Решение по дело №16813/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 25.02.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

при участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16813 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И.Х.М. ЕГН **********, съд. адрес: *** срещу Областна дирекция на МВР- Варна гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която е предявен  иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника за сумата 1569,53 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 206,78 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 178,05 лева, представляваща дължимата мораторна лихва за периода от 01.10.2016г., до 30.09.2019г. върху сумата от 1569,53 лв.

В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът И.Х.М., ЕГН ********** е полагал труд като мл. инспектор в РУ „Провадия“, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР- Варна. Съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ ищецът е със статут на държавен служител. Орган по назначаването се явява директорът на ОДМВР- Варна по силата на чл.159, ал.1 от ЗМВР и Заповед 8121 з-140/24.01.2017г. на министъра на вътрешните работи, обнародвана в Държавен вестник бр.13/2017г. За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а по силата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Възнаграждението за положения труд се дължи в месеца следващ месеца на полагането на труда, съгласно чл. 33, ал.1 от Наредба 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи.

За процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди, че за процесния период е положил общо 1446 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1652,78 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 206,78 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1724,53 лева. Претендира заплащане и на мораторната лихва за забава в размер на 284,00 лв., представляваща сбор от следните задължения: Месеци Х-ХП 2016г. сума в размер на 49 лв.;Месеци I-III 2017г., сума в размер на 42 лв.;Месеци IV-VI 2017г. , сума в размер на 46 лв.;Месеци VII-IX 2017г, сума в размер на 30 лв.;Месеци X- XII 2017г., сума в размер на 34 лв.;Месеци I-III 2018г., сума в размер на 27 лв.;Месеци IV-VI 2018г. , сума в размер на 18 лв.;Месеци VII-IX 2018г, сума в размер на 11 лв.;Месеци X- XII 2018г., сума в размер на 10 лв.;Месеци I-III 2019г., сума в размер на 9 лв.;Месеци IV-VI 2019г. , сума в размер на 6 лв.; Месеци VII-IX 2019г, сума в размер на 2 лв.

В съдебно заседание е направил частично оттегляне на исковите си претенции, като намалил същите, както следва: по иска за извънреден труд за разликата над 1 569.53 лева до първоначално предявените 1 724.53 лева на и по иска за мораторна лихва за разликата над 178.05 лева до първоначално предявените 284.00 лева.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. Отделно излага, че разликата в следствие на превръщането на нощен в дневен труд не представлява извънреден труд, а е установено с цел увеличено  заплащане на нощния труд. Извънреден труд би бил налице, ако служителите действително работят извън установеното за тях работно време, което в конкретния случай не твърди, че не е налице, за което се позовава на писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Сочи, че с оглед неоснователността на главния иск е неоснователен и акцесорния иск за лихви. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител моли искът да бъде уважен. Ответникът чрез юрисконсулт изразява становище за недопустимост на иска за лихви, както и за неоснователност на исковете. В писмени бележки ищецът изразява становище по същество на спора.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в служебно правоотношение за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност „младши инспектор“ в  РУ – Провадия при ОД на МВР-Варна.

Видно от изслушаната по делото и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, е че общо за целия процесен период от 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил 1528 часа нощен труд. Преизчислени положените 1528 часа нощен труд с коефициент 1,143 се равняват на 1746,04 часа дневен труд. Или се получава разлика от 218,50 часа. Положеният от ищеца нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд. Този допълнителен извънреден труд не е заплатен на ищеца. Дължимото възнаграждение за този допълнителен извънреден труд се формира от основното възнаграждение на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец увеличено с 50% за извънреден труд и се равнява на  1569,71 лв.

Спорният по делото въпрос е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен труд, така както претендира ищецът, умножавайки го с коефициент 1.143  и следва ли резултата от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 176 ЗМВР, измежду които и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В процесния период от  01.10.2016г. до 30.09.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з - 407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121з - 592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016г.,  издавани от Министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121 з- 407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба № 8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г. и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му.

В периода от отмяната на Наредба №8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779 (02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма,  която да съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./.

В  чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143.

Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца поради което претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

От ответника е направено възражение за недопустимост на предявената в последствие претенция за присъждане и на мораторната лихва върху главницата за периода от 01.10.2016г., до 30.09.2019 г. в размер на 178,05 лв. По така направеното възражението съдът намира, че предявеният иск не е недопустим. За да е недопустимо разглеждането на иска за мораторна лихва в настоящото производство на първо място е необходимо ищецът да няма право на иск въобще. Доколкото обаче за ищеца съществува правен интерес от предявяването на иска за мораторна лихва, то тази предпоставка не е налице. По отношение на факта, че искът бил предявен след постъпване на исковата молба съдът намира, че доколкото са били налице предпоставките за съединяване на исковете по чл.213 от ГПК, а именно: когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Чисто вътрешно административносъдебен е въпросът дали искът ще се отдели за разглеждане в отделно производство и в последствие ще се съедини, или направо ще бъде администриран в производството, в което е предявен, доколкото на първо място крайният резултат е същия – постановяване на общо решение и на второ място постига се процесуална икономия и бързина на производството. Поради изложеното по-горе съдът намира така предявеният иск за присъждане на моратораната лихва върху главницата за допустим.

Разгледан по същество същият се явява и основателен. На първо място доколкото се дължи процесната сума по главния иск, то следва да се дължи и лихвата за забава върху тази сума. На второ място, видно от заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва е в размер на претенцията на ищеца от 178,05 лв., поради което искът се явява доказан и по размер.

При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 292,78 лв., от които 180,00 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 112,78 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

           

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М. ЕГН **********, съд. адрес: *** сумата от 1569,53 лева (хиляда петстотин шестдесете и девет лева и петдесет и три стотнинки), представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резулатат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 178,05 лева (сто седемдесет и осем лева и пет стотинки), представляваща дължимата мораторна лихва за периода от 01.10.2016г., до 30.09.2019г. върху сумата от 1569,53 лв., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.М. ЕГН **********, съд. адрес: *** сумата от 340,00 (триста и четиридесет) лв., представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 292,78 лв. (двеста деветдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), от които 180,00 лв. за изготвяне на ССчЕ и държавна такса възлизаща на 112,78 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на прпеис от акта на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: