Р
Е Ш Е
Н И Е №………………/……………………2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав, в публично съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Владислав
Томов и секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева к.адм.д.№ 1443/2020г.,по
описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание
чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН,вр.чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена
касационна жалба от „Транс логистик 1“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.И.К., срещу Решение №42/23.04.2020г., постановено от Районен
съд-гр.Девня по НАХД №419 по описа на
съда за 2019г. С посочения съдебен акт е потвърдено Наказателно Постановление №23-0000560 от 23.10.2019г. ,
издадено от началника
на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на касатора е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПР.
В жалбата и допълнителна молба са изложени
твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
приложими материални разпоредби и необоснованост. Твърди се, че съдът не е
обсъдил и приел, че има несъответствия между физическото описание на
нарушението и посочената правна квалификация в НП. Според касатора,
квалификацията на нарушението дадена от АНО е неправилна, доколкото се
констатира регламентация, съответстваща точно на извършеното деяние в
разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от ЗАвП. Съставомерността, посочена от
административнонаказващия орган – чл.96г ал.1 предп.второ от ЗАвП е обща
разпоредба, като липсват мотиви в НП защо при наличие на специална разпоредба,
отговорността на дружеството се ангажира с обща санкционираща норма. Описанието
в НП нарушило правото на дружеството да реализира защита в пълен обем, тъй като
е неясно и противоречащо. По-нататък излага доводи по приложението на чл.7а
ал.2 от ЗАвтП, като приема, че словесното описание на нарушението не
кореспондира с правната квалификация по чл.96г от ЗАвтП. Допуснатите нарушения
са съществени и обуславяли отмяната на НП, респективно и отмяната на решението на ВРС.
В
открито заседание, редовно призован, касаторът
не се представлява. В представено писмено становище, касационната жалба
се поддържа на изложените в нея основания.
Ответникът
по касационната жалба- Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“,
редовно призован, не се представлява. Представено е подробно писмено становище,
в което чрез пълномощник се оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура-Варна, изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана
страна, в срока по чл.211,ал.1 от АПК пред надлежен съд. Същата е процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата касационни
основания, доказателствата събрани във въззивната инстанция, и при служебната
проверка по реда на чл.218,ал.2 от АПК, приема за установено следното:
За да постанови изложения по-горе резултат,
от фактическа страна въззивният съд съобразил, че на 14.11.2018г. в гр.Девня,
дружеството – въззивник не е изпълнило задължението си да не допуска до
управление на МПС водача Б.С.Й., който не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност след 23.08.2015г. Приел е, че направените възражения във
въззивната жалба, сочещи на некоректност при описание на фактите, която обърква
жалбоподателя, са неоснователни доколкото в обстоятелствената част на НП
подробно е описано от коя правна норма се извежда задължението на превозвача да
следи за наличието на пълния набор от документи, нужни за да бъде допуснат
водачът на товарния автомобил да го управлява, а именно разпоредбата на чл. 7а
ал.2 пр.3 от ЗАвПР. Подкрепил е своя извод с констатацията, че видно от съдържанието
на НП и на АНП , това нарушение не е изолирано за дружеството. Възоснова на
обясненията на актосъставителя и приложените към АНП документи, прочетени и
приобщени от съда съгласно разпоредбата на чл.283 НПК, съдът е приел за
безспорно установено , че нарушението,
описано в НП е извършено от дружеството. С оглед събраните по делото доказателства,
съдът от правна страна констатирал, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок за издаването
му. И двата акта съдържали всички реквизити, изискуеми по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районният съд възприел като неоснователно
твърдението за допуснато нарушение на приложимите материални разпоредби, като е
счел за съставомерно деянието, с посочени в НП правилни квалификация и
санкционна норма, а именно, че съответства на нарушението,
вменено в разпоредбата на чл.96г ал.1 пр.2 от З АвПР.
Касационният състав споделя
съображенията, мотивирали ВРС да не възприеме изложените във въззивната жалба
доводи.
С обжалваното пред ВРС
наказателно постановление, на осн. чл.96г ал.1 предл. второ от ЗАвтП е
ангажирана административно - наказателната отговорност на „Транс логистик 1“ ЕООД за това, че допуснал
до управление МПС, с което е извършен международен автомобилен превоз на товари,
водача Б.С.Й., който не отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата. АНО се е позовал
на справка в Регистъра на психологическите изследвания от дата 23.08.2015г.,както
и на информация от дигиталната карта на
водача. Констатирано е, че това
нарушение не е изолиран случай, като тази повтаряемост е установена посредством
2 бр. CMR от 10.12.2018г. и 04.02.2019г.
Според разпоредбата на чл.96г
ал.1 от ЗАвтП, който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000
лв. Очевидно, законодателната техника е използвана така, щото в една разпоредба
да са вписани както диспозиция / макар и неизчерпателна/, така и санкция. Прави
впечатление, че в касационната жалба не е изведено твърдение, че посочения
водач притежава валидно удостоверение за психологическа годност за процесния период, като в уточняващата молба
изрично е изведено признание, че в указания период удостоверението за психологическа
годност на този водач е с изтекъл срок.
Този касационен състав възприема като
неоснователни доводите, изложени в касационната жалба за липса на
кореспонденция между посочената правна квалификация и установените в хода на
АНП факти.
На първо място следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган се е позовал конкретно на предположение второ
от разпоредбата на чл.96г ал.1 от ЗАвтП, според което съставът на нарушението
се изчерпва само с допустителство. За да се възприеме извод за съставомерност
на деянието в този случай, е необходимо безспорно да бъде установено, че
физическо или юридическо лице е допуснало водач да управлява МПС, без да
отговаря на изискванията, вменени със закона. Поради липса на конкретизация в
разпоредбата, досежно релевантното обстоятелство точно на кои изисквания следва
да отговаря водачът, нарушението трябва да е описано така, че да може да се
отграничи конкретната диспозиция, която изпълва съдържанието му. От описанието
в НП става ясно, че нарушението е извършено чрез допустителство, като последица
от което водач е управлявал МПС за обществен превоз на товари за сметка на
дружеството, без да притежава удостоверение за психологическа годност.
Тоест в тежест на АНО е да установи, че
снабдяването с УПГ при тези фактически установявания е задължително. Макар и да
не се е позовал на разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвП в относимата редакция,
органа е упоменал, че водачът Б.С.Й. не отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата. Според първия текст, към датата на осъществяване на нарушението, лицензираните
превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да
осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и
за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,
ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
Анализът на
разпоредбата сочи на извод, че изискването, вменено на превозвача да не допусне
водач да управлява МПС без да отговаря на изискванията за психологическа
отговорност, е разпоредено още в тази законова разпоредба. В диспозицията на
чл.7а ал.2 от закона изрично е упоменат видът на транспорта и лицето, което
следва да понесе административнонаказателната отговорност в случаите, когато се
установи, че негов водач осъществява транспорт без да отговаря на изискванията
за психологическа годност.
С оглед конкретните доводи в
тази връзка, наведени в касационната жалба ще бъде отбелязано, че уредбата в издадената
на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 ЗДвП Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, в която
са регламентирани изискванията за психологическа годност по отношение на
водачите на МПС е относима и приложима, тъй като от съдържанието на чл. 1 ал. 1
се установява, че с тази наредба се определят изискванията за
психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите
изследвания на водачите на таксиметров автомобил. Според чл. 8 ал. 1 от
наредбата, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили, лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Съответно, от разпоредбата на чл.18 т.3 от НАРЕДБА № 34
от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници
се установява, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Позволението на превозвачите, посочените
субекти -водачи на МПС въпреки обстоятелството, че не са представили
удостоверение за психологическа годност да осъществяват превоз, се трансформира
в допустителство и осъществява състава
на административното нарушение, вменен чрез разпоредбата на чл.96г ал.1
предп.второ от ЗАвтП.
Както правилно е приел и въззивният съд,
описанието на фактите в достатъчна степен обуславя правната квалификация и дава
възможност за адекватна защита, каквато в настоящия случай не е проведена. В
хода на въззивното производство превозвачът- дружеството касатор не е доказал,
че допуснатият от него да осъществява обществен превоз на товари водач Б.Й. е
психологически годен. Изводът, че чрез представянето на удостоверение се
доказва психологическа годност на водача, произхожда от разбирането на
законодателя, вложен от него в реда, който е регламентирал и в който е
предвидил, че процедурата по установяване на психологическа годност приключва
именно с издаването на такова удостоверение. Изискването на АНО не е произволно
и некореспондиращо с правна рамка
, а
напротив - в нейно изпълнение.
Гореизложените правни изводи обуславят законосъобразност на решението на ДРС,
породена от правилното приложение и тълкуване на относимите към казуса
материални разпоредби. Описаното в НП
деяние съставлява административно нарушение, поради което правилно на
дружеството–касатор е ангажирана административнонаказателната отговорност.
Поради това, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на осн.чл.221, ал.2, предп.първо от АПК,АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, I касационен състав: Р Е Ш И: ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 42/23.04.2020г.,
постановено от Районен съд-гр.Девня по
НАХД №419 по описа на съда за 2019г., с което е потвърдено Наказателно Постановление №23-0000560 от 23.10.2019г. ,
издадено от началника
на областен отдел „АА” гр.Варна, с което на „Транс логистик 1“ ЕООД ЕИК *********, представлявано
от управителя Н.И.К. е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 3000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПР.
Решението не подлежи на
обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/