№ 181
гр. Провадия, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Цветанова
при участието на секретаря М.Т.С.
като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело №
20243130101671 по описа за 2024 година
Предявени са при условия на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „Профи кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В за осъждане на ответниците Х. Я.
И. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 5 и Д. Д. Г. с ЕГН
**********, адрес гр. ******, ул. „******“ № 31 с искане да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовото дружество сумата от 1186,30 лева, представляваща
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №
******/22.08.2022 г., дължимо за периода от 20.04.2023 г. до 09.05.2024 г.;
сумата от 1095,00 лева неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“; сумата от 1369,46 лева неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, лихва за забава в размер на 440,08 лева за периода от
21.09.2022 г. до 09.05.2024 г., която включва 198,39 лева лихва върху
вземането за главница, 78,54 лева лихва върху вземането за договорно
възнаграждение, 72,49 лева лихва върху вземането за услуга „Фаст“ и 90,66
лева лихва върху вземането за услуга „Флекси“, 205,83 лева лихва за забава за
периода от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., която включва 92,79 лева лихва върху
вземането за главница, 36,73 лева лихва върху вземането за договорно
възнаграждение, 33,91 лева лихва върху вземането за услуга „Фаст“ и 42,40
лева лихва върху вземането за услуга „Флекси“, законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 30.07.2024 г. до изплащане на вземането.
1
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
В исковата молба се твърди, че между ищцовото дружество „Профи
кредит България“ ЕООД в качеството му на кредитор и ответниците Х. Я. И. в
качеството на длъжник и Д. Д. Г. в качеството на съдлъжник, бил сключен
Договор за потребителски кредит № ******/22.08.2022 г., при следните
параметри: сума на кредита 3400,00 лева; срок на кредита 36 месеца; размер
на месечната вноска 164,47 лева; дата на погасяване на вноска по време на
изплащането – 20-то число на месеца; годишен процент на разходите 49,18 %;
годишен лихвен процент 41,00 %; лихвен процент на ден 0,11 %; общо
дължима сума 5920,93 лева. Съдлъжникът Д. Д. Г. се задължил да отговаря за
задължението на Х. Я. И. при условията на сключения договор. Ищецът
твърди, че ответниците са получили нужните разяснения, декларирали са, че
са запознати с Общите условия, получили са преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр. Твърди също, че по свободна
воля страните са се съгласили да сключат договора за кредит, включващ
описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“, при параметри по поискани
изцяло по желанието на длъжника и закупени допълнителни услуги –
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ 1360,00 лева; възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ 1700,00 лева; размер на вноската по закупена
допълнителна услуга 85,00 лева. Ищецът твърди, че общото задължение по
кредита и по закупена допълнителна услуга е 8980,93 лева при общ размер на
месечна вноска по договора 249,47 лева. Посочва, че ответниците дължат
възнаграждение за това, че са се ползвали от първата от пакета услуга –
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и за
възможността (опцията) във всеки един момент да поискат извършването на
някоя или на всички останали услуги.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора. Сумата от 400,00 лева от отпуснатия кредит била преведена за
рефинансиране, а сумата от 3000,00 лева била преведена по посочената в
договора банкова сметка на кредитополучателя с преводно нареждане на
23.08.2022 г. Посочва, че ответниците с направили плащания в общ размер на
1795,61 лева, както следва: 249,92 лева на 24.09.2022 г., 0,16 лева на
27.09.2022 г., 251,25 лева на 03.11.2022 г., 250,76 лева на 30.11.2022 г., 249,87
лева на 26.12.2022 г., 0,39 лева на 04.01.2023 г., 251,33 лева на 02.02.2023 г.,
250,00 лева на 02.03.2023 г., 0,93 лева на 08.03.2023 г., 250,00 лева на
04.05.2023 г., 41,00 лева на 15.05.2023 г. След като ищецът отразил
постъпилите плащания, претендира остатъкът, посочен в исковата молба.
На 30.07.2024 г. подал заявление за издаване на заповед на изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 958/2024 г.
по описа на Районен съд – Провадия. С Разпореждане № 3804/02.09.2024 г.
заявлението било отхвърлено за претендираните в настоящото производство
суми за договорна лихва, обезщетение за забава и възнаграждения за
допълнителни услуги. След получени указания, предявява иска. Моли за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноските, сторени в
заповедното и в настоящото производство.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответниците.
В открито съдебно заседание ищецът с писмена молба поддържа
исковата претенция. Ответниците, редовно призовани, не са се явили и не са
ангажирали становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като взе предвид становището на страните, съдът намира за установено
от фактическа страна:
По делото са приобщени материалите по производството по ч.гр.д. №
958/2024 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение № 681/04.09.2024 г. С разпореждане № 3804/02.09.2024 г.
заявлението е отхвърлено за част от претендираните суми. След дадени
указания „Профи кредит България“ ЕООД е представило доказателства за
предявяване на настоящия осъдителен иск за отхвърлените вземания.
От писмените доказателства се установява, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит № ******/22.08.2022 г., при следните
параметри: сума на кредита 3400,00 лева; срок на кредита 36 месеца; размер
на месечната вноска 164,47 лева; дата на погасяване на вноска по време на
изплащането – 20-то число на месеца; годишен процент на разходите 49,18 %;
годишен лихвен процент 41,00 %; лихвен процент на ден 0,11 %; общо
дължима сума 5920,93 лева. Съдлъжникът Д. Д. Г. се задължил да отговаря за
задължението на Х. Я. И. при условията на сключения договор.
В договора е предвидено, че включва описаните в него услуги „Фаст“ и
„Флекси“ при параметри по поискани изцяло по желанието на длъжника и
закупени допълнителни услуги - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“
1360,00 лева; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ 1700,00 лева.
Уговорено е, че размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 85,00
лева и се дължи заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така
общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е 8980,93
лева при общ размер на месечна вноска по договора 249,47 лева. С подписване
на договора ответникът е декларирал, че са му предоставени Стандартен
европейски формуляр, разяснение на преддоговорната информация и на
допълнителните услуги, удостоверил е съгласието си с Общите условия към
договора за кредит и че е получил екземпляр от тях.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно
убеждение, съдът намира следното:
Предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове са с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. За успешното и провеждане ищецът
следва да установи при пълно и главно доказване съществуването на валидно
облигационно отношение между него и ответника, предоставянето на
ответника на сумата по договора, дължимост и размер на претендираните
3
суми.
Процесният договор е сключен между търговско дружество,
предоставящо кредити и физическо лице, поради което попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит. В този случай съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, в който случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита, съгласно чл. 23 от ЗПК. Според чл. 19, ал. 1 и ал. 4
от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит и не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК определя за общ
разход по кредита за потребителя всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условия за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В настоящия случай договорът е сключен в писмена форма, по ясен и
разбираем начин, в екземпляр за всяка от страните. Видни са датата и мястото
на сключване, срок, общия размер на кредита и условията за усвояването му,
размер на лихвен процент, съдържа погасителен план с посочени размер,
падеж, основание на всяка вноска.
В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
49,18 %, който формално съответства на императивната норма на чл. 19, ал. 4
от ЗПК. Посочено е също, че закупените от потребителя допълнителни услуги
са незадължителни като в т. 15 от Общите условия изрично е посочено, че
потребителят избира закупуването им.
Установява се от съдържанието на сключения между страните договор,
че възнаграждението за допълнителните услуги е в размер от почти 100 % от
размера на предоставената сума по кредита. Въпреки че са посочени като
допълнителни, по същество, съгласно описаното в т. 15.1 и .2 от Общите
правила, услугите представляват действия, изцяло свързани с усвояване и
управление на кредита, а не с реално предоставени на потребителя услуги. По
този начин претендираните възнаграждения за тях попадат в определението на
общ разход по кредита.
Ищецът твърди, че са погасяване задълженията по договора са
постъпвали плащания и след тяхното отразяване неплатени остават
4
претендираните с исковата молба суми, но не е ангажирал доказателства за
твърдяното погасяване.
При размер на предоставената сума от 3400,00 лева и възнаграждение
допълнителните услуги в общ размер на 3060,00 лева, се установява, че те не
са включени в посочения ГПР от 49,18 %. Така се постига скрито оскъпяване
на кредита, тъй като разходи, пряко свързани с кредита и представляващи част
от общите разходи, не са посочени в ГПР и по този начин се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Налице е противоречие с изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което влече недействителност на договора. В този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, поради което
претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответниците Х. Я. И. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул.
„******“ № 5 и Д. Д. Г. с ЕГН **********, адрес гр. ******, ул. „******“ №
31 с искане да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата от
1186,30 лева, представляваща договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит № ******/22.08.2022 г., дължимо за периода от
20.04.2023 г. до 09.05.2024 г.; сумата от 1095,00 лева неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 1369,46
лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, лихва за забава
в размер на 440,08 лева за периода от 21.09.2022 г. до 09.05.2024 г., която
включва 198,39 лева лихва върху вземането за главница, 78,54 лева лихва
върху вземането за договорно възнаграждение, 72,49 лева лихва върху
вземането за услуга „Фаст“ и 90,66 лева лихва върху вземането за услуга
„Флекси“, 205,83 лева лихва за забава за периода от 09.05.2024 г. до
29.07.2024 г., която включва 92,79 лева лихва върху вземането за главница,
36,73 лева лихва върху вземането за договорно възнаграждение, 33,91 лева
лихва върху вземането за услуга „Фаст“ и 42,40 лева лихва върху вземането за
услуга „Флекси“, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда
– 30.07.2024 г. до изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
5