Р
Е Ш Е
Н И Е № 809
09.05.2013г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На
десети април през две хиляди и тринадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Секретар:
В.В.
Като
разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №114 по описа за 2013г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№9562/07.11.2012г.
от третото лице Я. Д. Й. с ЕГН:**********, подадена чрез пълномощника й адв.С.Д.
***, против действията по изп.дело №20128290400021 на ЧСИ Зорница Добринова с
рег.№829, изразяващи се в налагане на възбрана върху 1/2ид.част от апартамент
№15/112 в ***, която е отказано да бъде вдигната с разпореждане от 29.10.2012г.
Изложени са доводи, според които цялото жилище е нейна индивидуална
собственост, съгласно влязло в законна сила и вписано в АВ Решение от
15.05.2012г. на Районен съд-Харманли, което има прехвърлително действие от
момента на влизането му в сила и, въпреки, че е било представено на ЧСИ
Добринова, същата е постановила отказ за вдигане на наложената възбрана с
аргумент да е вписано след вписването на възбраната, по който начин извършва
действия спрямо чужд имот, а не такъв собственост на длъжника.
Ответникът по жалбата взискателят
„Обединена Българска Банка”АД, чрез пълномощника адв.С.С., е депозирал писмени
възражения със становище за нейната неоснователност, според което съдебното
решение, с което длъжникът и съпругата му са се споразумели процесния недвижим
имот да остане в индивидуална собственост само на съпругата, действително има
вещно прехвърлително действие, но не е било вписано в имотния регистър към
момента на вписване на възбраната по изпълнителното дело, поради което и на
основание чл.453,т.1 от ГПК разпоредителното действие по него да е
непротивопоставимо на взискателя.
Ответникът по жалбата длъжникът Н.Н.Й.
е депозирал писмен отговор по нея със становище за допустимостта и
основателността й, поради това, че недвижимия имот, върху който е наложена
възбраната, не е собственост на длъжника.
Ответникът по жалбата „Имексуайн”ЕООД
не е взел становище по нея.
Постъпили са в изпълнение на
разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК мотиви на ЧСИ Добринова по обжалваното
действие, според които жалбата е насочена против обжалваемо от третото лице
действие по чл.435,ал.4 от ГПК, което разполага и с правен интерес от
обжалването му, но е недопустима като просрочена, с оглед уведомяването му още
на 27.09.2012г. за предприетите принудителни действия спрямо имота, а
евентуално е неоснователна, тъй като разпореждането на длъжника с притежаваната
от него 1/2ид.част от имота посредством споразумението по влязлото в сила
съдебно решение е непротивопоставимо на взискателя на основание чл.453,ал.1 от ГПК.
Съдът, след преценка на материалите по
изпълнителното дело, доводите на страните и мотивите на ЧСИ, намира следното по
отношение на допустимостта и основателността на жалбата:
Видно е, че изп.дело №20128290400021
по описа на ЧСИ Зорница Добринова е образувано по молба на взискателя
„Обединена Българска Банка”АД и представен с нея изпълнителен лист, издаден на
16.01.2012г. въз основа на Заповед за изпълнение №179/10.01.2012г. по ч.гр.дело
№202/2012г. на ПРС-XV гр.състав, с която е
разпоредено длъжниците „Имексуайн”ЕООД-гр.Пловдив и Н.Н.Й. да заплатят
солидарно на банката-кредитор сумата от
общо 62970,11лв., дължима по Договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка на фирмена дебитна карта от 14.03.2008г., включваща
главница от 50000лв. и просрочени лихви от 12970,11лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.01.2012г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 2555,04лв. разноски по делото. С молбата взискателят е заявил
искане за извършване на пълно проучване на имущественото състояние на
длъжниците, като в резултат на постъпилите справки е установено, че длъжникът Н.Й.
притежава в режим на СИО със съпругата си Я.Д.Й. ***, върху собствената му
1/2ид.част от който по молба на взискателя от 15.05.2012г. и въз основа на
молба на ЧСИ Добринова от 19.09.2012г. е вписана в СВ-Пловдив на дата
19.09.2012г. възбрана. На същата дата е изпратено на Я.Й. като съпруга
недлъжник на основание чл.503,ал.1 от ГПК съобщение за насочване на
принудителното изпълнение спрямо 1/2ид.част от въпросни имот, притежаван в
общност от нея и длъжника Н.Й., което тя е получила лично на 27.09.2012г., като
на същата дата е връчено на длъжника Й. чрез нея съобщение за наложената
възбрана. Във връзка с така полученото от него съобщение на 02.10.2012г. от
негово име е подадена молба с приложено към нея Решение №68 от 15.05.2012г.,
постановено по гр.дело №629/2012г. по описа на Районен съд-Харманли, с което е
прекратен по взаимно съгласие по чл.50 от СК брака между него и Я.Й. и е
утвърдено постигнатото помежду им споразумение по чл.51 от СК, според което ползването
на процесния апартамент като семейно жилище е предоставено на съпругата Я.Й. и
е постигнато съгласие, че същия като придобит по време на брака и представляващ
семейна имуществена общност след прекратяване на брака остава в собственост на
съпругата Я.Й., което решение като необжалваемо е влязло в сила на 15.05.2012г.
С Разпореждане на ПЧСИ Митева от 10.10.2012г. е указано на длъжника да
представи копие от съдебното решение с отбелязано вписване, в случай, че такова
има, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, продължен с още две
седмици с разпореждане от 19.10.2012г. На 25.10.2012г. длъжникът Й. е
представил препис от съдебното решение с отбелязване за вписването му от
СВ-Пловдив на дата 22.10.2012г. С Разпореждане от 29.10.2012г. ПЧСИ Митева е оставила
без уважение молбата на длъжника за вдигане на наложената възбрана с аргумент,
че съдебното решение е вписано след вписването на възбраната и на основание
чл.453,ал.1 от ГПК извършеното от длъжника със споразумението разпореждане с
недвижимия имот е непротивопоставимо на взискателя.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира, че жалбата изхожда от трето лице, което в деня на
възбраната е било във владение на процесния недвижим имот, по смисъла на
чл.435,ал.4 от ГПК, тъй като същия като семейно жилище е предоставен за
ползване на жалбоподателя Й. с утвърденото посредством влязлото в сила преди
вписване на възбраната съдебно решение за прекратяване на брака споразумение по
чл.51 от СК, с което тя е придобила и собствеността върху му. Жалбата е
насочена и против обжалваемо при посочената хипотеза действие, с което
изпълнението е насочено спрямо имота, изразяващо се в налагане на възбрана
върху 1/2ид.част от него, която съдебният изпълнител е отказал да вдигне и
посредством която са засегнати интересите на третото лице. Съдът намира жалбата
да е подадена на 07.11.2012г. в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК, който
за третите лица започва да тече от узнаване на действието, противно на мотивите
на ЧСИ той да не е спазен. Това е така, тъй като посредством връченото на Й.
27.09.2012г. съобщение по чл.503,ал.1 от ГПК тя е уведомена за насочване на
принудителното изпълнение спрямо имота, но не и за конкретното действие, чрез
което това е сторено, изразяващо се в налагане на възбрана върху 1/2ид.част от
него. Действително на същата дата тя е получила и съобщението до бившия й
съпруг като длъжник, с което той е уведомен конкретно за наложената възбрана,
но в случая специфичното е, че въпросът относно възбраната е окончателно разрешен
от съдебния изпълнител с отказа му от 29.10.2012г. да я вдигне, за който
жалбоподателя е узнала от бившия си съпруг длъжника Н.Й., уведомен за него на
31.10.2012г. Жалбата е и редовна откъм съдържание и приложения. По изложените
съображения тя се явява допустима.
По същество съдът намира, че,
действително, както поддържа жалбоподателят и считат ответниците и съдебният
изпълнител, утвърденото от съда споразумение в брачния процес има договорен
характер и прехвърлително действие от датата на влизане в сила на решението
досежно определянето на кого от съпрузите се предоставят дадени вещи, в който
смисъл е ТР №60 от 12.08.1987г. по гр.дело №31/87г. на ОСГК на ВС. При това
положение в настоящия казус към датата на вписване на възбраната – 19.09.2012г.,
собствеността върху възбранената 1/2ид.част от процесния имот не е принадлежала
на длъжника Н.Й., тъй като посредством утвърденото от съда споразумение по
чл.51 от СК от момента на влизане в сила на съдебното решение – 15.05.2012г., е
прехвърлена на бившата му съпруга и настоящ жалбоподател Я.Й., явяваща се
индивидуален собственик. Съдебното решение, обаче, подлежи на вписване в
имотния регистър, съгласно чл.112,б.З във връзка с б.А от ЗС, като в случая то
е вписано на 22.10.2012г. след вписването на възбраната. Налагането на възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот цели гарантиране на възможността за
осъществяване на принудително изпълнение спрямо него при удовлетворяване на парично
вземане и има защитно за правата на кредитора-взискател действие, проявяващо се
при конкуренцията между подлежащите на вписване актове. В този смисъл
разпоредбата на чл.453,т.1 от ГПК изрично предвижда, че на взискателя не могат
да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са
били вписани преди възбраната. При това положение, макар и в случая към момента
на налагане на възбраната длъжникът да не е бил собственик на възбранената
1/2ид.част от имота, извършеното от него посредством споразумението разпореждане
с нея е непротивопоставимо на взискателя, поради което принудителното
изпълнение спрямо същата, осъществено в случая чрез действие по налагане на
възбрана, която съдебният изпълнител е отказал да вдигне, е законосъобразно.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на жалбата, която като такава
следва да се остави без уважение.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
вх.№9562/07.11.2012г. на третото лице Я. Д. Й. с ЕГН:**********, подадена чрез
пълномощника й адв.С.Д. ***, против действията по изп.дело №20128290400021 на
ЧСИ Зорница Добринова с рег.№829, изразяващи се в налагане на възбрана, вписана
на 19.09.2012г., върху 1/2ид.част от апартамент №15/112 в ***, която е отказано
да бъде вдигната с разпореждане от 29.10.2012г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: