Решение по дело №93/2019 на Районен съд - Дулово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 147

гр.Дулово,  16.08.2019г.

 

Дуловският районен съд в публичното си заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ

 

при участието на съдебният секретар  НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 93  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното : 

Предявен е инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.

Предявен е иск/ уточнен с молба от 08.09.2014г./ от С.И.И., ЕГН **********, и А.А.К., ЕГН **********,***, срещу  С.А.С., ЕГН **********,***, конституирана в правата на починалия ответник А.И.Ш., ЕГН **********, като молят да бъде признато за  установено по отношение на ответника, че са собственици по давностно владение при дялове 3/8 ид.ч. за първата ищца и 1/8 за втората ищца на дворно място, находящо се в *****, за което е бил отреден пар­цел *****, в кв. ** по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Х.И.Ш и Р.Р.С.. Не посочват период на давностно владение. Представят писмени доказателства. Правят искане за събиране на гласни доказателства. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищците чрез процесуалният си представител адв. П.Н. *** заявяват че поддържат предявеният иск и молят съда да го уважи, като им присъди направените пред ДРС, СОС и ВКС деловодни разноски.

В съдебно заседание ответника С.А.С. чрез процесуалният си представител заявява че иска е неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Претендира разноски съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, Дуловският районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на  Нотариален акт № **** от *****г. и Нотариален акт № *****г. от ****г., А.И.Ш.е придобил правото на собственост вър­ху процесното дворно място ведно с построените  сгради въз основа на давностно владение и наследство и чрез дарение.

Това обстоятелство не се оспорва от страните. На ******г. А.И.Ш.е починал. От представеното удостоверение за наследници с изх. № *****г.  се установява, че негови наследници са С.А.С. – ответник по делото, А.А. К., съпруг на ищеца С.И. и баща на ищеца А.К..

По делото е безспорно установено, че след сключването на брака ищеца С.И. и съпругът й А.И. са заживели в дома на А.И.Ш. който е построен в процесното дворно място. Не е спорно, че след раждането си през ***г. ищеца А.К. също е заживяла там.  Тези обстоятелства също не се оспорват от страните.

На *****г. е починал съпру­гът на ищцата С.И. и баща на другата ищца А.К. - А.И., видно от представеното удостоверение за наследници с изх. № ****г.

Не е спорно и обстоятелството, че през ****г. ищцата С.И. е заживяла в полумасивната жилищна сграда на свекъра си А.Ш., заедно със съпруга си А.И., който е не­гов син, а в последствие и заедно с дъщеря им - другата ищца А.К., родена през ***г. Видно от съпру­гът на ищцата С.И. и баща на другата ищца А.К. - А.И. е починал на ****г.

В следствие и на така обтегнатите между С.И. и А.Ш. отношения, което не се е променило и след смъртта на съпругът й А.И., на ****г. първата заедно с дъщеря си А.К. са подали срещу А.Ш. искова молба в РС-Дулово по която е образувано гр.дело № ***г., приложено като доказателство към настоящото производство. На ****г.  А.И.Ш.със съгласието на съпругата си Ю.Х.Ш. е прехвърлил на трето лице Ф.Х.А. срещу задължение за издръжка и гледане процесното дворно място ведно с построените в него сгради.

Доказателства този нотариален акт да е отменен не са представени по делото.

По гр.дело № *****г. по описа на РС-Дулово част от предмета на което е бил настоящият установителен иск/отделен след изрични указания на ОС-Силистра/   бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява следното:

От показанията на водената от ищците и разпита от съда свидетелка Х.М., се установява  че ищцата С.И.  и съпругът й А.И./брат на ответника и син на А.Ш.,  са заживели в къщата построена в процесното дворно място с А.Ш. и  неговата съпруга откакто са се оженили. Свидетелката заявява, че ответника С.С. е имала собствена къща и заради това А.Ш. е разрешил на семейството на сина му А. да правят каквото искат. Свиде­телства също, че отношенията им с родителите на А. се развалили след като се завърнали от Република Турция, а възрастните са се преместили да живеят в другите постройки, като последно А.Ш. и съпругата му Ю.Ш. са ползвали стая до обора. Последните обс­тоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите М.Д. и З.Р..

Свидетелката З.Р. е заявила в разпита си,  че двете семейства - на ищците и на А.Ш., са обработвали заедно дворното място до влошаване на отношенията им след завръщането им от Турция. Пояснява също, че след смъртта на сина на ответника и съпруг на ищцата С.И., ответникът А.Ш. е поискал от ищцата да напусне къщата.

Обстоятелството, че ищцата С.И. и покойният й съпруг А.И. са дали на ответника Ахмет Шабан сумата от десет хи­ляди лева, за да извърши ремонт в имотите, но той не го е сторил е ирелевантно към предмета на настоящия спор, тъй като то е било изследвано в производството по гр.дело № ****г. по описа на РС-Дулово.

За да се уважи предявеният установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ишците да са упражнявали фактическата власт върху процесиите имоти постоянно, непре­къснато, несъмнено, явно и спокойно, като това фактическо господство като фактическо от­ношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика (обективният признак на владението); 2) продължителността на това давностно владение да е над 10 години; както и че 3) тази фактическа власт се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдър­жание на сложното вещно право на собственост (субективният признак на владението).

От исковата молба  и от направеното през 2014г. уточнение не става ясно от кога ищците твърдят че са започнали да владеят частите от процесното дворно място за които претендират съда да ги признае за собственици по давностно владение за всеки един от тях поотделно. Веднъж са посочили от *** г., след това са посочили от ***г.

Дори и от показанията на разпитваните при първоначалното разглеждане на делото свидетели това не се установява, не се установява и от разпитания в настоящото производство свидетел Ф.М.М..

Всички събрани гласни доказателства са в насока, че първия ищец С.И. и съпругът й и син на първоначалния ответник  са работили част от дворното място. Нито един от свидетелите не свидетелства, че втория ищец А.К. също е обработвала част дворното място.

Макар и ищците да са установили фактическата власт върху процесното дворно място  те са сторили това като държатели, като членове от семейството на А.А.И. –син на собственика и първоначален ответник А.И.Ш., обработвали са го с негово съгласие оглед близките родствени отношения с него, съответно свекър на ищцата С.И. и дядо на ищцата А. К., и за да установяват владение върху него, ищците е следвало да преобърнат установеното от тях държане, във владение - като извършат насочени към собственика действия, с които да демонстрират ясно и недвусмислено намерението си да своят съответните идеални части от това дворно място. Доказателства че са предприели такива действия не бяха събрани по делото.

Нещо повече по делото бе изяснено, че след смъртта на А.А.И. настъпила през *** година и поради влошените между първоначалните страни взаимоотношения, А.И.Ш.е поискал ищцата С.И. да напусне имота му, което също доказва неговото отношение на собственик, който времен­но е позволил да бъде ползван недвижимия му имот. Дори е взел решение и на ****г. със съгласието на съпругата си Ю.Х.Ш. е прехвърлил на трето лице което не му е дете – Ф.Х.А. срещу задължение за издръжка и гледане процесното дворно място ведно с построените в него сгради.

При така изяснените обстоятелства съдът приема, че макар и да се установя­ва, че ищците са осъществявали фактическа власт над процесните имоти в продължение на повече от 10 годни, те не са доказали наличието на субективния признак на владението. На­мерението да се държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен, несъмнен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска чужди действия. Цялото поведение на владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт единствено за себе си.

Установява се по делото, че първоначалния ответник А.Ш. по свое желание  е предоставил на семейството на сина си да ползва част от дворното място, като волята му като собственик не е била да изостави собствените си права или да се откаже от правото си на собственост, каквито твърдения излагат ищците.

С исковата си молба ищците претендират да са придобили правото на собственост върху общо 4/8 ид.части от процесния имот представляващ дворно място с площ от 1330 кв.м. въз основа на изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност. Твърди се още, че са установили фактическа власт върху процесния имот и са го владели за себе си като това владение е било непрекъснато, явно и необезпокоявано и е продължило до ***година. За да придобият право на собственост по давност, ищците следва да докажат по безспорен начин, че владеят вещта като своя, като владението върху тази вещ бъде явно, спокойно, непрекъснато. Упражняването на фактическата власт върху вещта следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение у владелеца, че е завладял и владее вещта като своя, с намерение да стане неин собственик.

В настоящото производство не бяха събрани категорични доказателства за променено намерение за своене от страна на ищците на идеалните части от процесното дворно място, което намерение да е стигнало до знанието на първоначалния ответник А.Ш., а в последствие  до знанието на  С.А.С., конституирана в правата на починалия ответник А.И.Ш., съгласно разпоредбата на чл. 79 ЗС.

По всички изложени съображения, предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС е неоснователен и недоказан,   и следва да бъде отхвърлен, като такъв.

С оглед изхода на настоящото производство, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените от него разноски по делото в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения  от С.И.И. с ЕГН********** и А.А.К. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес:с***,  иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на С.А.С. с ЕГН **********,***, че са собственици по давностно владение при дялове 3/8 ид.ч. за С.И. и 1/8 ид.ч. за А.К. на  дворно място находящо се в *****, за което е бил отреден парцел **** в кв.****** по регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 /хиляда триста и тридесет/ кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Х.И.Ш и Р.Р.С., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С. И.И. с ЕГН********** и А.А.К. с ЕГН **********, двете с постоянен адрес:с***, да заплатят на С.А.С. с ЕГН **********,***, на основание чл.78 ГПК, сумата 600 лв. /шесстотин лева/, представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                                                             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: