Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с.ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3027 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 121435/22.05.2019г.
по гр.д. № 81713 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав са отхвърлени исковете на Ж. Д.Ф.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за
връщане на платени без основание суми, както следва: сумата от 300лв., платена на 09.05.2012г.; 2000 евро платена на 20.05.2012г.; ; 2000 евро платена на 01.06.2012г.; сумата от 1000 долара, платена на 01.06.2012г.; сумата от 1500 долара, платена на 03.06.2012г.;
сумата от 40лв., платена на 03.06.2012г.;
сумата от 3000 евро, платена на
24.06.2012г.; сумата от 2000лв.,
платена на 24.06.2012г., като Ж. Д.Ф.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на М.П.М.,
ЕГН ********** съдебни разноски от
1750лв.
С Решение № 226405/26.09.2019г. по гр.д. № 81713 по описа за 2017г. на Софийски
районен съд, 51-ви състав постановено по
реда на чл. 250 от ГПК са Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** с
правно основание чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД за връщане на платени без
основание суми, както следва: сумата над 300лв. до 3000 лева, платена на
09.05.2012г., като е оставена без уважение молбата на Ж.Ф. за допълване на
решението като се произнесе по иска за лихвата за забава.
Срещу основното
Решение № 121435/22.05.2019г е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5111191/27.06.2019г. по регистъра на СРС,
изпратена по пощата на 24.06.2019г. от ищеца Ж. Д.Ф., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е
недопустимо и неправилно, като постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че районинят съд бил формирал становище по
основателността на исковете с постановеното определение по чл. 129 от ГПК и
след отмяната му следвало да се отведе от разглеждането на делото , но не го
направил и това водело до недопустимост
на съдебното решение. Неправилно било
прието че не било установено получаването
на сумите от ответника. Приетите по делото заключение на съдебната експертиза не следвало да се кредитират,
първата работела по копие на документа, а втората търсела само разликите , а
такива, които да обосноват извода на вещото лице, не съществували. Неправилно
било прието че съществувало основание за плащане на сумите.
Въззиваемият-
ответник по исковете М.П.М., ЕГН **********, в
предоставения срок е оспорил жалбата.
Навел е твърдения, че решението на
районния съд в обжалваната част е правилно. Посочил е, че отмяната на определението на СРС по чл. 129 от ГПК не било основание съдебният състав да се отведе от разглеждане на делото.
Правилно били кредитирани двете експертизи по делото. Не била получила
процесните суми. Евентуално ако плащане
се установи, то същото имало своето основание към момента на плащането на
сумите-облигационно правоотношение като
по процесния договор за заем, така и по други два договора за заем . това се
установявало и от твърденията на ищеца за висящо изпълнително дело по процесния
договор за заем. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 595/26.05.2017г. по регистъра на
РС-Девин , изпратена по пощата на 22.05.2017г. , изпратена по подсъдност на
Софийски районен съд, депозирана от Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с адрес: *** срещу М.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е поискала от съда на основание чл.
55, ал.1,пр.1 от ЗЗД да осъди
ответника да й върне платени без
основание суми, както следва: сумата от 3000лв., платена на 09.05.2012г.; 2000 евро платена на 20.05.2012г.; ; 2000 евро платена на 01.06.2012г.;
сумата от 1000 щатски долара,
платена на 01.06.2012г.; сумата от 1500 щатски
долара, платена на 03.06.2012г.; сумата от 40лв., платена на 03.06.2012г.; сумата от 3000 евро, платена на 24.06.2012г.; сумата от 2000лв., платена на 24.06.2012г., ведно със законната лихва върху
тези суми от подаване на исковата молба до изплащането им. Навела е твърдения
че сумата от 39 300 евро й била предоставена от ответника на
30.10.2011г. по договор за заем, за
обезпечаване на задълженията по който ищцата издала запис на заповед в полза на
ответника, отделно сключили договор за
ипотека върху собствен недвижим имот в гр. Сандански. Процесните суми ищцата платила на ответника
за погасяване на задълженията по договора за заем през 2012г., сумите предавала
на ответника лично или на дъщеря й - С.. В последствие узнала, че ответникът по
реда на чл. 417 от ГПК се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за цялата сума по записа на заповед, обезпечаващ договора за заем, която
твърдяла ,че не е платена, за събирането било образувано изпълнително дело №
964/2015г. на ЧСИ Ш.Д.. Това поведение на ответника означавало, че отрича
плащанията да са погашения по договора за заем и така платените суми се
оказвали без основание и следвало да се върнат. Претендирала е разноски.
Ответникът М.П.М.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила исковете. Посочила е,
че между страните съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за заем от 30.10.2011г. по който дала на
ищеца 39300 евро, задълженията по който били обезпечени със заповед за
изпълнение от 30.10.2011г. и с договорна ипотека върху имот на ищцата в гр. Сандански.
По този договор за заем не била получила плащания на суми и за събирането им
образувала изпълнително дело № 964/2015г. на ЧСИ Ш.Д.. Представената разписка
за получени суми не била истинска, суми не били получавани нито от ответника
лично нито от дъщеря й С.. Разписката не сочела имена на ответника. Между
страните били подписвани и други договори за заем – на 22.11.2011г., за 56000 евро; на 22.11.2011г. за 49700 евро.
Евентуално задълженията били погасени по
давност. Претендирала е разноски.
С Определение от 13.03.2018г. районният съд е върнал
исковата молба като недопустима – възражения срещу задълженията следвало да се
въведат в заповедното дело, в случая това не било направено в срок и
предявяването на иска по чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД с твърдения, че сумите са
платени по договора за заем било недопустимо.
С Определение по дело 8201/2018г. на СГС е отменено
определението на СРС от 13.03.2018г. е отменено и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е приет договор за заем от 30.10.2011г. носещ подпис на страните по него, съгласно който М.М.
е предала на Ж.Ф. в заем сумата от 39300 евро , предадена при подписването на
договора, за което договора служи за разписка, срещу задължение на Ф. да бъде върната до 30.12.2011г.. Съгласно чл. 5 от договора
за обезпечение на задълженията по договора заемателят издава запис на заповед и
вписва договорна ипотека върху собствения си имот в гр. Сандански, ул. „****.
Приет е документ, озаглавен запис на заповед ,
съдържащ това заглавие в съдържанието с посочена дата на издаване 30.10.2011г., носещ подпис за издателя Ж.Ф.,
с който Ж.Ф. се е задължила да заплати
на М.М. 39300 евро с падеж на
задължението 30.12.2011г. посочени са място на издаване и място на плащане.
По делото е приложено заповедно дело № 3125/2015г. по описа на Софийски районен съд,
78-ми състав , призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело 20158410401785/2015г.
на ЧСИ Н.М., съгласно което по заявление
вх. № 3003492/21.01.2015г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, с които е разпоредено
Ж.Ф. да заплати на М.М. 39300 евро
представляващи главница по запис на заповед, законната лихва от
26.01.2015г. и разноски по делото, за така издадената заповед длъжникът е
уведомен на 23.03.2015г. чрез майка й С.Д.Д., на 18.01.2017г. е подала молба за
снабдяване с всички документи по заповедното дело и на 01.02.2017г. е получила
същите, не е подадено възражение срещу заповедта. В заявлението са наведени
твърдения, че записа на заповед от 30.10.2011г.
обезпечава задължение по договор за заем от 30.10.2011г. за 39300 евро ,
падеж на задължението бил 30.12.2011г., сумата не била платена , за
обезпечаване на същите била учредена и договор а ипотека от длъжника върху
негов имот в гр. Сандански, ул. „*****.
Приети са два
договора за заем от 22.11.2011г. ,
анекси към тях, носещи подписи на
страните по тях, съгласно които М.М. е предала на Ж.Ф. в заем сумата съответно
от 56 000 евро и 49700 евро,
предадена при подписването на договора, за което договора служи за разписка,
срещу задължение на Ф. да бъде върната
сумата.
Приети са записи на заповеди от 25.02.2014г. съответно
за сумата от 49700 евро и 56000 евро
издадени от Ж.Ф. в полза на М.М..
Приет е оспорен от ответника документ /лист 15 от
делото на СРС/ със заглавие „Платени суми от Ж. на М.JAN-DEC 2012г. по договор за заем от 30.10.2011г“ в
съдържанието на който в табличен вид са изписани суми и дати, след който са положени два
подписа. В таблицата в документа са изписани суми и дати, както следва: 07.JAN-4000лв.;
13. JAN-200 евро + 400 USD; 03.FEB-500лв; 04. FEB-3000лв. +
1200 USD; 09. FEB – 3000 USD; 17 FEB-3000 USD; 07 MAR - 3000 лв; 10 MAR-1000 евро;
14 MAR-1500 USD + 500 евро; 29 MAR 4000 евро; 04 APR – 3000лв.; 04 МАУ-3000 евро; 09 МАУ-3000лв; 20 МАУ 2000
евро; 01 JUN 2000лв.+ 1000
USD; 03 JUN - 1500 USD + 40лв.; 24
JUN 3000 евро +
2000лв; 01 JUL-5000лв; 09 JUL-2000 USD; 22 JUL-1000 евро + 1000 USD, дадени на С.;
05 AUG-3000лв. +
500 евро; 08 AUG – 3000лв; 09 AUG- 1000лв; 25 AUG- 1000 USD + 1200лв;
26 AUG-
3000лв; 09 SEPT- 1300 евро + 1000лв; 13 SEPT – 1500 лв; 14 SEPT -2000 евро;
20 SEPT-3000лв;14 OCT 2000 евро; 07 NOV – 1000 евро;
09 NOV – 3000лв; 16
NOV – 3000лв; 18
NOV – 2000 USD ; 23 NOV 1000 USD + 400 евро;
23 DEC-1500 евро +
200лв; 28 DEC-500 евро + 1000лв.
Приети са Постановление от 30.11.2017г. на СРП по
пр.пр. № 26408/2017г. на СРП, с което е отказано да се образува досъдебно
производство по сигнал на м.П. М. срещу Ж.д.Ф.
за това, че е предстаивла пред съдебни
органи и ЧДИ неистински документ – разписка за плащане на парични суми и е описала казус в молба до 04-то РПУ за
получен от нея заем от 39300 евро.
Разпитана по делото св. С. М. е заявила, че е дъщеря на ответника, познава ищеца, не
била получавала парични средства от ищеца, включително и такива, които са в
полза на майката на свидетеля.
С прието по делото заключение по съдебно-графическа
експертиза изготвена от вещото лице Димитър В.след запознаване с документи по
делото, ползване като сравнителни образци
документите по делото и копие на оспорената разписка е посочило, че
допуска, че ответникът М.М. не е положила подпис в долния десен ъгъл на оспорената разписка – лист 15 от делото. Вещото лице е
посочило, че копието на разписката не позволява изследване за техническа
подправка или имитация и такова не е
направено. Посочило е, че е проведено разделно сравнително изследване на
сравнителния материал, установена е относителна вариативност в графическа форма
на изписване на начални елементи и във формата на завършващата част на параф ,
при пълно съхранение на индивидуализиращите признаци на пишещия, сравнителният
материал бил подписан от едно и също
лице. Тези подписи имали сходства в общите признаци с изследвания подпис в
разписката –транскрипция, степен на
свързаност и наклон. Различия обаче имало в другите признаци-конфигурация,
степен на обработеност, темп на полагане и разположение на долната част на
елементите на подписа спрямо редовете. Различия имало и в по-характерните
частни признаци-обща форма на щрихите влизащи в конфигурацията на J –образния
нечетлив елемент и посоката на движение при изпълнение на завършващия елемент-в
обекта било точковидно начало с почти праволинейна форма и завършване на ляво и
надолу, а в образци дъговидна с характерен начален елемент и завършващ надясно
и надолу; относително разположение на най-високата точка на J –нечетливия
елемент спрямо най-високата точка на елипсовидния елемент- в изследвания обект
били на една линия а в сравнителните образци значително и подчертано по-високо
; форма на изпълнение на нечетливи елементи слд елипсовидния – И образен
нечетлив елемент + Е образен в обекта, а в образците – Ш образен ; в обекта
примките при Р образен елемент били раздути, а в сравнителните образци –
прибрани; различия в завършващата част на Р-образен елемент и преминаването в Я
образен параф; различни били форма и размер, разположение на нечетлив елемент
след елипсовидния елемент – „?“ в обекта , а в сравнителните образци
вариантно-запетая, обърнати малки дъги, праволинейни, но няма „?“. Посочило е
че изводът му не е категоричен, защото
не е изследвал оригинал на разписката, разликите можело да се дължат на
некачествено копие
С прието по
делото заключение по съдебно-графическа експертиза изготвена от вещото лице С.Б.след запознаване с документи по делото,
ползване като сравнителни образци оригинали на документите по делото , носещи
подпис за ответника, но и експериментални образци и оригинал
на оспорената разписка, намираща се в корици на ДП 15239/2018г. на 04.то РУП-СДВР, е посочило, ответникът М.М.
не е положила подпис в долния десен ъгъл
на оспорената разписка – лист 15 от
делото, а най-вероятно е копиран неин
автентичен подпис. Вещото лице е посочило, че подписът положен в разписката е
със средна обработеност, смесена
транскрипция, състоящ се от елементи на букви
„ПА“, наподобяващ монограм + щрихов
и примковиден елемент с надредова
и подредова примковидна част + два щрифови елемента и примковиден параф, със
слаб десен наклон, едър размер и висока степен на свързаност, среден темп на
полагане. Такива били и саморъчните подписи на М.М., но при тях имало висока степен на обработеност. Посочило
е, че при изследване на разписката със стереомикроскоп установило, че има забавен темп и неувереност на движението
при изпълнението на отделни участъци от транскрипцията на подписа, изразяващо
се във вид на вълнообразност и лека ъгловатост; имало точки на необосновано спиране и прекъсване на движението; наличието
на паразитни щрихи. Различия имало в
частните признаци на подписите в
изследваната разписка и в сравнителните образци: завършващ елемент на І елемент от
транскрипция; началото на І
елемент в разписката
било тъпо, а в сравнителните образци- копиевидно; завършваща част на парафа е разписката е дъговидна, а в
сравнителните образци е праволинейна или полуовална; завършваща част на І елемента от транскрипцията в разписката била лявоокръжна, а в сравнителните
образци- дясноокръжна, това било разлика в посока на движение, а не разлика в
наклона. Вещото лице е посочило , че имало съвпадение в общите признаци – вид,
съдържание, структурна сложност на транскрипция, свързаност, наклон, в
изписването на надредовия елипсовиден елемент от началната монограмна част на
подписа, а също и редовите елементи от щриховата част. Въпреки това
установените различия били характерни и устойчиви и достатъчни, за да обосноват
извод, че подпис в разписката не е положен от М.М., а е имитиран, вероятно
копиран на просвет от автентичен подпис на М.. Прекъснати и обратни движения,
установени при разписката не се наблюдавали в нито един от сравнителните
образци.Нямало данни и указания подпис да е положен в специфична поза, поради което
и снетите пред него експериментални образци от подписа на М. били направени в
удобна поза за писане-седнала. Установените различия били типични при
копиране на просвет. Нямало пречка подпис да се копира със същия натиск и
наклон , ако лист бъде поставен в съответствие с документа, от който е копиран
подписа. Наклонът е общ признак, а не идентификационен признак. Посоката на
движение била характерен признак, несъответствие в този признак била типична
при копиране на просвет.
С Определение от 27.05.2020г. въззивният съд е
допуснат тройна съдебно-графическа експертиза със задачи като тези на изслушани
пред СРС експертизи за същото ищецът е уведомен лично на 27.07.2020г., не е
внесъл депозит в указания му от съда срок и с определение от 18.03.2021г. така
допусната експертиза е отменена.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права
страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените
искове са с правно основание чл. 55,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
При така предявените искове в тежест на ищеца
е да докаже, че е платил на ответника процесната сума.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че основанието на което му
е платена сумата е съществувало към даването на сумата и това е било задължение
на ищеца към ответника за връщане на
сума по договор за заем от 30.10.2011г.
за 39300 евро.
Съдът
приема, че по делото не е установено ищецът да е платил на ответника процесните
суми. Приетата по делото разписка за
получени от ответника суми от ищеца през 2012г. носи подписи положени за
страните по делото, но същата е оспорена от ответника и с приети по делото
съдебно-графически експертизи по делото се установи неавтентичността й в частта
за подписа на ответника. Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица
като верни и задълбочени, работили по сравнителен материал, намиращ се по
делото и представляващ оригинални документи с подпис на ответника. Вещото
лице В.е обосновал вероятен извод че
подпис не е на ответника поради това, че
е работил по копие на оспорената разписка. Изводите му обаче сочат
различия по общи и частни признаци, които дават основание да се отрече
автентичност на разписката в частта за подписа на ответника. Вещото лице Б.е
работило по оригнала на оспорената разписка, намираща се в корици на ДП 15239/2018г. на 04.то РУП-СДВР и е обосновало категоричен
извод, че процесната разписка не е подписана от ответника М.. Съдът кредитира
заключенията на вещите лица установили различия в общите, но и в множество
частни признаци при изписването на подписа - конфигурация, степен на
обработеност, темп на полагане и разположение на долната част на елементите на
подписа спрямо редовете; в по-характерните частни признаци - обща форма на
щрихите влизащи в конфигурацията на J –образния нечетлив елемент и
посоката на движение при изпълнение на завършващия елемент; в относителното
разположение на най-високата точка на J –нечетливия елемент спрямо най-високата
точка на елипсовидния елемент; във форма на изпълнение на нечетливи елементи
след елипсовидния; в примките при Р-образен елемент; в завършващата част на
Р-образен елемент и преминаването в Я-образен параф; във форма и размер,
разположение на нечетлив елемент след елипсовидния елемент; в началото на І
елемент
от транскрипцията ; в завършваща част на парафа; завършваща част на І елемента от транскрипцията. Отделно, вещото лице Б.е
изследвал разписката със стереомикроскоп
и е установило типични при копиране на просвет признаци при
изписването на подписа в разписката: забавен
темп и неувереност на движението при изпълнението на отделни участъци от
транскрипцията на подписа, изразяващо се във вид на вълнообразност и лека
ъгловатост; точки на необосновано
спиране и прекъсване на движението; наличието на паразитни щрихи. Изводите на вещите лица са обосновани, ползвани са
сравнителните образци които са оригинални документи по делото, вещото лице Б.е
работило по оригинала на разписката, съобразени са и експертиментални образци,
установените различия в подписите на разписката и на сравнителните образци
съдът приема, че са достатъчно съществени и обосновават извод, че ответникът не
е подписала разписката за получени през 2012г. суми от ищеца – лист 15 от
делото. С оглед гореизложеното и като съобрази, че по делото други
доказателства, които да установят плащането на процесните суми от ищеца на
ответника доброволно през 2012г. на посочените в исковата молба дати не са събрани, то съдът приема, че исковете
са неоснователни и не следва да се
уважава. Следва да се посочи, че процесната разписка не сочи плащане на 2000
евро на 01.06.2012г. Изписаната сума в разписката е 2000 лева, а не 2000 евро,
което е допълнително основание иск в тази част да се приеме за неоснователен.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че по делото се установи че между страните
е съществувало валидно правоотношение по договор за заем от 30.11.2011г. за
39300 евро,
Заемът за потребление е реален договор. Той се счита за сключен от момента
на постигане на съгласието едната страна да получи сума срещу задължение да върне на другата и
сумата бъде предадена от заемодателя на заемателя. За да има валидно
правоотношение по договор за заем следва освен да се постигне съгласие между
страните за съществените елементи на договора, то следва да има и реално
предаване на сумата, предмет на договора. Предаването на сумата е елемент от
фактическия състав на самата сделка.
По делото е приет писмен договор от 30.11.2011г. носещ
подпис на страните по делото, съгласно който ответникът е дала на ищеца 39300
евро предадена при подписването на договора, за което договора служи за
разписка, срещу задължение на ищеца Ф.
да върне на ответника М. сумата
до 30.12.2011г.. Този договор не е оспорен
от страните, твърденията на двете страни по делото са еднозначни – такъв договор съществува, предаването на
сумите се установява от самия договор, поради което и съдът приема за
установено валидно съществуващо правоотношение между страните по договор за
заем от 30.11.2011г. за 39300 евро. При така възприето и като съобрази
твърденията на ищеца, че е плащала процесните суми именно по този договор, че
съществуването на този договор не се оспорва от ответника, то дори да се
приеме, че процесните суми са платени, то и при тази хипотеза исковете са неоснователни, защото основание за плащане на
посочените от ищеца суми е съществувало към момента на плащането. Подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК от ответника срещу ищеца за плащане на сумите по
този договор за заем не установява отричане от ответника на договора за заем. Напротив,
основанието за предявяване на искането по чл. 417 от ГПК е запис на заповед, обезпечаващ задължения по
договора за заем. С подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК заемодателят
само е оспорил плащанията на задълженията по договора за заем, но не е отрекъл
съществуването на правоотношението по договора за заем, а напротив – позовал се
е на него.
При така
възприето съдът приема, че решението на районният съд е правилно и следва да се
потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на
въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебни
разноски за производство пред СГС в размер на 1000лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 121435/22.05.2019г. по гр.д. № 81713 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 51-ви състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ж. Д.Ф., ЕГН ********** с
адрес: *** да заплати на М.П.М., ЕГН
**********, с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1000лв /хиляда лева/, представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението в частта по иска за 2000 евро и 1000 щатски долара, като платени на 01.06.2012г. без
основание ; по иска за 3000 евро и 2000лв., като платени на 24.06.2012г. без
основание може да се обжалва пред
ВКС в 1 месечен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.