Р Е Ш Е Н И Е № 33/1.3.2023 г.
гр. Ямбол, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при
секретаря Кр.Юрукова-Стоянова, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2 по описа за 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба
на К.К.И. с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв.И. М. Д. от САК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0813-000670/17.12.2022 г. по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на
МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на К.К.И.
е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В
жалбата се твърди, че атакувания административен акт е нищожен, и
незаконосъобразен, като издаден в нарушение и противоречие с процесуалния и
материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което се
претендира за отмяната му.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.Д., която подържа жалбата с искане за уважаването й и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната страна редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание, като в придружителното
писмо изразява становище за неоснователност на жалбата.
След цялостна преценка на събраните по делото
доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.12.2022 г. около 22:52 часа в община Тунджа на
път трети клас № 7009 служители на Сектор „Пътна полиция“-Ямбол към ОДМВР-Ямбол
са спрели и извършили проверка на МПС - ** с peг. № ******,
собственост на П.К.К. и са установили, че се
управлява от К.К.И. с постоянен адрес ***, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила на хиляда а именно 1.34
промила на хиляда, установено с техническо средство Drager
Alcotest 7510 с инвентарен номер ARNJ-0092,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух в 23:11 ч с номер на проба 02404. Пробата е предявена на водача, като му
издаден талон за изследване №144830, в който е отбелязяно,
че лицето отказва медицинско и химическо изследване.
По делото са приложени и приети като писмени
доказателства АУАН с.GA, №782066/17.12.2022 г., талон за изследване № 144830
издаден на К.К.И., сведение от М.Д.А. и справка за
нарушител/водач К.К.И..
Разпитаните по
делото в качеството им на свидетели С.М. и Г.Я.-служители в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Ямбол твърдят, че на 17.12.2022г. са били назначени в
наряд и позиционирани на кръстовището на Републикански път І-VII с път
III-7009, т.е. път Ямбол-Лесово, разклона за село Б., което кръстовище е до
село Б.. Към тях се е приближавал автомобил, който рязко е отбил и е спрял на
200 м. Служителите са отишли с колата си до мястото и заварили две лица
непосредствено пред автомобила. Според свидетелите е било тъмно и не са имали
видимост, за да възприемат кой е управлявал, но от проведения разговор единият
от намиращите се там-М.Д.А. е посочил, че водач е бил К.К.И.,
който също е признал, че е управлявал автомобила, поради което и на последния е
била извършена проба за употреба на алкохол.
Разпитания по делото в качеството му на свидетел М.Д.А.
сочи, че е приятел на К.К.И. и двамата са пътували с
управлявания от И. автомобил когато е било извършена описаната по-горе
проверка. В показанията си А. отбелязва, че не притежава свидетелство и не
управлява автомобил, и че е шофирал И., който е спрял преди идването на
полицаите. Според свидетеля информация за лицето управлявало колата, полицаите
са получили от него и от К.И., който е потвърдил това обстоятелство.
Показанията на А. дадени в съдебно заседание се
потвърждават и от писменото сведение
депозираното от него пред административния орган.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-0813-000670/17.12.2022 г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна
полиция“-Ямбол на К.К.И. е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, която заповед е била връчена на К.К.И.
и подписана на 17.12.2022 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0813-000670/17.12.2022 г. по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на
МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на К.К.И.
е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно
чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички
изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от мл. автоконтрольор към ОД на МВР-Ямбол, сектор „Пътна
полиция“-Ямбол в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 326з -
99/01.02.2022 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, поради което оспорения акт не е
нищожен.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с
мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона, като не са
налице и противоречия с материалноправните норми или
несъответствие с целта на закона.
Принудителните административни мерки по глава шеста от
ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се
възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по
надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за
времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че административно-наказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административноправни
задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид
държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между административният акт, с който се
прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание
с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото
закононарушение.
Ето защо както
наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия
състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и
евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се
ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното
нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1, т.1, б.“Б“ ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
За да е приложима цитираната норма е необходимо да са
налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето
по отношение на което се налага ПАМ да
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух.
Посочената в заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка и описана по-горе фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от приложените по делото писмени
доказателства, които са събрани редовно в производството пред административния
орган, поради което на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила и пред съда.
В същата насока са и свидетелските показания, които са
еднопосочни и непротиворечиви, и не се опровергават от други данни по делото.
Визираните предпоставки са релевантните факти,
безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за
административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е
възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка и
временно да отнемане свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Следва да се посочи, че наведените в жалбата доводи са
неотносими към правния спор с оглед въведения по-горе
предмет на доказване, поради което и не следва да бъдат обсъждани.
Въпреки дадените на страната изрични указания за
носената от нея доказателствена тежест, не бяха
ангажирани доказателства, с които да се установят твърденията в жалбата или да
се опровергае верността на събраните по делото писмени доказателства, за да се
наложат различни правни изводи.
Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като
издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите
пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да
са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита
че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли ведно с искането
за присъждане на разноски.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на К.К.И.
с постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв.И. М. Д.
от САК, адрес ***, тел.*********, email: ******.com против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-0813-000670/17.12.2022 г. по чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към ОД на
МВР-Ямбол, сектор „Пътна полиция“-Ямбол, с която на К.К.И.
е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.К.И. с
постоянен адрес ***, чрез пълномощник адв.И. М. Д. от
САК, адрес ***, тел.*********, email: ******.com за присъждане
на направените по делото разноски.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете