№ 6267
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100510230 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на молителя М. Н. С., чрез упълномощения адв.
Н. Н. от САК, срещу съдебно решение № 14052 от 18.07.2025г., постановено по гр.
дело № 28557/2024г. по описа на СРС, 89 състав. Съдебното решение се обжалва в
частта, с която е оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие на М.
Н. С. срещу И. В. Д..
В жалбата се твърди неправилност на решение поради нарушения на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде
отменено решението на първата инстанция и се уважи молбата за защита от домашно
насилие на М. Н. С. срещу И. В. Д.. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна И. В. Д., чрез
упълномощения представител адв. А. Д. от САК е подал отговор на въззивната жалба с
който я оспорва. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
представителите си по пълномощие поддържат съответно въззивната жалба и отговора
на въззивната жалба.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
1
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в
обжалваната част е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а
съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съдебен състав, участвал в заседанието, в което е завършено
разглеждането на делото, като прецени събраните доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че
фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно в обжалваното решение и не
е необходимо отново да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по молба от М.
Н. С. с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу И. В. Д. с
твърдението, че страните са имали интимна връзка, а актовете на домашно насилие са
осъществени в периода от 04.02.2024г. до 14.05.2024г. вкл., в дома на ответника с
адрес: гр. София, ул. ****. Изложени са твърдения, че актовете на домашно насилие се
изразяват в заплахи към молителката с конкретни изрази. Ответникът използвал и
обидни и цинични думи, като: „наркоманка“, „****“, „луда“, „парцал“, „боклук“,
„куче, **** само за ебане ставаш“, а на 14.05.2024г. те били придружени и с удари в
главата и лицето, ритане в гърба, влачене по земята, удари с юмрук в носа и в устата.
Ответникът е оспорил твърденията за осъществени домашни насилия на
сочените от молителя дати.
С решението, постановено по гр. дело № 28557/2024г. по описа на СРС, 89
състав, съдът е върнал молбата за защита от домашно насилие в частта относно
твърдения акт на домашно насилие от дата 04.02.2024г. и е прекратил производството
по гр.д. № 28557/2024г. по описа на СРС в тази му част. Решението е влязло в сила в
прекратителната част, като необжалвано.
С решението си съдът е оставил без уважение молбата на М. Н. С., за издаване
на заповед за защита на молителя срещу И. В. Д., по повод твърдените актове на
домашно насилие от 21.02.2024г., 05.03.2024г. около 21:00ч., 05.03.2024г. и 10.03.2024г.
около обяд, от края на м. април 2024г. около 20:00ч. и 21:00ч., 13.05.2024г. и
14.05.2024г., като е отказал да издаде заповед за съдебна защита.
2
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Страните не спорят, че въззивикът М. Н. С. и въззиваемия И. В. Д. са
поддържали интимна връзка от месец септември 2022г. в продължение на около две
години. Последното се установява и от събраните гласни доказателства, както и от
направеното от страните съдебно признание пред първоинстанционния съд. Следва
извод, че молителят има право да търси защита по ЗЗДН, тъй като ответникът е лице,
което попада в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. последно от ЗЗДН (доп. с ДВ, бр. 69 от
2023г.).
Въззивният състав приема, че молбата за защита е депозирана пред районния
съд в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от пострадало лице, което е видно от
датата на входящия номер на регистратурата в съда, като молбата е постъпила на
17.05.2024г., а разгледаните по същество актове на домашно насилие са за периода от
21.02.2024г. до 14.05.2024г. Следва, че първостепенният съд валидно е сезиран от
процесуално легитимирана страна.
Възраженията във въззивната жалба касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни правни изводи въз основа
на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
Според легалното определение на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН (в приложимата
редакция обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., доп., бр. 69 от 2023 г.)
Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Домашно насилие може да бъде прието за установено при доказване
кумулативното наличие на двете предпоставки: 1) осъществен от съответното лице -
ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от
формите, описани в чл. 2, ал. 1 и/или ал. 2 от ЗЗДН, насочен спрямо друго лице –
молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място
на извършване, и 2) наличие между двете лица (търсещият защита и ответника) на
правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 от ЗЗДН. Соченият с
молбата акт на домашно насилие следва да бъде доказан изцяло (пълно и главно) – по
време, място, начин на извършване и авторство.
Като допълнение към изложените от районния съд мотиви и с оглед
възраженията във въззивната жалба, следва да се посочи, че съдът в настоящото
производство не установи несъответствие между фактическите констатации и
събраните по делото доказателства.
Не се установи да са събрани доказателства от които да се формира извод, че
на някоя от изброените дати: 21.02.2024г., 05.03.2024г. около 21:00ч., 05.03.2024г. и
10.03.2024г. около обяд, края на м. април 2024г. около 20:00ч. и 21:00ч. и 13.05.2024г.
въззиваемият И. В. Д. е отправял заплахи и обиди към въззивника М. Н. С., както са
3
описани в молбата за защита от домашно насилие.
В първоинстанционното съдебно производство са събрани писмени и гласни
доказателства за случилото се между страните на 14.05.2024г., но от съвкупната им
преценка не може да се приеме за осъществен акт на домашно насилие от въззиваемия
срещу въззивника, както е описан в молбата за защита. Не се доказа при условията на
пълно и главно доказване, т.е. при което от съда да се достигне до единствено
възможния извод, че на 14.05.2024г. около 05,00 ч., в жилището на адрес: гр. София,
ул. ****, И. В. Д. да е блъскал и удрял в главата и лицето, да е ритал в гърба
молителката, която да е паднала на земята, нито да я е влачил по земята, да я е ударил
с юмрук в носа и в устата, както и да е казал, че ще я убие. Т.е. от съвкупната преценка
на доказателствата не се установи по безспорен начин И. В. Д. да е осъществил акт на
домашно насилие под формата на психическо и физическо насилие срещу М. Н. С..
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че пред
първоинстанционния съд са доказани фактите, свързани с осъществения акт на
домашно насилие на 14.05.2024г. Първостепенният съд е изложил подробни мотиви по
отношение на правния анализ на събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил
по отделно и в тяхната съвкупност. За пълнота следва да се посочи, че действително
са събрани писмени доказателства - три броя амбулаторни листове от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕООД, в които е отразено, че при преглед на М. С. на 14.05.2024г. са
установени контузии и кръвонасядания по главата и лицето вляво, неуточнена травма
на гръдния кош, както и съдебно медицинско удостоверение за извършен на
16.05.2024г. преглед от съдебен лекар, при който са констатирани телесни увреждания
на молителката, изразяващи се в контузия по лицето и лявата слепоочна област,
изразени с кръвонасядания и травматични отоци, кръвонасядане и охлузвания по
лигавицата на горната устна, охлузвания на лявата буза, кръвонасядане и охлузване в
горната дясна част на гърба; кръвонасядане и охлузване на лявата ръка, кръвонасядане
на дясната китка. Травматичните увреждания реализират медико - биологичния
признак на временно разстройство на здравето – неопасно за живота. Съдебният лекар
е дал заключение, че травматичните увреждания могат да бъдат причинени в резултат
от ударни, тангенциални въздействия на твърди тъпи предмети с разнообразни
характеристики, в това число и части от тялото – ръце, крака, пръсти, както и чрез
други предмети.
Въззивният състав приема за установени описаните телесни увреждания на М.
Н. С., но от събраните доказателства не може да се обоснове извод за тяхното
авторство. От гласните доказателства на св. А. Д.М. – майка на М. Н. С. се установи,
че на 14.05.2024г. тя е получила обаждане от ответника, че дъщеря се е напила в
дискотека предишната нощ, а ответникът я е прибрал в дома си. Отивайки в дома на
ответника свидетелката установила дъщеря си паднала на земята, с подута устна, с
кръв от носа, молителката била в шок, като двете започнали да търсят обеците на
молителката. Съдът приема за житейски и правно нелогично при установяване на лице
с посочените увреждания, да не му се окаже необходимата помощ, а да се дава
приоритет на изчезнали или повредени вещи (обеци и мобилен телефон). Логично
действие е и незабавно да се уведомят компетентните органи, което не се твърди и не
се установява да е направено.
На случилото се между страните на 14.05.2025г. не са присъствали свидетели
очевидци, а в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се съдържат данни за мястото на
извършване на описаното твърдяно насилие от тази дата (пред блока/къщата, на
улицата/в двора, или на друго конкретно място), не са декларирани и конкретните
актове на физическо и психическо насилие, поради което декларацията не
представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения
4
насилнически акт. В този смисъл е обективно възможно телесните увреждания на М.
Н. С. да са настъпили и по описания от И. В. Д. начин – след прекомерна употреба на
алкохол през изминалата нощ на 13/14.05.2024г. и падане, респ. удрянето в твърди
тъпи предмети с разнообразни характеристики.
Въззивният съдебен състав приема, че събраните гласни доказателства не могат
да бъдат кредитирани като годни и достоверни за наученото от страните, тъй като
съдържат съществените противоречия и при преценката им по чл. 172 от ГПК ги
намира за дадени от заинтересовани лица в полза на всяка от двете страни по спора.
Следва, че не е установено авторството на деянието за нито един от твърдените актове
на насилие, при условията на пълно и главно доказване.
Неоснователни са и възраженията, че съдът е допуснал нарушения на
материалния закон. След като не са доказани при условията на пълно и главно
доказване твърдените актове на домашно насилие, то съдът не дължи вземане на
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, респ. не следва да съобразява актовете на насилие,
извършени преди изтичане на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.
Съобразно изложеното въззивният съд приема, че описаните действия в молбата
за защита, които следва да изпълват фактическия състав по чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, не се
установени пълно и главно от въззивника - молител, а за съда недоказаният факт е
неосъществил се факт - аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Доколкото доказването на
релевантните факти не е осъществено по делото, то изводите на първоинстанционния
съд за неоснователност на молбата за защита са обосновани и съответстват на
събрания по делото доказателствен материал.
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила на основание чл. 17, ал.5 от ЗЗДН.
Предвид нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН въззивният съдебен акт е окончателен и не
подлежи на касационно обжалване.
По разноските съдът приема следното:
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът осъжда М. Н. С. да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер от 12.50 лв. за въззивното
производство.
Въззиваемият претендира разноски за адвокатски хонорар, за което е
представен бланков договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025г., в който е
отразено, че възнаграждението от 1200 лв. е заплатено в брой (лист 25 от делото).
Другата страна своевременно е въвела възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът
приема за основателно. Въззивното производство не се отличава с действителна
фактическа и правна сложност, а спорът между страните пред въззивната инстанция е
приключил в едно съдебно заседание и не са събирани нови доказателства. По
изложените съображения адвокатското възнаграждение на представителя на
въззиваемата следва да бъде намален на 300 лева на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. По
изложените съображения съдът осъжда М. Н. С. да заплати на И. В. Д. разноски за
въззивното производство в размер от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 14052 от 18.07.2025г.,
постановено по гр. дело № 28557/2024г., по описа на Софийски районен съд,
89 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 12.50 (дванадесет лева и
петдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 10230/2025г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, да заплати на И. В. Д., ЕГН **********,
сумата от 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение по
въззивно гр. дело № 10230/2025г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6