Решение по дело №328/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 67
Дата: 15 май 2023 г.
Съдия: Теодора Богомилова Стоянова Христова
Дело: 20224150100328
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Свищов, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. С. Христова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Теодора Б. С. Христова Гражданско дело №
20224150100328 по описа за 2022 година
Иск по чл.108 от ЗС

Ищецът М. М. М. твърди, че е собственик на следния недвижим имот,
съгласно нотариален акт № 100, том I, дело 190/1994 г., както следва: 1/6 ид.ч.
от дворно място, съставляващо пл.№ 1738 кв.69 по регулационния план на
гр.Свищов от 417 кв.м. ул.”******, при граници-на запад С.Ш. и на север-
собствен имот на П. Т.а П., Б. и И.Р., и реално-южната пристройка,
двуетажна, състояща се от стая на първи етаж и стая на втори етаж , заедно с
½ идеална час от общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на
първия етаж. Съгласно КККР на гр.Свищов, област Велико Търново,
одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г. на Изпълнителния директор
на АГКК имотът е с идентификатор 65766.702.1738.1. Този имот е закупил от
Л.П. Т. и Т.П. Т., като наследници на П. Т. Б. Последният се титулува за
собственик с Нотариален акт №74, том II, н.д.541/1962г. на СвРС.
Ответницата Б. П. Т. била придобила от Л.П. Т. и Т.П. Т. с Нотариален
акт№35, том III, н.д.227/2017г. на Нотариус №*** ***** РЕАЛНО
ИЗТОЧНАТА ЧАСТ от ЖИЛИЩНАТА СГРАДА, състояща се от: две
източни стаи, една югоизточна стая, заедно с ½ ид.ч. от антрето на къщата
(откъдето е входът за източната част от къщата), заедно с източната част от
1
тавана и мазата (над и под източната част от къщата), заедно с ½ ид.ч. от
антрето на южната пристройка (откъдето е входът за източната част от тавана
и от мазата), заедно със съответните идеални части от стълбищата към
източната половина на къщата, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата.
Ищецът твърди, че обект с идентификатор 65766.702.1738.1.2 е част от
южната пристройка и той е негов собственик по силата на Нотариален акт №
100, том I, дело 190/1994 г., поради което не е възможно ответницата да го
придобие през 2017г. с Нотариален акт№35, том III, н.д.227/2017г. на
Нотариус №*** *****.
С оглед на гореизложените обстоятелства, ищецът претендира да се
постанови решение, с което на осн.чл.108 от ЗС , съдът да приеме за
установено по отношение на ответника Б. П. Т., че ищецът М. М. М. е
собственик на недвижим имот СОС 65766.702.1738.1.2 , находящ се в
гр.Свищов, ул.“******, тип-за търговска дейност, бр.нива-1, площ по
документ -17 кв.м., и да се осъди ответницата да му предаде владението на
имота. Претендира разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК,
ответницата Б. П. Т., чрез адв.М. К. е подала писмен отговор по чл.131 от
ГПК, съгласно който искът е допустим, но неоснователен. Оспорва всички
твърдения на ищеца. Не отговаря на истината твърдението на ищеца, че
Самостоятелен обект сграда с идентификатор 65766.702.1738.1.2 е негова
собственост, тъй като бил част от южната пристройка, а не част от източната
част на жилищната сграда, която Б. Т. е придобила от Л. и Т. Т.и с
Нотариален акт № 35, т.III, рег.№ 3015, дело № 227/2017 г. на Нотариус №
***-*****. В действителност са й продадени 3 броя магазини с
идентификатори както следва: СОС с идентификатор 65766.702.1738.1.2, СОС
с идентификатор 65766.702.1738.1.7, СОС с идентификатор
65766.702.1738.1.8. Първите два магазина с посочените идентификатори
съответстват на описанието две източни стаи от Източната половина на
къщата. Третият магазин съответства на описанието: една югоизточна стая от
Източната половина на къщата. Т.е. източната половина на къщата се е
състояла от 3 стаи- описани по нотариалния акт (Нотариален акт № 125, т.III,
2
дело № 778/1958 г. на Свищовския народен съд) като две източни стаи и една
югоизточна стая. Тези три стаи са били преустроени като три търговски
обекта (без да е било необходимо разрешението на ищеца), всички
собственост на братята Л. и Т. Т.и, а впоследствие тези три магазина са били
продадени на Б. П. Т.. В Нотариален акт № 125, т.III, дело № 778/1958 г. на
Свищовския народен съд, изрично е описано какво съдържа Източната част
от къщата: две източни стаи и една югоизточна стая. С този нотариален акт П.
Т. Б.(наследодателят на праводателите) е придобил правото на собственост
по отношение на Източната част от къщата. Същите тези три стаи- две
източни и една югоизточна стая Л. и Т. Т.и са продали на Б. Т. през 2017 г. с
Нотариален акт № 35, т.III, рег.№ 3015, дел № 227/2017 г. на Нотариус п№
***-*****, рег.№ 1328/05.062017 г., акт № 45, т.IV, дело № 644/2017 г. Не
отговаряло на истината твърдението, че ответницата Б. П. Т. била знаела, че
купува чужд имот от несобственици при подписването на Нотариален акт №
35, т.III, рег.№ 3015, дело № 227/2017 г. на Нотариус № ***-*****, защото
същата била закупила 1/6 ид.ч. от северната пристройка.
Към 05.06.2017 г., когато е бил подписан Нотариален акт № 35, т.III,
рег.№ 3015, дело № 227/2017 г. на Нотариус № ***-*****, Б. П. Т. е била
собственик на цялата Северна пристройка, а не само на 1/6 ид.ч. от нея.
Към 05.06.2017 г., когато е бил подписан Нотариален акт № 35, т.III,
рег.№ 3015, дело № 227/2017 г. на Нотариус № ***-*****, трите магазина са
били във владение на продавачите Л.П. Т. и Т.П. Т. още от 2001 г., те са ги
отдавали под наем, като на 05.06.2017 г. владението по отношение на трите
магазина е било предадено на Б. П. Т.. Т.е. към тази дата двамата продавачи
на трите магазина са били собственици на същите и са ги владеели.
Следователно не е вярно, че ответницата е закупила имотите от
несобственици.Не отговаря на истината и твърдението, че ответницата била
знаела, че купува от несобственици. Ответницата оспорва правото на
собственост на ищеца относно магазин, съставляващ СОС с идентификатор
65766.702.1738.1.2. Ответницата твърди, че е собственик на магазин,
съставляващ СОС с идентификатор 65766.702.1738.1.2 въз основа на покупко-
продажба, оформена с Нотариален акт № 35, т.III, рег.№ 3015, дело №
227/2017 г. на Нотариус № ***-*****.
Ответницата (при условията на евентуалност, ако се приеме, че на
3
някакво основание собствеността по отношение на посочения магазин не й е
била прехвърлена с цитирания нотариален акт) твърди, че е собственик на
същия магазин въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност- като
ответницата е присъединила своето владение (считано от 05.06.2017 г.) към
владението на нейните праводатели, които те са осъществявали в
продължение на повече от 10 години отпреди сделката. По този начин в полза
на ответницата е изтекла придобивна давност от 10 години (присъединено
владение на ответницата към владението на нейните праводатели), в който
период от време ответницата, а преди нея и нейните праводатели спокойно,
явно , несъмнено, непрекъснато и безспорно са осъществявали фактическа
власт по отношение на магазин , съставляващ СОС с идентификатор
65766.702.1738.1.2.
Ответницата твърди, че още около 2001 г. е бил извършен ремонт на
помещенията на източната част от къщата, като са били обособени три
магазина, които праводателите на ответницата са отдавали под наем до датата
на предаване на владението на 05.06.2017 г. Ответницата е продължила да
осъществява фактическа власт по отношение на гореописания магазин ,
опосредствано чрез отдаването му под наем по силата на Договори за наем с
дата от 05.6.2017 г. и 04.04.2018 г., който се е трансформирал в безсрочен
договор и към днешна дата е налице договор за наем. Ответницата владее
имота на правно основание- като собственик . Правото на собственост на
ответницата възниква от Нотариален акт № 35, т.III, рег.№ 3015, дело №
227/2017 г. на Нотариус № ***-*****, а при условията на евентуалност- въз
основа на изтекла в полза на ответницата придобивна давност. В съдебно
заседание и в писмена защита поддържа същото становище, искът да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено
следното :
Видно от приложения по делото Нотариален акт № 74,т.II, нотариално
дело 541/1962 г. на СвРС купувачите П. Т. Б.и С.И.З. придобиват в
собственост от дворно място с 600 кв. м. с построените в него къща,
постройка и сайвант, само 1/3 идеална част от дворно място и пристройка
северно от къщата, като П. Б.купува южната половина, а С.З. северната
4
половина от пристройката от къщата.
Видно от приложения по делото нотариален акт № 125/1958 г., през
1958 г. на СвРС П. Т. Б.купува от В.Я.Ц. източната реална част от къщата,
състояща се от: две източни стаи и една югоизточна, ½ ид.ч. от антрето, и
източната половина от тавана и мазата над и под продаваемите помещения,
заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място.
Видно от приложения по делото нотариален акт № 124/1958 г.
12.08.1958 г. на СвРС С.И.З. купува от В.Я.Ц. западната реална част от
къщата, състояща се от: една югозападна стая, една северозападна стая, хол и
½ ид.ч. от антрето и западната половина от тавана и мазата над и под
продаваемите помещения, заедно с 1/6 ид.ч. от дворното място.
Видно от представения по делото нотариален акт № 74, том II, дело
541/1962 г. на СвРС П. Т. Б.и С.З. са купили пристройката, като П. Т. Б.е
купил южната половина, а С.З. е купила северната половина от Пристройката,
заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място.
Видно от представения по делото нотариален акт № 100, том I, нот.
дело 190/1994г. на СвРС, на 12.03.1994 г. наследниците на П. Т. Б. Л.П. Т. и
Т.П. Т., са продали на ищеца реално южната пристройка, двуетажна ,
състояща се от стая на първия етаж, стая на втория етаж, заедно с ½ ид.ч. от
общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия етаж.
Видно от представения по делото нотариален акт за учредяване вещно
право на строеж № 186, том VII, рег. № 7912, дело № 59/2009 г. на Нотариус
№ 294 – Л.а А., действаща в района на СвРС , Л.П. Т., Т.П. Т. и С.З. учредяват
безвъзмездно на ЕТ с фирма „М. – М. М.“ гр. Свищов право да пристои по
продължение на западната част на съсобствения УПИ –Пристройка, на два
етажа с площ от 20 (двадесет) кв.м., както и да извърши преустройство и
укрепване жилищната си сграда, съгласно утвърден архитектурен проект, на
която пристройка да стане собственик и при условието първите двама
учредители Л.П. Т. и Т.П. Т. да си запазят правото на ползване вход в
югозападната част от жилищната сграда на приемателя ЕТ с фирма „М. – М.
М.“ гр. Свищов, към мазата и тавана на собствената им жилищна сграда.
Видно от представения по делото нотариален акт № 36, том III, рег. №
3015, дело № 227/2017 г. на Нотариус № *** – *****, действаща в района на
СвРС, вписан под № 1328, акт № 45, том IV, дело № 644/2017г. на Служба по
5
вписванията-Свищов ответницата Б. П. Т. е закупила от Л.П. Т. и от Т.П. Т.
2/6 иделни части от ПИ с идентификатор 65766.702.1738 по КККР на гр.
Свищов, одобрени със Заповед № РД-18-10/12.02.2009 г на Изпълнителни
директор на АГК, видно от Схема на ПИ № 15-155661/05.04.2017 г. наСГКК-
В.Търново, последно изменение: няма, с площ 435 кв.м. , трайно
предназначение: Урбанизирана , начин на трайно ползване : За друг
обществен обект, комплект , номер на предходен план 5011738 , заедно със
следните обекти:
СОС с идентификатор 65766.702.1738.1.2-процесния имот,
СОС с идентификатор 65766.702.1738.1.7
СОС с идентификатор 65766.702.1738.1.8
В нотариалния акт продаваемите имоти са описани както по КККР на
град Свищов (в сила от 2009 г.) с идентификаторите си, така и по документ
за собственост- като ИЗТОЧНАТА ЧАСТ от ЖИЛИЩНА СГРАДА -
масивна, с дървен гредоред, със самостоятелен вход от антрето на къщата,
състояща се от: две източни стаи, една югоизточна стая, заедно с 1/2 ид.ч.
(една втора идеална част) от антрето на къщата, откъдето е входът към
източната половина на къщата, заедно с източната половина от тавана и
източната половина на мазата- над и под източната част от къщата, заедно с
1/2 ид.ч. (една втора идеална част) от антрето на южната пристройка към
къщата, откъдето е входът за източната половина от тавана и за източната
половина от мазата над и под източната част от къщата, заедно със
съответните идеални части от стълбищата към източната половина на къщата.
Видно от представеното Разрешение за строеж № 47/07.05.2001 г. на
Община Свищов източната част от къщата, състояща се от две източни и
една югоизточна стая, била преустроена в три броя магазини. Видно от
същото е, че се разрешава на Л.П. Т. и на Т.П. Т. да се преустроят жилищни
помещения в магазини.
От съдържащите се в преписката документи- проект за промяна, се
установява, че източната стая (процесното помещение) е преустроена в
Магазин № 3, съседната (средната) стая е преустроена в Магазин № 2, а
югоизточната стая е преустроена в Магазин № 1.
В преписката се съдържа и Разрешение за ползване № 95/25.04.2002 г.
на Община Свищов, с което се разрешава ползването на три броя магазини за
6
промишлени стоки. В Разрешението за ползване като инвеститори (лицата,
които влагат пари за преустройството) са посочени Л.П. Т. и Т.П. Т.-
собственици на три броя магазини. В същото разрешение за ползване са
посочени и съсобствениците на стълбищата към магазините- които са
съсобственици към онзи момент и в дворното място.
Видно е от проекта за преустройство, че входът на процесния магазин
65766.701738.1.2 е от изток- врата откъм улицата, до която се достига по
стълбище. Видно е също от проекта, че северната стена на процесното
помещение- Магазин № 3 (номерация по проекта за преустройство) е
затворена- т.е. отворът, за който споменава вещото лице, че е бил вход към
процесното помещение, когато е било жилищно такова, към датата на
изготвяне на проекта за преустройство- т.е. към 2001 г., вече е бил затворен и
е предвиден вход откъм улицата. В този смисъл писменото доказателство-
проект за преустройство, опровергава твърдението на ищеца , че до 2002 г. в
процесното помещение се била намирала детската стая на сина му. В този
смисъл това твърдение на ищеца е опровергано и от свидетеля Р.М. (воден по
искане на ищеца), който заяви, че стаята на сина на ищеца е била на втория
етаж на пристройката.
Към преписката е представен и Договор за наем с дата от 16.01.2001 г.,
от който е видно, че Л.П. Т. е отдал под наем на свидетеля Л. К.Л.- три
помещения- две източни и една югоизточна стая.
По делото е изготвено и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, от което е видно, че помещение с идентификатор
65766.702.1738.1.2 представлява част от пристройка към жилищната сграда.
Вещото лице е заключило, че от събраните данни не може еднозначно да се
определи кое от помещенията на първия етаж в пристройката е закупено от
ищецът с нотариален акт №100, том I, дело № 190/1994 год. В съдебно
заседание вещото лице инж. В. Р., след като му беше предявена Схема № 15-
515655-14.05.2022 г., заяви, че описаните в нотариален акт № 125/1958 г. две
източни стаи и една югоизточна стая в момента съответстват на три броя
магазини с идентификатори 65766.702.1738.1.2, 65766.702.1738.1.7,
65766.702.1738.1.8. ВЛ заяви, че трите жилищни помещения, преустроени в
магазини, съответстват на магазини с идентификатори 65766.702.1738.1.2,
65766.702.1738.1.7, 65766.702.1738.1.8 и са преустроени съгласно Проект за
7
промяна в предназначението на същестуващи помещения в три магазина за
промишлени стоки по Разрешение за стоеж № 47/07.05.2001 г. на Община
Свищов. ВЛ заключи, че процесното помещение с идентификатор
65766.702.1738.1.2 не е част от Южната пристройка, която ищецът е купил
през 1994 г. и която е подробно описана като състояща се от една стая на
първия етаж , една стая на втория етаж, ½ ид.ч. от антрето, стълбищен
коридор и тоалетна на първия етаж. Според вещото лице южната пристройка,
която ищецът е купил през 1994 г. и помещенията, от които тя се състои се
намират в ляво от входното антре и са две помещения-едно на първия етаж и
едно на втория етаж, които са едно над друго. От разпита на вещото лице се
установи, че квадратурата на източната част от къщата е била в размер на 66
кв.м.
От разпита на свидетеля Л. К.Л. се установи, че още преди 2001 г. трите
помещения са владени и ползвани от Л.П. Т. като са били жилищни
помещения. Свидетелят зави в съдебно заседание, че той е извършил
преустройството на трите жилищни помещения в магазини, като той е
финансирал преустройството на магазините с идентификатор
65766.702.1738.1.7 и 65766.702.1738.1.8, а наемодателят Л.П. Т. е финансирал
с негови си лични средства преустройвал процесното помещение с
идентификатор 65766.792.1738.1.2.
От разпита на свидетеля И.Л. се установи, че считано от 2006 г. той
работи в процесното помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2-
номерацията свидетелят посочи съобразно Скица № 15-515655-14.05.2022 г. ,
която му беше предявена. В това помещение той продава билети на
транспортна фирма. Свидетелят е категоричен, че е плащал тока за това
помещение по партида , открита на името на Л. Т.. Свидетелят заяви, че
наемодател от 2006 г. до 2017 г. му е бил Л. Т., а след 2017 г. наемодател му е
ответникът Б. Т..
От представения по делото Договор за наем с дата от 01.07.2016 г. се
установява, че процесното помещение е отдавано под наем от Л.П. Т. и от
Т.П. Т. на И.Л..
От приетия като доказателство по делото Договор за наем с дата от
05.06.2017 г. се установява, че ответникът Б. П. Т. е отдала под наем на И.Л.
процесното помещение за срок от 1 година.
8
От представения по делото Договор за наем с дата от 04.04.2018 г. се
установява, че Б. П. Т. е отдала под наем на „Юнион Ивкони“ една стая-
търговско помещение.
От представените заявленията, подадени от Л.П. Т. и от Т.П. Т. до
„ЕОН България“ се установява, че те като собственици на 3 броя магазини с
адрес в град Свищов, ул.“*****, дават съгласие техен наемател да открие
партида на свое име.
От разпита на свидетеля Р.П.М. се установи, че синът на ищецът е
ползвал стая на втория етаж от пристройката- стр.5: „Ч. беше горе. Горе съм
го заварвал сутрин“. Същият свидетел Р.М. заяви в съдебно заседание също,
че помещенията, които е ползвал ищецът се намират в двуетажната
пристройка и се намират в ляво входното антре и двете помещения са едно
над друго- стр.5: „Той двуетажна пристройка ползваше. Там стаите са една
над друга и са със стълбище дървена, които той ползваше“. Свидетелят не
можа със сигурност да установи кога е правил ремонт в помещенията на
ищеца около 2008-2009 г. Същият заяви, че входната врата откъм улицата не е
правена по време на строителството, а по-късно.
Видно от представения проект за преустройство входната врата на
процесното помещение откъм улицата и откъм заведението „Мустанг“ е
отворена при преустройството на жилищните помещения в магазин.
Свидетеля П. Т. Т. заяви в съдебно заседание, че бил правил ремонт на
покрива, като се договарял с ищеца за неговата част от покрива- т.е. за
покрива на двуетажната пристройка, а с предишния собственик за останалата
част от покрива- т.е. за източната част от къщата. Същият не установи кога
точно е бил ремонтът, спомена година 2013 г. Този свидетел не депозира
показания относно процесното помещение. Заяви, че частта на ищеца е
двуетажната-в ляво от стълбищата. („В ляво е неговата част , където има два
етажа. Неговата част е където са двата етажа в ляво…. Неговото място е като
се влезе там, където са двата етажа“).
Видно от приложената по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ,
подадена от Л.П. Т. през 1998 г., същият е декларирал къща с площ от 64
кв.м.
Видно от приложената Декларация по чл.14 от МДТ от 2017 г., че Л.П.
Т. е декларирал 3 бр. магазини: с площ от 17 кв.м., с площ от 18 кв.м., с площ
9
от 31 кв.м.
Видно от Декларация по чл.14 от ЗМДТ ответницата Б. Т. е декларирала
процесното помещение, както и останалите две търговски помещения, за
които заплаща данъци и към настоящия момент.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е
неоснователен.
На първо място наследодателят на Л. и П. Т.и-баща им П. Т. Б.през
1958 г. с Нотариален акт № 125, т.III, дело № 778/1958 г. е закупил
ИЗТОЧНАТА ЧАСТ от КЪЩАТА, състояща се от две източни стаи и една
югоизточна стая, ½ ид.ч. он антрето и източната половина от тавана и мазата,
над и под продадените помещения. Т.е. към 1958 г. изрично е описано какво
включва източната част от къщата и от какви основни помещения се състои
тази реална източна част от къщата. Към 1958 г., когато П. Б.е закупил
източната част от къщата, състояща се от три изрично изброени помещения, е
действал ЗПИНМ (Законът за планово изграждане на населените места) .
Съгласно действалия към онзи момент ЗПИНМ е било допустимо да се
продават реални части от сгради и дори отделни помещения, стига да са
изрично изброени.
Основният спорен въпрос по делото е дали процесното помещение с
идентификатор 65766.702.1738.1.2 е било продадена на ищеца като част от
южната пристройка или е продадено на ответницата с Нотариален акт №
35/2017 г.
Вещото лице инж. В. Р. заключи, че трите помещения, описани като две
източни и една югоизточна стая (по този начин описани в Нотариален акт №
125/1958 г.) в момента съответстват на Магазин с идентификатор
65766.702.1738.1.2, Магазин с идентификатор 65766.702.1738.1.7 и на магазин
с идентификатор 65766.702.1738.1.8- 2.3. Следователно процесното
търговско помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2 е било придобито
от П. Б.с Нотариален акт № 125/1958 г. Вещото лице заяви, че към 1958 г.
когато е закупена , източната част от къщата е била с площ от 66 кв.м. Л.П. Т.
и Т.П. Т. са продали на ищеца имот през 1994 г., като в нотариалния акт №
100/1994 г. е описано какво му продават: реално южната пристройка,
двуетажна , състояща се от стая на първия етаж, стая на втория етаж, заедно с
½ ид.ч. от общите входно антре, стълбищен коридор и тоалетна на първия
10
етаж. Т.е. на ищеца е продадено това, което е придобито по силата на
Нотариален акт № 74/1962 г.- само южната пристройка, състояща се от стая
на първия етаж и стая на втория етаж, ½ коридор и стълбище и тоалетна на
първия етаж. В нотариалния акт е изрично посочено, че при съставянето му е
представен само Нотариален акт № 74/1962 г. Следователно процесното
помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2 не е било описано като част
от южната пристройка която се продава на ищеца. Това впрочем го признава
и самия ищец в исковата си молба. От това следва изводът, че процесното
помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2, което както се установи е
придобито още през 1958 г. по силата на Нотариален акт № 125/1958 г. , не е
било предмет на продажба през 1994 г. В този смисъл е и становището на
вещото лице, че процесното помещение не е част от южната пристройка,
която е продадена на ищеца по делото.
На ответницата Б. П. Т. през 2017 г., са продадени три броя магазини,
един от които е и процесния магазин с идентификатор 65766.702.1738.1.2.
Освен всичко друго в нотариалния акт изрично е посочено и описанието на
продаваемите помещения по документа за собственост- като реално
ИЗТОЧНАТА ЧАСТ от къщата, състояща се от две източни и една
югоизточна стая, заедно с 1/2 ид.ч. от антрето на къщата, откъдето е входът
към източната половина на къщата, заедно с източната половина от тавана и
източната половина от мазата, над и под източната част от къщата. В
Нотариален акт № 35/2017 г. е посочено, че на ответницата се продава и ½
ИД.Ч. ОТ АНТРЕТО НА ЮЖНАТА ПРИСТРОЙКА. В тази връзка съдът
намира за неоснователно твърдението на ищеца, че понеже бил посочен
Нотариален акт № 74/1962 г., следователно продажбата касаела имот от
южната пристройка и това е процесното помещение. Съдът счита, че
процесното помещение е част от източната част от къщата, закупена още през
1958 г., а въпросният нотариален акт е посочен във връзка с ½ ид.ч. от
антрето на южната пристройка. На ищеца е продадена само ½ ид.ч. от антрето
на южната пристройка, а не цялото антре на южната пристройка.
Следователно, всичко, което бащата на Л.П. Т. и Т.П. Т. е закупил през 1958
г. по силата на Нотариален акт № 125/1958 г. е било продадено на
ответницата Б. П. Т., включително и процесното помещение и не е било
продадено на ищеца през 1994 г. То не е било придобито от П. Б.като част от
Южната пристройка , а е било придобито като част от Реално източната част
11
от къщата, състояща се от две източни стаи и една югоизточна стая, заедно с
1/2 ид.ч. от антрето на къщата, откъдето е входът към източната половина на
къщата, заедно с източната половина от тавана и източната половина от
мазата, над и под източната част от къщата.
От показанията на свидетелят М. и св.Т. (водени от ищеца) се установи,
че ищецът владее една стая на първия етаж и една стая на втория етаж,
намиращи се в ляво от антрето, двете една над друга- т.е. в южната
пристройка, която е северно от къщата.
С оглед на всички, изложени по-горе съображения се налага правният
извод, че процесното помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2 е
собственост на ответницата по делото Б. П. Т. въз основа на Нотариален акт
№ 35/2017 г. и, че ответницата ползва процесното помещение в качеството си
на собственик- т.е. на правно основание.
Ищецът не доказа основен елемент от фактическия състав на
ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС – че е собственик на
процесното помещение с идентификатор 65766.702.1738.1.2- нито въз основа
на Нотариален акт № 100/1994 г., нито въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност. Ищецът не доказа да е владял в продължение на повече
от 10 г. спокойно , явно, непрекъснато, несъмнено и безспорно процесното
помещение.
Свидетелите, водени от ищеца доказаха, че той е ползвал две
помещения, находящи се едно над друго в двуетажната южна пристройка, в
ляво от коридора, които обаче не включват процесното помещение.
В същото време, ответницата Б. П. Т. доказа при условията на главно и
пълно доказване възражението си, че тя е собственик на процесния имот въз
основа на Нотариален акт № 35/2017 г.
От горното следва, че предявеният ревандикационен иск с правно
основание чл.108 от ЗС е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Поради което съдът намира, че не следва да се произнася по
направеното от страна на ответницата възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност.
При този изход на делото заплатената държавна такса и разноски
остават за сметка на ищцата. Ответницата е претендирала разноски в размер
12
на 610,00лв. за заплатено адв.възнаграждение и държавни такси за издаване
на 2 бр. удостоверения, които следва да се присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. *****,
предявен на основание чл.108 от ЗС против Б. П. Т. с ЕГН ********** от гр.
***** да го признае за собственик и му бъде предадено владението на
недвижим имот СОС 65766.702.1738.1.2, находящ се в гр.Свищов,
ул.“******, тип-за търговска дейност, бр.нива-1, площ по документ -17 кв.м.,
като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с адрес с. ***** да заплати на Б.
П. Т. с ЕГН ********** от гр. ***** сумата 610,00 лева-направени по делото
разноски.


Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
13