РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. гр.Мадан, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20245430100484 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
против Х. М. С. , с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *, в
качеството си на кредитодател, и Х. М. С., ЕГН **********, в качеството и на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № * на
14.12.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от
системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на
договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При
сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Договорът за потребителски кредит е
сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит.
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния
подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство.
Твърди се, че по силата на договора длъжникът Х. С. бил получил
сумата от 1899,94 лв., срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по
195,87 лева в срок до 20.12.2019 г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ
1
Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 41.23 %, както и годишен процент на
разходите по кредита в размер на 50.00 %. Задължението по договора се
погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по apгумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на
Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се
съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Дтьжникът
ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за
извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от
„КРЕДИСИМО“ АД. В Раздел VI, чл. 8 и Раздел X, чл. 5 от ОУ страните са
постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с
неизпълнението му. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит
страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит
страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено
правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене
на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.
В молбата се сочи, че на 14.12.2018, ответникът Х. М. С. е сключил
Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст, по силата
на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса
лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Х. С. за всички
задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в
Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за
предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички
изискуеми задължения при поискване от Кредисимо.
Сочи се, че на 14.12.2018 година Ай Тръст и Кредисимо са сключили
договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо
Кредисимо за всички задължения на Х. С., по Договора за кредит.
Ответникът Х. М. С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Кредисимо е поканило Ай Тръст да плати всички изискуеми задължения
на Х. С., по Договора за кредит на 18.02.2021 г, като затова обстоятелство и в
изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021
г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай
Тръст.
В молбата се твърди, че на 23.02.2021 г. Ай Тръст е погасило
дължимите от ответника на Кредисимо суми, както следва: 1899.94 лева
2
/главница/ по Договор за кредит; 0 лева/договорна лихва/за период 14.12.2018
г до 20.12.2019 година; 1173.66 лева /обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава/.
С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството
си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е
суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, като на 23.02.2021 г. е
уведомило по електронна поща длъжника за извършеното плащане съобразно
уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за
встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне па поръчителство в размер на 878.16 лева, ведно със сумата от
141.94 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото
възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.
В молбата се сочи, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е
прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща.
Твърди се, че няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи
новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.
99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е
предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален
начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. В
молбата си ищцовото дружество твърди, че ответникът Х. С. не е изпълнил в
срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
С оглед изложеното ищецът моли да бъде прието за установено, че
ответникът Х. М. С. дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, парично
вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 369/2024 г., а
именно сумата в общ размер от 3450,89 лв., формирана както следва: главница
по Договор за потребителски кредит, в размер на 1899,94 лв.; договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски
кредит, в размер на 450,50 лв., за период от 14.12.2018 г., до 20.12.2019г.;
законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит, в
размер на 1100,45 лв., за период от 14.12.2018 г. до 05.08.2024 г., както и лихва
за забава върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в
съда до окончателно изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, с който взема становище за
неоснователност на предявения иск.
3
На първо място възразява относно сключения Договор за потребителски
кредит № * от 14.12.2018г. сключен с „Кредисимо“ ЕАД, като счита същия за
недействителен по следните съображения:
Твърди, че от справка в Търговския регистър се установява, че става
въпрос за свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на „Ай
Тръст“ ЕООД е „ Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че печалбата на „Ай Тръст“ ЕООД,
от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в
полза на едноличния собственик „Кредисимо“ЕАД, поради което счита, че със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговоря
възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „
Кредисимо“ ЕАД.
Твърди също, че с договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Кредисимо“АД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си, а със сключването на договор
за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено е цел да се избегнат ограниченията на
закона, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и
договора за поръчителство.
В отговора се сочи, че в случая ответникът е принуден да сключи
Договор за предоставяне на поръчителство и то с предварително избрано от
заемателя дружество, за да му бъде отпуснат кредит. Т.е чрез Договор за
предоставяне на поръчителство се стига единствено и само до увеличаване на
дължимата сума, без каквато и да е насрещна престация.
Доколкото според съдържащите се в чл.1 и чл. 3 от Раздел V от Общите
условия за предоставяне на кредити, сключването на договора за
потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума
от кредитора на кредитополучателя е обусловено от одобряване на подаденото
заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата
обезпечение, което в случая се счита учредено със сключване на договора за
поръчителство между кредитора и поръчителя „Ай тръст“ ЕООД.
Твърди се, че посоченият от „Кредисимо“ ЕАД, поръчител „Ай Тръст“
ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите
институции по чл.3, ал. 1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни
сделки, като основна дейност. Едноличен собственик на дружеството
поръчител ”Ай Тръст“ ЕООД, обаче е кредиторът по договора за
потребителски кредит „Кредисимо“ ЕАД. В Общите условия за предоставяне
на кредити Раздел VI „Усвояване и погасяване на кредита“, чл. 6 и в чл. 4, т. 2
от сключения Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник
„Ай тръст“ ООД е посочена една и съща банкова сметка за погасяване на
кредита и за заплащане на възнаграждението на поръчителя, а с чл. 5 от
4
Договора за предоставяне на поръчителство „Кредисимо“ ЕАД е овластен да
получава плащане на възнаграждението по него. Очевидно е формиран бизнес
модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически
лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а именно в
размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към
които те несъмнено се отнасят.
Посочено е, че в случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в
разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да
сключи договора.
Ответникът счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство
е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди, че
обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кредисимо“ ЕАД,
за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД изпълни и погаси вземането на
длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното (чл. 4 от договора за поръчителство). Срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, ответникът сочи, че не е
получил каквато и да било услуга, просто задължението му от едното
дружество ще бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества са
свързани, поради което счита, че потребителят следва да заплати
възнаграждение, за което не просто няма да получи каквато и услуга, а и ще
обезпечи евентуалното бездействие на „Кредисимо“ ЕАД.
В отговора се цитира Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС но т. д. №
1777/2015 г., 1 т. о., ТК, където е разяснено, че добросъвестността, по принцип
се свързва с общоприетите правила за нравственост па поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общността. Сочи, че в случая, в
разрез с нормите за добросъвестност на страните, търговецът, който е
икономически по-силната страна в правоотношението, се е възползвал от
своето правно положение, като е осигурил допълнително възнаграждение в
своя полза, чрез осигуряване на поръчител срещу възнаграждение, като
твърди, че договора между Кредитора и Кредитополучателя е сключен изцяло
в ущърб на кредитополучателя, който е натоварен с допълнителни скрити
разноски и, че е налице формално сключен договор за поръчителство с цел да
се заобиколи закона.
На второ място в отговора се прави възражение относно дължимостта
на лихвите, като счита, че те са погасени по давност. В случая заявлението за
5
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 20.09.2024г. Крайния срок за
плащане на лихвите е 20.12.2019г. По аргумент от чл. 111 б. „в“ от ЗЗД,
вземането за лихви се погасява с кратката тригодишна давност /в този смисъл
Решение № 38/26.03.2019 г., постановено по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, 11 г.
о. /. При съобразяване на посочената норма, вземането за договорна лихва е
изцяло погасено по давност. Относно лихвата за забава, ответникът твърди, че
няма данни, за какъв период се претендира, а е посочена само обща сума,
счита, че в случая следва ищцовата страна да си конкретизира периода за
исканата лихва за забава.
На трето място се прави възражение относно волята на
Кредитополучателя относно сключване на процесния договор за кредит, като
сочи, че ищцовото дружество не е представило никакви извлечения от
електронна поща или други електронни изявления, съхранявани на траен
носител, от които да се установяват изявления на ответника, обективиращи
волята му да сключи процесния договор за кредит и да получи в заем
претендираната сума. Сочи се също, че има реална възможност, ответникът
да е погасил задължението си към първоначалния кредитор и това просто да
не е отразено, тъй като честа практика е длъжника да е платил вече
задължението си, но въпреки това да има искови претенции срещу него. По
изложените съображения моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От извършена справка по ч. гр. д. № 369 по описа за 2024 г. на РС
Мадан се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение против ответника за сумата от 1899,94 лева - главница,
дължима по Договор за кредит № *, сключен на 14.12.2018г. между
Кредисимо ЕАД и Х. М. С., вземанията по който са прехвърлени в полза на
АПС Бета България ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.08.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за вземанията си по издадената заповед. Разпореждането е връчено на
заявителя на 27.11.2024 г., като исковата молба по настоящото дело е
депозирана на 04.12.2024 г. - в законовия едномесечен срок. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е
допустим.
Като доказателство по делото е представен договор за потребителски
кредит № * от 14.12.2018 г. със страни „КРЕДИСИМО” АД - кредитодател и
Х. М. С. - кредитополучател. По силата на договора кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в
6
размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от
кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя. Съгласно
приложение № 1 към договор за потребителски кредит № */14.12.2018 г.
размерът на предоставения кредит възлизал на 1899,94 лева, срокът на
кредита - 12 месеца, брой на погасителните вноски – 12 бр., размер на
погасителната вноска - 195,87 лева, лихвен процент по кредита 41,23%, ГПР
50%, общ размер на всички плащания - 2350,44 лева, краен падеж на договора
20.12.2019 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора в случай че кредитополучателят
е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (1) да
предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно общите условия в
срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението; или (и) да сключи договор
за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо
лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Като доказателство по делото са приети Общи условия за предоставяне
на кредити на КРЕДИСИМО АД - Съгласно § 20 от приложимите ОУ към
договора „обезпечение“ - ще означава банкова гаранция, издадена в полза на
Кредисимо съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на Кредисимо всички задължения на кредитополучателя по Договора
за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на Кредисимо за заплащане на тези
задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни
след падежа на последната погасителна вноска по Договора за
кредит/изтичането на последния период на револвиране; или (и)
поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на
поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от
Кредисимо юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с
Кредисимо договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се
задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
всички задължения на кредитополучателя по Договора за кредит.
Представен е Договор за предоставяне на поръчителство от 14.12.2018
г., със страни „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД - поръчител и Х. М. С. - потребител, по
силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за
поръчителство с Кредисимо, по силата на който да отговаря пред Кредисимо
солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за поръчителство потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя. Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за
поръчителство, в случай че поръчителят изпълни задължения на потребителя
по Договора за потребителски кредит, поръчителят има право да поиска от
потребителя: 1.възстановяване на сумата на платените от поръчителя
задължения на потребителя по Договора за потребителски кредит; законната
лихва върху платената от поръчителя сума по т. 1 за периода от деня на
плащането на задълженията на потребителя към Кредисимо до
7
възстановяване на сумата по т. 1; разноските, които поръчителят е направил,
след като е уведомил потребителя за постъпилото от Кредисимо искане за
плащане. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство потребителят има
право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на КРЕДИСИМО АД
или по начините, установени в Договора за потребителски кредит. Съгласно
чл. 8, ал. 6 от договора за поръчителство в случай на забава на потребителя за
плащане на възнаграждението по този договор потребителят дължи на
поръчителя обезщетение за забава в размер на законната лихва заедно с
всички направени от поръчителя разноски за събиране на това вземане. Като
доказателство по делото приет Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити
Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 02.03.2021 г. между КРЕДИСИМО ЕАД- ЦЕДЕНТ 1, АЙ ТРЪСТ ЕООД -
ЦЕДЕНТ 2 и АПС Бета България ЕООД - цесионер. Съгласно представения
договор за цесия КРЕДИСИМО ЕАД продава на АПС Бета България свои
парични вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица,
сключени с КРЕДИСИМО ЕАД като кредитополучател, а АЙ ТРЪСТ ЕООД
продава на АПС Бета България ЕООД свои парични вземания, произтичащи
от встъпване на поръчителя Ай Тръст в правата на първоначалния кредитор -
КРЕДИСИМО ЕАД по договори за кредит, сключени между физически лица и
КРЕДИСИМО ЕАД. АЙ ТРЪСТО продава на АПС Бета България ЕООД и
вземанията си по договорите за предоставяне на поръчителство по
потребителски кредити. Вземанията на цедентите, предмет на договора за
цесия следвало да бъдат индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
По ч. гр. д. № 369/2024 г. по описа на РС Мадан е представено
приложение към договора за цесия, в което са посочени вземанията срещу
физически лица, предмет на договора за цесия, вкл. и срещу ответника Х. М.
С.. Представено е и уведомление за цесия от АПС Бета България ЕООД
изпратено по електронна поща, с което ищецът уведомява ответника, че
вземанията по Договор за кредит № * от 14.12.2018 г. са прехвърлени в негова
полза. По цитираното частно гражданско дело са представени 2 бр.
пълномощни, съответно от КРЕДИСИМО ЕАД и АЙ ТРЪСТ ЕООД за
упълномощаването на ищеца АПС Бета България ЕООД да уведоми от тяхно
име на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които
цедентите са прехвърлили в полза на ищеца. Представено е и приложение № 1
към договор за предоставяне на поръчителство, съгласно което дължимото
възнаграждение от потребителя в полза на поръчителя възлиза на 73.19 лева
на месец за периода на действие на договора, което се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
В о. с. з. от 15.05.2025 г. като писмено доказателство по делото е приета
справка извлечение от системата на Кредисимо ЕАД видно от която за клиент
Х. М. С. по договор № * към 18.03.2021 г. е налице вземания за главница
потребителски кредит за сумата 1899,94 лв.
8
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
За уважаване на исковите претенции е необходимо на първо място
ищецът да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за
потребителски кредит, сключен между КРЕДИСИМО ЕАД и ответника, по
който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена от ответника
и е настъпил падежът за погасяване на всички вноски по договора.
Вземанията, предмет на настоящото производство, са породени от
договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен
общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и
договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6
ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във
връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние,
като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.
За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис - сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както
и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕП
/ред. към ДВ, бр. 34 от 06.04.2001 г. / в редакцията му, действала към момента
на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние, електронният
документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо
дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след
като е съставен електронен документ. В случая в производството по делото
съдът намира за установено, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника е
възникнало облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП (Редакция към ДВ, бр.
100 от 21.12.2010 г.) допуска страните да се съгласят в отношенията помежду
си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
9
В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се
направи чрез тълкуване на т. III. 11, във вр. с т. III. 9., б. "а" от Общите условия
към договора за потребителски кредит. В посочените клаузи е предвидено, че
ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде
обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на
команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и
приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от
кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се
счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани
от същия. Съдът намира, че по силата на посочените клаузи от Общите
условия към процесния договор за кредит страните са постигнали съгласие по
смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП / Редакция към ДВ, бр. 100 от
21.12.2010 г.:/, че ще признават стойността на електронния подпис на
саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че
представеният договор за кредит представлява подписан частен електронен
документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК /в този
смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о.,
ГК/. Следователно по делото е доказано сключването на договор за
потребителски кредит между "Кредисимо" АД и Х. М. С.. От представената
по делото справка се установява, че уговорената сума от 1899.94 лева е
заплатена в полза на ответника.
Сключеният договор между ищеца и Кредисимо ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
10
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
50 %, а ГЛП 41,23 %, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Като взе предвид съдържанието на
описаните по-горе клаузи на чл. 8 от Договора за предоставяне на
поръчителство, сключен с Ай Тръст ЕООД и чл. 4 от Договора за
потребителски кредит, сключен с Кредисимо ЕАД, съдът намира, че
уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява
възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради
което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19
ал. 1 от ЗПК. Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за
заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да предостави на
ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за
всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем,
налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от
всички задължения по договора за кредит. Обективно длъжникът би могъл да
си позволи да представи като обезпечение единствено одобрено от ответника
„Кредисимо“ ЕАД дружество, в случая „Ай Тръст“ ЕООД, което е и свързано
лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от извършена справка
в търговския регистър „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „Ай Тръст“ ЕООД. Двата договора -за кредит и за предоставяне на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния
план по договора за кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено
обезпечаването му чрез поръчителство, таксата за допълнителната услуга,
която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява част от
договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност
11
представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит,
което следва да бъде включено в размера на ГПР. Тъй като се касае до
възнаграждение за услуга в полза на кредитодателя, поставена като изискване
за предоставянето на заема, това допълнително плащане се отнася до разходи,
които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля
законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвид посочения в договора
процент 50 %, размерът на ГЛП 41,23%, както и размерът на вноската,
представляваща възнаграждение за поръчител от 73.19 лева на месец, както и
срока на договора от 12 месеца. Ето защо посоченият в договора за кредит
годишен процент на разходите от 50 % не отговаря на действителния такъв, с
оглед на което е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК. Тази норма,
от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а
от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на
кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за
защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият
договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с
чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат
останалите аргументи на ответника. По същите съображение е
недействителен и самият договор за предоставяне на поръчителство,
доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът дължи само чистата стойност на
кредита, но не и други такси и разноски. Ето защо са неоснователни исковите
претенции за договорна възнаградителна лихва в размер на 450,50 лева за
периода от 14.12.2018 г. до 20.12.2019 г. и законна лихва за забава върху
главницата в размер на 1100,45 лева за периода от 14.12.2018 г. до 05.08.2024,
поради което е и безпредметно обсъждането на въведеното възражение от
ответника за изтекла погасителна давност на посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това; предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Цесията на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор, цедента, му съобщи за
станалото прехвърляне, като съобщението до длъжника, направено от новия
кредитор, цесионера, не поражда правно действие, но предишния кредитор
може да упълномощи новия кредитор от негово име да съобщи на длъжника
12
за извършената цесия, както е в настоящия случай, в който случай е налице
изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Такова уведомяване е
осъществено до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и уведомлението до ответника за цесията е приложено в заповедното
производство, а съдебните книжа в исковото производство са изпратени на
особения представител на ответника - като в исковата молба изрично е
посочено, че уведомлението за цесия е било изпратено на посочената от
ответника в Договора електронна поща с имейл от 23.02.2021 г., с което факта
на съобщаване на цесията следва да се счита за осъществен и зачетен. И това е
така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК, връчването на
представител се смята за лично връчване, като законодателят не е разграничил
представителната власт на представителя от какво произтича - от
упълномощаване или по силата на закона - от акт на съда. И в двата случая
осъщественото връчване на представител е приравнено на лично връчване,
при което следва да се приеме, че в случая ответникът е лично уведомен за
извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на ВКС, I т. о., а именно, че връчването на материалноправно
изявление на особения представител, представлява надлежно уведомяване на
длъжника - ответник.
Доколкото в случая ищцовото дружество черпи правата си от договора
за цесия от 02.03.2021г., страни по който са не само „Ай Тръст“ ЕООД -
поръчител, но и самото дружество - кредитодател „Кредисимо“ ЕАД, съдът
намира, че приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, като предвид
недействителността на договора за кредит на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, кредитополучателят дължи да възстанови на кредитора чистата
стойност на предоставения финансов ресурс, като не дължи лихва и други
разходи по кредита. Целта на разпоредбата е да уреди отношенията между
страните по договора, включително и като намери приложение по предявен от
кредитора срещу длъжника иск, основаващ на този договор. В противен
случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би било
безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и
чл.55, ал.1 ЗЗД, които биха могли да намерят приложение. С оглед изложеното
предявеният иск е основателен за сумата от 1899,94 лева - главница по
Договор за кредит № * от 14.12.2018 г. между Кредисимо ЕАД и Х. М. С.,
вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата
на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г, като в
останалата част исковите претенции за установяване на дължимост на
договорна възнаградителна лихва в размер на 450,50 лева за периода от
14.12.2018 г. до 20.12.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата в
размер на 1100,45 лева за периода от 14.12.2018 г. до 05.08.2024 г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 218.56
лева - държавна такса за исковото производство, 500 лева - възнаграждение за
13
особен представител, както и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. В
заповедното производство ищецът е реализирал разноски в размер на 38,20
лева за държавна такса. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 26 от Наредба за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лева, доколкото
материалният интерес по делото е нисък, производството е едностранно,
протича в закрито съдебно заседание без призоваване на страните, а
извършената дейност от процесуалния представител се състои в попълване на
бланково заявление по множество еднотипни заповедни производства. По
съразмерност с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 395,61 лева по исковото производство и 48,56
лева по заповедното производство С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. М. С., ЕГН **********, с адрес:
*, дължи на АПС Бета България ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на
управление: *, сумата от 1899,94 лева (хиляда осемстотин деветдесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки) - главница по Договор за кредит № * от
14.12.2018 г., сключен между Кредисимо ЕАД и Х. М. С., вземанията по който
са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 16.08.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 138/20.09.2024
г. по ч. гр. д. № 369/2024 г. по описа на Районен съд Мадан, като ОТХВЪРЛЯ
иска за признавате за установено, че Х. М. С., ЕГН **********, дължи на
АПС Бета България ЕООД, ЕИК *, следните вземания: договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит № * от
14.12.2018 г. сключен с Кредисимо ЕАД в размер на 450,50 лв. за периода от
14.12.2018 г. до 20.12.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата по
Договор за кредит № * от 14.12.2018 г. сключен с Кредисимо ЕАД в размер на
1100,45 лв. за период от 14.12.2018 г. до 05.08.2024 г..
ОСЪЖДА Х. М. С., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на АПС
Бета България ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * сумата от
395,61 лева (триста деветдесет и пет лева и шестдесет и една стотинки)
разноски по настоящото производство и сумата от 48,56 лева (четиридесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки) разноски по ч. гр. д. № 369/2024 г. по
описа на Районен съд Мадан, по съразмерност с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
15