РЕШЕНИЕ
№ 1820
гр. Бургас, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. С.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Гражданско дело №
20232120105190 по описа за 2023 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 506/11.03.2024г. по гр.д. № 5190/2023 г. по
описа на РС - Бургас, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между
Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, и К. Ж. П. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., кв. ***, на следния недвижим имот: сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Б., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД - 18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 15.05.2023г., с адрес на
сградата: гр. Б., кв. „Д. Е.“, ул. ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м, на два етажа, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, на осн. чл.34 от ЗС, във вр. с
чл.69 от ЗН, при следните права в съсобствеността: 1/2 идеални части за Р. Ж.
Й., ЕГН **********; 1/2 идеална част за К. Ж. П., ЕГН **********.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на
процесния имот, ответникът К. Ж. П. е формулирал възлагателна претенция
по чл.349, ал.2 ГПК досежно процесния недвижим имот. Претенцията е
заявена при условия, че се установи, че имотът е неподеляем. Впоследствие в
съдебно заседание на 04.02.2025 г. претенцията не се поддържа, като
процесуалния представител на ответника не възразява имотът да се изнесе на
публична продан.
С протоколно определение от 30.05.2024 г. е приета претенцията на
1
съделителя К. Ж. П. срещу Р. Ж. Й., както следва: за извършени от съделителя
подобрения и необходими разноски в процесния недвижим имот, подробно
индивидуализирани в молба, представена в съдебно заседание от 30.05.2024 г.
/л.54 от делото/ в общ размер на 22 166, 50 лева. С разпореждане от 10.06.2024
г. описаната претенция по сметките е оставена без движение, като
нередовностите са отстранени с молба с вх. №25750/20.06.2024 г. по описа на
Районен съд – Бургас /л.77 и сл. от делото/.
С протоколно определение от 16.07.2025 г. е допуснато на основание
чл.214, ал.1 от ГПК изменение на размера на предявената претенция, от
първоначално предявения на 8875 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ
се установява, че допуснатият до делба имот – жилищна двужетажна сграда е
поделяем, тъй като се състои от две отделни жилища, разположени на първи и
втори етаж. Пазарната стойност на сграда с идентификатор *** по КК на гр. Б.
възлиза на 161 800 лв., а стойността на всеки дял е 80 900 лв. Вещото лице
посочва, че възможният вариант за делба е един: налични два самостоятелни
обекти в жилищната сграда, разположени на първи и втори етаж, които
съответстват на квотите. Представена е и допълнителна експертиза, към която
е приложена и скица – проект за заснемане.
Прието е становище от Експертния съвет по устройство на територията
при Община Б., с което се изразява становище, че сграда с идентификатор ***
по КК на гр. Б., изградена в ***, кв. 33, кв. „Д. Е.“, гр. Б., представляващ ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. Б., е поделяема, като от нея могат да се
обособят два самостоятелни обекта, с общ вход и съществуваща стълбищна
клетка, като за целта е необходимо да бъде изготвен и одобрен проект по реда
на Глава осма, раздел II от ЗУТ и издаденото разрешение за строеж за
преустройство по реда на чл.203 от ЗУТ, с цел привеждане на сградата в
съответствие с разпоредбите на ЗУТ и Наредба №7/2003 г. за ПНУОВТУЗ и
обособяване на два самостоятелни обекта.
По делото са разпитани свидетели.
Св. С. К., кум на съделителя К. П., заявява следното: Свидетелят е
близък с К. П., приятели са. Познават се от 1991 – 1992 г., знае къде живее той.
Откакто го познава, той живее в Д. Е., в къщата, за която се води делото.
Ремонтите почнали преди да се роди втората му дъщеря, преди около 21-22
години. Преди да се роди втората му дъщеря се правили ремонти, защото
вторият етаж бил на тухла, само кабели и ВиК. Имало и дървена дограма.
Ремонтът се състоял в мазилка, шпакловка, смяна на дограма, боядисване,
била правена кухня и баня. Обзавеждането също той го правил. Към момента
си живеел там. На долния етаж били родителите му. Подова настилка нямало.
Етажът бил само на плоча. Имало наети майстори за този ремонт. Те правили
мазилката, шпакловката. Свидетелят също ходил да му помага. Разходите
2
били поети от К.. Майка му не участвала със средства. Баща му преди да
почине, бил болен, като бил казал, че долният етаж е за Д., а горният за Ж.,
като последната му е внучка. Тя била на 22 години. Малко преди това почнали
ремонтите. Майката на К. починала преди около две години, тя живеела в
същия имот. Те живеели с баща му долу. К. също е живял долу. Свидетелят е
виждал плащания между К. и майсторите, като не си спомня коя година е било
това.
Св. Д. Й., дъщеря на ищцата, твърди следното: Баба й починала през
2023 г., а дядо й преди 20 години. Живяла в имота за периода от 2017 – 2023 г.
Живяла е с баба й и майка й на първия етаж. Баба й изцяло си поддържала
къщата, докато била жива. Баба й платила локалното парно, това свидетелката
знаела. Входни врати нямало. Железен парапет също нямал. Баба й живеела
там винаги, от построяването на самата къща и винаги са я стопанисвали с
дядо й. Били решили вторият етаж да остане за вуйчо й /тоест К. П./, а първият
да остане за майка й. На втория етаж ремонт си правил К. П., защото трябвало
да се нанесе да живее там. Свидетелката не се качвала на втория етаж. Той бил
на тухли, после с дядо й започнали да правят ремонта, за да може да се нанесе
там да живее с втората си съпруга. Дядо й участвал в ремонта, помогнал.
Свидетелката се качвала горе след това. На първо време си сложили най –
необходимото. Дядо й помогнал с постояването на етажа, което било около
1992 – 1993 г. Когато К. се оженил за втората си съпруга, родила им се дъщеря,
като ремонтите започнали преди раждането. След 2000 г. било това, но не е
сигурна точно кога.
По делото е изготвена и СТЕ със задача да установи стойността на
направените полезни разноски и подобрения в имота, както и увеличената
стойност на имота. От заключението по същата се установява, че изпълнените
СМР в процесната сграда имат характеристиката на текущ ремонт, чрез които
се поддържат в изправност сградите и постройките. Част от изпълнените СМР
в сградата представляват отделни довършителни работи, които преди това не
са били изпълнявани на втория етаж. За вложените материали не били
представени декларации за съответствие, сертификати за качество и др.,
удостоверяващи техните характеристики, не били представени платежни
документи, фактури и др., като по сградата били констатирани строителни
недостатъци като за тях било необходимо извършването на допълнителни
разходи за отстраняването им. Предвид това, не можело да се направи извод,
че в сградата имало поставени материали и инсталации с по – добри
технически качества спрямо съществуващите преди това, както и че
изпълнените СМР водели до увеличаване пазарната стойност на сградата.
Представено е и прието допълнително заключение по СТЕ, съгласно
което стойността на изпълнените СМР съобразно периодите на извършване е в
размер на 17 750 лв., а стойността на изпълнените СМР към м.05.2025 г.
възлиза на 10 315 лв.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
3
По способа за извършване на делбата:
До делба е допуснат следния недвижим имот: сграда с идентификатор
№ *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., общ. Б., обл.
Б., одобрени със Заповед РД - 18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата от 15.05.2023г., с адрес на сградата: гр. Б., кв. „Д.
Е.“, ул. ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена
площ от 97 кв.м, на два етажа, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна, за която сграда вещото лице дава становище, че е поделяема.
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
С цел определяне на способа, от значение е обстоятелството на първо
място дали допуснатите до делба недвижими имоти са поделяеми. По
отношение на процесната сграда съдът намира, че следва да съобрази на
първо място становището на вещото лице, така и на ЕСУТ към Община Б.,
съгласно които сградата е реално поделяема. Дадено е предписания да се
пристъпи към изготвяне на инвестиционен проект, който да бъде одобрен по
реда на глава осем и чл.203, ал.1 от ЗУТ. Съгласно трайната задължителна
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (в това число Решение
№ 20 от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК, Решение № 311
от 18.12.2012г. на ВКС по гр. д. № 268/2012г., I г. о., ГК и др.) в
производството по чл. 341 и сл. ГПК съдът не може да извърши делбата без да
получи окончателно произнасяне от общинската (районната) администрация
дали съответният урегулиран поземлен имот /съответно сграда/ е поделяем,
като процедурата по чл. 201 или 203 от ЗУТ в случай на становище от главния
архитект за поделяемост на имота или сградата следва да приключи с акт на
компетентния административен орган - кмета на съответната община, за
изменение на плана за регулация или с отказ за одобряване на предложеното
изменение съответно с одобрения на инвестиционен проект или с отказ за
одобряването му. В тази връзка за съда съществува задължение във втората
фаза на делбата да следи за последователното извършване на действията,
свързани с поделяемостта на имота, и да дава указания на съделителите за
тяхната поредност.
По тези съображения, съдът с протоколно определение от 16.12.2024 г. е
дал указания на страните да изготвят инвестиционен проект, съобразно
4
изискванията на ЗУТ, предписанията на общинския експертен съвет, дадени с
Протокол на експертния съвет по устройство на територията при Община Б.,
както и съобразно представеното заключение по приетата съдебно –
техническа експертиза от 08.11.2024 г. Указано е на страните да предствавят
доказателства в срок до следващо съдебно заседание за предприемане на
посочените действия. Страните са предупредени, че в случай на липса на
предприемане на посочените по – горе стъпки, съобразно практиката на ВКС,
съдът ще счита имота за неподеляем и ще реши делото съобразно
представените към момента доказателства.
В последващо съдебно заседание от 04.02.2025 г. страните са заявили, че
не са предприели каквито и да било действия или стъпки по изработването на
инвестиционен проект и внасянето му за разглеждане в общинска
администрация, като не възразяват процесният имот да се изнесе на публична
продан. В последното открито съдебно заседание от 16.07.2025 г. страните
отново молят съдът да изнесе имотът на публична продан.
Въпреки указанията, дадени от съда, както и отлагането на делото с цел
на страните да се даде възможност за реалното поделяне на имота, по делото
не са постъпили доказателства за извършване на действия след решението на
ЕСУТ към Община Б. Страните също заявяват, че не желаят изготвяне на
инвестиционен проект, като правят искане за изнасяне на имота на публична
продан. Всичко това мотивира съда да приеме, че въпреки дадените на
съделителите възможности, те не са предприели и не желаят да извършат
всички необходими и зависещи от тях действия за приключване или дори
иницииране на процедурата. Същевременно в цитираното вече Решение № 20
от 6.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4692/2014г., I г. о., ГК е прието, че ако съдът
е дал конкретни указания за необходимостта от извършване на следващото по
ред действие от процеса по одобряване на инвестиционния проект, за
съделителите съществува задължение да представят доказателства, че такива
действия са били извършени, а в противен случай съдът може да приеме
наличие на процесуално бездействие, имащо за последица извод за
недоказаност на възможността за реално поделяне на имота. Настоящият
случай е точно такъв, като съдът е дал конкретни указания на съделителите, а
така също и достатъчно време, за да ги изпълнят. Въпреки това не са
представени доказателства, че указанията са изпълнени, като дори напротив –
заявено е изрично, че се иска изнасяне на имота на публична продан, поради
което по делото остава недоказана възможността за реално поделяне на
процесната сграда.
По изложените съображения, съдът приема, че допуснатият до делба
недвижим имот е неподеляем. Това следва да бъде взето предвид при
определяне на конкретния способ за извършване на делбата, като се постанови
изнасяне на публична продан на процесния имот на основание чл.348 от ГПК.
По отношение на претенцията по сметки от съделителя К. Ж. П. против
Р. Ж. Й.:
Предвид заявените с молбата, с която се прави претенцията по сметките,
5
както и последващата уточнителна молба, съдът намира, че се касае до
претенция с правно основание чл.12, ал.2 от ЗН за една част от претендирания
размер, а за друга е по чл.30, ал.3 от ЗС. Изрично в самата молба е посочено,
че се предявява претенция за извършени необходими и полезни разноски,
довели до увеличение на наследството, като всички описани ремонтни
дейности били извършени от съделителя в качеството му на наследник –
първоначално на Ж. К. П., а впоследствие и на Д. И. П.а.
Налице е и допълнителна специфика по отношение на предявената
претенция. Когато ремонтните дейности са извършени от единия
съсобственик в съсобствения имот, отношенията във връзка с тях, направени в
частта на починалия наследодател, съсобственик, намират правно основание
в чл. 12, ал. 2 ЗН, а претенцията по отношение на останалите съсобственици
намират правно основание в чл. 30, ал. 3 ЗС /Така Решение № 127 от 6.07.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г. о., ГК/. Следва да се посочи, че
разноските, описани в т. 8-12 от молбата, депозирана в с.з. от 30.05.2025 г., са
извършени по приживе на двамата наследодатели на съделителя /Ж. П. и
съпругата му Д. П./. Всички останали разноски са извършени след смъртта на
Ж. П., но приживе на съпругата му и наследодателка на Д. П. При това
положение, за тези, описани в т.1-7 и 13 – 20, съдът намира, че претенцията е
по чл.12, ал.2 от ЗН единствено за частта, която наследодателката Д. И. П.
като съпруга на Ж. К. П. е наследила от последния. По делото няма
представени писмени доказателства, от които да се установи дали процесната
сграда е била част от съпружеската им имуществена общност, тоест дали
същите са имали сключен граждански брак към момента на придобиването й
от Ж. П., но от показанията на св. Д. Й. се установява, че сградата е обитавана
от баба й /тоест от Д. П./ от момента на постояването на самата къща. От това
може да се направи извод, че сградата е била в част от съпружеската
имуществена общност, което е от значение за определяне на собствената на Д.
П.а част, която същата е получила след смъртта на Ж. П.. Както се посочи,
това е от съществено значение за квалифициране на претенцията по чл.12, ал.2
от ЗН. Така починалият Ж. П. е оставил трима наследници – двамата
съделители и съпругата му Д. П. Последната е притежавала 1/2 от къщата на
основание прекратяването на съпружеската имуществена общност след
смъртта на Ж. П.. Останалите 1/2 ид.ч. от къщата се наследяват в равни части
от Д. П., Р. Ж. Й. и К. Ж. П.. Тоест собствени на Д. П. след смъртта на съпруга
й са 2/3 ид.ч. от процесната сграда, като за подобренията, описани в т.1-7 и 13
– 19 от претенцията по сметките, за тази част от тях същата се явява по чл.12,
ал.2 от ЗН. Общата стойност без ДДС на тези подобрения /към момента на
извършването им/ е в размер на 13862, 12 лв. или 16634, 54лв. с ДДС, тоест
претенцията е по чл.12, ал.2 от ЗН за 2/3 от тази сума или 9241,41 лв. или
11089, 69 лв. с ДДС, а за 1/3 от посочената сума или 4620, 71 лв. /5544, 85 лв. с
ДДС/ е такава по чл.30, ал.3 от ЗЗД. Съделителят К. Ж. П. претендира 1/2 от
сумата с ДДС, съобразно идеалните части на насрещната страна или 2772, 42
лв.
6
От всички изложено следва, че за сумата от 2772, 42 лв. претенцията по
сметки е такава по чл.30, ал.3 от ЗС, а за разликата до 8875 лв. /колкото е
изменения размер/ е такава по чл.12, ал.2 от ЗН. Подобен подход е възприет и в
Решение № 127 от 6.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г., I г. о., ГК, като
това разграничение се налага предвид обстоятелството, че двамата
наследодатели са починали през различен период от време, в рамките на който
са правени подобрения от страна на съделителя. През същият този период от
време обаче част от имота /1/6 ид.ч./ е бил съсобствен на съделителката Р. Ж.
Й. Това налага и разграничение на сумите, претендирани от К. Ж. П., от
гледна точка на тяхната правна квалификация.
Така по отношение на сумата от 6102, 58 лв. /разликата от 2772, 42 лв.
до претендирания размер от 8875 лв./, съдът намира, че в тази й част
претенцията по сметки е неоснователна. Тя намира своето основание в чл.12,
ал.2 от ЗН.
Легитимиран да предяви иска е наследник, който лично е до-принесъл за
увеличението на наследството. Той следва да е спомогнал към увеличение на
наследството. То трябва да е ясно изразено и да е налице към момента на
откриване на наследството, като действията следва да са извършени приживе
на наследодателя. Действията, довели до увеличение на наследството, следва
да са без правно основание и наследникът следва да не е възнаграден по друг
начин /чрез завещание, дарение, ползване на имота през определен период
отвреме/ /Така Решение № 481/11.01.2011 г. по гр. д. № 884/2009 г., ВКС, II
г.о., Решение № 248/20.04.2010 г. по гр. д. № 4147/2008 г., ВКС, IIIг.о./.
Видно от твърденията на съделителя, част от ремонтните дейности са
извършени, докато е бил жив наследодателят Ж. К. П., като всички те са
извършени докато е била жива и Д. И. П. В този смисъл е налице първата
предпоставка за уважаване на претенцията - наследник, който лично е до-
принесъл за увеличението на наследството, като действията са извършени
приживе на наследодателя /част от тях докато е бил жив Ж. К. П., както и
всички – приживе на Д. И. П./. Това се установява безпротиворечиво от
разпитаните по делото свидетели. В тази връзка свидетелят Кисьов изрично
заявява, че ремонтите започнали малко преди раждането на втората дъщеря на
К. П., тоест преди около 21-22 г., като това се потвърждава и от показанията на
св. Д. Й., която заявява, че ремонтите започнали след 2000 г., преди раждането
на втората им дъщеря. Твърденията са, че част от направените ремонтни
дейности, довели до увеличаване на наследството, са извършени през 2004 г.
/като не е уточнена точна дата/, което като период приблизително съвпада със
заявеното от свидетелите.
Съдът намира обаче за недоказано по делото, въпреки разпределената
доказателствена тежест, че действията са довели до увеличение на
наследството. В тази връзка и съгласно заключението по първоначалната СТЕ,
не може да се направи извод, че в сградата имало поставени материали и
инсталации с по – добри технически качества спрямо съществуващите преди
това, както и че изпълнените СМР водели до увеличаване пазарната стойност
7
на сградата. При това положение, остава недоказана една от предпоставките,
необходими за уважаване на предявения иск. Съдебната практика приема, че
когато приносът е под формата на подобрение на недвижим имот е от значение
подобренията да са извършени приживе на наследодателя от евентуален негов
наследник и да са довели до увеличаване стойностния израз на наследството
/Решение № 13 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2017 г., II г. о., ГК/.
Посочва се също така и, че е съществено увеличението на наследството по чл.
12, ал. 2 ЗН да е в резултат на вложени средства или труд от наследника, въз
основа на които стойността на наследството се е увеличила към момента на
откриването му /Решение № 15 от 2.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2222/2021 г.,
I г. о., ГК/. Следователно, от изключително значение е именно да се установи
увеличение на стойността на наследството, но към момента на неговото
откриване, като предвид заключението на вещото лице, такова увеличение не
може да се установи, което от своя страна предпоставя и изводите на съда за
недоказаност на предявения иск на това основание.
Налице е и още едно основание, което също така обуславя
неоснователност на исковата претенция. От самите твърдения на страните,
както и от заявеното от разпитаните по делото свидетели, безпротиворечиво се
установява, че наследникът К. П. е живеел в имота. Това е допълнителна
пречка за уважаване на предявената претенция, доколкото наследникът е бил
възнаграден по друг начин, като е допуснат да живее в наследствения имот. В
съдебната практика и теорията изрично се сочи, че един от начините
наследникът да бъде възнаграден от своя/своите наследодатели, е допускането
му да ползва имота за определен период от време. Няма пречка също така
ползването да не обхваща целия имот, а само част от него, както е в настоящия
случай.
По отношение на останалата част от претенцията по сметките /за сумата
от 2772, 42 лв./, която намира своето основание в разпоредбата на чл.30, ал.3
от ЗС, доколкото той съответства на притежаваните идеални части на
съделителя Р. Й. след смъртта на баща й в процесната сграда, съдът намира
претенцията за частично основателна.
Претендираните разноски, извършени от съделителя К. П., съдът
намира, че следва да бъдат обезщетени от насрещната страна по правилата
уреждащи отговорността на съсобствениците за извършване на необходими
разноски от друг съсобственик. Това е така и предвид заключението по
приетата съдебно – техническа експертиза, според която изпълнените СМР
имат характера на текущ ремонт, чрез който се поддържат в изправност
сградите и постройките. На базата на изложеното и предвид характера на
извършените СМР, съдът намира, че се касае до извършени необходими
разноски.
В практиката на ВС и ВКС се приема, че всеки съсобственик следва да
участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената
вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е
предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното
8
съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да
бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение
на доходи от нея. Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите
разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето на общата
вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Тук се
включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на
имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само
действително заплатените разноски в размера, в който са направени.
Необходимите разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и
без които тя би погинала или би се повредила съществено, т.е. това са
разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на общата
вещ. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от
нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл. 30, ал.3 от
ЗС, е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един
съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл.
30, ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата
вещ или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските
произтичат от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се
нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяването им. В тези хипотези - на претенция за заплащане на
необходими разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат
действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика.
Претенцията, формулирана в т.20 от молбата, съдът намира, че не
представлява необходими разноски или подобрения. Следва да се посочи, че за
да подлежат на обезщетяване дадени ремонтни дейности като подобрения,
същите следва да са извършени по такъв начин, че да е налице трайно
прикрепване към имота, без да е налице възможност подобренията да се
отделят от имота без неговото съществено повреждане. В случая се касае до
монтаж на климатици, при което същите биха могли да се отделят от вещта без
нейното съществено повреждане, поради което и принципно не подлежат на
присъждане.
Съответно, претенцията се явява неоснователна за частта от сумите,
претендирани за описаните климатици. Съобразно заключението на вещото
лице, тяхната обща стойност е в размер на 3373, 70 лв. без ДДС или 4048, 44
лв. с ДДС. Съобразно квотата на собствеността /1/2 ид.ч./ и обстоятелството,
че предявеният иск по чл.30, ал.3 от ЗС се отнася до 1/3 от сумата, то
претенцията по сметки е неоснователна за сумата от 674, 74 лв., като следва да
бъде уважен за сумата от 2097, 68 лв.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК всеки от съделителите следва да заплати
държавна такса в размер на 4% от стойността на неговия дял от делбения
9
имот, но не по-малко от 50 лева, както следва: Р. Ж. Й. – 3236 лева, и К. Ж. П.
– 3236 лева. Следва ответника К. Ж. П. да бъде осъден да заплати държавна
такса за отхвърлените претенции по сметки в размер на 4 % от стойността й в
размер на 6777, 32 лева, или сумата в размер на 271, 09 лева. Доколкото се
уважава и частично претенцията по сметки, Р. Ж. Й. следва да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 4 % от уважената част от стойността на
претенциите в размер на 2097, 68 лева, или сумата в размер на 83, 91 лева.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на
публична продан допуснатия до съдебна делба имот, а именно: сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Б., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД - 18-9/30.01.2009г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо сградата от 15.05.2023г., с адрес на
сградата: гр. Б., кв. ***, ул. ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, със застроена площ от 97 кв.м, на два етажа, с
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, с пазарна стойност от 161
800 лв., като получената от проданта сума бъде разпределена между
съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 1/2
идеални части за Р. Ж. Й., ЕГН **********; 1/2 идеална част за К. Ж. П., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на осн. чл.30, ал.3 от ЗС Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.,
кв. ***, сумата в размер на 2097, 68 /две хиляди деветдесет и седем лева и
шестдесет и осем стотинки/ лева, представляваща представляваща
приспадащата й се част, равняваща се на 1/6 ид. ч. от стойността на
извършените от съделителя К. Ж. П. необходими разноски в имота в периода
от 2005 г. до 2018 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за сметки за сумата до
2772, 42 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметките с правно основание чл.12, ал.2 от
ЗН за осъждане на Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на К. Ж. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. ***, сумата в
размер на 6102, 58 лв. /разликата от 2772, 42 лв. до претендирания размер от
8875 лв./, представляваща припадащата се част от сумата, с която се е
увеличило наследството на наследодателите на съделителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в
полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3236 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., кв. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в
10
полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 3236 лева,
представляваща 4 % върху стойността на дела на съделителя.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Р. Ж. Й. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в
полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 83, 91 лева,
представляваща 4 % върху уважената част от претенциите по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК К. Ж. П. с ЕГН **********, с
адрес гр. Б., кв. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Бургас, в
полза бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 271, 09 лева,
представляваща 4 % върху отхвърлената част от претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11