Определение по дело №463/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по частна жалба на „Про Л., ЕИК *********, П. от И. К. И., Ч. Ю. Х. К. насочена против Разпореждане от 29.03.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 225/2012 г. по описа на РС Р.

Със същото районният съд е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател за допълване на Заповед № 1033/01.03.2012 г.,издадена на основание чл.410 от ГПК срещу длъжникът П. Б. К. - ЕГН *, в частта за разноските по делото, а по-конкретно за допълване на разпореждането с присъждане на сумата от 936,69 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното разпореждане.

Към нея не се сочат нови доказателства.

Ответникът по нея не е взел становище.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите в частната жалба, намира следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство, е допустима, като подадена е в законоустановения срок от страна имаща интерес от обжалване.

Разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК частният жалбоподател е претендирал за присъждане наред с главницата и лихвите да му бъдат присъдени и разноски, включително 936,69 лева юрисконсултско възнаграждение.

В издадената заповед № 1033/01.03.2012 г. районният съд е пропуснал да се произнесе по подаденото заявление в посочената му част, касаеща присъждане на сумата за юрисконсултско възнаграждение, като липсва диспозитив на съдебния акт по отношение на така заявената претенция.

С молба от 26.03.2012 г. частният жалбоподател е поискал Заповедта да бъде допълнена в горната насока, като се присъди и следващото се юрисконсултско възнаграждение.

С атакуваното разпореждане от 27.03.2012 г. районният съд е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на заповедта, с мотива,че "липсва процедура за това" .

При гореустановеното въззивната инстанция намира, че в случая няма спор по факта, че заявителят е бил представляван в производството от Ю. - това изрично е удостоверено в т.4 от заявлението, представено е и надлежно пълномощно на последния.

Други доказателства във връзка с искането за определяне на разноски не са необходими. Определянето на разноските е самостоятелно производство, съпътстващо разглеждането на заявлението, и се урежда от общите правила.

Това вземане възниква с произнасянето на съда за основателността на заявлението и издаване на претендираната заповед за изпълнение спрямо длъжника.

В този смисъл определянето на разноските се предпоставя само от проверка на заявения размер с нормативно установения.

С оглед на това е видно, че посочения в заявлението размер на претендираното от заявителя юрисконсулско възнаграждение е в съответствие с установения такъв от специалната наредба.

Съдът е задължен да даде правна защита на кредитора в рамките, очертани в основанието и петитума на заявлението.

В случая е налице надлежно отправено искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение).

По отношение на тях липсва формирана воля на съда и това обуславя възникване правото на кредитора да иска допълване на постановената заповед за изпълнение.

В нея липсва произнасяне относно част от заявеното вземане - допълнително вземане произтичащо от главното, каквото е юрисконсултско възнаграждение в размер на 936,69 лева.

Ето защо и въззивната инстанция намира, че молбата по чл.250 от ГПК е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна. Налице са и предпоставките за уважаването й, т.к.е видно от заявлението по чл.410 от ГПК, че заявителят е направил искане за

присъждане и на юристконсулско възнаграждение.

Ето защо и атакуваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато за

произнасяне по-същество на молбата по чл.250 ГПК от 26.03.2012 г..

С оглед формулираното изрично искане от жалбоподателя в полза на същия следва да се присъдят и сторените разноски пред настоящата инстанция в размер на 15 лв. за платена ДТ.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Б.

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.03.2012 г. (постановено върху молбата на л.13) по ч.гр.д. № 225/2012 г.по описа на Районен съд -Р.

ВРЪЩА делото на PC -Разлог за произнасяне по молбата на частния жалбоподател за допълване на Заповед № 1033/01.03.2012 г.. в частта за разноските - юрисконсултско възнаграждение в размер на 936,69 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: