№ 434
гр. Перник, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720200828 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3364369 на ОД на МВР
Перник, с който на ЕВГ. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят ЕВГ. Г. Г., чрез
неговия пълномощник адв. В.А. от САК, моли ЕФ да бъде отменен като
неправилен и незаконосъобразен. Прави оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с описанието на нарушението, като твърди,
че е допуснато несъответствие между мястото на неговото извършване с
приложената санкционна норма на чл. 182, ал.2 от ЗДвП. Смята, че липсата
на означена дата на издаване на процесния ЕФ, посочване на длъжностно
лице, което го е издало и обстоятелството, че обжалвания акт не е подписан
съставляват отменителни основания, тъй като водят до съществени
процесуални нарушения. Прави искане за присъждане на направени по
делото разноски.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство,
за което е редовно призован. Не се явява и неговия пълномощник адв. В.А.
Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно
призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В
придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и
служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено
следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, пред
компетентния съд, като не се спори, че това е станало в законоустановения
срок, предвид посоченото в придружителното писмо на ОД на МВР Перник,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
На 04.02.2020г. в 10:46 часа на път І-6, км 84+000 кръстовище с ул.
„Владайско въстание” преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на
скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. София товарен
автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ******** със скорост от 110 км/ч при
разрешена такава от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания в периода от 10:30 часа до
12:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите се МПС на
посочената дата и място полицейският служител И.И. изготвил протокол
съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.),
който бил регистриран на 13.02.2020г. с рег. № 1158р-1221.
При направена справка по регистрацията на моторни превозни
средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение
е отчетена, е собственост на ЕВГ. Г. Г., ЕГН ********** срещу който е
издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била
редуцирана на 106 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата
скорост на движение било с 46 км/ч. Издателят на фиша наложил на
жалбоподателя на чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.5 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 400 лв за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21,
ал.1 от същия закон. Е.Г. не се възползвал от правото си на възражения по
чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че товарен автомобил „Шкода Октавия” с рег. № ******** е
собственост на ЕВГ. Г. Г., което не се и оспорва от жалбоподателя. Същата
кореспондира с разпечатката от показанията на автоматизираното техническо
средство – статично изображение № 11743D0/0196896 от 04.02.2020г.,
установяваща, че на 04.02.2020г. в 10:46 часа автомобил с рег. № ******** е
засечен със скорост от 110 км/ч, която съвпада с обективираната такава от
106 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранс за допустимата
техническа грешка.
2
Съдебният състав кредитира към доказателствения материал
протокола от 04.02.2020г. за използване на автоматизираното техническо
средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., ведно
със снимка, удостоверяваща неговото разположение, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. доказващо,
че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под
№ 5126, протокол за последваща проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019г.,
приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични
характеристика на процесната система, заповед № 313з-416 от 12.03.2018г. на
директора на ОД на МВР Перник и писмо изх. № 11-00-187 от 15.06.2022г.
Областно пътно управление-Перник, ведно със схема за организация на
движението е в посочения район.
От правна страна:
Съдът прие за безспорно доказано, че ЕВГ. Г. Г. е субект на
извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като към
датата на нарушението е легитимен собственик на превозното средство, с
което нарушението е извършено. От страна на жалбоподателя не се навеждат
и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице
доказателства за упражняване по надлежния ред, в законовия 14-дневен срок
от получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът
прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия
факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ, поради което и
правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено
както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип
средство за измерване съгласно приетото като писмено доказателство
удостоверение № 17.09.5126, издадено от Българския институт по
метрология, като същевременно е отговаряла на съответните технически
изисквания. Процесната преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства работи в автоматичен и автономен режим, без
участие и намеса на служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите
автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и
автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно
средство. В приложението, което е неразделна част към удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор.
На снетия от паметта на системата снимков материал №
3
11743D0/0196896 от 04.02.2020г., който е веществено доказателствено
средство се наблюдава именно автомобила, посочен в ЕФ, тъй като
превозното средство и регистрационният му номер са видими по ясен и
категоричен начин, поради което и няма спор, че измерената скорост е
именно на заснетия автомобил.
Настоящият състав намира, обаче, че са основателни наведените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения свързани с описанието на нарушението и
съответната нарушена правна норма, което от своя страна е довело до
невъзможност да се формира по несъмнен начин извод досежно правилността
на дадената квалификация на нарушението и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като
съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с
императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от
ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е
ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на
ЕФ.
В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено
нарушението е записано следното: Общ. Перник ПП І-6, км 84+000,
кръстовище с ул. Владайско въстание,при ограничение от 60 км/ч, въведено с
пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за
установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била
измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението,
тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо с изх.
№ 11-00-187 от 15.06.2022г. на Областно пътно управление-Перник, ведно с
приложената към него схема за организация на движението в процесния
участък, се установява, че посочения км 84+000 попада в рамките на
населеното място гр. Перник. Това противоречие още по-силно е задълбочено
и с непосочването в процесния ЕФ на съответния задължителен обективен
елемент от състава на нарушението, което се вменява на жалбоподателят, т.е.
дали същото е извършено в населено или в извън населено място.
На второ място категоричното посочване на мястото на нарушението е
от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на
чл. 21 от ЗДвП, т.е. дали моторното превозно средство е управлявано в
населено или извън населено място, което е и задължителен обективен
елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при
квалификацията на нарушението е допуснато смесване на двете алинеи на чл.
21 от ЗДвП, което при констатираната липса на точно описание във фиша на
мястото на извършване на нарушението, води до невъзможност
жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира
ефективно защитата си.
На следващо място съдът констатира, че нарушителят е бил
неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от
ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е
4
било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността
на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да
отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко
наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на
съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в
населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите
обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият
се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се
вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена
скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства не
дава възможност на съда да измени административнонаказателното
обвинение доколкото същата противоречи на отразените обстоятелства в
обжалвания ЕФ и безспорно ограничава правото на защита на нарушителя.
Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се
запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при
съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
За пълнота на решението настоящият състав отбелязва, че не споделя
останалите направени възражения в жалбата.
Чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на
контролен орган, поради което разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща
необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима.
За ЕФ, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.11 от ЗДвП, да е предвидено,
че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това е единствено
по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е въвел пълно приравняване между ЕФ и наказателното
постановление нито по отношение на съдържанието им (предвид реквизитите,
визирани в чл. 189, ал.4 от ЗДвП), нито във връзка с процедурата по
съставянето им. Затова липсата на означена дата на издаване на процесния ЕФ
и посочване на длъжностно лице, което го е издало не представляват
нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на
обжалвания ЕФ, и не водят до съществени процесуални нарушения, каквито
твърдения са изложени в жалбата. Погасителната давност започва да тече от
датата на извършване на нарушението, която ясно е означена в обжалвания
фиш – 04.02.2020г. Именно от този момент се изчисляват сроковете по чл. 11
от ЗАНН, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК и по чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 81, ал.3, вр.
чл. 80, ал.1, т.5 от НК, които са съответно три години и четири години и шест
месеца и категорично не са изтекли към момента на постановяване на
решението.
Не съставлява отменително основание обстоятелството, че ЕФ не е
подписан, тъй като не съществува такова изискване. И това е логично, тъй
като изявлението, обективирано върху електронния фиш, съставлява
автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител
данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото
устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави
5
посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при
установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез
установяване на същите посредством техническо средство.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата на чл. 63д,
ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В случая, от съдържанието на приложения на л.5 договор за правна
защита и съдействие от 06.06.2022г., се установява, че жалбоподателят Е.Г. е
възложил на адвокат В.А. от САК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по
обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лева, за което е отразено, че е заплатено в деня на сключване на
договора.
От страна на административнонаказващия орган ОД на МВР Перник е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което съдът намира за основателно по следните съображения:
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата (ред. ДВ бр.68 от 31.07.2020г.) за защита по дела с интерес до
1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 400 лв. Предмет на обжалване е ЕФ, с
който е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.
Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от
защитника правна помощ се изразява в изготвяне на жалба и призоваване на
съдебен адрес за едно съдебно заседание, в което същият не е взел участие.
При това положение заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското
възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с
оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и
несъответстващ на критериите по чл. 36, ал.2 от ЗА - да е справедлив и
обоснован. Предвид тези съображения съдът намира, че именно посочения в
чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение минимален размер от 300 лв следва да бъде
6
присъден в полза на жалбоподателя, която сума ОД на МВР Перник с адрес
гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на ЕВГ. Г. Г., ЕГН
**********.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 и чл.
63д, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3364369 на ОД на МВР Перник,
с който на ЕВГ. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лв (четиристотин лева) на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване
на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на ЕВГ. Г. Г., ЕГН
********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени
от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7