№ 1204
гр. Пловдив , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330204140 по описа за 2021 година
Производството e по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000446 от
28.05.2021г. издадено от И.Ц. –*** на РД „Автомобилна администрация“ гр.
Пловдив, с което на „ Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат
********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция „в
размер на 200 /двеста / лв. за нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба
№11 от 31.10.2002г на МТС .
По съображения, изложени в жалбата си – „Вазовски
машиностроителни заводи“ЕАД представлявано от изп.*** И.Г. моли съда да
отмени НП. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява, а се
представлява от процесуалния си представител-юрисконсулт С. ,който
поддържа аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
По делото е постъпило становище, в което са изложени съображения във
връзка с обжалваното НП и подадената срещу него жалба.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
1
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.04.2021г ГФО на дружеството е заверен .Като справката за
доказване на финансовата стабилност е входирана на дата 28.04.2021г.с вх№
30-13-23-3695 /28.04.2021г.В резултат на това на Вазовски машиностроителни
заводи“ЕАД е издаден АУАН , а впоследствие и НП ,с което на Вазовски
машиностроителни заводи“ Булстат ********* е наложено административно
наказание „Имуществена санкция „в размер на 200 /двеста / лв. за
нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба №11 от 31.10.2002г на МТС
,на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателствени средства –
заверен отчет за приходите и разходите от 16.04.2021г,счетоводния баланс
отчет за собствения капитал и други с дата на заверка 16.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Съгласно правната
норма на чл. 91, ал.1 от ЗАП контролът по прилагането на ЗАП при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска или чуждестранна регистрация се осъществява от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съвместно с
министъра на вътрешните работи, като следващата ал.2 определя, че този
контрол се осъществява чрез Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" /ИА "АА"/. Длъжностните лица на ИА "АА" имат право на
достъп до гаражите, сервизите, автогарите и всички помещения, свързани с
дейността на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена
сметка. Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 и а.2 от ЗАП в процесния
случай компетентни лица да издават наказателни постановления са
2
министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или
определени от него длъжностни лица. От приложената по делото Заповед №
РД-08-30/24.01.2020 г. се установява че министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си
да делегира компетентност на различни длъжностни лица ,включително и на
Директор на РД „АА“-Пловдив .Какъвто е и конкретния случай.
Жалбоподателят“Вазовски машиностроителни заводи“ЕАД е наказан
за извършено нарушение на чл.6 ал.7т.3буква „ а“ от Наредба №11 от
31.10.2002г на МТС съгласно нормата чл. 6, ал.7, т.3 "а" от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
лицата по чл. 2, ал.1 /измежду които безспорно попада и Вазовски
машиностроителни заводи ЕАД / имат задължение всяка година да доказват
своята финансова стабилност, като срокът за това формулиран в същата
правна норма е 10-дневен и тече от съставянето на годишния финансов отчет,
заверен от регистриран одитор, за последния отчетен период, който в случая е
изготвен на 16.02.2021г. В случая не е достатъчно единствено и само да е
съставен ГФО /което безспорно следва да бъде сторено до 31.03. на
следващата година – чл. 37 от ЗСч/, но следва същият в случаите когато това е
задължително да бъде и заверен от регистриран одитор /чл. 38 от ЗСч/, като
от тази дата ще започне да тече и срокът по чл. 6, ал.7, т.3 б"а" от Наредба №
11/31.10.2002 г.Съгласно чл. 2 от Закона за независимия финансов одит
/ЗНФО/ независимият финансов одит е съвкупност от необходими и
взаимносвързани процедури, определени от Международните одиторски
стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение за
достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети,
изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. В този
смисъл, за да може да изрази независимо одиторско мнение, регистрираният
одитор трябва да получи от ръководството на предприятието вече изготвен
ГФО. Представянето на финансовия отчет се извършва заедно с отчета за
управлението и всяка друга информация, която предоставя към одитирания
отчет. Чл. 13, ал.1 от ЗНФО,предвижда заключенията на регистрирания
одитор след извършения независим финансов одит се отразяват в одиторски
доклад, който одиторският доклад трябва да съдържа ясно изразено мнение
върху одитирания финансов отчет като цяло съгласно /ал.4/, като изразеното
3
мнение върху финансовия отчет се удостоверява от: 1. регистрирания одитор,
ако издава одиторски доклад лично от свое име - с личния му подпис и печат
/ал.5, т.1/, а съобразно изискването на ал.6 "Подписът и печатът се поставят
върху одиторския доклад и върху счетоводния баланс, отчета за приходите и
разходите/отчета за доходите, отчета за паричните потоци и отчета за
собствения капитал /съставляващи съставните части на ГФО съгласно чл. 26
от ЗСч, които е изразено независимото одиторско мнение".За да започне да
тече срокът чл. 6, ал.7, т.3 б."а" от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., не е
достатъчно единствено и само е съставен ГФО съгласно изискванията на ЗСч,
а е необходимо и същият този ГФО да е заверен от регистриран одитор, след
извършен независим финансов одит в случаите когато това е задължително
/чл. 38 от ЗСч/ по реда на ЗНФО.Срокът по чл. 6, ал.7, т.3 б."а" от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. започва да тече от момента на заверяване на ГФО – в
случая от 16.04.2021г.От тази дата е започнал да тече срокът по чл. 6, ал.7,
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за изпълнение на задължението за
доказване на финансова стабилност и същият е изтекъл на 26.04.2021 г.,
поради което касаторът като не е подал заявление до този срок.Това е станало
на 28.04.2021г., както правилно е прието в съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП е извършил вмененото му нарушение. Отговорността
на касатора е била ангажирана на основание специално предвидената норма
- чл. 105, ал. 1 ЗАвП. Обстоятелството, че е посочено, че е издадено на
основание чл. 53 ЗАНН/вместо по чл.83 от ЗАНН/ не нарушава правото на
защита на касатора, тъй като се разбира защо е било санкционирано.
Неоснователни са доводите в жалбата ,че не става ясно кой
нормативен акт е нарушен предвид неговото съкращение и абревиатура –
МТС съкращението ,не било ясно от кой нормативен акт е и по този начин
нарушава правото на защита на жалбоподателя.Според настоящия съд
напълно ясна е както законовата норма въз основа, на която е определена
отговорността ,така и нормативния акт ,от който е цитираната норма.И в този
смисъл не са нарушени правата на жалбоподателя както и най-вече не е
засегнато правото му на защита.
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата
незаконосъобразност. В съставения АУАН е дадено точно описание на
4
извършеното административно нарушение и са посочени конкретните
нарушени законови разпоредби и е наложено съответното наказание .
С това ,което обаче се съгласява настоящия съд ,е ,че АНО не е
преценил в достатъчна степен възможността за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
Направено е искане в жалбата в конкретния случай да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според настоящия състав, тази възможност
е налице.Това е така, защото се касае за формално нарушение ,при което от
значение е неспазването на дадения в закона срок.Предвид обаче краткото
закъснение от страна на жалбоподателя,неангажирането на доказателства от
страна на въззиваемата страна за други нарушения от страна на дружеството-
които да докажат недобросъвестност на същото ,както и липсата на
настъпили вредни последици.Като тези обстоятелства не са съобразени,не са
преценени смекчаващите вината обстоятелства и не е изследван въпроса за
тежестта на самото нарушение. Ето,защо при конкретния случай се разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушението от съответния вид. Изводът е ,че тези обстоятелства дават
основание да е възможно да се иска по-благоприятно третиране на субекта.И
съдът счита ,че може да се приложи чл.28 от ЗАНН и наказателното
постановление да бъде отменено на това основание.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните
производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния
кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността
за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски
от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,
от което е част административно наказващият орган, а това е Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация. Възнаграждението следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна
5
сложност на делото,факта,че същото е протекло в едно съдебно заседание ,
съдът приема, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния му размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №36-0000446 от 28.05.2021г.
издадено от И.Ц. –*** на РД „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което на „ Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат ********* е
наложено административно наказание „Имуществена санкция „в размер на
200 /двеста / лв. за нарушение на чл.6ал.7т.3 буква „а“ от Наредба №11 от
31.10.2002г на МТС
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“
София да заплати на Вазовски машиностроителни заводи“ Булстат *********
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6