№ 640
гр. Казанлък, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ
при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско
дело № 20245510101249 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК, вр.с чл. 92 от ЗЗД. вр.с чл.79 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Й. ” ЕАД, /с
предишно наименование „Т.“/ със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК
***, чрез пълномощник адвокат С. М. М. Х., САК, съдебен адрес: ***., против
И. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът „Й.” ЕАД, /с предишно наименование „Т.“/ със седалище и
адрес на управление: ***, ЕИК ***, чрез пълномощник адвокат С. М. М. Х.,
САК, съдебен адрес: *** моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника И. Д. М., ЕГН: **********, с адрес:
*** че дължи на „Й.” ЕАД сумата 320,51 лв, от които 73.39 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги; 247.15 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги;
Моли съда да осъди ответника за направените в настоящото
производство разноски, представляващи заплатена държавна такса и
адвокатски хонорар. В условията на евентуалност в случай, че искът бъде
отхвърлен и ответната страна е направила искане за присъждане на разноски,
моли същите да бъдат съобразени с Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер.
Твърди, че И. Д. М., с ЕГН: ********** бил абонат на дружеството-
доставчик на мобилни услуги „Й.“ ЕАД със сключен Договор за мобилни
услуги от дата 24.09.2021г. с предпочетен мобилен номер +359*********, като
1
е уговорен краен срок на действие до 24.09.2023г., с предпочетена
абонаментна такса Ттоал Макс 41,99лв. Абонатът бил сключил втори договор
за мобилни услуги от дата 24.09.2021 г., за предпочетен мобилен номер
+359*********, с предпочетен абонаментен план Drivey 2G 10,99 лв., за срок на
действие 24 месеца до дата 24.09.2021 г., съгласно който взел мобилно
устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device. Във връзка
със сключения договор за мобилни услуги абонатът получил устройство с
отстъпка от стандартната цена, както следва:
1. Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план - 0.00лв.
2. Стандартна цена на устройството - 149.99лв.
3. Отстъпка от стандартната цена - 149.99лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване
на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимите суми. ".
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.11.2021 г. до
дата 24.01.2022 г. „Й.“ бил издал:
Фактура №**********/25.12.2021г. за отчетния период на потребление от
25.11.2021 г. - 24.12.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на
57.21 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги.Дължимата сума била платима в срок 09.01.2022г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Фактура №**********/25.01.2022г. за отчетния период на потребление от
25.12.20211. - 24.01.2022г. с дължима стойност за плащане в размер на
49.33лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по
договора услуги.Дължимата сума е платима в срок 09.02.2022г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.;
Кредитно известие фактура №**********/25.03.2022г. за отчетния
период на потребление от 25.02.2022г. - 24.03.2022г. с което била
редуцирана дължимата сума с 5.50лв., при което задължението от
84.38лв. било намалено до сумата в размер на 73.39 лв. Дължимата сума
била платима в срок до 30.01.2020г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати на Й.
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в
2
общ размер на 73.39 лв., като Й. прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника И. Д. М. за ползваните абонаменти и е издадал крайна
фактура №**********/25.03.2022г.
В издадената крайна фактура №**********/25.03.2022г. била начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в
размер на 247.15лв. и била включена сумата за потребените мобилни услуги
от предходните три отчетни периода в размер на 73.39 лв. При това положение
за мобилния оператор било възникнало потестативното право едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да
волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се в т. 11 от Договора, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Й. и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер 247.15 лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от Договора, представяваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер.
Неустойката в размер на 247.15 лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти, както следва:
124.66 лв. (Сто двадесет и четири лв. и 66 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за мобилен
номер +359*********. представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси;
122.49 лв. (Сто двадесет и два лв. и 49 ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за мобилен
номер +359*********, от които 27.48 лв., представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и 95.01 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G
Car tracker device, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от
договора за мобилни услуги от дата 24.09.2021 г.;
В конкретният случай ответникът И. Д. М. бил подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е процесните мобилни номера и не е
изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени
били фактури, които не заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвал да понесе
отговорността си.
Срещу И. Д. М. било подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК и
3
във връзка с него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
18.12.2023 г. по ч.гр.д. № 2959/ 2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с
която на длъжника е разпоредено да заплати на “ Й.” ЕАД сумите, както
следва: 73,39 лв. дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода 25.11.2021 г. до 24.01.2022 г.,
247,15 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент;
505,00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лева - държавна такса и 480,00
лева – адвокатско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане на кредитора било указано да
предяви иск на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ищецът моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в
настоящото производство, както и в образуваното заповедно производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника чрез неговия особен представител адв. Т. А.:
Твърди, че предявеният иск е недопустим поради липса на активна
процесуална легитимация на ищеца. „Й.” ЕАД не бил страна по процесиите
Договори за мобилни услуги от 24.09.2021г„ сключени между „Т.”ЕАД и И. Д.
М.. Не се установява от приложенията към исковата молба качеството им на
надлежна страна - ищец по образуваното Гражд.дело № 20245510101249 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Казанлък.
Сочи, че предявените искове са неоснователни и недоказани и ги
оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства и твърдения относно съществуването на претендираните
вземания. Оспорва обстоятелствата, че ответникът И. Д. М. дължи на „Й.”
ЕАД следните суми: сумата от 73,39 лв., представлявяща месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от
25.11.2024г. до 24.01.2022г.; сумата от 247,15 лв., представлявяща неустойка за
предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърдял в исковата си молба, че ответникът И. Д. М. имал
сключен с „ Й.” ЕАД на 24.09.2021г. Договор за мобилни услуги с
предпочетен мобилен номер +359********* с уговорен краен срок на действие
до 24.09.2023г., с предпочетена абонаментна такса - 41,99 лв., както и че
ответникът бил сключил втори Договор за мобилни услуги на същата дата
24.09.2021г. за предпочетен номер +359*********, с уговорен краен срок на
действие до 24.09.2023г., като съгласно втория договор бил получил мобилно
устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device, със
стандартна цена на устройството - 149.99 лв. и с отстъпка от стандартната
цена - 149.99 лв. Възразява срещу основателността на облигационните
претенции на ищцовото дружество по главния иск и акцесорния иск.
Оспорва обстоятелството, че ищцовото дружество е имало валидни
4
договорни отношения с ответника. Оспорва обстоятелството, че има сключени
Договори за мобилни услуги от 24.09.2021г. между И. Д. М. и „Й.”ЕАД.
Представените по настоящото дело преписи от Договори за мобилни услуги
от 24.09.2021г. били незаверени от ищцовата страна. От друга страна, ищецът
не бил представил действащите към 24.09.2021 г. Общи условия към
Договорите, като Общите условия били неразделна част от Договорите след
приемането им от Потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 147а, ал.1 до
ал.5 от Закона за защита на потребителите при сключване на договор при
Общи условия с потребител, Общите условия обвързвали потребителя само,
ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на
потребителя с Общите условия се удостоверявало с неговия подпис.
Търговецът или упълномощен негов представител бил длъжен да предаде
подписан от него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на
доказване на изразеното от потребителя съгласие с Общите условия и
получаването им при подписване на договора се носело от търговеца.
Съгласно чл.147а, ал.5 от ЗЗП клаузата за съгласие с общите условия на
договора и деклариране на получаването им от потребителя, включена в
индивидуалните договори, не било доказателство за действителното приемане
на Общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Общите условия на Договорите не обвързвали потребителя-ответник,
когато не са му били предоставени и той не се е съгласил с тях, в каквато
хипотеза сме по настоящото дело.
Прави възражение, че в случай, че съществуват индивидуални Договори
за мобилни услуги от 24.09.2021г., по които страна е ответника И. Д. М., то
същите Договори били недействителни, нищожни на основание чл.26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД поради липса на съгласие на ответника с Общите условия на
Договорите за мобилни услуги от 24.0.2021г., които Общи условия са
неразделна част от Договорите.
Оспорва доказателствената сила на представените фактури. Издадени
били фактури за суми, които не се дължали от ответника. Възразява относно
настъпването на изискуемостта на вземанията поради горепосочените
съображения. Прави възражение за погасяване на вземанията по Договора
поради плащане в случай, че се установи в хода на съдебното дирене, че
ответникът е платил претендираната парична сума изцяло или частично.
Оспорвам предявения установителен иск за неустойка по основание и размер.
Претендираните вземания за неустойка за абонат - физическо лице, в общ
размер на 247,15 лв. били недължими поради нищожност на клаузата от
договора, която я урежда. Съгласно чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за
добросъвестност и водила до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
5
Оспорва надлежното прекратяване на процесния договор, ако такъв е
съществувал към датата на едностранното му прекратяване от ищеца. Това
прекратяване се подчинявало на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срок и
форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която
отговарял длъжникът, включително неплащането на възникнали задължения
през предварително определен срок в договора, било основание за развалянето
му според чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Следователно, доколкото процесиите договори
били сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването им също
следвало да са в такава форма и с тях следвало да се даде подходящ срок за
изпълнение. По делото не се установявало ищецът да е отправил до абоната
писмено предизвестие, с което да му е дал достатъчен срок за изпълнение на
задължението му за плащане на дължими по договора суми. За да обоснове
правото си на неустойка, ищецът се позовава на клауза чл. 75 вр. с чл.19б в) от
Общите условия, даваща му право едностранно да прекрати процесния
договор за мобилни услуги. Налице било обаче ненадлежното прекратяване на
процесния договор. Липсата на надлежно прекратяване на договорите
препятствало пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца в
хипотезата на прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
абоната или по негова инициатива преди изтичане срока на договора.
Ищцовата претенция по чл. 92, ал. 1 ЗЗД била неоснователна също и поради
гореизложения аргумент. Неоснователна се явявала и акцесорната претенция
за законна лихва.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител, но с писмено становище поддържа изложеното в
исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът чрез назначения му особен
представител поддържа изложеното в отговора.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д №2959/2024 г. по описа на Районен съд -
Казанлък се установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е издадена Заповед №1741/18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. Д. М., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за сумите: 73,39 лева (седемдесет и три лева и 39 ст.)
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2021 г. до 24.01.2022 г.;
247,15 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент;
законна лихва върху главницата от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането;
505,00 лева разноски по делото, от които 25,00 лева (двадесет и пет лева и 90
ст.) държавна такса и 480,00 лева адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника на
6
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК. В изпълнение на указанията на съда на съда по
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят е предявил
против длъжника установителни искове.
И. Д. М. е сключил Договор за мобилни услуги от дата 24.09.2021г. с
предпочетен мобилен номер +359*********, като е уговорен краен срок на
действие до 24.09.2023г., с предпочетена абонаментна такса Тотал Макс
41,99лв. Ответникът е сключил втори договор за мобилни услуги от дата
24.09.2021 г., за предпочетен мобилен номер +359*********, с предпочетен
абонаментен план Drivey 2G 10,99 лв., за срок на действие 24 месеца до дата
24.09.2021 г., съгласно който взел мобилно устройство DRIVEY CAR
TRACKER Drivey 2G Car tracker device.
По делото ответникът не ангажира доказателства, че точно е изпълнил
задълженията си по договорите.
Видно от приетата по делото комплекна съдебносчетоводна и
съденотехническа експертиза в системата на ищеца фигурира клиент с
№*********, като в неговият профил са налични два договора, съответно с
предпочетен мобилен номер +359********* и с предпочетен мобилен номер
+359*********. Приетата по делото експертиза показва, че абонатът е
използвал услугите на ищеца през периода 25.11.2021 г. до 24.01.2022 г. като
подробно са посочени услугите, за които са начислени съответните суми.
Посочва се, че абонатът И. Д. М. е извършил няколко плащания, с които са
покрити издадените фактури, като процесната Фактура
№**********/25.12.2021г. е частично погасена, а Фактура
№**********/25.01.2022г. е изцяло незаплатена от ответника.
В съдебно заседание при разпита на вещите лица същите заявяват
процесните договори фигурират в системата на ищеца, същите, каквито са
представени в заповедното производство. Това обстоятелство го установихме
чрез предоставения ни отдалечен достъп до системата на ищеца. Представили
сме детайлна справка, която сме обобщили във фактурата, има фигуриращ
профил на ответника, действително са потребени услугите, а на стр. 5 са
представени обобщено. Потреблението е доста голямо, не става въпрос за
инцидентно ползване. Констатирали сме, че по договорите има няколко
извършени плащания, които сме представили подробно.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му.
Основателността на предявения иск се обуславя от установяването от
ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
7
предоставяне на мобилни услуги, по силата на който ответникът се е задължил
да заплаща абонаментна такса, че ищецът е изпълнил задълженията си и е
предоставил достъп до мобилната мрежа и далекосъобщителните услуги, като
за ответника е възникнало задължение за заплащането им. В тежест на
ответника е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От анализа на представените по делото писмени доказателства – 2 бр.
договори за мобилни услуги, съдържащи подпис на представител на мобилния
оператор и на ответника, и чийто подпис не е оспорен от последния, се
установява, че между страните са съществували облигационни отношения, по
силата на които Й. ЕАД (предходно наименование Т. ЕАД) се е задължило да
предостави на ответника достъп до мрежа за мобилни услуги за мобилни
номера. Тук се включва задължението за абонаментна такса и задължението за
заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е
такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата.
Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната
такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи
условия. Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи цена за месечен
абонамент, осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно в размер, съобразно избрания от
потребителя абонаментен план. Следователно абонаментната такса се дължи
предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен
индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка
на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. Освен това
се начислява и месечна цена за ползвани услуги, на допълнителни или на
други услуги. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите
на мобилния оператор или не, но при всички случаи обаче той ще дължи
уговорената абонаментна такса. Предвид изложеното, съдът намира за
установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по процесния договор,
като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването
й от последния. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.12.2023 г., всички такси за предоставени и незаплатени далекосъобщителни
услуги са били падежирали. С оглед изложеното съдът намира, че за
настъпване на изискуемостта им не е било нужно същите да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми от оператора.
Съгласно Раздел V, т. 26 от Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им
за заплащане на дължимите суми. Ответникът като потребител не е доказал,
че е изпълнил задължението си да заплати стойността на предоставените му
услуги, които съгласно ангажираните от ищеца фактури възлиза на сумата в
общ размер на 73,39 лв. задължение за предходен период, ведно със законна
8
лихва от 15.12.2023 г. до изплащане на вземането.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане, представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, съдът намира
следното:
Относно претенцията за установяване съществуването на вземане за
неустойката в размер на 124.66 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за мобилен номер +359*********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и в размер на
122.49 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
от дата 24.09.2021 г. за мобилен номер +359*********, от които 27.48 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 95.01 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство DRIVEY
CAR TRACKER Drivey 2G Car tracker device, c отстъпка от стандартната цена,
съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 24.09.2021 г., съдът намира
следното:
И в двата Договора за мобилни услуги, сключени между Й. ЕАД
(предходно наименование Т. ЕАД) и ответника е предвидено, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, настоящият съдебен състав намира същата за валидна.
Уговорената неустойка обезпечава възстановяване на вредите от
неизпълнението на това задължение, водещо до предсрочно прекратяване на
договора и невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните
вноски, дължими до изтичане на срока на договора. В случая тези неустойка
не е необосновано висока и не води до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за предоставената СИМ
карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не надвишава
уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни
такси. Неустойката притежава присъщите на неустойката функции, като
начина по който е уговорена, представлява санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това
не е налице нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност
на клаузата за неустойка.
Претенцията за неустойка за невърнато устройство произтича от заемно
правоотношение между страните за послужване с вещи /оборудване/ за
ползването на предоставената на абоната мобилна услуга. Това устройство не
е предмет на договор за продажба на изплащане или договор за лизинг, а е
било предоставено от мобилния оператор на абоната за срока на действие на
договора за мобилни услуги. С прекратяването на договора за мобилни услуги
9
е отпаднало и основанието за ползване на тези вещи от страна на абоната и за
него е възникнало задължението да ги върне, но няма данни същият да е
поканен да го направи.
В случаите на невръщане на предоставено устройство да се дължи
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора, представлява клауза с неясен характер и вероятна
неоснователност, защото липсва конкретизация относно крайния размер на
задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване.
Поради това съдът намира, че тази уговорка налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора (чл. 143, т. 10 от ЗЗП), а именно ценоразпис на
оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по този начин
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора (чл. 143, т. 19 от ЗЗП), поради това, че не се държи
сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно оставащия срок
на договора и евентуалните вреди на търговеца от това неизпълнение, което не
е в зависимост от момента на предсрочното прекратяване на договора и
дължимото обезщетение винаги е равно на цената на ново устройство.
Претенцията на ищеца се основава на неравноправна клауза, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение - чл.143, т.5 от ЗЗП. В този смисъл
Определение № 1218 от 22.05.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. №
1281/2023 г., Решение № 13104 от 4.07.2025 г. на СРС по гр. д. № 25415/2024
г., Решение № 6491 от 11.04.2025 г. на СРС по гр. д. № 60067/2023 г.
По изложените съображения ответникът дължи 124.66 лв. за неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за
мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси и в размер на 27.48 лв. лв. за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за мобилен номер
+359*********, но не дължи 95.01 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство DRIVEY CAR TRACKER Drivey 2G Car
tracker device, c отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 24.09.2021 г., тъй като сумата е начислена на
основание неравноправна клауза, уговорена в противоречие с разпоредбите на
ЗЗП.
По отношение на претендираните от страните разноски, съдът
възприема следното:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство с оглед на т.12
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се явява основателна.
В исковото производство ищецът е претендирал, че е направил следните
10
разноски: 75,00 лв. за държавна такса, 643,87 лв. за комплекна съдена
експертиза, 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 17.05.2024 г., 400,00 лв. възнаграждение за особен
представител. В заповедното производство по реда на чл. 410 от ГПК е
претендирал, че е направил разноски в размер на 505,00 лв., от които 25,00 лв.
за държавна такса и 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение по Договор за
правна защита и съдействие от 22.11.2023 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от
исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски за настоящото
исковото производство в размер на 1125,60 лв., а в заповедното производство
по ч.гр.д.№2959/2023 г. по описа на РС-Казанлък – 355,52 лв.
Ответникът не е претендирал заплащането на разноски в настоящото
производство.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Д. М., ЕГН: **********,
с адрес: ***, че съществува вземане на „Й.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК ***, представлявано от М.С. и Д.К.К. – изпълнителни
директори, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 73,39
лева, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги за периода от 25.11.2021 г. до 24.01.2022 г.,
начислени по издадени Фактура №**********/25.01.2022г. и Фактура
№**********/25.12.2021г., ведно със законна лихва от 15.12.2023 г. до
изплащане на вземането, по Договор за мобилни услуги от дата 24.09.2021г. с
предпочетен мобилен номер +359********* и по Договор за мобилни услуги от
дата 24.09.2021 г., за предпочетен мобилен номер +359*********; на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 152,14 лева, включваща 124.66 лв.
за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
24.09.2021 г. за мобилен номер +359*********, представляваща стойността на 3
месечни абонаментни такси и в размер на 27.48 лв. лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 24.09.2021 г. за
мобилен номер +359*********, като ОТХВЪРЛЯ в останалата им част
предявените от „Й.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***,
представлявано от М.С. и Д.К.К. – изпълнителни директори, против И. Д. М.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, искове за установяване съществуването на
вземания по Заповед №1741/18.12.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д №2959/2024 г. по описа
на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА И. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Й.”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, представлявано от
М.С. и Д.К.К. – изпълнителни директори сумата 355,52 лева, представляваща
11
разноски в заповедното производство, както и сумата 1125,60 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д №2959/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12