Р Е Ш Е Н И Е
№ 168 08.07.2020
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa девети юни две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: М. МАВРОДИЕВА
БОРЯНА
Х.
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от
съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско
дело № 1208 по описа за 2020
година.
Производството е образувано по въззивна жалба от А.К.С.,
като баща и законен представител на В.А.С., чрез адв. М.Х. против Решение № 298
от 27.12.2019г., постановено по гр.д. № 288/2019г. по описа на РС – Харманли, с
което се отхвърлят предявените от А.К.С.,
в качеството му на баща и законен представител на В.А.С. против Районен съд - гр.Свиленград,
обективно съединени искове с правно основание 225 ал.1, вр. ал.5 от ЗСВ и чл.86
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 080лв. -
представляваща неизплатено обезщетение от 5 брутни работни заплати, полагащо се
поради прекратяване изпълнение на длъжността „съдия“ на наследодателя, ведно
със законната лихва за забава, считано от 03.08.2018г. /датата на подаване на
Заявлението за изплащане на пълния размер обезщетение/, до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът А.К.С.,
като баща и законен представител на В.А.С., чрез адв.М.Х. е останал недоволен
от постановеното по делото решение, поради което го обжалва в срока. Счита, че
РС – Харманли неправилно и незаконосъобразно приемал, че обезщетението по
чл.225, ал.1 ЗСВ не се дължи, с оглед на разписаните в закона разлики между
правния статус на съдия по вписванията и съдия, като излага мотиви относно
начина на назначаване, освобождаване, понижаване и преместване от длъжност.
Съдът приемал, че това давало основание придобития стаж на длъжност „съдия по
вписванията“ да не се приравнява със стажа в органите на съдебната власт и за
това прослужено време не следвало да се изплаща обезщетение по чл.225, ал.1 ЗСВ. Счита, че различията в правния статус на двете длъжности били неотносими и
ирелевантни за настоящия съдебен спор, предвид правната уредба, съгласно която
при прекратяване на трудово правоотношение на съдиите по вписванията се изплащало
обезщетение при условията по чл.225 ЗСВ – чл.292, ал.3 ЗСВ. Твърди, че изплатеното обезщетение на
наследника на починалия магистрат е неправилно определено и несъобразено с
посочената по – горе разпоредба на закона. Счита, че в случая дължимият размер
на обезщетението по чл.225 ал.1 ЗСВ е равен на 20 брутни месечни възнаграждения,
както и че са налице законовите предпоставки за изплащането му.
Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо това да
уважи иска като основателен и доказан. Претендира направените разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от другата страна Районен съд - Свиленград. В писмена молба,
въззиваемия, чрез Ж.Д.П. – адм. ръководител взема становище за неоснователност
на възззивната жалба. Счита, че правилно и в съответствие със закона и
доказателствата, съдът приел, че стажът на наследодателя на въззивника Е.Т.като
съдия е 15 години, 4 месеца и 3 дни, поради което на основание чл.225, ал.1 ЗСВ
на наследника й е било изплатено дължимото се еднократно парично обезщетение в размер на 15 брутни работни
заплати. Моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се постанови
решение, с което да се потвърди обжалваното. Прави възражение за прекомерност
на претендираните разноски от въззивника за адв. възнаграждение.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявен е иск за
заплащане на обезщетение в размер на 11 080лв., с правно основание в чл. 225, ал.1, вр. ал.5 от Закона за съдебната власт и иск за
лихви за забава, с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
А.К.С., като баща и законен представител на В.А.С., чрез
пълномощника си адв. М.Х. твърди в исковата си молба, че В.А.С. е единствен
законен наследник на Е.З.Т., б.ж. на ***, поч. на 19.06.2018г., на която дата
било прекратено правоотношението и с РС гр.Свиленград като „съдия“.
Наследодателката Т. имала стаж в органите на съдебната власт, както следва: В
Окръжен съд -Ямбол като „съдебен кандидат“ за периода от 15.11.1995г. до 15.11.1996г.
-1 година ; В Районен съд-***, като „съдия по вписванията“ за периода от 14.09.1998г.
до 14.02.2003г. – 4 години, 4 месеца и 29 дни; В Районен съд - Свиленград, като „районен
съдия“ за периода от 14.02.2003г. до 14.02.2007г.- 3 години, 11 месеца и 28 дни
; В Районен съд-гр.Елхово, като „Председател“ и „районен съдия“ за периода от
14.02.2007г. до 02.12.2013г. – 6 години, 9 месеца и 18 дни; В Районен съд - Свиленград,
като „Административен ръководител - председател“ и „районен съдия“, за периода
от 02.12.2013г. до 19.06.2018г.- 4 години, 6 месеца и 17дни или общо стаж
в органите на съдебната власт 20 години, 9 месеца и 2 дни. Твърди, че на
наследника било изплатено обезщетение в размер на 15 месечни възнаграждения. Счита,
че изплатеното обезщетение на В.С. било неправилно определено и не съобразено с
разпоредбата на чл.292 ал.3 от ЗСВ, както и с факта, че наследодателката имала
стаж в органите на съдебната власт, като съдия по вписванията в Районен съд ***
за периода от 14.09.1998г. до 14.02.2003г., т.е 4 години и 5 месеца. При
определяне размера на обезщетението било взето предвид единствено и само
прослужените години като съдия в Районен съд, като било изплатено обезщетение в
размер на 15 месечни възнаграждения, вместо дължимите 20 месечни
възнаграждения. Твърди, че подал в тази връзка до Административен
ръководител-Председател на Районен съд гр.Свиленград заявление, вх.рег.№ 10988/
03.08.2018г. Върху подаденото заявление на 07.08.2018г., Председателят
на Районен съд гр.Свиленград разпоредил да се приложи същото към папка
обезщетения на съдия Е. Т., и указал на заявителя, че в случай на претенция за
изплащане на по-голям размер на обезщетение, да предяви претенциите си по исков
ред. Счита, че в конкретния случай, предвид прослужените години в органите на
съдебната власт, размерът на паричното обезщетение по чл. 225 ал.1 ЗСВ следвало
да е 20 брутни месечни възнаграждения. Моли съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника Районен съд гр.Свиленград да заплати на ищеца, действащ чрез
законния си представител, в качеството му на наследник на Е.Т., б.ж. на ***,
сумата от 11 080 лв. представляваща разликата между изплатеното и дължимо
обезщетение при освобождаване от длъжност, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата 03.08.2018г.-датата на подаване на Заявлението за изплащане
на пълния размер обезщетение, до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът,
представляван от Ж.П.- Административен ръководител - Председател на РС -
Свиленград оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че стажът на Е.Т.като
съдия е 15 години, 4 месеца и 3 дни, поради което и на основание чл.225 ал.1 от ЗСВ, на наследника й било изплатено еднократно парично обезщетение в размер на
15 брутни работни заплати, равняващо се на 46 536.00 лв. Счита, че за стаж
в органите на съдебната власт в хипотезата на чл.225 ал.1 от ЗСВ не следва да
се зачита и стажа, положен от Е.Т.като „съдия по вписванията”. Разпоредбата на
чл.292 ЗСВ не приравнявала стажа на дл. „съдия по вписванията” на стажа на дл. „съдия”,
а само посочвала, че при наличие на същите предпоставки съдията по вписванията
имала право на еднократно парично обезщетение, а именно: да е прослужил поне
десет години на длъжността, да няма отрицателна комплексна оценка от последната
атестация и трудовото правоотношение да не е прекратено поради дисциплинарно уволнение.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен.
За да постанови решението си районният съд е приел от фактическа страна за
безспорно, че през периода 14.09.1998г.-14.02.2003г. / 4 години, 4 месеца и 29 дни/, Е.Т.е
заемала длъжността „съдия по вписванията” в Районен съд Ямбол. Встъпила е в
длъжност като „съдия” в Районен съд Свиленград на 14.02.2003г. и я е
изпълнявала 3 години, 11 месеца и 28 дни - до 14.02.2007г. През периода от 14.02.2007г.
до 01.06.2012г. е заемала длъжността „Административен ръководител –
Председател” на РС – Елхово - 5 години, 3 месеца и 16 дни. През периода 01.06.2012г.
до 02.12.2013г.- 1 година, 6 месеца и 1 ден е заемала длъжността „съдия” в
РС-Елхово. За времето от 02.12.2013г. до 13.07.2016г. - 2 години, 7 месеца и 11
дни е заемала длъжността „Административен ръководител –
Председател” на РС – Свиленград, след което в продължение на 1
година, 11 месеца и 7 дни – в периода от 13.07.2016г. до 19.06.2018г. – Т. е
заемала длъжността „съдия” в РС – Свиленград.
На 19.VІ.2018г. трудовото правоотношение на Т. е прекратено поради
смъртта й. На наследника й е изплатено еднократно парично обезщетение в размер
на 15 брутни работни заплати, в размер на 46.536.00лв. От заключението на
вещото лице по назначената по делото съдебно - счетоводна експертиза, съдът
е установил, че брутното трудово възнаграждение на Е.Т., към датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение е в размер 3 102.40 лв., а
размерът на 5 месечни брутни възнаграждения е 15 512 лв.
При така приетите за
установени факти и обстоятелства съдът е намерил, че в случая спорен е въпроса
дали прослуженото от наследодателката време като съдия по
вписванията, следва да се приеме като стаж в органите на съдебната власт. Според решаващия съд отговора е отрицателен.
Изложил е съображения, че правоотношението за длъжността „съдия по вписвания” е
предмет на уредба от Глава ХІІІ на Закона за съдебната власт и касае трудово
правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а
въпросите, по които няма специална уредба се регулират от кодекса на труда,
съгласно чл. 293 ЗСВ. Според първоинстационния съд съдиите по вписванията са
част от съдебната система и заемат специфично място в нея -. Част са от
структурата на районните съдилища, където единствено функционират. За съдиите
по вписванията важат изискванията за независимост, безпристрастност, законност,
прозрачност, политическа неутралност съгласно общите положения от Закона за
съдебната власт. За заемането на длъжността съдия по вписванията са поставени
изисквания, напълно покриващи се с тези, които са необходими за заемане на
магистратска длъжност - чл. 283 ЗСВ. Наред с това, според районния
съд в Закона са предвидени и различия в правния статус на съдия по вписванията
и съдия. Съдиите по вписванията се назначават и освобождават от министъра на
правосъдието – чл. 281, чл. 287 и чл. 288 от ЗСВ, за разлика от
съдия, прокурор или следовател, които съгласно чл. 160 от ЗСВ се назначават,
повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност, с решение на
съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Различни са вменените от закона
служебни задължения на съдиите и съдиите по
вписванията, както и основанията, при които се пристъпва към освобождаването
им от длъжност. Предвидените в закона разлики между двете длъжности, са
дали основание на решаващия съд да направи извода, че длъжността „съдията по
вписванията“ не е магистратска, и не следва да бъде приравнявана на нея.
Придобития на длъжност „съдия по вписванията” стаж, не следва да се приравнява
на стажа в органите на съдебната власт и за това прослужено време, не следва да
бъде изплащано обезщетение по чл. 225 ал.1 от Закона за съдебната
власт. С оглед на този извод съдът е счел, че предявената искова
претенция за неизплатено обезщетение от 5 брутни работни заплати, полагащо се
поради прекратяване изпълнение на длъжността „съдия“ на наследодателя, се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Това е обусловило отхвърлянето
и на претенцията за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, за заплащане на законна
лихва върху главницата, с оглед нейния акцесорен характер.
Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, към които препраща на
основание чл.272 ГПК. Доколкото страните нямат спор относно установената от
районния съд фактическа обстановка, съдът не следва да излага мотиви в тази
връзка.
Спорният въпрос е
правен и се свежда до обстоятелството дали прослуженото от наследодателката на ищеца
време на длъжността „ съдия по вписванията” - 4 години, 4 месеца и 29 дни, следва да се
зачита за съдийски стаж, наред със стажа й на длъжността „съдия“ – 15
години, 4 месеца и 3 дни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225. ал.1 от Закона за съдебната власт, при освобождаване
от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава
длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни
месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната
власт, но не повече от 20. Правоотношението за длъжността „съдия по вписвания” е
урегулирано в Глава ХІІІ от Закона за съдебната власт. Касае се за вид трудово
правоотношение, със специфично съдържание, определено от специалния закон, а по
въпросите, за които няма специална
уредба се прилага Кодекса на труда/ чл. 293 ЗСВ/. Съдиите по вписванията са
част от съдебната система и заемат специфично място в нея. Те са част от
структурата на районните съдилища, където осъществяват дейността си - чл. 279
от ЗСВ. Тяхната функционална компетентност е свързана единствено с дейността на
районните съдилища. За заемането на длъжността „съдия по вписванията“ са предвидени
изисквания, съответни на тези, необходими за заемане на магистратска
длъжност - чл. 283 ЗСВ. Налице са обаче редица различия в правния статус
на съдия по вписванията и съдия. Съдиите по вписванията се назначават и
освобождават от министъра на правосъдието – чл. 281, чл. 287 и чл. 288 от ЗСВ.
Заемащите длъжност „съдия“, „прокурор“ или „следовател“, съгласно чл. 160 от ЗСВ се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност,
с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Различно е самото
правоотношение, по заемане на длъжността „съдия“, което е специфично такова,
различно от трудото правоотношение и от служебното правоотношение, без аналог в
законодателството. Различни са предвидените в закона служебни
задължения на съдиите и съдиите по вписванията. Различия са налице и
в основанията, при които се стига до освобождаване от длъжност на съдия по
вписванията и съдия. Посочените по - горе различия в статута на съдия по
вписванията и съдия, дават основание съдът да приеме, че длъжността „съдия по
вписвания“ не е магистратска, и не може да бъде приравнявана на нея. Съответно
придобития стаж на длъжност „съдия по вписванията” не може да се приравнява на
стажа, придобит на длъжността „съдия“, „прокурор“ или „следовател“. За
прослуженото време на длъжността „съдия по вписванията“ е предвидено в закона изплащане
на обезщетение на самостоятелно основание - чл. 292 ЗСВ, макар тази разпоредба
да препраща към чл. 225 ал.1 от Закона за съдебната власт във връзка с
изискванията за това.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че различията в
правния статус на съдия и съдия по вписванията, регламентирани в чл.281, чл.287
и чл.288 ЗСВ са неотносими и ирелевантни за спора, предвид посоченото в
разпоредбата на чл.292, ал.3 ЗСВ. Съгласно посочената разпоредба при прекратяване на трудовото
правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията
по чл. 225 ЗСВ. Съгласно тази
разпоредба, на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение на самостоятелно основание, макар и при условията
на чл.225 ЗСВ. Това основание е различно от основанието, при което са присъжда
обезщетение на съдия, при освобождаване от длъжност, с повече от 10 години стаж
на такава длъжност. Точно различията в правния статут и в самото правоотношение
при съдията и съдията по вписванията, обуславят извода, че стажът придобит на
длъжност „съдия по вписванията“ не
следва да се приравнява на стажа, придобит на длъжността „съдия“. Действително условията, на които трябва да
отговарят съдията и съдията по вписванията за заплащане на обезщетение при
освобождаването им от длъжност са едни и същи, посочени в чл.225, ал.1 ЗСВ.
Съдията, обаче има право да получи обезщетение при освобождаване от длъжност на
основание чл.225 ЗСВ, а съдията по вписванията има право на такова обезщетение
на основание чл.292, ал.3 ЗСВ. Става дума за две различни основания за
изплащане на обезщетения при прекратяване на двете различни правоотношение –
трудово при съдията по вписванията и специфичен вид при съдията, което не
е нито трудово, нито служебно
правоотношение.
Предвид така
изложените съображения, въззивната инстанция, че предявения иск за заплащане сумата
11080 лв., представляваща разликата между изплатеното и дължимо обезщетение при
освобождаване от длъжност, ведно със законната лихва се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Предвид отхвърлянето на главния иск, неоснователен
се явява и иска за обезщетение за забава върху главницата, с правно основание
чл.86 ЗЗД.
С оглед съвпадението в изводите на въззивната инстанция и тези на районния
съд, обжалваното решение се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 27.12.2019г., постановено по гр.д.№ 288/2019г.
по описа на РС – Харманли.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: