Определение по дело №1/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Образувано е по жалба на Б. В. Л., срещу Решение № 2/28.12.2023г., издадено от управителя на „ВиК – П“ЕООД – гр. Панагюрище, с което е предоставен достъп до обществена информация по заявление вх. № 755/18.12.2023г.

В жалбата е направено искане за освобождаване от внасянето на държавна такса, поради тежкото материално положение на жалбоподателя, представя ЕР на ТЕЛК. Впоследствие депозира и декларация по чл. 83, ал.2 от ГПК.

Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като обсъди молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса, намира следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

Според представената декларация за материално и гражданско състояние, подписана под угрозата от носена на наказателна отговорност по чл.313 от НК, жалб. Л. е неженен, 2-ра гр.инвалидност, притежава апартамент 48,50 кв. в с.Елшица, не притежава МПС и влогове, няма доходи от заплата, наеми, рента и аренда на земеделски земи и други имоти; не получава дивиденти от акционерни дружества и от дялово участие в други търговски дружества, източникът на средствата за издръжката му е пенсия за инвалидност в размер на 359 лева.

Предвид представената декларация и ЕР на ТЕЛК, настоящия съдебен състав приема, че са удостоверени предпоставките по чл.83, ал.2, ГПК вр. чл.144 АПК - жалбоподателят няма достатъчно средства да заплати държавна такса в производството, поради което следва да бъде освободен от внасянето й.

Настоящият съдебен състав, като прецени жалбата и изложеното в нея, във връзка с приложената административна преписка счита, че жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА Б. В. Л. от задължението за заплащане на държавни такси в производството по адм.дело № 1/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, до окончателното му приключване.

КОНСТИТУИРА страните по делото:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ - Б. В. Л..

ОТВЕТНИК – управителя на „ВиК – П“ЕООД – гр. Панагюрище.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 14.03.2024г., от 11,00 часа, за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, вр.чл.170, ал.1 от АПК на оспорващия, че носи доказателствена тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

ДА СЕ ИЗПРАТИ съобщение на ответника, с указание, че в 14-дневен срок може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, които иска да бъдат събрани в настоящето съдебно производство.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.163, ал.2 от АПК може да представи писмен отговор и приложи доказателства към него в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение, с препис за жалбоподателя.

УКАЗВА на основание чл.163, ал.3, вр.чл.170, ал.1 от АПК на ответника, че трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест за установяване липсата на основание за произнасяне по отправеното искане.

УКАЗВА, на основание чл.170, ал.3 от АПК, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, че е в тежест на всяка от страните да докаже твърдените от нея положителни факти.

УКАЗВА на страните, че всички доказателства, с които разполагат следва да се представят в първото по делото заседание. В противен случай носят отговорността по чл. 92а ГПК, вр.чл.144 от АПК - страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба.

СЪДЪТ, на основание чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните, ведно с призовките, на основание чл.138, ал.3 АПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.