М
О Т И В И
към присъда № 185 от
26.07.2009 година
по
н.о.х.дело № 1066
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2010
година:
Обвинението
против подсъдимия Г.Д.Д., ЕГН **********, е в това, че на 21.12.2009 год. в гр.Стара
Загора в съучастие с К.А.Б., като съизвършители, отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон „...” на стойност 95 лева, предплатена карта
„Би-кънект” с ваучер на стойност 5 лева, мъжка черна чантичка от текстилна
материя с презрамка на стойност 5 лева, пари в размер на 80 лева, кафяво
портмоне от изкуствена кожа на стойност 3 лева и лични документи, издадени на К.З.
/македонски задграничен паспорт, македонска лична карта, студентска книжка и
пропуск за общежитие на ТУ-Стара Загора/, всичко на обща стойност 193 лева, от
владението на К.З. – гражданин на Република Македония, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила –
престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимия К.А.Б., ЕГН
**********, е в това, че на 21.12.2009 год. в гр.Стара Загора в
съучастие с Г.Д.Д., като съизвършители, отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон „...” на стойност 95 лева, предплатена карта „Би-кънект” с ваучер на
стойност 5 лева, мъжка черна чантичка от текстилна материя с презрамка на
стойност 5 лева, пари в размер на 80 лева, кафяво портмоне от изкуствена кожа
на стойност 3 лева и лични документи, издадени на К.З. /македонски задграничен
паспорт, македонска лична карта, студентска книжка и пропуск за общежитие на
ТУ-Стара Загора/, всичко на обща стойност 193 лева, от владението на К.З. –
гражданин на Република Македония, без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
В
съдебно заседание пострадалият К.З. беше конституиран като граждански ищец в
наказателното производство.
Представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира
подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на
всеки един от тях бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца, без да взема становище относно начина на изтърпяване
на наказанията.
Частният
обвинител К.З. поддържа изцяло пледоарията на прокурора.
Адвокат
К.В. в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. не оспорва
обвинението
против последния и пледира на подзащитния му да бъде наложено
наказание под предвидения в закона минимум, без да взема становище относно
начина на изтърпяване на наказанието.
Адвокат
Евгения Евтимова в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Б. не оспорва
обвинението
против последния и пледира на подзащитния й да бъде наложено
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от
свобода” под минималния размер на наказанието, предвидено в чл.198, ал.1 от НК,
като бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
Подсъдимите Г.Д.Д.
и К.А.Б. се признават за виновни по повдигнатите им обвинения, съжаляват за извършеното и
поддържат изцяло пледоариите на защитниците си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Г.Д.Д. е осъждан многократно, както следва:
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1216/2005 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 14.09.2005 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във връзка чл.194,
ал.1 във връзка чл.26, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което при
условията на чл.54 от НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което на
основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от
една година;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1792/2005 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 24.01.2005 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението
на което на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за срок от две години;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 805/2007 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на
14.11.2007 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във връзка с чл.194,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което при
условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца при първоначален „общ” режим на изтърпяване;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1900/2007 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 29.11.2007 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с чл.194,
ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК, за което при условията на чл.55 от НК му е
наложено наказание „пробация” - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от осем месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от осем месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото” от 100 часа за
една календарна година;
с
определение по н.о.х.дело № 805/2007 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на
30.11.2007 год., на основание чл.25 от НК му е било определено и наложено едно
общо наказание за деянията, предмет на н.о.х.дела № 1216/2005 год. и №
1792/2005 год. на РС-Стара Загора, а именно „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца, изтърпяно при първоначален „общ” режим на 09.05.2008 год..
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 203/2008 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на
05.03.2008 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.5 и т.7 във връзка с чл.194,
ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което при
условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от три месеца, като на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК същото
е било групирано с наказанията, наложени му по н.о.х.дела № 805/2007 год. и №
1900/2007 год. на РС-Стара Загора, и за деянията, предмет на тези три дела, му
е било определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях - „лишаване
от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяно /след приспадане на изтърпяната
част/ на 13.10.2008 год. при първоначален „общ” режим;
с
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1326/2009 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 07.10.2008 год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим на
изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, което наказание подсъдимият
Д. изтърпява към момента в Затвора Стара Загора.
Изброените по-горе осъждания на подсъдимия Д.
не оказват влияние върху квалификацията на настоящото му деяние.
Подсъдимият К.А.Б. към момента на
извършване на настоящото му деяние е бил реабилитиран за предходното му осъждане
и до момента не е осъждан за друго престъпление.
Пострадалият К.З. е гражданин на Република
Македония и е студент в ТУ-Стара Загора.
На 21.12.2009 год. около 22,30 часа св.З.
тръгнал да посети свой приятел в общежитието на ДИПКО, находящо се в кв.„Лозенец”
на гр.Стара Загора. След като минал фитнес-зала „...”, установил, че е объркал
пътя и позвънил от мобилния си телефон „Саджем МY-712” с
номер ********** на свой приятел. Мястото, на което се намирал, не било
осветено добре. По същото време на същото място се намирали подсъдимите и св.В.Д.С.,
които били в гръб на св.З.. Тримата забелязали, че св.З. провежда разговор по мобилния
си телефон, и подсъдимият Б. предложил на другите двама да го нападнат и да му
отнемат телефона. Св.С. отказал да участва в подобно нещо. Тогава подсъдимият Б.
твърдо заявил, че сам ще набие св.З. и ще му отнеме телефона. Когато приближили
св.З., подсъдимият Б. го нападнал в гръб, като го ударил и блъснал, при което св.З.
паднал върху терена, а подсъдимият Б. го ритнал и взел със сила от ръката му телефона
му с намиращата се в него предплатена карта „Би-кънект”, като го прибрал в
джоба си. След това подсъдимият Б. свалил от шията на св.З. мъжка чантичка от
текстилна материя и я подал на подсъдимия Д., който хукнал с нея. Малко след
това тримата се събрали отново. Подсъдимият Д. отворил чантичката и взел от
нея кафяво портмоне със сумата от 80 лева
в него. Подсъдимите си поделили парите, а чантичката с намиращите се в нея
документи - македонски задграничен паспорт, македонска лична карта, студентска
книжка и пропуск за общежитие, издадени на К.З., хвърлили в контейнер до Дом „Майка
и дете”. Очевидец на нападението станал св.С.. Пострадалият се върнал при
пазача на фитнес-залата и помолил за помощ, след което останал при него
да изчака пристигането на полицията. Пазачът позвънил в РУП-Стара Загора и
уведомил за случая. На място пристигнали полицейските служители Антон Петков,
Евгени Недев и Деян Господинов. Последните заедно със св.З. обиколили района,
но опитът да бъдат издирени извършителите се оказал неуспешен, тъй като св.З.
не бил забелязал лицата на нападателите и не бил в състояние да ги разпознае.
Св.З. бил отведен в сградата на РУП-Стара Загора, където дал обяснения, а
по-късно бил отведен в ЦСМП-Стара Загора, където бил прегледан и обслужен амбулаторно.
В последствие подсъдимият Д. продал отнетия мобилен телефон на св.С., а той от
своя страна го разменил за друг телефонен апарат с брат си - св.Г.С., който
активирал телефона със СИМ-карта на „Глобул” с мобилен номер ********** на
името на св.В.С. *** - негов тъст. Малко по-късно поради материално затруднение
св.Г.С. продал апарата на св.М.Т., който след като разбрал, че е предмет на
престъпление, доброволно го предал в РУП-Стара Загора и същият е върнат срещу
разписка на св.З..
В хода на разследването са изискани
справки от мобилния оператор „Космо България Мобайл” ЕАД, който е предоставил
данни за отнетия мобилен телефон, чрез които бил издирен мобилния телефон,
предмет на престъплението, предаден доброволно от св.М.Т..
От заключението на изготвената
съдебно-икономическа експертиза е видно, че общата стойност на отнетите от
владението на св.З. вещи възлиза на 193 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство /протокол от 25.02.2010 год. за разпит на св.К.З., протокол от 25.03.2010
год. за разпит на св.В.С.С., протокол от 26.03.2010 год. за разпит пред съдия
на св.В.Д.С., протокол от 25.03.2010 год. за разпит на св.М.И.Т., писмо изх.№ 919
от 16.03.2010 год. на „Космо България Мобайл” ЕАД с приложена към него
разпечатка на регистрираните обаждания на мобилен апарат с фабр.№ ...в мрежата
на „Космо България Мобайл” ЕАД през периода 21.12.2009 год. – 04.03.2010 год.,
протокол за доброволно предаване от 25.03.2010 год., разписка от 13.04.2010
год., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия Г.Д.Д. от 31.03.2010 год., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия К.А.Б. от 31.03.2010 год./,
както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства / писмо
изх.№ ...от 07.07.2010 год. на Община Стара Загора, справки за съдимост рег.№
3165 и рег.№ 3166 от 22.07.2010 год. на Старозагорския районен съд с приложени
към тях преписи от бюлетините за съдимост на подсъдимите, писмо рег.№ ...от
09.07.2010 год. на ГД „Изпълнение на наказанията”/, като
следва да се отбележи, че не се събраха доказателства, които да си
противоречат, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че:
на 21.12.2009 год. в гр.Стара
Загора подсъдимият Г.Д.Д. в съучастие с К.А.Б., като
съизвършители, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „...” на стойност
95 лева, предплатена карта „Би-кънект” с ваучер на стойност 5 лева, мъжка черна
чантичка от текстилна материя с презрамка на стойност 5 лева, пари в размер на
80 лева, кафяво портмоне от изкуствена кожа на стойност 3 лева и лични
документи, издадени на К.З. /македонски задграничен паспорт, македонска лична
карта, студентска книжка и пропуск за общежитие на ТУ-Стара Загора/, всичко на
обща стойност 193 лева, от владението на К.З. – гражданин на Република
Македония, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състав на чл.198, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК;
на 21.12.2009 год. в гр.Стара
Загора подсъдимият К.А.Б. в съучастие с Г.Д.Д., като
съизвършители, е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон „...” на стойност
95 лева, предплатена карта „Би-кънект” с ваучер на стойност 5 лева, мъжка черна
чантичка от текстилна материя с презрамка на стойност 5 лева, пари в размер на
80 лева, кафяво портмоне от изкуствена кожа на стойност 3 лева и лични
документи, издадени на К.З. /македонски задграничен паспорт, македонска лична
карта, студентска книжка и пропуск за общежитие на ТУ-Стара Загора/, всичко на
обща стойност 193 лева, от владението на К.З. – гражданин на Република
Македония, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, с което свое деяние той е осъществил от обективна
страна признаците на престъпния състава на чл.198, ал.1 във
връзка с чл.20, ал.2 от НК.
За да
признае подсъдимите за виновни по повдигнатите му обвинения, съдът прие, че те са
извършили престъпните си деяния при пряк умисъл, понеже са съзнавали
общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на общественоопасните
им последици и са искали настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат
и самопризнанията на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както тези, които касаят обективните признаци на
престъплението, така и тези, които се отнасят за субективната му страна.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе
предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК;
вида и размера на
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление - „лишаване от
свобода” за срок от три до десет години;
направените от
подсъдимите самопризнания и изразеното от тях критично отношение към извършеното,
които съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение и
на двамата подсъдими;
чистото съдебно
минало на подсъдимия Б. /към датата на извършване на настоящото му деяние,
както вече беше отбелязано, същият е бил реабилитиран/, което съдът отчете като
смекчаващо отговорността му обстоятелство;
неучастието на
подсъдимия Д. в принудата, използвана за отнемане на вещите, предмет на
престъплението, което съдът отчете като смекчаващо отговорността му
обстоятелство;
размерът на
причинените имуществени вреди и фактът, че сред отнетите от подсъдимите вещи са
и лични документи на пострадалия – чужд гражданин, довело до допълнителни
затруднения, а вероятно и разходи за последния, които съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение и на двамата подсъдими;
предходните
осъждания на подсъдимия Д., които съдът отчете като отегчаващо отговорността му
обстоятелство;
фактът, че
подсъдимият Б. е бил инициаторът на грабежа и негов основен извършител, тъй като
сам е осъществил първия му акт – принудата, което съдът отчете като отегчаващо
отговорността му обстоятелство;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай
и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата на
чл.58а от НК в редакцията й към датата на извършване на престъплението,
предвиждаща задължително приложение на чл.55 от НК и явяваща се по-благоприятен
за подсъдимите закон по смисъла на чл.2, ал.2 от НК.
Ето защо съдът
определи и наложи на всеки един от подсъдимите наказание при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства и при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца.
Имайки
предвид съдебното минало на подсъдимия Г.Д.Д. и търпените от него наказания,
съдът постанови същият да изтърпи наложеното му с настоящата присъда наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца при първоначален
„строг” режим в затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия К.А.Б. не се налага същият ефективно да търпи наложеното му с
настоящата присъда наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на последното за срок от четири години и шест месеца, считано от датата на
влизане в сила на присъдата.
Съдът
присъди в тежест на подсъдимите направените по делото съдебни и деловодни
разноски в размер на сумата от 32,50 лева за всеки един от тях.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: