Решение по дело №120/2021 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20217190700120
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 103

 

гр. Разград, 07.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА    

с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа адм. дело № 120 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.  

Постъпила е жалба от „Сувенири с идеи“ ЕООД – гр. Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 90-ФК от 19.04.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – бутик „Елит“, находящ се в гр. Разград, ул. „България“ № 27, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Излагат се съображения, че мярката е несъразмерна с целения резултат, заповедта не съдържа мотиви относно продължителността на наложената мярка и нарушението представлява маловажен случай. Иска се заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП; Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 90-ФК от 19.04.2021 г.; протокол за извършена проверка № 0434341 от 15.04.2021 г.; декларация от А. Ц. А. от 15.04.2021 г.; декларация от К. М. Т. от 15.04.2021 г.; опис на касова наличност от 15.04.2021 г.; дневен отчет от 15.04.2021 г.; АУАН № F610463 от 28.04.2021 г.

Видно от Протокол за извършена проверка сер. АА № 0434341 от 15.04.2021 г., на 15.04.2021 г. в 16,15 ч. инспектори от ГД „Фискален контрол“ извършили проверка на търговски обект – бутик „Елит“, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 27, стопанисван от „Сувенири с идеи“ ЕООД – гр. Разград. В обекта било налично ФУ „TREMOL М20“ с ИН на ФУ ZK135467 и ФП 50172663.  В 16 ч. на 15.04.2021 г. била извършена контролна покупка на 1 бр. живо цвете в саксия на стойност 6 лв., заплатена в брой от инспектор по приходите А.С., за което плащане не е била издадена касова бележка или бележка от кочан с ръчни касови бележки, с което е осъществен състава по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Неиздаването на фискален касов бон е потвърдено от изведен КЛЕН за 15.04.2021 г. При проверката е установена разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 244,80 лв.

Предвид горните факти и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена оспорената заповед № 90-ФК от 19.04.2021 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е определил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ТД на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.

Заповедта е в установената писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК. В нея са изложени фактически и правни съображения за издаването й, включително относно срока на мярката. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че мотивите на административния орган били бланкетни и общи. Доколкото констатираното нарушение е сходно на всички нарушения от същия вид, несъмнено сходни са и съображенията за прилагането на административната мярка. Но в случая са съобразени и обстоятелствата, относими за конкретното нарушение – липсата на данъчни задължения и на налагани наказания.

При издаване на административния акт не са допуснати  нарушения на административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което  не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е установено задължение всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД е уредено в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД от всяко лице за всяка продажба и всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод.

Доказано е по делото, че търговецът не е издал фискален касов бон за извършеното плащане по контролната покупка, което е нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Осъщественото нарушение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС – запечатване на търговския обект. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпа до обекта.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че срокът на ПАМ е необоснован. Съдът споделя изложените от административния орган мотиви относно продължителността на мярката и отчита наличието и на друго констатирано нарушение относно разликата в касовата наличност. Изведен е правилен извод, че е налице отклонение от данъчно облагане, което винаги води до негативни последици за фиска. 

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и вредните последици от тях. В разглеждания случай ПАМ е наложена, за да бъде предотвратено извършването на други нарушения, засягащи интересите на държавния бюджет поради неотчитане на продажбите. Продължителността на мярката е съответна на установеното нарушение и на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Срок от 14 дни при максимален от 30 дни не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща необходимото за постигане на преследваната от закона цел. Несъмнено, тази мярка причинява вредоносни последици, свързани с невъзможността за реализиране на оборот, но тези вреди са допустими и непротивопоставими на целта на закона.

Възражението, че случаят бил маловажен с оглед ниската стойност на закупената стока, е неотносимо. Настоящото производство не е административнонаказателно и съдът не обсъжда евентуалното отпадане на наказуемостта по чл. 28 ЗАНН. В раздел III от Глава втора на ЗАНН „Принудителни административни мерки“ има специална разпоредба – чл. 23 ЗАНН, която предвижда, че случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Законът, който урежда налагането на ПАМ в конкретния случай, е ЗДДС, но в него не е предвидена възможност на органите по приходите, след като установят извършено нарушение по чл. 186 ЗДДС, да не наложат ПАМ, а да преценят нарушението като маловажно. В тази връзка ирелевантна е и стойността на неотчетената продажба. В ЗДДС не е въведен минимален размер на стойност на продажбите, над който следва да се издава фискална касова бележка.

При осъществения контрол за законосъобразност съдът не констатира наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК, поради което оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ неговият размер е от 100 до 200 лв. Делото не представлява фактическа или правна сложност, поради което следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

                                Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сувенири с идеи“ ЕООД – гр. Разград против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 90-ФК от 19.04.2021 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – бутик „Елит“, находящ се в гр. Разград, ул. „България“ № 27, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА „Сувенири с идеи“ ЕООД – гр. Разград да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/