Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 8 февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, Четвърти състав в публично заседание на 25.01.2021г. (Двадесет и
пети януари две хиляди двадесет и първа година), в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при
секретаря Стела Бочева
като
разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 616 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
Я.А.М., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощник адвокат В.К. ***, с която са
предявени против В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** и против М.И.К., ЕГН **********
с адрес *** искове за обявяване относителна недействителност по отношение на
него на основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на договор за покупко-продажба сключен с
Нотариален акт №100 т.3 рег.№3714 дело №252/2019 г. на Нотариус с рег.№373
Валентин Митов с район на действие района на Районен съд - Козлодуй, с който В.И.К.
продава на М.И.К. своята наследствена 1/10 идеална част от недвижим имот –
апартамент в гр.Козлодуй.
В съдебно заседание ищецът кредитор, който атакува разпоредителното
действие, извършено от длъжника участва чрез пълномощник адвокат В.К. и
поддържа исковете.
Ответника В.И.К. длъжник, спрямо когото ищеца има
неудовлетворено вземане и който се е разпоредил с част от имуществото си не е
подала писмен отговор на исковата молба, не участва в съдебно заседание и не е
изразила становище по делото.
Ответника М.И.К. трето лице, в полза на което длъжника
се е разпоредила с част от имуществото си е подала писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва иска и иска да бъде отхвърлен. В съдебно заседание се
представлява от адвокат Румен Маноев и оспорва иска по съображенията изложени в
писмения отговор.
По делото са събрани писмени доказателства и е
изслушан свидетеля Недка Христова Карска майка на ищеца за факта на знание у третото
лице ответника М.К. за задължението на длъжника В.К. към ищеца преди да закупи
от нея припадащата и се част от имота в гр.Козлодуй.
Съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното в делото на л.6-9 копие на
решение № 98 от 10.02.2015 г. по гражданско дело № 2742 по описа за 2014 г. на
Районен съд – Ямбол влязло в сила на 03.06.2015 г. (отбелязано върху решението),
ответника В.И.К. е осъдена да заплати на ищеца Я.А.М. сумата от 770.00 лева
получена без правно основание, ведно със законната лихва от 16.10.2014 г. до
окончателното изплащане и 250.00 лева съдебни разноски. Въз основа на това
решение ищеца се е снабдил с изпълнителен лист от 18.06.2015 г. приложен в
делото в копие на л.11. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на ищеца от 22.06.2015 г. срещу
длъжника В.К. е образувано изпълнително дело № 376/2015 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител Ирина Христова с район на действие Окръжен съд – Ямбол, което
се установява от удостоверението приложено на л.12.
Видно от приложения в делото на л. 15 нотариален акт №
№100, т.3 рег.№3714, дело №252/2019 г. на Нотариус с рег.№373 Валентин Митов,
на 07.05.2019 г. ответника В.И.К. заедно с още две лица е продала на ответника М.И.К.
общо 4/5 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№37798.501.129.1.38 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Козлодуй, с адрес гр.Козлодуй ж.к.1, бл.8, вх.Б, ет.5 ап. №30, който
самостоятелен обект попада в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор №37798.501.129, ниво 1, с предназначение - жилище, апартамент с
площ от 59.55 кв.м. ведно с прилежащото мазе, със застроена площ от 3.50 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, представляващ самостоятелен обект в сграда –
апартамент №30 на петия етаж във вх.Б, бл.8, състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 59.55 кв.м.
По делото е безспорно установено и страните не спорят,
че ответника В.К. и ответника М.К. са сестри и на 07.05.2019 г. с цитирания
по-горе нотариален акт обективиращ договор за покупко-продажба на недвижим имот
В.К. е продала на М.К. своята наследствена 1/10 идеална част от имота в
гр.Козлодуй за цена от 1 187.50 лева (съответстваща на нейната идеална част,
с която се е разпоредила при продажна цена от 9 500.00 лева посочена в
договора).
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника В.К. по
силата на влязлото в сила решение № 98 /10.02.2015г. по гражданско дело №2742/2014
г. на Pайонен съд - Ямбол за вземането в размер на 770.00 лева главница, ведно
със законната лихва считано от 16.10.2014 г. до окончателното изплащане и
разноски в размер на 250.00 лева, за което се е снабдил с изпълнителен лист и е
образувал и изпълнително дело. Твърди, че към 24.06.2020 г. съгласно удостоверение
с изх.№ 14464/24.06.2020 г. по описа на ЧСИ Ирина Христова сумата по
изпълнителното дело, включваща главница, лихви и разноски е в размер на общо 3153.73
лева и въпреки извършените според ищеца всички възможни изпълнителни действия
тя не е събрана към датата на подаване на исковата молба на 28.07.2020 г. Твърди,
че след справка на ЧСИ по повод движението на изпълнителното дело е установено,
че на 07.05.2019 г. длъжника В.К. е продала своята наследствена 1/10 ид.част от
наследствен имот, находящ се в гр.Козлодуй ж.к.1, бл.8, вх.Б, ет.5, ап.30 на
сестра си ответника М.К.. С тази сделка счита, че длъжника го е увредила, тъй
като намалява имуществото си, от което той би могъл да се удовлетвори.
Покупко-продажбата е извършена в полза на лице – сестра на длъжника, за което е
налице законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание, че с тази сделка
уврежда ищеца. Иска съда да уважи претенцията му по чл.135, ал.1 ЗЗД и да обяви
относителна недействителност по отношение на него на договора за
покупко-продажба сключен с Нотариален акт №100 т.3 рег.№3714, дело №252/2019
г., с който длъжника В.К. е продала на сестра си М.К. припадащата й се
наследствена 1/10 идеална част от имота в гр.Козлодуй.
Ответника В.К. не изразява становище по делото.
Ответника М.К. в писмения отговор, който поддържа в
съдебно заседание оспорва иска по съображения, че по отношение на нея е
неприложима презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждане на ищеца
със сключване на процесната сделка по съображения, че не е знаела и не е могла
да предполага, че сумата по дълга не е била погасена към 2019 г. и се е увеличила
до 3153.73 лева. Твърди, че длъжника В.К. притежава достатъчно друго имущество,
от което ищеца би могъл да се удовлетвори – идеална част от имот в гр.Ямбол, по
отношение на който са предприети изпълнителни действия по изпълнителното
производство на ЧСИ и друго жилище в гр. Ямбол, ж.к. "Г. Бенковски"
№20, вх.2, ет.1, ап.2, а също и движими вещи в жилището в гр.Ямбол - телевизор;
хладилник; пералня; готварска печка; холна гарнитура; секции; спалня; климатик;
бойлер и др., както и притежава банкова сметка *** „Юробанк И Еф Джи
България" АД.
От представените от ответника М.К. писмени
доказателства, които не се оспорват от ищеца - обявление по изп.дело №37б/2015
г. на ЧСИ Ирина Христова; удостоверение №1948/15.09.2014 г. на Община Ямбол и
удостоверение № БНБ97621/9.06.2017 г. на БНБ се потвърждават твърденията на
същия ответник, че длъжника В.К. към датата на сключване на атакуваната
разпоредителна сделка на 7.05.2019 г. притежава 1/10 идеална част от недвижим
имот в гр.Ямбол с адрес ул.”Хан Кардам” №1, представляващ незастроен имот за
жилищни нужди с площ 299 кв.м. (описан в обявление на ЧСИ приложено на л.34).
Освен това има деклариран съгласно удостоверение към 2014 г. и недвижим имот в
гр.Ямбол с адрес ж.к. Георги Бенковски № 20, вх.2, ет.1, ап.2 с разгъната
застроена площ от 65.21 кв.м и мазе с площ от 4.62 кв.м. Има и банкова сметка ***
„Юробанк И Еф Джи България" АД към периода от 31.10.2016 г. до 06.06.2017
г., като няма доказателства за размер на суми и движение на суми по сметката.
От представеното в съдебно заседание на 25.01.2021 г. от
ищеца удостоверение на ЧСИ рег. № 878 Ирина Христова се установява, че по изпълнително
дело №376/2015 г. за удовлетворяване вземането на ищеца към длъжника В.К. към
19.01.2021 г. е извършена продан на притежаваната от нея 1/10 идеална част от
недвижим имот в гр.Ямбол с адрес ул.”Хан Кардам” №1 и част от вземането на
ищеца е платено, като то е в намален размер от 1249.32 лева, включващ останала
дължима изцяло главницата от 770.00 лева (върху която се дължат лихви), начислени
лихви в размер на 412.12 лева и 67.20 лева част от такса.
От показанията на свидетеля Недка Карска майка на
ищеца се установява, че познава ответниците В.К. и М.К. по повод имот в
гр.Ямбол части от който притежават двете, като нейния син е започнал да
изкупува имота на части от семейството. Водила е с М.К. два – три разговора по
телефона по повод нейния дял. В тези разговори е станало ясно по повод дела на В.К.
за връщане на дадено капаро за нейния дял, че има заведено и изпълнително дело.
На това М.К. казала, че на В. няма какво да й вземат и, че не е възможно да се
разберат с нея. В тези разговори е станало ясно и за размера на дълга на В.,
като свидетеля е разказала на ответника К. подробно.
Съдът приема
от правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.135,
ал.1 ЗЗД, т.нар. „Павлов иск”. За да реши спора съда намира за нужно първо да посочи същността и характеристиките
на този отменителен иск по чл.135 ЗЗД. Този иск е на разположение на всеки
кредитор – както на парично, така и на непарично вземане – така ППВС № 1 от
29.03.1965 по гр.д. № 7/1964г.. Касае се за облигационен иск, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него – т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” -
чл.133 ЗЗД. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора
действията на длъжника, с които го уврежда. От тук следва и фактическия
състав на чл.135 ЗЗД, който включва следните елементи: обективни - вземане на
кредитора; извършване на действие от длъжника, което уврежда кредитора и субективни
– в хипотезата на чл.135, ал.1 ЗЗД се изисква знание на длъжника за увреждането
и знание на третото лице за увреждането, като знанието на последното се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е от кръга на лицата
посочени в чл.135, ал.2 ЗЗД каквато е настоящата хипотеза, когато третото лице
е сестра на длъжника.
По делото е безспорно и страните не спорят за
обстоятелството, че ищеца е кредитор на ответника В.К. и има по отношение на
нея съдебно установено парично вземане за сумата от 770.00 лева получена без
правно основание, ведно със законната лихва от 16.10.2014 г. до окончателното
изплащане и 250.00 лева съдебни разноски. Безспорно е, че за вземането си ищеца
е образувал срещу длъжника изпълнително производство и след извършена продан на
установен в хода на изпълнителното производство имот на длъжника – 1/10 ид.част
от недвижим имот в гр.Ямбол ул.”Хан Кардам” №1, представляващ незастроен имот
за жилищни нужди с площ 299 кв.м. към 19.01.2021 г. вземането е останало
дължимо за 1249.32 лева, от които главницата 770.00 лева (върху която се дължат
лихви), останали лихви 412.12 лева и 67.20 лева част от такса, т.е. вземането
съществува и е неудовлетворено. По арг. чл.235, ал.3 от ГПК съда съобрази факта
на удовлетворяване на част от вземането на ищеца случил се след предявяване на
иска, доколкото има значение за установяване на действително неудовлетворено
вземане спрямо длъжника само за пълнота на спора. Това обстоятелство в случая е
ирелевантно, тъй като при преценката за съществуване на действително вземане
на ищеца следва да се има предвид датата на сключване на увреждащата сделка на
7.05.2019 г.. Така съда приема, че е
налице първия обективен елемент от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД –
ищеца е кредитор на ответника В.К. и има по отношение на нея действително парично
вземане, което към датата на сключване на атакуваната сделка не е удовлетворено.
Съда приема и, че е безспорно, че това вземане на ищеца е възникнало преди
извършване на атакуваната разпоредителна сделка от ответниците.
Безспорно доказано е и страните не спорят, че длъжника
В.К. на 7.05.2019 г. се е разпоредила с част от свое имущество, като с цитирания
по-горе нотариален акт е сключила договор за покупко – продажба, с който е
продала на сестра си ответника М.К. припадащата и се наследствена 1/10 идеална
част от недвижим имот в гр.Козлодуй за цена от 1187.50 лева (съответстваща на нейната
част при посочена продажна цена в договора от 9500.00 лева). Този възмезден договор, с който длъжника се
е разпоредила с част от имуществото си – част от недвижим имот е отменимо
правно действие. Доколкото с него длъжника намалява възможностите за
удовлетворяване на кредитора като се лишава от част от свое имущество и затруднява
удовлетворяването на кредитора независимо, че срещу прехвърлената част от имота
се получава цена, която парична сума може да не е налице и кредиторът не може
да се удовлетвори от нея, то съда намира,
че това отменимо правно действие на длъжника е и увреждащо за кредитора,
следователно е налице и втория обективен елемент от фактическия състав на
чл.135, ал.1 ЗЗД.
Съда приема и, че доколкото разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане, то длъжникът безспорно знае
за увреждането, т.е по отношение на нея е налице субективния елемент. Ответника
В.К. не навежда възражение за противното, а видно от съдебното решение, с което
е установено вземането на ищеца, по това дело длъжника е участвала лично и се е
защитавала, което безспорно потвърждава извода на съда, че тя е знаела при
извършване на атакувана сделка, че има задължение към ищеца и, че като се
разпорежда с част от имуществото си като го продава уврежда кредитора. Довод за
това е и факта, че тя е знаела и за образуваното срещу нея от ищеца
изпълнително производство.
Спорен по
делото остава въпроса поставен от ответника М.К., която е трето лице, в полза на което длъжника се е
разпоредил с част от имуществото си с атакуваната сделка след като е възникнало
задължението му към ищеца, налице ли са предпоставките по чл.135 ЗЗД за
обявяване на относително недействителна на сделката, тъй като у нея като
приобретател не е било налице знание за увреждане интересите на ищцата като
кредитор на продавача, поради това, че към същият момент ищеца е бил достатъчно
обезпечен с друго имущество на длъжника и тя не е знаела нито е могла да
предполага, че сумата по дълга не е била погасена към 2019 г. и е била
увеличена до 3153.73 лева, т.е.
ответника оспорва наличието на знание у нея при сключване на атакуваната сделка
за увреждането на кредитора.
Съда изложи по-горе съждения, че относителната
недействителност по чл. 135 ЗЗД е установена от законодателя с оглед защита
интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат.
От друга страна, с оглед защита интересите на третото лице, което е сключило
увреждаща възмездна сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е
знаело за увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негова сестра
както е в случая, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД установява
предположението, че знанието на третото лице се предполага до доказване на
противното, т.е. налице е оборима законова презумпция, която изхожда от
основната цел на относителната недействителност по чл. 135 ЗЗД – да се даде
приоритет на защитата на интересите на кредитора пред тези на изброените близки
на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са
придобили права по нея, а също и от обичайната житейска ситуация, че в тези
случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено
знаят за увреждането. Тази оборима законова презумпция обръща тежестта на
доказване и вече в тежест на ответника трето лице е да установи чрез пълно
обратно доказване липсата на знание на третото лице за увреждащия характер на
сделката – в този смисъл са Решение № 423 от 29.11.12г. по гр.дело № 1623/11г.
на ІV г.о. на ВКС; решение № 171 от 14.07.11г. по гр.дело № 1201/10г. на ІІІ
г.о. на ВКС; решение № 64 от 23.03.10г. по т.дело № 959/09г. на ІІ т.о. на ВКС,
каквато в конкретния случай е защитната теза на третото лице.
Съдът намира, че ответника М.К. не успя
да обори законовата презумпция по чл.135, ал.2 ЗЗД. Според съда възражението й,
че длъжника разполага с други недвижими
имоти, движими вещи и парични средства, т.е. достатъчно имущество, което да удовлетвори
ищцата – кредитор е такова не за липсата на знание у нея за увреждането, а за
оборване твърдението на ищеца за увреждането му с атакуваната сделка.
От писмените доказателства, които този ответник представя
и съда прие, и които не се оспорват от ищеца се доказват възраженията й, че при
сключване на процесната сделка на 7.05.2019 г. длъжника разполага с други
недвижими имоти. Съдебната практика е ясно установена, че при преценката за
увреждащия характер на процесната сделка следва да се вземе предвид имуществото
на длъжника към датата на сключването й - на 7.05.2019 г. Безспорно е по
делото, че към тази дата длъжника е притежавала 1/10 ид.част от недвижим имот в
гр.Ямбол ул.”Хан Кардам” №1, представляващ незастроен имот за жилищни нужди с
площ 299 кв.м. и друг имот в гр.Ямбол с адрес ж.к. Георги Бенковски №
20, вх.2, ет.1, ап.2 с разгъната застроена площ от 65.21 кв.м и мазе с площ от
4.62 кв.м. Не се доказа длъжника да е притежавала движими вещи, върху които да
може да бъде насочено принудителното изпълнение. А от факта, че длъжника има
банкова сметка ***ице не доказа по тази сметка на длъжника да има налични или
движение на парични средства. Няма твърдение и длъжника да е имала към датата
на сделката доходи от трудово правоотношение или други възнаграждения. Тук съда
следва да съобрази и обсъди довода на
ищеца за факта, че притежавания от длъжника имот в гр.Ямбол с адрес ж.к. Георги
Бенковски № 20, вх.2, ет.1, ап.2 с разгъната застроена площ от 65.21 кв.м и
мазе с площ от 4.62 кв.м. като единствено жилище е несеквестируем съгласно
чл.477 т.7 ГПК и не би могъл да бъде предмет на принудително изпълнение. В това
производство съда не може да изследва и обсъжда този въпрос. Само за пълнота на
темата несеквестируемостта коригира
общия принцип на чл.133 ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечаване на кредитора. Тя е забрана за осребряване и предполага наличието
на определени обстоятелства, които установява съдебният изпълнител по
документите, които взискателят е представил и по документите, които самият той
е длъжен да изиска и събере (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл.
483 ГПК). Освен това длъжника може и да не се ползва от привилегията на
несеквестируемостта.
Независимо от това съобразявайки последиците от
уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, че атакуваното действие – увреждащата сделка
– остава действителна за страните по нея - прехвърлител и приобретател, но
се счита за недействителна, т.е. за нестанала по отношение на кредитора
ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към
прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на
приобретателя. Както и че чрез предявяването на този иск се упражнява едно
потестативно право – кредиторът да се удовлетвори от сумата, получена на
публична продан при принудително изпълнение върху имота, обект на договора
между длъжника и неговия съконтрахент, като последният понася санкцията да търпи
изпълнение срещу нея за чужд дълг, ако е бил недобросъвестен при възмездното й
придобиване – действал е със знанието, че сделката е увреждаща – чл.135, ал.1
предл.2 ЗЗД, или ако е придобил вещта безвъзмездно; ако иска да се освободи от
изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на
праводателя си, като след това търси възмездяване от него – в този смисъл е
Тълкувателно решение №5/29.12.2014 по тълк. д. №5/13, ОСГТК на ВКС, съда
намира, че възражението на ответника за неувреждащ характер на атакуваната
сделка поради налично имущество на длъжника е недоказано и неоснователно. Освен
това, с решение №407 от 29.12.2014г. по гр.д. №2301/14г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 639 от 06.10.2010г. на ВКС ,ІV решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д.
879/10г. на ВКС, ІІІг.о., решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС, ІV г.о., с
решение №639 от 06.10.2010г. по гр.д. 754/09г. на ІV г.о. и др., съставите на
ВКС са приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява
възможността за удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД е
основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или
извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора. Прието е още, че длъжникът не разполага с
възражение, че притежава друго имущество, извън разпореденото, тъй като той не
разполага с правната възможност за избор срещу кое от притежаваните от него
имущества кредиторът ще насочи своето принудително изпълнение. Така при
недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще има правната възможност да насочи
своето принудително изпълнение и срещу имота предмет на иска по чл.135 ЗЗД. С
тези решения, а и с редица други, тъй като в тази насока практиката на ВКС е
еднозначна е прието, че съобразно разпоредбата на чл.133 ЗЗД за обезпечение
вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество. С
решение №639/10г. съставът на ВКС, ІV г.о. изрично е приел, че знанието на
длъжника за увреждане е установено винаги когато същият знае, че има кредитор,
като увреждащо действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се
засягат правата на кредитора. Тази задължителна практика се споделя напълно от настоящият състав и дава отговор и
на поставения от ответника К. въпрос, като налага извод, за това, че винаги отчуждаването на длъжниково
имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да се
удовлетвори, поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото длъжниково
имущество и длъжника не разполага с правна възможност да посочва, от коя
движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора.
Не се доказа и другото възражение на
ответника М.К., че не е знаела за съществуването на дълга на сестра си и за нарасналия
му размер към 2019 г., тъй като ищеца представи и съда прие писмени
доказателства – копие на надлежно оформено и невръчено съобщение от ЧСИ на
длъжника от 2019 г. на адреса на нейната сестра М.К. *** и докладна от полицейски
служител от 2019 г. за факта, че и през 2019 г. длъжника е търсена на адреса на
нейната сестра в гр.Козлодуй и лично ответника К. е разговаряла по този повод
със служителя. От тези писмени доказателства безспорно се налага извод, че
ответника К. е знаела и към 2019 г. за дълга на сестра си и, че е предмет на
изпълнително производство.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск по чл.135 ЗЗД следва да бъде уважен и с оглед изхода на спора ответниците
следва да понесат по равно направените от ищеца разноски по делото,
представляващи 78.60 лева платена държавна такса, 1000.00 лева платено
адвокатско възнаграждение и 20.00 лева платена държавна такса за вписване на
исковата молба, или общо 1098.60 лева (по 549.30 лева всяка).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на Я.А.М.,
ЕГН ********** с адрес *** относителна недействителност на договор за
покупко-продажба сключен с Нотариален акт №100 т.3 рег.№3714 дело №252/2019 г.
на Нотариус с рег.№373 Валентин Митов с район на действие района на Районен съд
- Козлодуй, с който В.И.К., ЕГН ********** с адрес *** продава на М.И.К., ЕГН **********
с адрес *** своята наследствена 1/10 идеална част от недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №37798.501.129.1.38 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Козлодуй, с адрес гр.Козлодуй ж.к.1, бл.8, вх.Б,
ет.5 ап. №30, който самостоятелен обект попада в сграда №1 разположена в
поземлен имот с идентификатор №37798.501.129, ниво 1, с предназначение -
жилище, апартамент с площ от 59.55 кв.м. ведно с прилежащото мазе, със
застроена площ от 3.50 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващ
самостоятелен обект в сграда – апартамент №30 на петия етаж във вх.Б, бл.8,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 59.55
кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.И.К., ЕГН **********
с адрес *** и М.И.К., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати всяка на Я.А.М.,
ЕГН ********** с адрес *** направени съдебни разноски по 549.30 (петстотин
четиридесет и девет лева и тридесет стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи.
Районен съдия: