Решение по КНАХД №1319/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ Карлово при ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П., срещу Решение № 39/16.05.2025 г. на Районен съд - Карлово, І-ви н.с., постановено по АНД № 420 по описа на същия съд за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 24-0281-000358 от 30.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с което на Б. Т. Р., с [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „Цар Борис ІІІ-ти“ № 46, ет. 3, ап. 7, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, както и да се отмени НП. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба – Б. Т. Р., чрез процесуалния си представител адвокат М., счита касационната жалба за неоснователна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение за основателност на касационната жалба.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Карловският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Б. Т. Р., с [ЕГН], срещу НП № 24-0281-000358 от 30.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, РУ Карлово, с което на Р., за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 200 лв., както и административно наказание “временно лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца.

НП е издадено въз основа на образуваното административнонаказетлно производство по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съгласно Постановление на прокурор С. Б. от 17.06.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство по прокурорска преписка № 4366/2024 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, Териториално отделение – Карлово, ведно със съставен и прекратен по реда на чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № 23-0281-[рег. номер]/2024 г., Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GА/1219401/26.03.2024 г. и след преценка на събраните по преписката доказателства. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 26.03.2024 г., в 09:45 часа, в [населено място], ул. „2-ра“ до кръстовището с ул. „1-ва“ с посока на движение от север към юг, Р. управлявайки лек автомобил ШКОДА ФАБИЯ, с рег. № [рег. номер], собственост на С. Т. К. с [ЕГН] от [населено място], при извършена проверка в РСОД и ОДЧ при РУ - Карлово е установено, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред. Водачът е представил договор за покупко-продажба на МПС от 03.01.2024 г., сключен при нотариус № 112 [населено място]. Установено е, че МПС е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. С това деяние е прието, че Р. виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното НП, районният съд е приел, че е налице маловажен случай по смисъл на чл. 28 ЗАНН, тъй като събраните по делото доказателства не установяват от извършване на процесното деяние да са настъпили каквито и да било вредни последици. От друга страна, личността на жалбоподателката съдът е определил като такава с ниска степен на обществена опасност, доколкото същата е на 74 години, правоспособен водач, който до момента е бил наказван за едва едно нарушение на ЗДвП през 2015 г. Констатирано е също така, че пет дни след установяване на процесното нарушение, лекият автомобил е бил пререгистриран, съгласно изискванията на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., което съдът е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на жалбоподателката.

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че горепосочените обстоятелства определят процесния случай като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение, поради което обосновават същият да се счете за маловажен.

IV. За правото:

8. Обективираната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло, както от административнонаказващия орган, така и от първоинстанционния съдебен състав. Същата не е спорна между страните и се установява от събраните по делото доказателства, поради което се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилен извод, че деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и като резултат е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Неоснователно е възражението на касатора, че нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.

Според дефиницията дадена в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на глоба, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Вярно е, че обществените отношения, регулирани от ЗДвП, са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.

11. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, XXII касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39/16.05.2025 г. на Районен съд – Карлово , І-ви н.с., постановено по АНД № 420 по описа на същия съд за 2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.