Решение по дело №1195/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Зам. директор ТД Митница Бургас срещу Решение №65 от 24.04.2025г., постановено по анд №232 по описа за 2025г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е незаконосъобразно в частта, с която е намален размера на наложеното наказание глоба от 780,00 лева на 200,00 лева. Не можело да бъдат споделени мотивите на съда за превес на смекчаващите обстоятелства, същите били бланкетни. Наказаното лице било на 45 години и нямало житейска логика такава възраст да бъде възприета като смекчаващо вината обстоятелство, напротив – тя предполагала достатъчно натрупан житейски опит. Не било мотивирано от съда защо една такава възраст налагала определянето на по-леко наказание за разлика от друга възрастова група. Не ставало ясно и защо налагането на наказанието глоба в размер на 780,00 лева било прието от съда за изначално неизпълнимо и как достигнал до извода, че налагането на глоба в такъв размер, по-нисък от една минимална работна заплата за страната, се разглеждало като отнемане на всички финансови средства на нарушителя. Предвид липсата на данни лицето да е финансово нестабилно, без редовни приходи и прочие, не ставало ясно и как съдът стигнал до извода, че то би било оставено на произвола на съдбата и как с налагането на глоба му се отнемали всички финансови средства. Не можело да се сподели и приетото от съда, че размерът на глобата бил близо до максималния такъв. Законът за митниците предвиждал глоба от 200,00 до 1000,00 лева за извършено нарушение по чл.238в, ал.1 от същия закон, а определеният размер от 780,00 лева бил по-близък до средния, отколкото до максималния размер. При това разбиране на съда възниквал въпросът, ако за извършено нарушение от този вид – при непразен тайник, използван за превозване/пренасяне на стоки/лица, правилният и справедлив размер на глобата бил в минимален размер, то какъв щял да бъде правилният и справедлив размер при преминаване през държавната граница с използване на превозно или преносно средство с наличие на празен тайник. Така лицата, използващи тайник за превозване/пренасяне на стоки/хора, се явявали в по-благоприятно положение от тези, използващи празен тайник. В жалбата се излагат съображения, че това щяло да мотивира лицата да укрият евентуално превозвани/пренасяни вещи в тайници, защото щели да знаят, че при преминаване с празен или с пълен тайник наказанието щяло да бъде в един и същ размер. Приетото от районния съд било и в противоречие и със собствената му практика по идентични казуси – по анд 241/2022г. и анд 242/2022г. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде отменено решението на Районен съд Свиленград в частта, с която е намален размера на наложеното с НП наказание глоба от 780,00 лева на 200,00 лева, като бъде постановено решение, с което да се потвърди изцяло обжалваното НП, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответната страна – Б. Б., в писмен отговор и молба и молба по хода на делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

Окръжна прокуратура Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е изменил Наказателно постановление № BG2024/1000-4091/НП от 20.02.2025г. на Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците и на основание чл.238в, ал.1 от ЗМ, на Б. Б. (B. B.) е наложена глоба в размер на 780,00 лева, като намалил глобата на 200,00 лева.

За да постанови решението си районният съд установил фактическата обстановка по случая, а именно, че на 10.09.2024г. около 20:50 часа на Митнически пункт Капитан Андреево, на трасе Входящи леки автомобили и автобуси, на път от Република Турция за Република България, пристигнал лек автомобил Нисан с рег.№ 39 ADM 931, управляван от *** гражданин – жалбоподателя по делото (Б. Б.), който пътувал сам. На основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническите служители – свидетелите Д. С. и С. К., извършили митническа проверка на автомобила, при която в пода на същия установили специално изградени два тайника, представляващи две кухини, направени от ламарина по дължината на пода на превозното средство – от задната седалка до двигателния отсег, в които били открити две укрити лица. За това деяние бил съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено обжалваното НП. От правна страна съдът приел, че съставянето и издаването на АУАН и НП е от компетентен орган, спазени са процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН и са в предписаната от закона форма. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административното нарушение било точно описано и доказано, а отговорността била правилно ангажирана. Установено било и авторство на деянието в лицето жалбоподателя, който бил водач на МПС, както и факта, че същият преминал през границата на страната с автомобил. Нарушението било извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят съзнавал, че използва МПС, в което бил изграден тайник, както и че преминал през границата на страната, като предвиждал настъпването на последиците от това и искал те да настъпят.

Като приел, че не били налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, въззивният съд счел, че административното наказание било правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размер. При индивидуализацията му АНО бил посочил както смекчаващи, така и отегчаващи вината обстоятелства, но въпреки това наложил глоба, близка до максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл.238в, ал.1 от ЗМ и въпреки наличието на превес на смекчаващи обстоятелства. РС Свиленград отчел, че с осигуряването на достъп до тайника жалбоподателят способствал за извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като действително обществената опасност на процесното деяние била завишена, тъй като било налице неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗМ. Съдът отчел, че за разлика от обществената опасност на деянието, то обществена опасност на дееца не била завишена, тъй като по делото не се констатирало наличие на друго идентично нарушение и предвид факта, че лицето не възпрепятствало или не опитало да осуети проверката. Допълнително РС Свиленград обсъдил възрастта на жалбоподателя като смекчаващо вината обстоятелство, наред с липсата на данни същият към датата на извършване на нарушението да бил извършвал други нарушения или да били налице извършени от лицето противообществени прояви. Освен това фактическият състав на нарушението разкривал белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици били ирелевантни за правната му квалификация, а имали значение едва при определяне на наказанието. Така съдът се обосновал, че размерът на наказанието следвало да се намали до минимално законоустановен такъв, тъй като бил налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, и с оглед завишената обществена опасност на деянието и незавишената такава на дееца. Не било правилно и справедливо да се налага изначално неизпълнима санкция, тъй като идеята на законодателя била да се въздейства възпитателно и поправително върху дееца, а не да му се отнемат всички финансови средства и да бъде оставен на произвола на съдбата. Отделно от това, не ставало ясно защо АНО наложил наказание в размер близък до максималния, след като твърдял наличие и на смекчаващи отговорността обстоятелства. За да обоснове намаления размер на наказанието въззивният съд изискал служебно справка от деловодната система на съда –л.31 от делото, и взел предвид и че за укритите лица било проведено наказателно производство – НОХД №745/2024г. по описа на РС Свиленград и нарушителят бил наказан за деяние, а вземането на това обстоятелство като единствен критерий за утежняване на неговата отговорност щяло да доведе до непряка двойна наказуемост и редуцирал размера на глобата, като счел че именно размерът от 200,00 лева би бил правилен и необходим за постигане на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Спорът в настоящото касационно производство е дали правилно районния съд е изменил размера на наложената от наказващия орган санкция, като е намалил глобата от 780,00 лева на 200,00 лева, колкото е минимално предвидимия в закона размер.

Решението на районния съд в обжалваната част е правилно. Няма спор, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на наказанието, а именно - не е обсъдил имотното състояние на нарушителя при конкретизиране на съответния размер. Поради това изложените съображения на районния съд, че глобата следва да се намали до минималния размер, предвиден в чл.238в от ЗМ, а именно - 200 лева, са правилни. Обстоятелството, че по време на проверката са констатирани други нарушения или както е в настоящия случай – на нарушителя е наложено наказание за престъпление по чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 от НК /превел през границата на страната от РТурция две лица без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането използвал МПС/, не може да бъде мотив за налагане на по-висока санкция. Като е изложил подробни съображения и след като е отчел и обстоятелството, че за жалбоподателя нарушението е било първо по ред, съдът е стигнал до извода, че за извършеното нарушение по чл.238в от ЗМ с оглед разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН не може да се наложи санкция, явяваща се прекомерно завишена. Следва да се има предвид и че нарушението по чл.238в от ЗМ е формално и признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен резултат. За осъществяването му е достатъчно от обективна страна наказаното лице да използва превозно средство при преминаване през държавната граница, в което е установено наличието на тайник, а освен това нарушителят не оспорва факта на нарушението. Наред с това няма събрани данни за имущественото му състояние, поради което и настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е преценил характера и тежестта на конкретното нарушение и правилно е определил размера на наказанието.

На ответната страна са дължими направените в настоящото производство разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв, като размерът следва да се определи на основание чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 400,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63 от ЗАНН, Административен съд Хасково

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №65 от 24.04.2025г., постановено по анд №232 по описа за 2025г. на Районен съд Свиленград, с което съдът е изменил Наказателно постановление № BG2024/1000-4091/НП от 20.02.2025г. на Зам.директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници в частта на наложена глоба в размер на 780,00 лева и намалил глобата на 200,00 лева.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплатят на адв.И. Д. от ХАК направените по делото разноски при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 400,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.