№ 15904
гр. ......, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110120051 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.10.2023 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №20051 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.357, ал.1, вр. чл.222, ал.3 oт KT.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от Н. Г. Н., срещу ........, ЕИК:
1
......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от .....-
Управител, с която се иска признаване дължимостта на сума от 7 000 лв., представляваща
неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, във връзка с прекратено на
основание чл.381, ал.1, т.3 от КТ, на 02.10.2021г. трудово правоотношение между страните,
за длъжността „Началник, цех“ в производствена база в гр........, съобразно Заповед
№495/01.10.2021г., поради намаляване обема на работа. Претендира се остатък от
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на 8 271,95 лв., съобразно връчен фиш, от които
преди съдебното сезиране е изплатена частично по банков път сума от 1 271,95 лв., като
сумата от 144,53 е удържана за сметка на работника за невърнат акумулаторен винтоверт.
Претендира се остатък от 7 000 лв., във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. Иска се присъждане на разноски.
Ответното дружество не е подало в срок отговор на искова молба, уведомено надлежно
на 16.06.2023г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение и на фиш за трудово възнаграждение за м.10.2021г.
В публично съдебно заседание ищецът представя извадка от трудовата си книжка,
видно от която изслуженото време при ответника е от 27.06.2007г. до 02.10.2021г., както и
справка от НОИ, ТП- гр.В. Търново, съгласно която считано от 01.09.2019г. ищецът има
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът достигна до следните правни изводи:
За правото на обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ е необходимо работникът
или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо
от възрастта и от основанието за прекратяване на правоотношението. При наличие на тези
предпоставки възниква право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като това обезщетение е допустимо да се
изплаща само веднъж. Кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване право на
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо
на какво основание и към момента на прекратяване на правоотношението работникът или
служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за
придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на 10 години
трудов стаж при един и същ работодател. Видно от писмените доказателства ищецът е
работил при ответника за периода от 27.06.2007г. до 02.10.2021г. Налице е и второто
изискване на закона- придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към
датата на прекратяване на правоотношението- 02.10.2021г. По отношение размера на
задължението не е налице спор между страните, видно от разменената писмена
кореспонденция, направената удръжка и частичното плащане в полза на работника. С оглед
на горното исковата претенция е основателна в заявения размер.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Съгласно
разпоредбата на чл.359 от КТ работникът, който е страна по трудов спор не дължи разноски
по производството, с оглед на безплатния характер на производството по трудови дела.
Традиционно разпоредбата се прилага в искови производства по Гл18 от КТ. При уважаване
на предявените от работника искове работодателят следва да заплати дължимата държавна
такса за съдебното разглеждане на спора. В настоящия случай, ищецът е извършил разноски
за заплатена държавна такса за заповедното производство от 140 лв.. С оглед изхода на
спора в тежест на ответника следва да се възложат и разноски от 140 лв.- дължима държавна
2
такса за исковия процес, която следва да бъде заплатена в полза на бюджета на съда.
На основание разпоредбата на чл.242, ал.1, предл.III от ГПК, следва да се допусне
служебно предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение, в частта му, с
която се присъждат обезщетение за работа.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ........, ЕИК:......, със
седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......, представлявано от .....- Управител,
че в полза на ищеца Н. Г. Н., ЕГН:**********, съществува вземане за следните суми: сума
от 7000 /седем хиляди/ лв., представляваща неизплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3
от КТ, във връзка с прекратено на основание чл.381, ал.1, т.3 от КТ, на 02.10.2021г. трудово
правоотношение между страните, за длъжността „Началник, цех“ в производствена база в
гр........, съобразно Заповед №495/01.10.2021г.на управителя на работодателя, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.02.2023г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №7396/2023г. по
описа на СРС, 165 състав.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1, предл. III от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената сума.
ОСЪЖДА ........, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“ №......,
представлявано от .....- Управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н. Г. Н.,
ЕГН:**********, сума в размер общо на 140 /сто и четиридесет/ лв., представляващи
сторени съдебно разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА ........, ЕИК: ......, със седалище и адрес на управление: гр......., ул. „......“
№......, представлявано от .....- Управител, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на СРС, сума в размер на 140 /сто и четиридесет/ лв.,
представляващи разноски по исковото дело.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, като частта, с която се постановява предварително изпълнение подлежи на
обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчат преписи на решението на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3