№ 1688
гр. Варна , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502045 по описа за 2020 година
, намира следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от М. Б. Х., чрез процесуалния
представител адв. Св.З. срещу решение №2066 на Варненския районен съд, постановено на
01.06.2020г. по гр.д. № 1205/2020г., с което е отхвърлена молбата на въззивницата с правно
основание чл.19, ал.1 ЗГР за промяна на бащиното й име от „Б.“ на „И.“.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Излага,
че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
важни обстоятелства по смисъла на ЗГР, а именно: желанието на молителката изрично
лично заявено в съдебно заседание, обстоятелствата, че И.И., който тя счита за свой баща и
се обръща към него като към такъв е полагал грижи за отглеждането и възпитанието й;
смъртта на биологичния й баща и желанието на покойната й майка. Посочва, че правото на
име е субективно, лично и неотчуждимо право, чиито режим е императивно регламентиран
от законодателя, като в закона липсва примерно изброяване на обстоятелствата, които
трябва да се преценят като важни, за да представляват основание за промяна на името,
поради което и понятието „важни причини“ подлежи на разширително тълкуване.
Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважи молбата
за допускане на промяна на името.
1
За Община Варна и Община Враца, редовно призовани, не се явяват представители и
не изразяват становище по жалбата.
Представител на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.
Съдът, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е с правно основание чл.19 от ЗГР. Образувано е по молба от
М. Б. Х. с искане за постановяване на съдебно решение за промяна на бащино име от „Б.“ на
„И.“. Молителката твърди, че след раждането й, родителите й се разделили и тя била
отгледана от съпруга на майка й И.К.И.. Майката на молителката починала преди една
година и последното й желание било дъщеря й да промени бащиното си име. Твърди също,
че била известна в обществото като дъщеря на И.И. и всички знаели, че носи бащино име
И.. Не познава биологичния си баща, поради което намира за неприемливо да носи името
му.
Заинтересованата страна Община Варна не е изразила становище по молбата.
Заинтересованата страна Община Враца не изразява становище по молбата.
Районна прокуратура Варна не изразява становище за основателност на молбата.
Съдебният състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси, съдът е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решени е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като същевременно
въззивният съд не констатира нарушение на императивни материално правни норми, които е
длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
указанията, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Видно е от представените пред ВРС копие на удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 1921/30.12.1982г., издадено от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община Враца, при раждането, молителката е записана с имена М. Б. И.. В
2
удостоверението за раждане, като баща е посочен Б.И.П..
Пред районния съд е разпитан свидетелят И.К.И./ съпруг на майката на молителката/,
който е заявил в показанията си, че молителката е отраснала в семейството на майка си и
свидетеля и той е полагал грижи за нея. М. смятала свидетеля за свой баща и не се
интересувала и не искала да се среща с биологичния си баща. В града, в който живеят, М.
била известна като дъщеря на свидетеля. Когато се разбрало, че бащиното й име е друго, ги
подигравали. Преди смъртта си майката на М. пожелала, тя да промени бащиното си име.
В показанията си свид. Д.В.Х. е посочила, че някои от хората в населеното място, в което
живее молителката знаят, че тя не е биологична дъщеря на И.И., а други не знаят.
Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗГР, промяната на собствено, бащино и
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба от заинтересования, когато то
е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това.
Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при
точно определени от закона основания и се упражнява по предвидения в ГПК ред. В случая
от събраните доказателства не се установява наличието на важни обстоятелства, които да
налагат допускане на промяна на бащиното име на молителката. Името е източник на
определена информация за човека, като само субективното желание на дадено лице да носи
определено бащино име не може да обоснова допускане на промяна по реда на чл.19 ЗГР.
Името на молителката е формирано в съответствие с българския закон, като бащиното име е
образувано от името на баща й и при съобразяване със семейните и етнически традиции.
Доколкото като основание за исканата промяна в случая се сочи непознаване на
биологичния баща и лични емоционални неудобства във връзка с носенето на това име, а от
друга страна чувства на обич и благодарност към съпруга на майката, който е полагал грижи
за молителката, първоинстонционният съд правилно е приел, че същите не могат да
обосноват съществуването на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Въз
основа на представените по делото доказателства, настоящия състав на съда намира за
неоснователни твърденията в молбата, че молителката е известна сред приятелите и
близките си с бащино име И.. Гласните доказателства ангажирани по делото не дават
основание за друг извод.
Не се установи и бащиното име на молителката да е обществено неудобно,
неприемливо, още по-малко осмиващо или опозоряващо, каквито и твърдения липсват в
молбата. Същото съответства на биологичния произход на молителката и е образувано
съгласно действащите законови разпоредби. Вписването като бащино име , името на
съпруга на нейната майка, би довело до неяснота и объркване по отношение произхода на
молителката, тъй като бащиното име няма да съответстват на това, вписано в акта за
раждане. Взаимното дезинтересиране на молителката и нейния биологичен баща , не
обуславя промяна на името в претендирания смисъл. Субективното желание на едно лице да
3
се назовава с имена, различни от тези, с които е вписан в регистрите, не е основание за
промяната им. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице,
което служи за неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно само по изключение, при
наличие на важни обстоятелства, каквито в случая не са налице.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден изцяло.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2066 на Варненския районен съд, постановено на
01.06.2020г. по гр.д. № 1205/2020г
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4