Решение по дело №5121/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4070
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100505121
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……..........

гр. София 08.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                   мл.с.ЛОРА ДИМОВА                                              

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  5121  по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение№ 39844/31.07.2018г. по гр.д. № 68781 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 27-ми състав е признато за установено на основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.  153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,  че Е.П.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.“ЕАД, ЕИК ********заплащане на сумите, както следва: сумата от 467,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 5676/2012г. на СРС до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София; от сумата от 59,72лв., представляващи  обезщетение за забава на плащането на главницата , за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 5676/2012г. на СРС, 83-ти състав, като  ответникът е осъден да заплати на  ищеца съдебни разноски от 526,89лв. по исково и по заповедно дело, като неоснователен е отхвърлен иска за главница за горница над 467,17лв. до предявен размер от 1783,14лв. и за лихва за горницата над 59,72лв. до предявен размер от 523,76лв., като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 922,07лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5149678/25.09.2018г.  от ответника по исковете - Е.П.К., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени.  Изложила е  съображения, че решението е постановено при нарушение на материалния закон. Посочила е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота. Бившият й съпруг бил реален ползвател на имота и бил поискал да се открие партида на негово име за имота и това обосновавало, че договор е сключен с него от ищеца, не можело да се ангажира нейната отговорност от ищеца. Ищецът се отнасял към ответника като към ІІІ-то лице и затова й бил отказал част от информацията за потреблението в имота, което се установявало от писмо от 07.04.2015г. Жилището било предоставено за ползване от съда по бракоразводното дело на бившия й съпруг, от ноември 2011г. не живеела в имота, нямала договор с ищеца.

    Въззиваемата страна- Т.С.“ЕАД, ЕИК ********не е изразил становище по жалбата в срока за отговор.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№  11285/21.06.2012г. на Т.С.“ЕАД, ЕИК ********с адрес: *** срещу Е.П.К., ЕГН ********** , с адрес: *** , с която е поискала от съда да признае за установено на основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.  150 и чл. 154 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че  Е.П.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.“ЕАД, ЕИК ********заплащане на сумите, както следва: сумата от 1783,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-19.03.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София за периода от  01.02.2006г. до 31.01.2012г., ; от сумата от 523,76лв., представляващи  обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.03.2006г. до 05.03.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 5676/2012г. на СРС, 83-ти състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия в имота, потребил енергия в количества и на стойност в размер на процесните суми за периода и дължал заплащане на тази стойност. Посочил е, че с ОУ било уговорено падеж на задължението – 30-то число на месеца следващ доставката, поради което и ответникът бил изпаднали в забава на плащане на сумите.

Ответникът по исковете Е.П.К., ЕГН ********** е оспорила исковете. Посочила е че с влязло в сила решение по дело № 2060/2007г. на СРС бракът й с П.А.е пи процесния имот бил предоставен за ползване на П.А., тя не била потребител на топлинна енергия в имота, жилището от ноември 2007г. се ползвало от А., ответникът от ноември 2011г. не живеела в имота. Носител на вещното право на ползване и ползвател на имота бил А.. Заявление за откриване на партида за имота бил подал А., а не ответника. Евентулано отговорността й можело да се ангажира за ½ от сумите защото само на ½ от имота била собственик. Задълженията  преди февруари 2009г. били погасени по давност. Претендирала е разноски.

По делото е приложено заповедно дело №  5676/2012г. по описа на СРС, 83-ти състав,  съгласно което по заявление вх. № 3307030/19.03.2012г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Е.П.К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.“ЕАД, ЕИК ********сумата от 1783,14лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-19.03.2012г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София за периода от  01.02.2006г. до 31.01.2012г., ; от сумата от 523,76лв., представляващи  обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.03.2006г. до 05.03.2012г., както и съдебни разноски от 146,14лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомена на 26.04.2012г., на 02.05.2012г. е депозирала възражение срещу заповедта, сочейки, че  не дължи сумите и е представила решение за прекратване на брака й с А. с което имот е предоставен за негово ползване, на 21.05.2012г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок от съобщението на доказателства, че е предявил в установителен иск за вземанията по заповедта и такива е представил на 21.06.2012г.

По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 48/11.07.005г. съставен от нотариус   Златкова, рег. № 189 на Нот.К., съгласно който П.и М.П.са продали на Е.  П. А.а  апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София.

Прието е несопорено от страните Решение от 20.11.2007г. по дело № 2060/2007г. на СРС с отбелязване , че е влязло в сила на 05.12.2007г., с което е прекратен гражданския брак, сключен на 26.01.1986г. между Е.  П. А.а и П.П.А., като е утвърдено постигнатото между тях споразумение, съгласно което след прекратяване на брака жената ще носи предбрачното си  фамилно име К., а придобитият през време на брака на страните апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София остава обикновена тяхна съсобственост, но  като семейно жилище са се съгласили да се ползва от П.П.А., а Е. А.а вече го е напуснала и няма претнеции във връзка с ползването му.

Съгласно служебно изискана от СРС справка през 2006г. ответникът е декларирала за постоянен и настоящ адрес ***, ж.к ********.

Разпитан по делото св. П.А. е заявил, че  живее в процесния имот от 2005-2006г. с малката си дъщеря, ответникът не била живяла в имота след 2006г.  Посочил е, че бил променил партидата за имота на свое име и потребител на енергия в имота се водел той.  След като Е. получила призовките той отишъл и променил партидата, тогава му казали, че задълженията се водят на името на Е..

Приети са  удостоверения, издадени от ищеца, констативен протокол носещ подпис и за представител на етажната собственост, съгласно които в сграда на ж.к.“********, гр.София има възможност за дялово разпределение на енергията, но не е сключен договор за дялово разпределение на енергията от етажните собственици, топлинна енергия не се доставя през лятото до 30.06.2006г. е начислявана такса мощност.

Приети са извлечения от сметки, съставени от ищеца за дължими суми от ответника за дяловото разпределение на енергията.

Прието е извлечение то сметки на ищеца, съгласно който в имота за периода е потребена енергия на стойност от 1774,98лв., лихва върху нея е 522,06лв. до 05.03.2012г.

По делото са приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, публикувани в един ежедневник.

Първоначално по така предявените искове е било постановено Решение  по дело № 30506/2012г. на СРС, 43-ти състав, но същото е било отменено от ВКС с Решение по дело № 2016/2015г. на основание на чл. 303, ал.1, т. 5 от ГПК и делото е било върнато да ново разглеждане от друг състав и по исковете е постановено решение по дело № 68781/2015г.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността на решението:

      Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2  вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземания за: заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост; обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлоенергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби   на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването, поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема, че по делото е установено и че  ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота. Същото се установява от приетия  по делото нотариален акт от 2005г. и решение от 20.11.2007г. по дело № 2060/2007г. на СРС.

По делото не се спори, че имотът е топлоснабден и потребената в него енергия за периода е от 1774,98лв., че лихва за забава на плащането й е в размер на 523,76лв. за процесиня период.

Спорен въпрос по делото е дали  ответникът има качество на потребител на топлинна енергия в имота за процесиня период. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качествотоклиентна топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В хипотеза, в която имотът е бил съпружеска имуществена общност, която е прекратена с развод между страните и с решението за прекратяването на брака ползването на имота е предоставен на единия съпруг, то  тогава за да се освободи неползващия съпруг от отговорност пред ищеца ползващия имота съпруг следва да поиска откриване на партида от ищеца на негово име за целия имот. Само в тази хипотеза ползващият бивш съпруг сключва писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, за целия имот и  тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди,  освен за своята идеална част от имота,  и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, то тогава двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК между бившите съпрузи само по себе си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди. По продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153 , ал.1 от ЗЕ в качеството си на съсобственици. (В този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

В конкретния случай по делото е установено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила на  05.12.2007г. и със същото е одобрено споразумение, с което имотът е предоставен за ползване на П.А.. Същевременно, по делото не е установено след прекратяване на брака между страните  да е подадено до ищеца заявление за откриване на партида за имота през процесния период от П.А.. Писмени доказателства за същото не са ангажирани по делото. Разпитан по делото П.А. е заявил, че е подал такова заявление , но след като Е.К. получила призовките за дължими на „Т.С." ЕАД  суми. Не  е установено срещу Е.К. да е имало друго дело преди процесното заповедно и исково дело. При така установеното съдът приема, че през процесния период П.А. не е подавал искане за откриване на партида за имота до ищеца и такова искане не е било удовлетворено. Неоснователни са доводите на въззивника , че установено било по делото, че ищецът се отнасял към нея като към ІІІ-то лице. Приетото писмо от ищеца до ответника сочи искане на ищеца до ответника да предприеме необходими действия за смяна на партида на имота на името на собственика му, но не отрича качеството й на потребител на енергия в имота. При така  установеното съдът пирема, че по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153 , ал.1 от ЗЕ в качеството си на съсобственици на имота за процесния период при равни квоти. Без значение за отговорността на ответника пред ищеца по договора за доставка на топлинна енергия  е дали ответникът лично е ползвал имота.

Доколкото по делото се установи, че ищецът е публикувал общи условия за продажба на топлинна енергия, за битови нужди, като се установи и че ищецът е доставял, а ответниците са потребявали такава, то съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, чието съдържание е в Общите условия на ищеца от 2008г., както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ, и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съдът приема, че договора, обвързвал страните сочи качествени параметри на предоставяната услуга.  Такива качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно  наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба № 2 от 28.05.2004 г.  и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г.,  сочат задължение на оператора на топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата.  С клаузата на чл. 5 от Общите условия  от 2008г. е вменено  задължение за  ищеца да осигурява в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими. Съгласно чл. 17 от ОУ  от 2008 г. „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната мрежа.

Съдът приема, че при така установените нормативни изисквания и записвания в ОУ н ищеца, са разписани качествените параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно  - да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната инсталация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че доводът на ответника за липса на предмет на договора и нищожност на същия са неоснователни. Параметрите за качество са определени точно и ясно, респ.  са определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени критерии.

С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд, че в имота е била доставена енергия в количества и на стойност за процесния период в размер на 1774,98лв., че лихва за забава на плащането й е в размер на 523,76лв. за процесния период, че отговорността на ответника следва да се ангажира за главница от 467,17лв. за периода от  01.02.2009г. до 31.01.2012г и лихва от 59,72лв. за периода от 31.03.2009г. до 05.03.2012г  При обосноваване на тези си изводи районният съд не е допуснал нарушение на материално правна норма, съобразил е че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от имота и като такъв отговаря за ½ от стойността на потребена в имота енергия, съобразено е и своевременно направеното възражение за недължимост на сумите поради погасяване на същите по давност, като е  приел 3 годишен срок на погасителната давност и е  зачел дата на подаване на заявление като дата на подаване искова молба-така непогасена главница е прием, че е от 01.02.2009г. до 31.01.2012г., а непогасена по давност лихва е приел, че е за периода от 31.03.2009г. до 05.03.2012г. При така установеното като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

По отговорността за разноски

С оглед изхода на делото разноските следва да се поставят в тежест на възизвника.

Въззиваемият не е направил разноски и такива не му се следват. По делото отговор на жалба не  е подаден, процесуален представител на въззиваемият не се е явил в о.с.з., депозираната молба от 02.07.20202г. е бланкетна и не може да обоснове извод, че на въззавем му се следват разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение№ 39844/31.07.2018г. по гр.д. № 68781 по описа за 2015г. на Софийски районен съд, 27-ми състав в обжалваната част , с която  е признато за установено на основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.  153 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД,  че Е.П.К., ЕГН ********** дължи на Т.С.“ЕАД, ЕИК ********заплащане на сумите, както следва: сумата от 467,17лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 5676/2012г. на СРС – 19.03.2012г.,  до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 17, ж.к.“********, гр.София за периода от  01.02.2009г. до 31.01.2012г., ; от сумата от 59,72лв., представляващи  обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 31.03.2009г. до 05.03.2012г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д.№ 5676/2012г. на СРС, 83-ти състав, като  ответникът е осъден да заплати на  ищеца съдебни разноски от 526,89лв. по исково и по заповедно дело,

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                  2.