
на придобивна давност в полза на А.В. и неговите приобретатели, вкл. и ответника и на който може да се
позове основателност на давност като придобивно
основание за правото си на собственост върху процесния
имот.
От
събраните по делото доказателства – удостоверение за наследници №
1340/07.11.2001г., акт за раждане №75 акт за смърт № 315, безспорно се
установява, че ищеца Й. В.Х. е низходящ
наследник -дъщеря наВ.Д.Д./
П./П./, а възражението за липса на идентичност между
лицата В.Д.П.и В.Д.П. е неоснователно, доколкото разликата във вписванията на
наследодателя на ищеца касаят неговото бащино име - в едни случаи е записан с наставка „-ов“, а в други „-ев“, като в
зависимост от звученето на името и двете са допустими според ЗГР , съответно
аналогичните правила за образуване на бащините имена по ЗИБГ /отм/, както правилно е преценил първоинстанционният
съд. Във връзка с възражението за записване на различни места на раждане и
адрес – гр. Казанлък и гр. Велико Търново, следва да се има предвид, че към
датата на раждане на наследодателя на ищеца не е имало понятия постоянен и
настоящ адрес, които са въведени значително по – късно, поради което и в
документите от 1908г., 1941г. е посочвано местожителство и известно място на
раждане – в случая гр. Казанлък, а към датата на съставяне на документ за смърт
– актуалното му местожителство –гр. Велико Търново.
От
представените по делото и неоспорени писмени
документи, а именно: удостоверение №1502/19.05.1947г. Панчаревско селско общинско управление и АДС № 4606 от 19.10.1950г. се установява, че въз основа на Постановление
на МС от 14.07.21950г. и на основание чл.9 от ЗОЕГПНС на 19.10.1950г. е отчужден от В.Д.П., собствения
му недвижим имот в гр. София, местност Панчарево съставляващо: дворно място от
3 060 кв.м., заедно с вилата- паянтова
на един етаж, застроена на 60 кв.м., с трайни насаждения в имота - овощни дървета, с данъчна емлячна
оценка на дворното място и вилата – 91,200 лв. Като граници на имота е дадено следното
описание: м. Банята, съседи: Х.К.В., Ц. В., училищно место и селска мера.
Със заповед
№РД-57-461/07.06.1995г. кметът на СО и поради нереализиране на мероприятието,
за което е предвиден имота /ресторант-градина съгласно заповед №
532/11.09.1961г. предадено на Софжилфонд/ е отписан
от актовите книги за държавни и общински недвижими имоти в ТОА Панчарево акт
№4606/19.10.1950г. и е разпоредено да се предаде на
наследниците на В.Д.П. владението на следния недвижим имот: неусвоената част от
имота от 1400 кв.м., включително и къщата и 990 кв.м. – общо 2390 кв.м. от им.
пл.№18 – стар, кв.19, м. в.з. „Градище“, с. Панчарево, без частта усвоена за
улица, съгласно скица, представляваща неразделна част от заповедта. Представено
е и удостоверение изх. №РД-9200-1661/21.06.1995г., издадено от направление
„Държавни имоти“ при ТОА „Панчарево“,в уверение на това, че имотът е отписан от
актовите книги за държавни и общински недвижим имоти. Въпреки, че процесната
заповед не е съхранена в оригинал, то несъмнено същата е отразена като породила
ефект на възстановяване на описаните в нея имоти на основание ЗВСОНИ. По делото
не е представена скицата, която е описана като неразделна част от заповедта, но
както в същата, така и в АДС от 1950г. са описани границите на отчуждените
имоти и които предвид съществувалите кадастрални и/или регулационни планове към
момента на отчуждаването, съответно към момента на възстановяване на
собствеността могат да бъда индивидуализирани и графично отразени съответно
установена идентичност между имотите или липса на такава.
Във връзка с възраженията на ответника за
липса на идентичност между описания имот в АДС и процесния
и липса на скица към заповедта за възстановяване на собствеността, настоящият
състав счита следното: съгласно задължителните разяснения
по ТР № 8/2014 г.,
прието на 23.02.2016 г. на ОСГК на
ВКС с исковете за собственост се защитава правото на собственост или други
вещни права върху определени вещи. В задължителните разяснения на посоченото тълкувателно
решение изрично се приема, че " липсата на техническо отразяване на
границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени
планове и/или в кадастралната карта, респ. заснемане на реална част към друг
съседен имот, не прави имота негоден обект на правото на собственост,
респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите
на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за
собственост. " Именно горното установяване на границите, площа и местоположението на имота е извършено в хода на
производствата пред първоинстанционния и въззивния съд, включително и посредством изслушване на
заключение по СТЕ.
Вещото
лице както в заключението си, така и при изслушване в открито съдебно заседание
пред въззивния съд, прави категоричен и според
настоящия състав подробно мотивиран, хронологически обоснован вкл. и чрез
изготвяне на комбинирани скици и наслагване на кадастрални и регулационни
планове, както и съобразявайки описанието на границите на имотите – процесния и съседни такива и квадратурите, че процесния имот с идентификатор по действащата кадастрална
карта с № 55419.6706.3142 и представляващ парцел V-2122 от кв.50 по плана на гр.
София, местност „Зона за отдих“ с. Панчарево, СО, СО,
с площ от 620 кв.м., при съседи по скица: от две страни – улици, УПИ ІV-524, и
УПИ ІІІ-2017, е част от имот, отчужден с
ПМС от 14.07.1950г. и АДС № 4406/19.10.1950г. и възстановен на наследниците на В.Д.П.
със заповед РД-57-461/07.06.1995г.
Вещото лице при
мотивиране на извода си е взело предвид и изследвало кадастралния и
регулационен статут на имота, както и
всички събрани по делото писмени доказателства, включително и реституционната преписка. Следва да се има
предвид, че вещото лице е установило по извадките
от регулационния план и кадастралния такива респ. от 1959г. и 1956г. и
съпоставило с действащите през годините и към настоящия момент трите граници на
имота описан в АДС – пл. № 18, / достатъчно е за индивидуализацията на
недвижимия имот поне три граници/, като четвъртата- селска мера само не може да
бъде индивидуализирана по категоричен начин, доколкото към момента на
отчуждаването имотите в този район са били основно категория „селска мера“,
след което образувани поземлени имоти.
От реституционна преписка № 002678/1993г. се
установява, че наследодателят на ищеца е
придобил въз основа на протокол за съдебна делба от 23.10.1941г. и по
наследство от М.В.В. следния недвижим имот: западната
част от една стара вила от около 80 кв.м., постройка и двор с постройката
2841кв.м.,при новообразувани съседи: шосе- София-Самоков,
Х.В., новопроектирана улица и Ц. Васил В. и който е вписан със записка за
вписване от 30.10.1941г.
За
правото на собственост на праводателката на В.Д.П. - М. К. В. свидетелства крепостен акт от
27.09.1902г. част от реституционната преписка и описан в заключението по СТЕ, с
който Станка Г. продава на М. К. В. една нива, находяща
се в землището на с. Панчарево, С. до от 3,9 дка. В съществуващия продавателен
запис от 1903 г. М. В. е посочена като южна граница на нива в Панчарево, м. С.
дол.
При
съпоставяне на скицата към записка за вписване и протокол за съдебна делба от
1941г., както и извадката от регулационния план на с. Градище от 1959г.
/изработен върху кадастралната основа на плана от 1956г. невлязъл в сила/,
вещото лице установява, че процесните имоти попадат в
кв.19, имот. пл. №189 и за който са отредени парцели ІІІ-18, VІ-18, VІІ-19, ІV-18, като
застроената със сграда „ПЖ“ част от имот пл. №18 е отреден парцел ІІІ-18, а
останалата част от имота - VІ-18 и ІV-18, както и в улици.
От разписния лист
към плана от 1959г. се установява, че имот пл. №18 е записан на името на В.П..
През 1995г. е направено частично изменение ца регулационния план, като за парцели IV и VI в кв.19, като в графичната част е показан парцел III – така както е по плана от 1959г. и отреден за мероприятие
– ресторант градина, а парцел IV – почивен дом.
През 1999г. е одобрен план за м. „Зона за отдих“ като в очертанията на имот пл.
№18 са отредени парцел V-2122 /застроената
част/, VII-2123 /незастраоената част/ и улица,
като за незастроената част е вписан и имот с № 3125. Фактът
на отразяване на различни квадратури за УПИ V-2122 от кв.50 в данъчните оценки за
имота, представени от ищеца и от третото
лице помагач А.В. - 620, 654 кв.м. не е
обстоятелство, което разколебава горния извод, доколкото е в границите на допустимите
отклонения, а и не е изключение и обикновено се получава разминаване на квадратурите
на отделните имоти вкл. и по скици - по регулационния план и след влизане в
сила на кадастралната карта.
Допълнителен аргумент в извода за
идентичност между имота, собственост на праводателя
на ищеца, предмет на отчуждаване по АДС и процесния,
който е част от него и то във всички планове е отразена постройката, която
попада в процесния имот. С констативен протокол
от 10.10.2008г. във връзка със заповед №РД-09-455/08.10.2008г.
на Кмета на СО, район Панчарево, с който комисия, назначена със заповед
№РД-09-316/14.02.2008г., издадена на основание чл.196, ал.1 от ЗУТ и чл.44,
ал.1, т.8 и ал.2 от ЗМСМА на Кмета на СО, след извършен оглед на паянтова
жилищна сграда, находяща се в УПИ V-2122, кв.50, м. Зона
за отдих“ и временни постройки /бараки/ в УПИ VІІ-2123 в м. „Зона за отдих.“,
кв.50, с адм. адрес с. Панчарево, ул. *********е
приела решение, че посочената постройка създава условия от възникване на пожар
и следва да започне производство по чл.195 от ЗУТ по премахването й. Няма спор, че паянтовата постройка в
изпълнение на дадените до ищеца предписания, е премахната, което установява и
свидетелят Вълчанов, който след това е поставил нова ограда на имота.
При горните фактически и правни изводи,
настоящият състав намира, че ищеца е доказала при пълно и главно доказване
своето основание за придобиване на право на собственост и обективирано
в констативен нотариален акт № 79, том І, рег. №2576, дело №73/2005г. ,
съобразно и мотивите към ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС/, с който е
призната за собственик на описания в същия и процесен
недвижим имот.
Относно направените правоизключващи
и правопогасяващи правото на собственост на ищеца
възражения от ответника:
За придобиване на имота на годно правно
основание – сделка-продажба от собственик:
Ответникът по делото е пореден приобретател по поредица прехвърлителни
сделки, обективирани в нотариални актове за продажба
на недвижими имоти: №36, том ІІІ, рег. №10538, дело №338/2012г., поправен с НА
за поправка на нотариален акт №10, том І, рег. №789, дело №4/2013г.,
нотариален акт №43, том І, рег. №640, дело №37/2013г., договор за дарение на
недвижим имот, за който е съставен нотариален акт №154, том І, рег. №4149, дело
№135/2013г.
Първият по ред приобретател е третото лице помагач „Й.“ЕООД, а негов праводател – третото лице помагач – А.В.Д., който при
сключване на нотариалния договор за продажба, се е легитимирал като собственик
въз основа на нотариален акт №68, том І, рег. №9084, дело №67/2012г. по описа на
нотариус Александър Чакъров с район на действие СРС. С цитирания нотариален
акт третото лице помагач А.В.Д. е
признат на основание наследство и отказ от наследство за собственик на следните
УПИ, образувани от поземлен имот №3125 с площ от 1832 кв.м. по скица, а по
нотариален акт с площ от 2400 кв.м., а именно: 1/дворно място от 675 кв.м., находящо се в с. Панчарево – София, район Панчарево, представляващо
УПИ V-2120 от кв. 50 по плана на с. Панчарево, м. „Зона за отдих“ при съседи:
от две страни улици, УПИ ІV-524 и ІІІ-2027; и 2/дворно място от 590 кв.м., находящо се в с. Панчарево– София, район Панчарево,
представляващо УПИ VІІ-2123, от кв.50 по плана на с. Панчарево, м. „Зона за
отдих.“ при съседи: улица, УПИ ІХ – за озеленяване, УПИ VІ-4, УПИ VІ-за
озеленяване и УПИ VІІІ-524.
Както се посочи по- горе, изрично и в ТР
№11/2012г. на ОСГК на ВКС е прието, че нотариалното производство е едностранно
и не разрешава правен спор, поради което и нотариалният акт по чл. 587 ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван
от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът
на акта не е собственик и съответно е необходимо с оглед разпоредбата на чл.154
от ГПК същия да установи наличието на материалните предпоставки определящи
придобиването на правото на собственост по съответния способ – в случая
наследствено правоприемство и отказ от право на
собственост на съсобственик.
По делото са представени удостоверение на
наследници на Т.М.А., починала през 1999г.
и оставила за свои наследници низходящите си синове -А.В.Д. и М. В.Д., като последния
видно от удостоверение на л.82 от делото на СРС, се е отказал от наследството
на майка си, като отказа е вписан в специалната книга на СРС под
№200/19.07.2006г.
Липсват обаче каквито и да са доказателства
наследодателя на третото лице помагач А.В.Д. да е била собственик на процесния недвижим имот. При проследяване на регулационния
статут на имота, вещото лице в заключението си е описало всички отбелязвания и
записвания касаещи правото на собственост -разписни листове, записки, описание
на съседи и съседни имоти, като в нито едно писмено доказателство не фигурира
името на Т.А.. Въпреки, че в констативния нотариален акт №68, том І, рег.
№9084, дело №67/2012г., с който А.В. е признат за собственик на имота е
посочено, че същия е издаден въз основа на нотариален акт № 181/т.XXXV нот.д . № 8328/75г., и въпреки предоставените възможности от първоинстанционният съд за ангажиране на доказателства за
съществуване и съдържание на цитирания нотариален акт, вкл. и чрез издаване на
съдебни удостоверения, е видно, че такъв нотариален акт касаещ
процесния имот и страни не съществува – напротив от
Агенцията по вписванията са изпратени копия на два нотариални акта - единия със същия номер на нотариалния акт,
другия със същия номер на нотариално дело и двата от 1975г., но касаещи съвсем
различни страни и имоти – л.238-242г. При това положение, както и с оглед липса
на други ангажирани писмени и гласни доказателства, не може да се приеме тезата
на ответника, че липсата на представения нотариален акт не означава, че същия
не съществува и щом е констатирано от
нотариуса издал акта по реда на чл.587 от ГПК, съдът е длъжен да зачете
действието му. Посоченото становище е в противоречие с основните принципи на
гражданското съдопроизводство – че съдът постановява решението си при съвкупна
преценка на всички доказателства по делото, а не предположения, както и
в пряко противоречие с цитираното вече ТР относно доказателствената
сила на констативните нотариални актове, включително и с разпоредбата на чл.154
от ГПК.
На следващо място, е необходимо да се
посочи, че в нотариален акт №68/2012г. А.Д. е признат за собственик на имоти :
УПИ V- 2120 УПИ VII-2123, последния от които както
вещото лице е посочило е незастроената част от имот пл. №18 според измененията
на регулационния план със заповед от 18.11.1999г. През 2013г. е допусната
поправка на нотариален акт № 36/2012г. – с който А.В.Д. прехвърля на „Й.“ЕООД относно
индивидуализацията на прехвърления имот като вместо 2120 се чете V-2122, но липсва такава поправка в нотариален акт №68, въз
основа на който А.В. се е легитимирал като собственик. Видно от описанието на
имота в т.1 същия е описан като дворно място от 675 кв. представляващо УПИ-2120
кв.50 по плана на с. Панчарево-София, м. „Зона за отдих“ при съседи: от две
страни улици, УПИ IV-524 и УПИ III-2017.
Доколкото обаче основният индвидуализиращ белег на имота са неговите граници, а те са
изцяло идентични с тези на имот V-2122, то макар и без
изрично допусната поправка, следва да се счита, че констативния нотариален акт
също касае процесния имот V-2122.
Следователно, при условие, че праводателят не се легитимира като собственик на прехвърления
имот, то и последващите приобретатели
не са придобили валидно вещното право на собственост върху имота на деривативно основание.
Относно позоваването от ответника на
изтекла придобивна давност с присъединяване на придобивната давност на праводателите
й.
Тук
настоящият състав споделя изцяло подробно изложените мотиви в обжалваното първоинстанционно решение, като на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях и по този начин същите стават и част от мотивите на въззивното съдебно решение, а именно: че макар и третите
лица помагачи „Й.“ЕООД, Л.Д.Ш. и В.Д.Ш. -Р.да имат качеството на добросъвестни
владелци по смисъла на чл.70 от ЗС, то считано от 29.10.2012г. до 21.08.2017г.
не е изтекъл 5годишния срок, а при
присъединяване на владението на А.Д., който несъмнено е недобросъвестен такъв,
това може да стане при условията на незачитане действието на добросъвестното
владение т.е. да се счита за недобросъвестно и на което към датата на подаване
на исковата молба очевидно не могат да се позоват, доколкото началната дата от 05.04.2012г. /когато е
съставен нотариален акт № 68/ до датата на подаване на исковата молба е -
21.08.2017г. не е изтекъл 10г. период от време, респективно само за добросъвестните
приобетатели – 5г.
При горното, ирелевантно
е обсъждане на спорните въпроси кой и в какъв период от време е ползвал имота.
Липсват доказателства за упражнявана фактическа власт върху имота от наследодателя на А.В.Д. – Т.А., като въпреки
указаната й доказателствена тежест и направеното
възражение за придобиване на имота по давност вкл. и чрез присъединяване на
владение упражнявано от Т.А., доказателства не са ангажирани, дори и
посредством допуснатите на ответната страна свидетелски показания.
При условие, че ищеца установи правото си на собственост
върху процесния имот, а е безспорно и се установява
от събраните доказателства – разрешения за строеж, свидетелски показания - за започване на строителни дейности, сигнал
от ищеца до община с. Панчарево за извършване на неправомерни действия в
собствения й имот, че върху същия фактическа власт упражнява ответника и следва
да бъде осъден да предаде владението на собственика.
Следователно предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС
е основателен и доказан и като такъв правилно е уважен от първоинстанционният
съд.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва на основание чл.271 ал.1
предл.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските
Във въззивното производство:
С оглед разпоредабата на чл.273 вр. чл. 78 ал.3 от ГПК на въззиваемата
страна следва да присъдят разноски. Въззиваемата
страна не претендира такива.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
14680/16.01.2020г. по гр.д. № 57227/16.01.2020г. постановено по гр.д. № 57227/2017г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 40 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.