№ 29440
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20231110142732 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Делото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД срещу Б. И. Г..
На 27.08.2023г. е издадена Заповед № 25535 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Препис от запоредта е изпратен на длъжника, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение, в което е посочено, че претенцията на заявителя е неоснователна.
С разпореждане от 27.02.2024г. съдът е дал указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
Същите са били получени на 06.03.2024г. като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не са
представени доказателства за предявен иск за установяване на вземането.
Поради което с Определение № 19643 от 11.05.2024г. съдът е обезсилил на основание
чл. 415, ал. 5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 27.08.2023г. по ч.гр. дело № 42732/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба от 15.05.2024г., подадена от Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, с която е поискано да бъде допълнено определението в частта
за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева с ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство в заповедното производство.
Посочено е, че по делото е подадено възражение в срок чрез адвокатското дружество, към
което е приложен договор за правна защита и съдействие по реда на чл. 38 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, с който е посочено, че обемът на заповедното дело
сам по себе си не може да обуслови фактическа и правна сложност, а още по-малко може да
обуслови полагане на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение.
Твърди, че единственото процесуално действие, извършено от процесуалния представител е
подаване на възражение. Поддържа, че съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по
1
отношение на адвокатското възнаграждение. Счита, че разноските, които евентуално биха се
дължали на процесуалния представител в заповедното производство са тези по чл. 6, ал.1, т.
5 НМРАВ. Поддържа, че проведеното заповедно производство не е с фактическа и правна
сложност, не е необходимо участие в съдебно заседание, като е депозирано възражение по
образец. Излага съображения, че е налице основание да бъде определен справедлив и
разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски като се вземат предвид
предмета на спора, неговата цена и труд, който е положен за защита на съответното право.
Релевирано е искане след произнасянето по чл. 248 ГПК да бъде задължен процесуалният
представител да посочи начин, по който сумите да бъдат доброволно платени. Не възразяват
способа да им бъде предоставен по имейл адрес, посочен в становището.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и становището на заявителя и извърши
преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в рамките
на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна- процесуален представител на
длъжника в производството.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/, според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото
възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото „защита“ по смисъла на чл.
7, ал. 7 НМРАВ се осъществява и от двете страни в производството, макар и на различни
етапи от неговото развитие. Разграничение в размера на възнаграждението не може да се
провежда и съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните представители на
страните дейност – заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете
страни, като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по образец с
изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до подаване на възражение по
образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Наличието на различни процесуални
възможности за длъжника също не води до различен правен извод, тъй като на страната се
дължи само едно възнаграждение за осъществената защита, независимо от броя на
предприетите процесуални действия /подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК или
414а, ал. 1 ГПК, жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и пр./. Следователно липсва каквото и да било
правно или фактическо основание възнагражденията на заявителя и длъжника в заповедното
производство да се определят по различен начин. Липсва основание при наличие на изрична
правна норма да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.6, т. 5 НМРАВ, която
регламентира възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори или т. 2 за
писмени консултации.
2
В случая материалният интерес по делото, определен по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е в размер на 1572,80 лева /3145,61:2/.
Съдът намира, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение с оглед
обичайната за този вид дела фактическа и правна сложност, увеличен с ДДС е сумата от 500
лева, която следва да бъде присъдена на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
доколкото по делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 25 от делото/, в
който е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно по реда на чл. 38, ал.1, т. 2
ЗАдв.
По отношение на искането на заявителя да бъде задължена насрещната страна да
представи способ за плащане, съдът намира, че в настоящото производство разпоредбата на
чл. 127, ал.4 ГПК е неприложима. Поради което следва да бъде изпратен препис от
становището, подадено от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за сведение по искането за посочване на способ
или начин присъдените суми да бъдат заплатени доброволно.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на Определение № 19643 от 11.05.2024г., постановено по ч.
гр.д. № 42732/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските като ДОПЪЛВА
определението, както следва:
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********,
фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24 състав на СГС, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение с включено ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на Б. И. Г..
Препис от становище от 21.06.2024г., подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, да се изпрати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ за сведение по
искането за посочване на способ или начин присъдените суми да бъдат заплатени
доброволно.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3