О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от председателя на състава
въззивно гражданско дело № 2182
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 15690/17.06.2020 г., подадена
от Г.М.М., чрез адв. М.К., с
искане за допълване на Решение № 548/08.05.2020 г. в частта за разноските
посредством присъждане на разноски за въззивната инстанция по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
Производството
по настоящото дело е образувано по въззивни
жалби от Г.М.М. и от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ срещу Решение № 4019/02.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2807/2019
г. по описа на Районен съд – Варна.
С Решение №
548/08.05.2020 г. на Варненския окръжен съд е отменено Решение
№ 4019/02.10.2019 г. по гр. дело № 2807/2019 г. на Районен съд –Варна, в частта
в която е отхвърлен иска на Г.М.М. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006 г. до
31.12.2016 г., за разликата над 2000 лв. до 5000 лв., и вместо това е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието да заплати на Г.М.М. сумата 3000 /три хиляди/ лева, общо 5000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 2006 г.
до 31.12.2016 г., на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от
дискриминация. Първоинстанционното
решение е потвърдено в останалите обжалвани части.
При
постановяването на решението си, въззивният съд не е разпределил тежестта за
разноските в производството.
Искането за
присъждане на разноски в производството е заявено своевременно от Г.М.М. с депозирано писмено становище преди открито съдебно
заседание, в което се съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38а от ЗАдв.
Във въззивното производство Г.М.М. е
представлявана от адвокат М.К., която се е легитимирала като пълномощник с
представено пред първата инстанция пълномощно с договор за правна защита и
съдействие – бланков образец на лист 87. В пълномощното и в договора към него
не е посочено процесуалното представителство да е при условията на чл. 38 от ЗАдв. До приключването на устните състезания пред въззивния
съд не е представен договор за правна защита и съдействие между Г.М. и адвокат М.К.,
отразяващ постигнато съгласие за оказване на безплатна адвокатска защита по чл.
38 от ЗАдв., поради което не са налице предпоставки
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М.К. по реда на
чл. 38 от ЗАдв.
Молбата за
допълване на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
С изложените мотиви, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.
№ 15690/17.06.2020 г., подадена от Г.М.М., чрез адв. М.К., по реда на чл. 248 от ГПК, за допълване в частта
за разноските на Решение № 548/08.05.2020 г., постановено по в. гр. дело №
2182/2019 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението
до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.