РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. Айтос, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100798 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на ищците: К. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Р., А. А. М., ЕГН ********** и Д. А. О., ЕГН
**********, както и А. И. М., ЕГН **********, Х. И. А., ЕГН **********, Д. И. А., ЕГН
********** и Н. И. А., ЕГН ********** (допълнително конституирани, в качеството на
наследници на И. А. М., ЕГН **********, починал на 02.09.2021г.), всички с адрес за
призоваване: *** - чрез Г.К. М. адв. при БАК против М. И. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Т., община Р., обл.Б.. На база на изложената в исковата молба
фактическа обстановка ищците молят да бъдат признати за собственици на 59 (петдесет и
девет) кв.м., които представляват предаваемо място от Поземлен имот № 323, които пo
регулационния план, одобрен със Заповед PД -09-416/03.12.1987 год. cе предават към УПИ
VI-324, в кв.31 пo плана на с.Т., целия с площ от 619 кв.м. и които 59 кв.м. са с
местонахождение между западната регулационна линия на УПИ VI-324 и западната граница
на граница на имот №324 и двaтa в кв. в кв.31 по плана на с.Т., при граници на това място:
ceвep -yлицa, изтoк - имот №324, юг –УПИ VIII-323, запад-УПИ V-322, както и ответникът
М. И. М., ЕГН ********** да бъде осъден да предаде на ищците владението върху
описания имот.
Ищците представят писмени доказателства: скица, данъчна оценка,
удостоверение за наследници, копие от пълномощно от 09.02.1989 год., писмо с изх.№Ж-55-
1/11.12.2018 год. и заявяват доказателствени искания. В съдебно заседание чрез адв.М.
поддържат претенцията си.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК от името на ответника М. И. М.,
1
ЕГН **********, чрез пълномощник адв.А.Д. от АК-С. е представен писмен отговор. Със
същият се оспорва допустимостта на исковата претенция. Наред с това ответникът излага
подробно становище и за неоснователност на иска, като моли за прекратяване на
производството или за отхвърляне на исковата претенция, както и за присъждане на
съдебно-деловодните разноски.
Сочи, че от самата искова молба може да се направи извода, че наследодателят
на ищците сам ce e отказал от уреждане на регулационните сметки, каквито между двата
съседни имота никога не са били уреждани. Ответникът признава за безспорно по делото, че
владее процесния имот – описаните 59 кв.м., като част от собствения му Поземлен имот №
323, в кв.31 по плана на с.Т.. Твърди, че владението му е необезпокоявано за период от над
десет години, в който смисъл заявява и възражение за изтекла в негова полза давност по
чл.79 от ЗС. Към отговора не се прилагат писмени доказателства. Заявяват се
доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът, чрез представителя си адв.Д. поддържа
заявената в отговора си позиция и моли за отхвърляне на иска.
С исковата молба е предявен ревандикационен иск за собственост по чл.108 от
Закона за собствеността (ЗС) съдържащ в себе си и устоновителна претенция по чл.124 от
ГПК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното :
Не е спорно по делото, че ищците са наследници по закон на А. М. Х.,
починал на 24.12.2006 год. и А.Х.М., починала на 15.01.2003 год., в подкрепа на което са
представените удостоверения за наследници №№ 218 и 219, двете издадени на 10.09.2020г.
от Община Р..
Ищците обосновават претенцията си като твърдят, че наследодателите им А.
М. Х. и А.Х.М. приживе са придобили чрез давностно владение ДВОРНО МЯСТО, което с
регулационния план, одобрен със заповед PД - 09-416/03.12.1987 год. било урегулирано,
като за него е отредено УПИ VI-324, в кв.31 пo плана на с.Т., при площ на урегулирания
имот - 619 кв.м., като от съседния поземлен имот №323 e било пpeдвидeнo да се предават 59
кв.м. Не представят документ, удостоверяващ, че наследодателите им са признати за
собственици на имота по давност. Така твърдяния факт не се установява и посредством
ангажираните гласни доказателства, като при съпоставка между показанията на св.Д.Р.Б. и
св.О. А. Х. категорично се установява единствено, че през 1989г. наследодателят на ищците
А. Х., заедно с цялото си семейство се изселил в заживял трайно в Т., където и починал през
2006г. Междувременно децата му, които също пребивавали в Т. периодично, с различен
интензитет посещавали България. Преди това, пак според свидетелите, в спорния имот освен
А. Х. живеел и по-големия му брат (дядо на ответника), като именно последният се
разпореждал със спорните части от имота, отсичайки находящите се в него два ореха.
2
Според приложения към и.м. Нотариален акт (НА) № 42/29.12.2005г. на
нотариус Б.Д., вписан в НК под № 324, през 2005г., само единият от ищците – К. А. М. е
бил признат за едноличен собственик на ПИ № 324 в кв.31 на с.Т.. Видно от отразеното в
НА имотът и придобит по давност от ищеца К.М. през 2005г., т.е. още приживе на
наследодателя А. М. Х., което презюмира именно негово – на ищеца 10–годишно
несмущавано владение и всъщност опровергава тезата в исковата молба, че същият имот е
бил собственост на наследодателите при откриване на наследството.
Не се доказа по категоричен начин и заявеното от ищците, че приживе
наследодателят им е поискал oт община Р. оценка на предаващото се от поземлен имот
№323 място, след което внесъл пo сметка в клон на ДCK в с.Р. сумата, на която е било
оценено мястото от 59 кв.м. Само за изчерпателност следва да се отрази, че приложеното
копие от пълномощно (на л.21), касаещо връщане на парична сума от 178,72 лв. за
„предаваемо дворно място“, поради неизпълнение на задължение по чл.183 ГПК за
представяне в оригинал е изключено от доказателствения материал, поради което и не
подлежи на обсъждане. Отделно от това следва да са се съобрази, че дори според заявеното в
и.м., „регулацията не е била приложена, като в самия план тези (спорните) кв.м.
продължавали да съществуват като неуредени и предаваеми.“.
Ответникът на свой ред и по повод заявената от ищците фактическа
обстановка изтъква, че от самата искова молба може да се направи извода, че наследодателят
на ищците сам ce e отказал от уреждане на регулационните сметки и тo с цел.... „да не бъдат
влошавани отношенията му със съседа“. Поради тези съображения счита, че регулационните
сметки между двата съседни имота никога не са били уреждани, съобразно изискванията на
ЗТСУ и ППЗТСУ, не е даден ход на процедура пo уреждането им, a в момента с влизане в
сила на ЗУТ е прекратено отчуждителното действие на регулационния план. Ответникът
признава за безспорно по делото, че владее процесните 59 кв.м., като част от собствения му
поземлен имот № 323, в кв.31 по плана на с.Т.. Твърди, че владението е необезпокоявано за
период от над десет години, в който смъсъл заявява и възражение за изтекла в негова полза
давност по чл.79 от ЗС.
По искане на страните е назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ),
съгласно чието заключение се установява, че действащият към момента кадастрален и
регулационен план на с.Т., община Р. е одобрен със Заповед № РД -09-416/03.12.1987г. Със
същият е предвидено, че 59 кв.м. от имот 323 се придават към УПИ VI-324, в кв.31 пo плана
на с.Т., като площта от 59 кв.м. не съответства на изискванията на чл.19, ал.4 от ЗУТ за
обособяване на самостоятелен урегулиран имот (няма лице към улицата).
Доколкото в тежест на ищцовата страна е да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава претенцията си, което в случая не бе сторено, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото не се установи, че
наследодателите на ищците са били собственици на спорния имот и след смъртта им по
силата на наследствено правоприемство, собствеността е унаследена от законните им
наследници.
3
При така изложената фактическа обстановка съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция, а именно не се
установи, че ищците са собственици на процесните 59 кв.м., а също и липсата на основание,
на което ответникът да ги владее, което от своя страна води до отхвърляне на иска по чл.108
от ЗС.
Предвид отхвърляне на предявения иск, на основание чл.78, ал.2 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените разноски по делото,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ в размер
на 600,00 лева.
Водим от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищците: К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с.Т., общ.Р.,
А. А. М., ЕГН ********** и Д. А. О., ЕГН **********, както и А. И. М., ЕГН **********,
Х. И. А., ЕГН **********, Д. И. А., ЕГН ********** и Н. И. А., ЕГН **********, всички с
адрес за призоваване: *** - чрез Г.К. М. адв. при БАК против ответника М. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Т., община Р., обл.Б., за
признаване на ищците за собственици на 59 (петдесет и девет) кв.м., представляващи
предаваемо място от поземлен имот №323, които пo регулационния план, одобрен със
Заповед PД -09-416/03.12.1987 год. cе предават към УПИ VI-324, в кв.31 пo плана на с.Т.,
целият с площ от 619 кв.м., и които 59 кв.м. са с местонахождение между западната
регулационна линия на УПИ VI-324 и западната граница на граница на имот №324 и двaтa в
кв. в кв.31 по плана на с.Т., община Р., при граници на това място: ceвep -yлицa, изтoк -
имот №324, юг –УПИ VIII-323, запад-УПИ V-322, както и за осъждане на ответника М. И.
М., ЕГН ********** да предаде на ищците владението върху гореописания имот от 59
кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ищците К. А. М., ЕГН **********, А. А. М., ЕГН **********, Д. А.
О., ЕГН **********, А. И. М., ЕГН **********, Хедие И.А., ЕГН **********, Д. И. А.,
ЕГН ********** и Н. И. А., ЕГН ********** да заплатят солидарно на М. И. М., ЕГН
********** направените съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 (шестстотин)
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 -
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4