Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 262441
гр. Пловдив, 03.11.2021 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, втори граждански състав, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА
СЛАВОВА
при секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 269 по описа
за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба, подадена от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, ж.к. „Иван
Вазов", ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от ***** Б. И. Н., чрез ****
А. Г.
против Б.П.Б. с ЕГН: **********, с адрес ***, с която е предявен осъдителен иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и при условията на
евентуалност- иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че на 20.04.2017г. ответникът получил сумата от 500
лева, в качеството си на кредитополучател по договор за заем от разстояние №
*****, предоставена му от ищеца. С влязло в сила съдебно Решение, постановено
по гр.д. № 11979/2018г. по описа на ПРС, съдът приел за установено, че
сключването на договора не е доказано, поради което ищецът имал интерес да
предяви настоящия иск за осъждане на ответника да върне получената без
основание сума. По този начин според ищеца ответникът неоснователно се е обогатил
със сумата от 500 лева, а ищецът- съответно е обеднял, посредством излизане на
горната сума от патримониума му.
В
случай, че съдът приеме, че не е налице сочената от ищеца правна квалификация,
то същия предявява при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл.
59, ап.1 от ЗЗД.
Твърди
се в исковата молба, че към датата на предявяване на иска ищецът не е върнал
получената без основание сума, с която неоснователно се е обогатил и дължи
връщането й. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по
делото разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК от ответника Б.Б., чрез пълномощника му- адв. Т.Т. е
постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е получавал сумата
от 500 лева, като отрича да е имал с него каквато и да е облигационна връзка,
нито претендирната сума да е влизала в неговия патримониум. Въз основа на
гореизложените твърдения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
присъждане на направените разноски. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
С влязло в сила Решение № 3322/08.08.2019г., постановено
по гр.д. № 11979/2018г. по описа на ПРС, 21-ви граждански състав е отхвърлен,
като неоснователен предявения от „Изи Финанс“ ЕООД против Б.П.Б. иск за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумата от
500 лева –главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние от
20.04.2017г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда-24.04.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6440/2018г.
по описа на ПРС. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че не се
установява наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***** от 20.04.2017г.
Като писмени доказателства по делото са приети цитираното
по-горе Решение, разписка за извършено плащане.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че въз основа на издаденото
му съдебно удостоверение в. л. се е снабдило със заверено копие от разписка № *****
от 20.04.2017г. От анализа на същата се установява, че разписката документира
изплатена сума в брой, в размер на 500 лева на Б.П.Б. на 20.04.2017г.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, като отговарящо ясно и пълно на поставения въпрос и неоспорено от
страните.
При така установеното
от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният главен
иск има своето основание в разпоредбата на чл. 55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД,
като се претендира връщане на платената по договор за кредит от разстояние сума
на отпаднало основание, тъй като с решение на съда е прието, че не е доказано
наличието на облигационна връзка между страните.
Действително от приложеното
гр.д. № 11979/2018г. по описа на ПРС, 21-ви гр. състав е видно, че с влязло в
сила Решение № 3322/08.08.2019г.
е отхвърлен, като неоснователен предявения от „Изи Финанс“ ЕООД против Б.П.Б.
иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумата от 500 лева –главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние
от 20.04.2017г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в
съда-24.04.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6440/2018г.
по описа на ПРС. За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че не се
установява наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № ***** от 20.04.2017г. Безспорно от приетите по делото
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищецът е изплатил на 20.04.2017г. , чрез каса на „Изипей“ АД
сумата от 500 лева. Като основание за плащането е посочен именно цитирания
по-горе договор, за който е прието със съдебното решение, че не се установява
съществуването му. При тези данни не може да се приеме, че е отпаднало с
обратна сила основанието, на което ответникът е превел сумата от 500 лева и
предявен на това основание искът ще се отхвърли. Като неоснователен следва да
се отхвърли и акцесорния иск за обезщетение за забава в размер на 138,20 лева
за периода от 20.04.2017г. до 09.01.2020г.
По предявения евентуален иск:
Предвид отхвърляне на главния иск съдът следва да
разгледа предявения евентуален иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД поради
сбъдване на условието, под което е предявен. Същият е на
плоскостта на неоснователното обогатяване, доколкото ищецът твърди, че е
предоставил на ответната страна в заем сумата от 500 лева, но с влязло в сила
съдебно решение е отхвърлен искът за признаване за установено, че Б.Б. дължи
горната сума въз основа на договор за заем, като съдът е приел, че между страните не е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Твърди се в тази връзка неоснователно обогатяване
на ответната страна с претендираната сума в размер на 500 лева.
За успешното
доказване на иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД ищецът следва да установи
разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в
резултат на същото ответната страна се е обогатила с претендираната сума, а в същия размер е налице обедняване в
имуществената сфера на ищеца. В
процесния казус ищецът доказа при
условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на чл.
59 от ЗЗД.
От приетата по
делото разписка за плащане и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че ищецът е
изплатил на 20.04.2017г. , чрез каса на „Изипей“ АД сумата от 500 лева. Налице е разместване на имуществени блага, което е лишено от основание и
следователно предявения иск , като доказан по основание и размер следва изцяло
да се уважи.
Ищецът е предявил и акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД, с който претендира
осъждане на ответника да заплати и сумата от 138,20 лева представляваща
обезщетение за забава за периода от 20.04.2020г. /датата на превеждане на
сумата/ до подаване на исковата молба- 09.01.2020г. Същият съдът намира за
неоснователен, по следните съображения:
Предявения евентуален иск е основан на института на неоснователното
обогатяване. В тази хипотеза обезщетение за забава в размер на законната лихва
е дължимо от поканата или в случая –от подаване на исковата молба.
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената, респективно- с отхвърлената част от иска. Ищецът претендира разноски
в размер на 520 лева, като изчислени съразмерно с уважената част от иска, дължимите
му разноски възлизат на сумата от 407,39 лева. Изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска дължимите на ответника разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение възлизат в размер на 108,27 лева и заплащането им ще
се възложи в тежест на ищцовата страна.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от„Изи Финанс” ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица”, ж.к. „Иван Вазов", ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от *****
Б. И. Н., чрез *** А. Г. против Б.П.Б. с
ЕГН: **********, с адрес *** иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща недължимо
преведа сума на отпаднало основание, както и сумата от 138,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
20.04.2017г. до 09.01.2020г., като недоказан по основание.
ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, ж.к. „Иван
Вазов", ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от ***** Б. И. Н., чрез ****
А. Г. сумата от 500 лева /петстотин
лева/, представляваща преведена на 20.04.2017г. сума без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда-
09.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.П.Б. с ЕГН: **********,
с адрес *** да заплати на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”, ж.к. „Иван
Вазов", ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от ***** Б. И. Н. сумата от 407,39 лева /четиристотин и седем лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица”, ж.к. „Иван Вазов", ул. „Балша” № 17, ап. 1, представлявано от *****
Б. И. Н. да заплати на Б.П.Б. с ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 108,27 лева /сто и осем лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение от страните за неговото изготвяне.
Препис от
Решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
/п/
Вярно с оригинала.
Д. К.