Решение по дело №333/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 63в ЗАНН, във връзка с чл. 348 НПК и чл. 208 и сл. АПК.

С Решение № 8 от 7.02.2025 г., постановено по анд № 20234440200152/2023 год., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление №030/21.02.2023 год. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-гр.Плевен, с което за нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО и на основание чл.133, ал.4, т.1, предложение последно от ЗУО год., на П. В. В. с [ЕГН] от гр.Червен бряг, ул Шейново“ №23, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В. чрез адв.В., който счита, че решението е неправилно, постановено в противоречие на закона. Сочи, че НП е издадено въз основа на съставен АУАН за нарушение по чл.29, ал.2, пред. последно от ЗУО във връзка с нар. т.4, б.а, т.17, т.39, т.42, т.44, т.46 и т.29 от ДР на ЗУО и разпоредбата на чл.133, ал.4, т.1, пр.второ от ЗУО, съставен въз основа на констативен протокол № УО-ЦТ- 52/23.08.2023 г. по повод извършена проверка в местността „Ежков връх”, находящ се в землището на град Червен бряг. Проверката била извършена по повод сигнал за наличие на задушлива миризма от изгоряла пластмаса. Бил извършен обход на района от служител на Община Червен бряг, като в неуточнени имоти и места било установено съхраняване на смесени битови отпадъци, отпадъци от строителство и други такива, които към момента на извършване на проверката не горели, а тлеели. С оглед да предотврати разрастването на пожара и опасността да обхване лично негови имоти, на място бил Т. В.. Същият заявил на присъстващите, че имотите са негови. Служителят на Общината - свидетеля Т., поискал да му бъде предоставен документ за собственост и В. представил нотариален акт на името на П. В. В.. При извършената проверка не били използвани каквито и да е технически средства, които да установят границите на сметището чрез неговите GPS координати. Касационният жалбоподател твърди, че в местността „Ежков дол” са разположени множество имоти на обща площ над 300 дка, които са собственост на различни физически и юридически лица, в т.ч. имоти на Община Червен бряг. Сочи, че за установяване на собствеността на процесните имоти била изискана информация от Кмета на Община Червен бряг, който посочил, че имоти с цитирани идентификатори са собственост на П. В.. Това според касатора обаче по никакъв начин не отъждествява имотите на В. с имотите, в които били установени отпадъците. Твърди, че както в хода на административно-наказателното производство, така и в хода на съдебното дирене не са събрани безспорни доказателства за собственика на имота. В хода на съдебното дирене по безспорен начин се е установило, че нито един от проверяващите не е разполагал с техническо средство, което да определи точното разположение на намерените отпадъци. Не било използвано и вещо лице, което да определи местонахождението на намерените тлеещи отпадъци. Точните граници не били установени и не били посочени. От показанията на свидетелите се установило, че па място бил свидетелят В., който се опитвал да загаси огъня и заявил, че имотът е негов, но тъй като бил представен нотариален акт на друго лице, проверяващият счел за установено, че отпадъците се намират именно в този имот. От представения нотариален акт на П. В. според касатора по безспорен начин се установява, че в нейният имот се намира лозе. От свидетелските показания на разпитаните свидетели се установява, че отпадъците са се намирали на открита територия и там е работила тежка техника, с която В. се опитвал да загаси пожара. По горните съображения касаторът счита, че решаващият съд неправилно е приел за доказан собственик на имота. От събраните доказателства следва да се направи извод, че П. В. е собственик на лозов масив. В тази насока според касаторъ са и свидетелските показания на свидетелите Т. и В., и Т., които заявили, че отпадъците са се намирали в тревиста местност, а в близост до нея е имало лозя. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.В., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени решението на РС-Червен бряг, претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че по повод на подаден от телефон за спешни обаждания 112 в РИОСВ Плевен сигнал с вх. № ОИК-3-104/23.08.2022 г. за задушлива миризма на изгоряла пластмаса на територията на гр. Червен Бряг на 23.08.2022 г. в района между „МБАЛ - Червен бряг“ ЕООД и „Калинел" АД, от служители на РИОСВ - Плевен е извършен обход и оглед на участък от местността „Ежков връх /Голеж/", обхващащ и поземлени имоти с идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг, обл. Плевен. Проверката е извършена в присъствието на служител на Община Червен бряг, Д. С. Т. - главен експерт „Инспекторат“ в община Червен бряг, както и на Т. Ц. В. - съпруг на собственика на имотите. При огледа на горепосочените имоти е установено съхраняване на смесени битови отпадъци, отпадъци от строителство и събаряне и насипни земни маси, струпани на купове в част от имота. По време на проверката на място, смесените битови отпадъци са намерени да тлеят, като в района се е разнасяла задушлива миризма и дим, а в част от имота са били установени и разпръснати овъглени остатъци от горене в предходен период, видимо и от приложената снимка. От присъстващия при проверката Т. Ц. В., е представен документ за собственост на поземлени имоти с идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг, обл. Плевен, нотариален акт на името на П. В. В.. За извършения оглед на имота, е съставен констативен протокол № УО-ЦТ-52/23.08.2022 г., връчен на П. В. В. - собственик на проверените имоти, чрез писмо изх. № 665/1/24.08.2022 г., получено на 25.08.2022 г. Със същия констативен протокол № УО-ЦТ-52/23.08.2022 г., на основание чл. 120 от Закон за управление на отпадъците /ЗУО/ е дадено за изпълнение предписание: Да се премахнат отпадъците, съхраняваните в имоти с идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг. обл. Плевен; да се представят в РИОСВ - Плевен документи, удостоверяващи количествата предадени отпадъци на лица, притежаващи документ по чл. 35 от ЗУО, със срок за изпълнение 23.09.2022 г. и отговорник П. В. В. - собственик на поземлени имоти с идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг, обл. Плевен. С писмо изх.№ Кп-665/3/08.09.22 г. е изискана от Община Червен бряг информация за установяване на собствеността на проверените поземлени имоти с № идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг, обл. Плевен. С писмо на кмета на Община Червен бряг с вх. ОИК-3-104/09.09.22 г при РИОСВ-Плевен е установено, че собственик на тези имоти е лицето П. В. В. и е посочен номера на документа за собственост, удостоверяващ това. Въз основа на така установеното на П. В. В. е съставен акт за установяване на административно нарушение № 030/12.09.2022 г. за нарушение по чл. 29, ал.2, предложение последно от ЗУО във вр. с §1,ф 4, б. „а", т. 17, т. 39, т. 42, т. 44, т. 46 и т. 29 от на ДР па ЗУО и разпоредбата на чл. 133, ал. 4. т. 1, предл. второ от ЗУО. АУАН е връчен лично на П. В., която е възразила, като е посочила, че не е извършила вмененото й нарушение. Издадено е и НП, с което на В. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 29, ал.2, предложение последно във връзка с чл. 13 3, ал.4, т. 1, предложение последно от ЗУО.

Описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, въззивният съд приел за установена въз основа на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и допълващи се и кореспондентни с останалите доказателства. Посочил, че всеки един от посочените свидетели е категоричен, че е установил събрани купища отпадъци купчини, изхвърлена покъщнина, плочки, керемиди, тухли, почва, които са тлеели и е излизало дим. Посрещнал ги е Т. В., като е споменал, че тези имоти са негови и отпадъците, които са там и също, и че може да прави каквото иска. Кредитирал и показанията на св. Ц. Б. Т., според които лично на място е заварил струпани на купове мебели, текстилни отпадъци, стари матраци. Всичко било смесено, без възможност да бъде третирано. Тези отпадъци не са могли да бъдат определени дали са опасни или неопасни и след като не са класифицирани по реда на наредбата, не се знае техния произход. Посочил, че за всички дейности се издава разрешение по чл.35 от Закона за управление на отпадъците, но в случая не са били представени такива документи.

Въз основа на писмените и гласни доказателства съдът приел вмененото нарушение за съставомерно и доказано. Направил извод, че при огледа на горепосочените имоти е установено съхраняване на смесени битови отпадъци, отпадъци от строителство и събаряне и насипни земни маси, струпани на купове в част от имота, като смесените битови отпадъци били намерени да тлеят, като в района се разнасяла задушлива миризма и дим, а в част от имота се установили и разпръснати овъглени остатъци от горене в предходен период, което било видимо и от приложената снимка. Съдът приел за безспорно установено, че собственик на тези имоти е лицето П. В. В.. С писмо изх.№ Кп-665/3/08.09.22 г е изискана от Община Червен бряг информация за установяване на собствеността на проверените поземлени имоти с № идентификатори 80501.922.327 и 80501.922.74 по КККР на гр. Червен бряг, обл. Плевен. С писмо на кмета на Община Червен бряг с вх. ОИК-3-104/09.09.22 г при РИОСВ-Плевен било установено, че собственик на тези имоти е лицето П. В. В.. На това основание съдът приел, че в имота на физическото лице П. В. В. се извършва друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци , тъй като за извършването на тази дейност с отпадъци се изисква издаването на разрешителен документ по чл. 35 от ЗУО, който документ съгласно чл. 67, ал. 4 от ЗУО не може да бъде издаден на физическо лице, а само на лица, регистрирани като търговци по смисъла на българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството, които отговарят на изискванията на ЗУО. Въззивният съд не констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на НП. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на В. е ангажирана затова, че е установено съхранение на смесени битови отпадъци, отпадъци от строителство и събаряне и насипни земни маси, струпани на купове в част от имот, който контролните органи са идентифицирали като собствен на В.. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО, съгласно който се забранява изоставянето, нерегламентираното изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Конкретно деянието по съхранение на процесните отпадъци в собствения й имот е квалифицирано като нерегламентирано управление на отпадъци, като е взето предвид, че се извършва дейност по обезвреждане, обозначена с код D 15-„съхранение до извършване на някоя от дейностите с кодове D1- D14“, съгласно приложение 1 към §1, т.11 от ДР на ЗУО, а дейността по „съхранение до извършване на някоя от дейностите с кодове D1- D14, с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им“, представлява третиране на тези отпадъци по смисъла на §1, т.44 от ДР на ЗУО. Дейността по обезвреждането е включена в понятието „управление на отпадъците“ съгласно §1, т.46 от ДР на ЗУО. А извършеното третиране е нерегламентирано, защото за процесната дейност се изисква издаването на разрешителен документ по чл.35 от ЗУО, който не може да бъде издаден на физическо лице, а само на търговци, отговарящи на изискванията на ЗУО. Т.е. установена е друга форма на нерегламентирано третиране на неопасни отпадъци от ЗУО. Установено е от контролните органи, че процесните отпадъци са се съхранявали в имот-собственост на касационната жалбоподателка, по повод на което последната се явява „притежател на отпадъци“ по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗУО, а това е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Безспорно е установено от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, че процесните отпадъци са се намирали в имот-собственост на В., документ за собствеността върху който е бил представен при проверката от контролните органи от наказаното лице, която е била извикана от съпруга си, който е бил на място в имота и по негови сведения е гасил възникнал пожар. Контролните органи са изискали информация за собственика на имотите с идентификатор 80501.922.327 и 80501.922.74 и от кмета на община Червен бряг-писмо на л.29 от въззивното дело, като последният с писмо на л.27 е посочил собственика на поземлените имоти-П. В., като е приложил извадка от КК и КР на землище гр.Червен бряг. В рамките на проведеното въззивно производство В., макар да е оспорила факта на съхранение на процесните отпадъци в собствения си имот, не е поискала събирането на доказателства, които да установят, че отпадъците се намират извън собствения й имот. Назначаването на експертиза, която да установи този факт, е поискана едва в касационното производство пред настоящата инстанция, която е инстанция по правото и е призвана да установи правилното приложение на закона въз основа на установените от въззивния съд факти, а не да събира доказателства, посредством които да се установят нови факти. Непълнотата на доказателствата във въззивното производство, която се дължи на процесуално бездействие на страните, не е касационно основание, тя е такова единствено, когато се дължи на процесуално нарушение на решаващия съд, какъвто не е настоящия случай. Ето защо и от всички събрани в хода на въззивното производство писмени доказателства и свидетелски показания, неоспорени и необорени чрез надлежно поискани и събрани в хода на въззивното производство доказателства, се установява, че касационната жалбоподателка е „притежател на отпадъци“ по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗУО в качеството й на собственик на имотите, в който са били ситуирани процесните отпадъци, което сочи на правилност на изводите на въззивния съд за съставомерност и доказаност на деянието, вменено като нарушение, вкл. доказаност на неговото авторство. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 7.02.2025 г., постановено по анд № 20234440200152/2023 год. на Районен съд – Червен бряг.

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

Особено мнение на докладчика по делото Катя Арабаджиева:
Според съдията –докладчик спорът се концентрира относно факта, дали установените при проверката отпадъци са се намирали в имоти-собственост на касационната жалбоподателка. Последното е от съществено значение, защото по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗУО, „притежател на отпадъци“, каквато в НП се сочи, че е В., е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Т.е. , за да се счете, че деянието е съставомерно, следва да бъде установено или че В.е причинителят на отпадъците, или че процесните отпадъци са се намирали в нейно владение, т.е. че са се местонахождали в имот/имоти-нейна собственост или част от такъв/такива.
Считам, че решаващият състав на въззивния съд не е изяснил този основен спорен въпрос - дали установените при проверката отпадъци са се намирали в имоти-собственост на касационната жалбоподателка. Административнонаказващият орган е обосновал в процесното НП това „притежание“, като е посочил, че собствеността на В.върху поземлените имоти е установена посредством изискана информация от кмета на община Червен бряг, който с писмо е посочил, че собственик на процесните имоти е касационната жалбоподателка. Последната обаче е оспорила това обстоятелство, като в хода на административнонаказателното и въззивното съдебно производство е твърдяла, че отпадъците не са се съхранявали в нейните, а в близост до нейни собствени имоти. Актосъставителят Ц.Т. при разпита си в съдебно заседание е посочил, че при посещение на място са установили багер и са видели, че „господин Т.“ се е опитвал да загаси тлеещия огън. Съобщил е, че границите на имота били определени по нотариалния акт, представен от съпруга на В.. Свидетелят по акта също е посочил, че по данни от съпруга на В., последният се е опитвал да изгаси възникнал на място пожар с помощта на фадрома, спомня си, че в имота е имало ограда и лозе от едната страна. Свидетелят Т. В.-съпруг на касационната жалбоподателка е заявил при разпита си, че известно време преди този ден е имало пожарна на мястото, наскоро горяло. Посочил е, че там си складирал строителни неща, тухли, но тревите се запалили и той започнал да зарива, когато контролните органи дошли. Съобщил, че притежава имот в близост и се грижи за него-чуждо, не негово място. Там, където „стана това с отпадъците не е моя имот“.
Това единствено спорно между страните обстоятелство-дали намерените на място отпадъци, са причинени от или са притежание на санкционираното лице, според мен е останало неизяснено в хода на развилото се съдебно производство, а то е от съществено значение с оглед субекта на отговорност. Установените в НП констатации относно това обстоятелство и доказателствата за него са били оспорени с твърдения, че отпадъците са се намирали не в самия имот, собственост на В., а в близост до него. Нещо повече-по въззивното дело е приложена снимка на л.23, от която е видно на пръв поглед, че се касае за поземлен имот, покрит със земна маса-без някакви насаждения върху него, и в този имот са снимани процесните отпадъци. А от приложения по делото нотариален акт се установява, че В.е собственик на два имота /в част от които се твърди, че са били ситуирани отпадъците/, но видно от този приложен на л.31 от делото нотариален акт и двата притежавани от нея имоти съставляват лозе. На снимката не е видно да има лозе. Затова приемам, че приложеният по делото нотариален акт за собственост не доказва, че отпадъците са се намирали в посочения в този акт имот, той удостоверява единствено собствеността на В.върху посочения в нотариалния акт имот.
Вярно е, че касаторът в рамките на въззивното производство не е поискал събирането на доказателства, за да установи факта в чий имот са били ситуирани отпадъците, в т.ч. не е поискал изслушването на експертиза, но при наличие на противоречиви доказателства, каквито са налице и при релевиране на твърдения, че отпадъците са се намирали в чужд имот, въззивният съд е бил длъжен служебно да събере доказателствата -защото това се налага за разкриване на обективната истина, по аргумент от чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК и да изложи мотивирано становище при наличието на противоречиви доказателства кои от тях приема и защо, по аргумент от чл.305 от НПК, което не е сторил.
Его защо считам, че въззивното решение, което не е отговорило на този основен спорен въпрос, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да изясни този основен спорен по делото въпрос-дали В.е причинителят на процесните отпадъци или физическото лице, в чието владение се намират те, чрез всички допустими от процесуалния закон доказателствени средства-разпит на свидетели относно точното местонахождение на процесните отпадъци, вкл. назначаването на съдебно техническа експертиза с участието на ВЛ-геодезист или друг специалист в съответната област, който в присъствие на страните да установи точното местонахождение и координати на мястото, на което са намерени процесните отпадъци и да даде отговор на въпроса в кой имот се намира това място. След което съдът да изиска доказателвства от съответните компетентни институции за собственика/собствениците на това място, по който начин да установи и кой е „притежател“ на процесните отпадъци по смисъла на закона и съответно-субект на установеното нарушение.