О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№                                                                 10.07.2020 г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                  гражданско отделение, втори състав

На 10.07.2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Вълчанова

Възз. ч.гр. дело № 356 по описа за 2020 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл ГПК.

Образувано е по частната жалба на дружеството "Карат - Стоянови" ООД гр.Тополовград, подадена от пълномощника адв.Т.Д., против Определение № 88/13.03.2020 г. по ч.гр.дело № 24/2020 г. по описа на Тополовградски районен съд, в частта, с която е прието възражението на Община Тополовград, че не дължи разноските за производството и е обезсилена издадената заповед за изпълнение в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита определението на ТРС в обжалваната му част  за неправилно, тъй като две от процесните фактури - № 4125/02.07.2019 г. и № 4111/03.06.2019 г. са били представени и получени от длъжника Община Тополовград преди посочената от районния съд дата и са заплатени съответно на 27.02.2020 г. и 02.03.2020 г. - след издаване на заповедта за изпълнение, което е след договорения между страните 60-дневен срок. Поради това  намира, че след като длъжникът е заплатил частично сумата по заповедта за изпълнение в хода на заповедното производство, за тази сума е дал повод за иницииране на производството и съобразно същата дължи разноските в заповедното производство. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Община Тополовград не е подал писмен отговор и не е изразил становище по допустимостта и основателността на частната жалба.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на самостоятелно разглеждане съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.   

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38/05.02.2020 г., постановена по ч.гр.д.№ 23/2020 г., ТРС е уважил депозираното от "Карат-Стоянови " ООД заявление, като е разпоредил длъжникът Община Тополовград да заплати на кредитора  сумата 16 552,98 лв. - главница по договор за специализиран превоз  от 07.09.2018 г., ведно със законната лихва от 05.02.2020 г., мораторна лихва в размер на 988,60 лв. за периода от 30.06.2019 г. до 30.01.2020 г. и разноски по делото – 350,83 лв. - ДТ и 768,54 лв. - адвокатско възнаграждение. Видно е от заявлението на кредитора "Карат-Стоянови" ООД, че главницата е формирана по издадени въз основа на сключения между страните договор за специализиран превоз пет фактури - № 4037 от 07.03.2019 г. за 0,09 лв., № 4049 от 03.04.2019 г. за 4138,20 лв., № 4058 от 07.05.2019 г. за 4138,20 лв., № 4111 от 03.06.2019 г. за 4138,20 лв. и № 4125 от 02.07.2019 г. за 4138,20 лв.

В срока по чл. 412, т.8 ГПК е постъпило възражение по чл.414а ГПК от длъжника, в което е посочил, че е изпълнил изцяло задължението по заповедта за изпълнение, поддържал е, че плащанията по процесните фактури е извършил в срока по чл.5, ал.1 от сключения между страните договор, при което не е дал повод за предявяване на вземането и не дължи разноските по производството. Относно присъдената мораторна лихва длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК за недължимост на същата, отново с твърдението, че е извършил в срок плащанията по договора със заявителя. Длъжникът е представил сключения между страните договор за специализиран превоз от 07.09.2018 г., видно от който в чл.5 от договора страните са постигнали съгласие плащането на цената за извършения превоз да се заплаща от Община Тополовград в срок от 60 дни след представяне на фактурата за извършената услуга. Длъжникът е представил и доказателства, че плащанията по две от процесните фактури - № 4049 от 03.04.2019 г. и № 4058 от 07.05.2019 г. е извършил преди подаване на заявлението от кредитора - съответно на 13.12.2019 г. и на 18.12.2019 г., както и доказателства - извлечения от системата за финансово управление и контрол, че фактура  № 4111 от 03.06.2019 г. е представена за одобрение на 02.03.2020 г. и заплатена на същата дата, както и фактура  № 4125 от 02.07.2019 г. е предоставена за одобрение и заплатена на 27.02.2020 г.

По подадените възражения заявителят "Карат-Стоянови" ООД е подал становище от 10.03.2020 г., с което е признал, че по издадената заповед за изпълнение е получил плащане, с което е погасено цялото задължение, но е възразил, че не са му заплатени разноските, за които е поддържал, че са дължими, тъй като плащането е извършено в срока по чл.412,т.8 ГПК.

За да постанови обжалваното определение, с което е приел, че длъжникът не дължи разноските за производството и е обезсилил издадената заповед за изпълнение в частта за разноските, ТРС е изложил съображения, че длъжникът Община Тополовград не е дала повод за предявяване на вземането, тъй като половината от него като главница е заплатена преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а другата половина е заплатена в договорения 60-дневен срок от представяне на фактурите, съгласно чл.5 от сключения между страните договор.  

Определението е правилно, а частната жалба - неоснователна.    

Разпоредбата на чл.414а, ал.1 ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок. Ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, съгласно  чл.414а, ал.4, изр.1 ГПК. Ако становище е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище - чл.414а, ал.4, изр.2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.414а, ал.2 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Анализът на текстовете в отделните алинеи на чл.414а ГПК, както и систематичното място на разпоредбата, дава основание на въззивния съд в настоящия му състав да приеме, че заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение в частта за разноските, само когато длъжникът е възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил частично или изцяло задължението си и заявителят не е подал становище в срок. Когато е подадено становище от заявителя, с което е изразена позиция по разноските, заповедният съд може да обезсили заповедта за изпълнение в частта за разноските при условията на чл.414а, ал.2 ГПК - само ако прецени, длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането.

 В разглеждания случай длъжникът Община Тополовград е погасила задължението си по заповедта за изпълнение, като за вземанията по две от процесните фактурите плащанията са извършени преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а плащанията по другите две фактури са извършени след издаване на заповедта. При това положение, правилно районният съд е изследвал въпроса дали за плащанията, извършени след издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е дал повод за предявяване на вземането и правилно е приел въз основа на представените от длъжника доказателства, че по фактура № 4049 от 03.04.2019 г. и № 4058 от 07.05.2019 г. са извършени плащанията преди подаване на заявлението от кредитора - съответно на 13.12.2019 г. и на 18.12.2019 г., т.е. в срока по чл.5 от сключения със заявителя договор, при което не е налице забава на длъжника и същият не е дал повод за предявяване на вземането по тези две фактури. Неоснователно и недоказано е твърдението на кредитора, изразено  в частната жалба, че изследваните две фактури № 4111 от 03.06.2019 г. и фактура  № 4125 от 02.07.2019 г. са представени и получени в Община Тополовград преди подаване на заявлението и плащането е извън 60-дневния договорен срок, тъй като видно от фактурите същите са получени и подписани от представител на Община Тополовград, но липсва отразяване на датата на получаване. Посочена е дата на данъчното събитие, която съвпада с датата на издаване на всяка от фактурите, но не установява дата на представяне на фактурата. Тъй като частният жалбоподател не е установил кога е представил на длъжника фактурите за плащане в изпълнение на задължението по чл.5 от сключения договор, за дати на представяне на фактурите следва да се приемат тези, отразени в системата за финансово управление и  контрол на Община Тополовград. След като плащането е извършено в договорния срок след представяне на фактурите, макар и след връчване на заповедта за изпълнение, то разноските по производството не са дължими. Определението на ТРС в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88/13.03.2020 г. по ч.гр.дело № 24/2020 г. по описа на Тополовградски районен съд, в частта, с която е прието възражението на Община Тополовград, че не дължи разноските за производството и е обезсилена издадената заповед за изпълнение № 38/05.02.2020 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                           

 

 

                                                                                                             2.