Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. София, 15.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14470 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение от 02.04.2019 г., поправено с решение № 200887 от 26.08.2019 г. по
гр.д. № 73087/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 156 състав е признато за
установено по предявения от Ц.Т.П., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл. 415, ал. 1 ГПК във вр.чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД , че „Ч.Е.Б.” АД дължи
на Ц.Т.П., ЕГН ********** сумата от 806,26 лева, представляваща платена без
правно основание сума по фактура № **********/30.07.2018 г., издадена въз
основа на Констативен протокол № 3021680/20.12.2017 г. за корекция на потребено
количество електрическа енергия, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 58704/2018 г. по описа на
CPC, ГО, 156-ти състав.
С
решението „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да заплати на Ц.Т.П. сумата 50 лева,
представляващи деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното
производство, на адв. В.В.Т. да заплати сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за заповедното производство, а на адв. К.Б.сумата от
100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба
от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с която се обжалва постановеното от СРС на 02.04.2019
г. съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, при твърденията, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, по подробно изложени в жалбата съображения, като се цитира множество
съдебна практика на СГС. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което искът
е уважен и същият да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции,
включително за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.
Въззиваемата
страна – ищецът Ц.Т.П., чрез пълномощника си адв. Н.И., оспорва жалбата в депозирания
по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор.
По
делото е депозирана частна жалба с
вх.№ 5147100 от 11.09.2019 г. от адв. К.Б., с която се обжалва Решение № 200887
от 26.08.2019 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата й с вх.№
5076092/02.05.2019 г. за изменение на делото в частта за разноските.
Подаден
е отговор на частната жалба от „Ч.Е.Б.” АД, в който се твърди, че жалбата е недопустима
и неоснователна, тъй като присъждането на разноски в размер по-голям от 100 лева
би било прекомерно.
Жалба с вх.№ 5144712
от 05.09.2019 г. е депозирана и от „Ч.Е.Б.” АД с която се обжалва постановеното
в първоинстанционното производство по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК решение №
200887 от 26.08.2019 г. по
подробно изложени в жалбата съображения. Искането към съда е да се отмени
решението в обжалваните части, като се отхвърли изцяло молба с вх.№
5075967/02.05.2019 г. от Ц.Т.П. и молба с вх.№ 5075962/02.05.2019 г. от В.В.Т..
Претендира разноски по списък.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Първоинстанционният
съд е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за дължимост на
сумата от 806,26 лв., представляващи платена без правно основание сума по
фактура № **********/30.07.2018 г., издадена въз основа на Констативен протокол
№ 3021680/20.12.2017 г. за корекция на потребено количество електрическа
енергия.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
От фактическа
страна съдът приема следното :
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Ищецът не е оспорил факта, че е потребител на ел. енергия
за процесния имот. Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия, сключен при общи условия, както и съставянето
на констативен протокол от служители на „Ч.Е.Б.” АД, въз основа на който на
ищеца е начислена служебно корекция на задълженията с процесната сума по
фактура № **********/30.07.2018 г., както и че същата е платена от ищеца.
От приетия пред СРС констативен
протокол № 3021680/20.12.2017 г. се установява, че е извършена проверка на
обект: „къща“, находяща се в с. Хлевене, общ. Ловеч, ул. „********, на СТЕ с
фабричен № 3159107, като е установено, че холограмните стикери на СТЕ са
разлепвани, както и фирмената метрологична пломба и пломба на клемния блок са
отваряни. Посочено е, че електромерът е подменен с нов. В констативният
протокол е посочено, че същият е подписан от Т.Т.Б.- лице обитаващо адреса.
Съгласно показанията на свидетеляД.– представител на федерация на потребителите се установява,
че на 20.12.2017 г е присъствал на извършена съвместна със специалисти на ЧЕЗ проверка
в с. Хлевене в къща на ул. „***********. Проверката била извършена в
присъствието на жена, която излязла от къщата. Свидетелства, че таблото било
нависоко и помолили да им предоставят стълба, за да го достигнат. След
проверката, специалистите показали, и жената видяла, че холограмните стикери
били разлепвани, клемният блок и пломбите били наранени, сплескани, което
говорело, че са отваряни. Заявява, че след проверката в негово присъствие
свалили електромера и го запечатели в плик, като същият бил изпратен за преглед
в независима инстанция за отстраняване на повредата. Твърди, че констативният
протокол бил изготвен на място, след което той го прочел и подписал, като последният бил подписан и от
жената, която присъствала на проверката.
От разпита на св. Й., който работи при ответника като
техник на ел. системи/контрол на нетехнически загуби, което се изразявало в
проверка на табла и съоръжения за нерегламентирано ползване на ел. енергия се
установява, че на въпросната дата, заедно със З.П.и А.Б., заедно с двама
представители на Федерация на потребителите посетили въпросният адрес в с.
Хлевене. Ел. таблото се намирало в двора, входната врата била заключена.
Звънели и викали, след което излязла жена, която им отворила, а те се
легитимирали и извършили проверка на електромера, за което им била необходима
стълба, тъй като таблото било на височина около 1,80 м. Изяснява, че след това
излязъл мъж, който им дал стълба. Свидетелства, че в момента на проверката
имало консумация на ел. енергия над 15 ампера, което било над 3 киловата.
Дискът се въртял нормално, но броячът на електромера за около 4-5 минути не
отчитал. При обстоен преглед на електромера видели, че двата холограмни стикера
са нарушени, които се лепели на големия капак на електромера. Също така
фирмената, метрологичната и пломбата на клемния блок били отваряни. Уведомили
присъстващите, вероятно собственици на къщата, че имат за задължение да
подменят електромера с нов и да го изпратя за експертиза в БИМ. Пакетирали
електромера в специален чувал, пломбирали го с тяхна пломба, след това
монтирали нов електромер, за което съставили констативен протокол. Последният
бил подписан от всички, в това число и от жената, която обитавала адреса.
От заключението на приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните се установява, че е бил
осъществен нерегламентиран достъп до защитената вътрешност на електромера, като
от констатираното състояние на механизмите на електромера води до непълно
отчитане на количествата ел. енергия, консумирана в обекта на ищеца. Вещото
лице е изяснило, че извършената корекция е в съответствие с предвидената
формула, като същото е извършено според действащите за периода цени на ел.
енергията утвърдени от КЕВР.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на
основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, в допълнение
на изложеното от СРС и във връзка с доводите и възраженията на двете страни
направени във въззивното производство, настоящата инстанция приема следното
:
Не
е спорно, че ответникът е издал по фактура № **********/30.07.2018 г. за сумата
от 806,26 лева и че ищецът е заплати сумата от 806,26 лева на ответника.
Следователно,
правният спор между страните се концентрира върху обстоятелство, дали е
налице валидно правно основание за заплащане на процесната сумата, съответно
дали е спазен съответния ред за служебно начисляване на цена на електрическа
енергия.
Въззивният
съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че ответникът не установява
ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на
законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
До
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл.
постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при
действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и
без да е доказано неправомерно виновно поведение
от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за
равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния
характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД).
Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на
едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи
условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП
и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в
този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В
решение № 487/29.11.2012 г. по
гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен
надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и
измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в
изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран
персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване
на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на
подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ
е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за
корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда
от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по
договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за бездействие, поради
което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при
доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта
на доказване е на доставчика на електрическата енергия.
Съгласно
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр.
с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ,
като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да
съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в
ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция,
както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на
сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона
предпоставки – изменение на съдържанието
на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто
условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но по
делото не се установява да е реализирано първото условие. В приетите пред СРС
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната
наличност на посочените две предпоставки е налице произнасяне по реда на чл.
290 ГПК от ВКС – решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта, не е доказал да е променил съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме,
че не е налице изпълнение на вмененото му от закона задължение. При това,
предвидената в закона процедура не е завършена и не се е породило право на
ответника да коригира сметките на клиентите за минал период.
Въпреки
изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на доставчика да беше
изпълнено, настоящият въззивен състав изцяло споделя изводите на СРС, че не са
налице основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителя -
ищец. Обективната (безвиновна)
отговорност на едно лице може да бъде предвидена единствено в закон или по
изрична законова делегация. Противно на твърденията на ответника във въззивната
жалба, настоящият състав намира, че в ЗЕ не е предвидена обективна отговорност
на потребителя на електрическа енергия за заплащане на стойност за минал
период при неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, а липсва и
законова делегация, даваща право на ДКЕВР да предвиди такава обективна
отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ показва, че в
обхвата на законовата делегация не е включено такова право на административния
орган - делегацията касае буквално създаване на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”, но не и право
на ДКЕВР да предвижда безвиновна, обективна отговорност на потребителя на
електрическа енергия. Предвид изложеното, липсва изменение на нормативната
уредба, което да дава право на продавача да прави корекции на сметки за минал
период, без да е установена вина на потребителя или без да е установен периода
на неотчетена електрическа енергия и нейния размер, както е в случая.
Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло неоснователни и не се
споделят от настоящия състав.
Не
на последно място, по делото не се
установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя. Категорично
установен от доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и
заключение на техническата експертиза - е само фактът на неточно отчитане на
електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със знанието на потребителя.
Като
съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да се
потвърди.
Частната жалба на адв. К.Б.с
вх.№ 5147100 от 11.09.2019 г. с която се обжалва постановеното в
първоинстанционното производство по реда на чл. 247 ГПК решение № 200887 от
26.08.2019 г., СГС намира за неоснователна като споделя мотивите изложени в
решението на първостепенния съд, предвид факта, че разноските са правилно определени,
съдът правилно е отчел направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, но дори такова да не беше направено,
когато е предоставена правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв., адвокатското
възнаграждение се определя от съда, който не е обвързан от размерите предвидени
в НМРАВ. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а решението в обжалваната част - потвърдено.
Жалбата
с вх.№ 5144712 от 05.09.2019 г. депозирана и от „Ч.Е.Б.” АД, СГС намира за
неоснователна като споделя мотивите изложени в изложени в решението на
първостепенния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. По
изложените съображения жалбата следва да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част - потвърдено.
При тези
мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.04.2019 г. по гр.д. № 73087/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 156
състав, с което е признато за установено по предявения от Ц.Т.П., ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Бенч
Марк Бизнес Център иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Ч.Е.Б.” АД
дължи на Ц.Т.П., ЕГН ********** сумата от 806,26 лева, представляваща платена
без правно основание сума по фактура № **********/30.07.2018 г., издадена въз
основа на Констативен протокол № 3021680/20.12.2017 г. за корекция на потребено
количество електрическа енергия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. К.Б.с вх.№
5147100 от 11.09.2019 г. с която се обжалва постановеното в първоинстанционното
производство по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК решение № 200887 от 26.08.2019
г., като неоснователна.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200887 от 26.08.2019 г.
на СРС, ГО, 156 състав по гр.д.№ 73087/2018 г. постановено по реда на чл. 247 и
чл. 248 ГПК в обжалваните части.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на младши съдия
Мария Малоселска,
член на IV-Д въззивен състав, по въззивно гр. дело № 14470 на СГС за 2019г.
Не съм съгласна със становището на
мнозинството от състава, че след като ответникът не е доказал да е променил, съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме,
че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона
процедура да се счита незавършена, от там - правото на ответника да коригира
сметките на клиентите - невъзникнало, предвид което при произнасяне на
решението и подписването му останах на особено мнение, като съображенията за
това са следните:
С приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г. /изцяло отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по
административно дело № 3879 от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила
от 23.11.2018 г., но действащи през процесния период/, се установи възможност
за коригиране на сметката на абонати на ел.енергия за минал период при условие
на стриктно спазване на предвидените в правилата изисквания.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура
се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата
за свързване /чл. 48, ал. 2/, при които е установена повреда или неточна работа
на тарифния превключвател /чл. 49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн. ДВ,
бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата
делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г. в сила от 16.11.2013 г. /., действали
към процесния период, за който ответното дружество е начислило чрез корекция
потребление на електрическа енергия, е предвидена възможност за оператора на
ел. разпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите
във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия,
като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията.
В исковата молба ищецът, предявил иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
връщане от страна на ответника на заплатената сума по процесната фактура, се
позовава на липса в общите условия, приложими към договора между страните, на
клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка при доказано неточно отчитане на потребена електрическа енергия.
Възприемането на посочените доводи за основателни от мнозинството на състава
обуслови и изхода от правния спор, поставен за решаване пред настоящата
инстанция.
Намирам, че липсата на клаузи за
уведомяване на потребителя на електрическа енергия за извършване на корекция
при неточно, според дружеството, отчитане на потребена електрическа енергия, не
съставлява пречка правният спор да се разгледа по същество, като събраните в
хода на производството доказателства бъдат анализирани и обсъдени самостоятелно
и в взаимовръзка, а делото бъде решено въз основа на същите. Разпоредбите на
чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ са действащи през исковия период. Както е посочено в
решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. ВКС, III ГО, дори да е налице непълнота в
посочените разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото
на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове
за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а
не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки,
предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснатото нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката. Ако в общите условия в противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона
за енергетиката не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.
По въпросите, релевантни за настоящото
производство, е постановена и по-нова съдебна практика на Върховния касационен
съд – напр. Решение № 107 от 26.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2020 г., III
г. о., ГК, Решение № 160/31.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1174/2020 г., IV г.
о., ГК и др.
Ето защо съм на мнение, че правото на
потребителя, като страна по договора, да бъде информиран за корекционната
процедура, какъвто е смисълът на изискването общите условия да съдържат ред за
това уведомяване, не е накърнено. Както е посочено в решението по настоящото
дело, представените от ответника общи условия в чл. 17, ал. 2 от същите
предвиждат, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17,
доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен срок за
уведоми потребителя за сумите. От приобщените по делото писмени доказателства е
видно, че ищецът е уведомен за извършената корекциия на сметката му за ел.енергия,
като същият е отнесъл въпроса за недължимостта на процесната сума с
предявяването на кодикционен иск срещу ответника, т.е. осъществил е правото си
на защита срещу претенцията на ответника да са налице основания за прилагане на
корекция. С оглед последното намирам, че целта на закона, съдържаща се в
изискването на чл.98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е изпълнена, доколкото потребителят е
узнал за корекционната процедура и предвид несъгласието си с нея е предявил иск
за връщане на сумата, платена по издадената фактура.
По изложените съображения считам, че на
обсъждане следваше да се подложат въпросите относно спазването на самата
корекционна процедура, правилността на начисляване на количеството електрическа
енергия, респективно дали е налице основание за плащане и задържане на
платеното от ищеца на ответника по процесната фактура.
Мл. съдия:
/М. Малоселска/