Решение по дело №672/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1064
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 3 август 2019 г.)
Съдия: Христо Ленков Георгиев
Дело: 20195220100672
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ  

 

                           19.07.2019 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД ,  ХІІ-ти  граждански състав

На  пети юли,  две хиляди и  деветнадесета  годИ. В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

секретар: Стоянка Миладинова                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №672 по описа за 2019  година.

                                                                                            

 

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.150 от СК във вр. чл.143 от СК, от  И.  А. А. ,ЕГН- **********, действаща лично и със съгласието на своята майка – М.Г.Р.,ЕГН- **********,***, чрез адв.М., против А.В.А., ЕГН-********** ***.

          В подадената искова молба се твърди, че ответникът А.В.А.,  ЕГН-********** е баща на малолетното дете И.  А. А. , ЕГН-**********, като бракът между родителите на детето бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело №3868/2009г. по описа на РС-Пазарджик. Родителските  права върху роденото от брака дете били предоставени на майката М.Г.Р., ЕГН-********** ***.

 С посоченото, влязло в сила съдебно решение №446 от 31.05.2010г., постановено по гр. дело №3868/2009г. по описа на РС-Пазарджик,  ответникът А. бил осъден да заплаща на  малолетното дете И.  А. А. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, месечна издръжка в размер на 80.00лв. /осемдесет лева/ , считано от 26.11.2009г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 31.05.2010г.

  Със съдебна спогодба от 21.02.2017г., по гр. дело №4758/2016г.  на РС- Пазарджик, страните се споразумели размерът на издръжката да бъде изменен на 200.00лв. месечно.

  Съгласно изложеното в исковата молба,  от  последното изменение на размера на издръжката , били изтекли повече от 2 години, като за този период от време значително се променили социално-икономическите условия на живот,  като разходите на детето  за храна, облекло, учебни помагала и др. се увеличили. Детето понастоящем е ученик в 7-ми клас , имало отличен успех и интереси в областта на чуждите езици и танците.

Желанието на детето било да продължи образованието си през учебната 2019/2020г. в езикова гимназия в гр. Пловдив, като за целта посещавало уроци и курсове извън училище, за да се подготви.

С оглед на изложеното,били необходими повече средства за задоволяване ежемесечните нужди на детето И.  А. А. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик .

Съгласно изложеното в исковата молба, през посоченият период от време съществено се увеличил размера на законовата минимална издръжка, който е 140.00лв; изменили се икономическите условия в страната – повишаване на цените на стоките и услугите, което налагало определеният размер на дължимата издръжка да бъде увеличен.

            Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови решение, с което да измени размера на издръжката, като бъде осъден ответникът А. да заплаща месечна издръжка на  своята дъщеря И.  А. А. , ЕГН-**********, чрез нейната  майка и законен представител- М.Г.Р., ЕГН-********** *** ,  в размер на 300.00лв. /триста лева/, считано от датата на завеждане на настоящия иск - 08.02.2019г.  до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване,ведно със законна лихва при просрочие на всяка месечна вноска, вместо 200.00лв., каквато издръжка заплаща ответникът към този момент.

Към исковата молба са представени доказателства и са направени   доказателствени искания. Претендират се сторените по делото  съдебно-деловодни разноски.

            Ответникът по делото  е  депозирал писмен отговор в законоустановения срок, като счита,че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Съгласно изложеното в писмения отговор, претендирания размер на издръжка бил прекалено висок. Оспорва се обстоятелството, че ответникът работи на постоянен трудов договор в Германия. Моли съдът да отхвърли  предявения иск като неоснователен и недоказан.

         В проведеното на 05.07.2019г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в размера на предявения иск на осн. чл.214 от ГПК,като същия следва да се счита за предявен в размер на 380.00лв. ,вместо претендираната в исковата молба сума от 300.00 ежемесечна издръжка.

 

Районен съд- Пазарджик, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че М.Г.Р.,ЕГН- **********, и А.В.А., ЕГН-********** ***, са родители на детето И.  А. А. ,ЕГН- **********, родена на ***г. Горното обстоятелство се установява и от приложеното по делото  Удостоверение за раждане, издадено от ОбщИ. Пазарджик.

          От представения препис от съдебно решение №446 от 31.05.2010г. постановено по гр. дело №3868/2009г. по описа на РС-Пазарджик, влязло в законна сила, се установява, че  родителските  права върху роденото от брака дете са били предоставени на майката М.Г.Р., ЕГН-********** ***.

 С посоченото, влязло в сила съдебно решение №446 от 31.05.2010г., постановено по гр. дело №3868/2009г. по описа на РС-Пазарджик,  ответникът А. е бил осъден да заплаща на  малолетното дете И.  А. А. , ЕГН-********** от гр. Пазарджик, месечна издръжка в размер на 80.00лв. /осемдесет лева/ , считано от 26.11.2009г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Решението влязло в законна сила на 31.05.2010г.

Видно от представения по делото Протокол  от съдебно заседание, проведено на 21.02.2017г. по гр.дело №4758/2016г. по описа на РС-Пазарджик, по цитираното гражданско дело страните са постигнали спогодба, по силата на която ответникът А. се е задължил да заплаща на малолетното си дете И.  А. А. ,ЕГН- **********, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00лв., считано от 30.12.2016г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Постигнатата между страните спогодба е била одобрена от съда с определение, което в частта за спогодбата е окончателно.

От приетите по делото доказателства се установява ,че детето И.  А. А. ,ЕГН- ********** е била ученик в 7“а“ клас през учебната 2018-та/2019-та годИ. в Първо основно училище „Свети Климент Охридски“ в гр. Пазарджик. В хода на производството по настоящето дело, детето И.  А. А. ,ЕГН- ********** е била приета и ще продължи обучението си в езикова гимназия в гр. Пловдив.  Непълнолетното има изявени интереси в областта на танците, изобразителното изкуство и чуждите езици, което се установява от приложените към исковата молба доказателства.

От приложените към отговора на исковата молба медицински документи е видно,че бащата на ответника А.- Величко А. /на 79 години/  страда от онкологично заболяване.

От приетото по делото удостоверение , издадено от МВР, ОД на МВР- Пазарджик, се установява, че ответникът А. , за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.  има регистрирани излизания от РБ на 08.01.2018г.; 03.04.2018г. и 03.09.2018г.; както и съответно влизания в РБ на 27.03.2018г., 07.08.2018г. и 28.09.2018г. Общоизвестно е ,че българските граждани в посоченият времеви период са се проверявали на ГКПП по метода „преценка на риска“, в резултат от което, данните за пътуванията им в АИФ „Граничен контрол“ са непълни.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Пазарджик, съгласно който, след раздялата на родителите, основни грижи за детето полага майката  М.Г.Р., която задоволява базовите потребности на детето. И.  Андреева живее заедно с майка си в наследствено жилище, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „Булаир“№4, където материално-битовите условия са подходящи за отглеждането на дете. С бащата на детето е определен съответен режим на лични отношения, но ответникът А. рядко проявява инициатива за срещи с детето.

Видно от приложения по делото  заверен препис от Заповед за прекратяване №100 от 17.06.2019г., трудовото правоотношение на  М. Г.Р.  с „Напоителни системи“ЕАД, е било прекратено , считано от 18.06.2019г.

От  Удостоверение изх.№0349 от 26.06.2019г. , издадено от  „Банка ДСК“ ЕАД и прието по делото, се установява, че към 08.02.2019г. ответникът А. е разполагал с налични авоари по сметките си в размер на 7 031.48 евро и 16 248.49 лв.; а към 30.05.2019г. – 4 899.17 евро и 247.35 лв. По делото е приложено и извлечение от сметката на ответника за периода от 01.03.2017г. – 30.05.2019г. вкл.

В качеството си на свидетел по делото е бил разпитан  М. И. Т. /приятелка на М. Р./, от показанията на която се установява, че детето И.  А. А. ,ЕГН- ********** посещава частни уроци по английски език, както и уроци по български език и математика, които са й необходими с оглед кандидатстването й след 7 – ми клас в елитна гимназия. Определената от съда издръжка в размер на 200.00 лв, която бащата изплащал редовно, не била достатъчна за задоволяване нуждите на детето, поради което на майката й се налагало да взима заем от приятели. От показанията на св.Т.  се установява, че ответникът работи в чужбИ. в сферата на строителството,  рядко пребивава в Б. , поддържа сравнително висок стандарт на живот.

Ответникът е депозирал обяснения пред съда по реда на чл.176 от ГПК, съгласно които, към този момент преимуществено живее и работи в Б. . По-често ходил да работи в Германия преди три години, но нямал постоянен трудов договор. Работел за предприемачи в тази област, които му заплащали възнаграждение, като чистият му доход възлизал на около 700-800 евро месечно. Последните години работил по около 3-4 месеца годишно в Германия, не разполагал с други доходи. Опитвал да се занимава със земеделие, но без сериозни резултати.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1 СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая  детето И.  А. А. ,ЕГН- **********, живее  понастоящем със своята майка М.Г.Р.,ЕГН- ********** ***. От събраните по делото доказателства се установява, че  грижи за детето полага основно неговата майка, която разчита и на финансова помощ от приятели в случай на нужда.

           Същевременно, размерът на издръжката следва да се определи според правилото на  142, ал.І от СК, според нуждите на лицето , което има право на издръжка и възможностите на лицето , което дължи издръжка. Следва да се има предвид, че  икономическите условия на живот в страната,  определени от  съответния жизнен   и социален  стандарт, продиктуван от   ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по–големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и  образователното ниво, нуждите на детето  от  средства за издръжка, развитие и обучение   обективно се повишават. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че детето е  навършило 14-годишна възраст, налице са данни, че същото е прието за ученик в езикова гимназия в гр. Пловдив, като ще има нужда от закупуването на съответните учебници, учебни пособия, помагала, дрехи и ежедневни разходи за храна, транспортни разходи  и др. Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия издръжка родител,  като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал период от над 2 години, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е присъдена предходната издръжка. Увеличените нужди на детето обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Осигуряването на по-големия размер на необходимата издръжка, съобразно с увеличените му нужди, следва да се поеме от двамата родители, както от родителя, който упражнява родителските права, така и от другия родител.

         Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставки за увеличаване размера на дължимата издръжка.  Детето има нужда да получава обща месечна издръжка в  определен размер, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее  със своята майка, която полага грижи за отглеждането и обучението му. Поради това по- голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно бащата на детето – А.В.А., ЕГН-********** *** .

         Относно възможностите на ответника А.  да дава издръжка на детето си - според т. 5  на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите  на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от  неговите доходи, имотно състояние, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност“. Не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които  макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от  тяхната професионална квалификация   и другите обстоятелства, които са от значение за случая.  

  От доказателствата по делото се установява, че  ответникът А.,  в продължение на няколко поредни години, работи по няколко месеца годишно в Германия в сферата на строителството, макар и на непостоянен трудов договор. Горното обстоятелство не се оспорва и от самият ответник, като съгласно дадените от същия по реда на чл.176 от ГПК обяснения, А. работи в Германия за предприемачи в тази област, които му заплащали възнаграждение, като чистият му доход възлизал на около 700-800 евро месечно. Последните години работил по около 3-4 месеца годишно в Германия. По отношение на времевия период, които А. прекарва извън страната, съдът е приел и удостоверение , издадено от МВР, ОД на МВР- Пазарджик, от което се установява, че ответникът А. , за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. /годината, предхождаща завеждането на процесинят иск/  има регистрирани излизания от РБ на 08.01.2018г.; 03.04.2018г. и 03.09.2018г.; както и съответно влизания в РБ на 27.03.2018г., 07.08.2018г. и 28.09.2018г., т.е повече от 6 месеца ответникът се е намирал извън страната, вероятно в Германия, където е работил и реализирал доходи. Относно възможностите на ответника А.  да дава издръжка на детето си са били събрани и др. доказателста, в т.ч. Удостоверение изх.№0349 от 26.06.2019г. , издадено от  „Банка ДСК“ ЕАД и прието по делото, от което се установява, че към 08.02.2019г. ответникът А. е разполагал с налични авоари по сметките си в размер на 7 031.48 евро и 16 248.49 лв.; а към 30.05.2019г. – 4 899.17 евро и 247.35 лв. По делото е приложено и извлечение от сметката на ответника за периода от 01.03.2017г. – 30.05.2019г. вкл. От анализът на гореизброените доказателства би могло да се направи извод,че в периода от време след последното изменение размера на дължимата издръжка, ответникът е реализирал значителни доходи. Гореизложеното дава реалната възможност на ответника  да формира доходи  над средния размер за страната. Квалификацията на ответника и  трудоспособната му възраст,  представляват обстоятелства ,които   обуславят възможността  на родителя да реализира доходи,чрез които да поеме , както собствената си издръжка,така и частта , необходима за издръжка на детето му.  По делото не се установява ответникът да има задължение към други свои низходящи деца.

 От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът определя издръжка в размер на общо 480,00 лева месечно за детето, от които бащата ответник следва да заплаща увеличен размер от 300,00 лева, а майката останалите 180,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. Установена е по несъмнен начин необходимост от увеличаване размера на дължимата издръжка, но същевременно  не се събраха доказателства за реализирани от ответника доходи в такъв размер, които да позволяват  да бъде осъден ответникът да заплаща по-висок размер от 300.00лв. Не се събраха и доказателства, които да налагат определяне на размер на издръжка по-висок от определения от съда, доколкото нуждите на лицето , което има право на издръжка, изцяло кореспондират на този размер.

Не са налице данни за други реализирани от ответника А. доходи и техния размер към настоящия момент, освен обсъдените по-горе такива. Показанията на св.Т. , съгласно които ответникът поддържал висок стандарт на живот, следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК,като се има предвид,че свидетелят се намира в близки приятелски отношения с майката на детето М.Г.Р. - с оглед на всички други данни по делото, от които не може да се направи обоснован извод,че ответникът А. реализира доходи в такъв висок размер, какъвто се твърди от ищцовата страна. Следва да се отбележи, че от последното изменение размера на издръжката е изминал срок от около 2 години и 5 месеца, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е налице необходимост от чувствителна корекция на първоначално определения размер с оглед задоволяване потребностите на непълнолетното дете.

От изложеното, като взе предвид нуждите на детето и неговата възраст, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът определя издръжка в размер на общо 480,00 лева месечно за ищцата, от които бащата ответник следва да заплаща увеличен размер от 300,00 лева, а майката останалите 180,00 лева, тъй като тя полага преки грижи за детето. За разликата над 300,00 лева до предявените 380,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Увеличеният размер на издръжката се дължи считано от датата на предявяване на иска в съда – 08.02.2019г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение, което съдът постановява.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, , ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пазарджик  държавна такса в размер на 144,00 лева.

По отношение на разноските - Искане за присъждане на разноски е направено само от ищеца. Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани от законния представител на ищеца разноски по делото, съобразно уважената част от претенцията. По делото е представен списък с разноски , от който е видно,че ищцовата страна претендира да й се присъдят разноски в размер на 450.00лв.  заплатено адвокатско възнаграждение. От посочената сума, ответникът следва да бъде осъден да заплати  250.00 лева, съразмерно с уважената част от претенцията.

Така мотивиран, съдът

 

Р          Е          Ш          И : 

 

 

  ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка,  определена със спогодба  по гр.дело №4758/2016г. по описа на РС-Пазарджик, одобрена от съда, на  детето И.  А. А. ,ЕГН- **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200.00 (двеста ) лева на  300.00 (триста ) лева.

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН-********** ***, да заплаща на детето си  И.  А. А. ,ЕГН- **********, родена на ***г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Г.Р.,ЕГН- **********, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2019 г., до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като  ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 380.00 /триста и осемдесет/  лева,  като неоснователен и недоказан

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1  ГПК.

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН-********** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пазарджик,  държавна такса  в размер на  144.00 лева /сто четиридесет и четири лева/ на основание чл.78,ал.6 от ГПК

ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН-********** ***  ДА ЗАПЛАТИ на И.  А. А. ,ЕГН- **********, родена на ***г., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител М.Г.Р.,ЕГН- **********, сумата от 250.00лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.                                  

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Пазарджик  в двуседмичен срок от датата на обявяването му.

                                                            

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: