№ 926
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета М. Антонова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501683 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1/03.01.2023г подадена от ЗАД„А.Б.“ – длъжник
по изпълнително дело № 20227870400176 по описа на ЧСИ М.Д. рег. №787 от РКЧСИ
срещу постановление № 847/21.12.2022г., с което е постановен отказ за намаляване на
приетите разноски по изпълнителното дело в частта относно адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя и така по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело С.С., в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не
депозира възражение.
Частен съдебен изпълнител ЧСИ М.Д. рег. №787 от РКЧСИ по реда на 436 ал.3
от ГПК е депозирал мотиви по постановения от него отказ за намаляване разноските на
взискателя относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника му,
като твърди, че е налице основание за приемане на разноските - чл.79 ал.1 от ГПК,
както и че размерът на таксата по т.26 е изчислена само върху вземането по
изпълнителния лист, без да се включва приетия размер на адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на издаден въз основа
1
на влезнало в сила съдебно решение – чл.404 т.1 от ГПК изпълнителен лист от
09.12.2022г. по в.гр.д. № 429/2022г. по описа на Софийки апелативен съд за вземания
на С.Н.С.А срещу ЗАД„А.Б.“ за сумата от общо 40 000,00 лв.,ведно със законната
лихва върху главницата считано от 01.07.2015г. до окончателното й изплащане.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 16.12.2022г. от
адв. П.К. като пълномощник на взискателя, като с молбата са посочени и
изпълнителните способи, които да бъдат извършени за събиране на вземането, както и
е направено искане за събиране на разноски по изпълнителното дело, като е представен
договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които С.Н.С.
упълномощава адв. П.К. да оказва правна защита и съдействие изразяващо се в
образуване и водене на изпълнително дело по изпълнителен лист от 09.12.2022г. по
в.гр.д. № 429/2022г. по описа на Софийки апелативен съд д при уговорено и платено
адвокатско възнаграждение от 3900,00 лв.
С разпореждане от 16.12.2022г. ЧСИ №787 по РКЧСИ е образувала
изпълнително дело № 20227870400176 срещу ЗАД„А.Б.“.
На 16.12.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която му е връчена на същата дата – 16.12.2022г.
За периода от 16.12.2022г. до 19.12.2022г. е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника.
С молба с вх. № 2-101-1201-9719/19.12.2022г. длъжникът ЗАД„А.Б.“ е подал
пред ЧСИ молба,с която претендира да се намали приетия размер на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя до 200,00 лв., както и да се
преизчисли таксата па т.26 от ТТРЗЧСИ.
С извършен банков превод от 19.12.2022г. длъжникът е погасил вземането по
изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство,
но не и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските.
Както изрично приема и ВКС в постановеното ТР 3/2015 г. на ОСТГК от
10.07.2017 г., използваният в чл. 435 ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски",
следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с
който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението.
Предвид горното, това е разпореждането, което се съдържа и в поканата за доброволно
изпълнение, както и постановление № 847/21.12.2022г. ЧСИ, обективиращо изричен
отказ да бъде уважено искането за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение
на взискателя по реда на чл.78 ал.5 от ГПК, поради което безспорно има характер на
акт подлежащ на самостоятелно обжалване.
С оглед посоченото, жалбата подадена от длъжника следва да се счита, че е
срещу отказа за намаляване на определените такси и разноски по изпълнителното
производство. Същата несъмнено е в срока по по чл.436 ал.1 ГПК, доколкото
постановлението за отказ е от 21.12.202г. и въпреки липса на доказателства за
връчването му на длъжника, жалбата от същия е подадена на 29.12.2022г. т.е. в 1-
седмичен срок от постановяването на отказа, подадена е от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.7 ГПК акт - относно разноски по
изпълнението, в частност – отказ да бъде намален приетия адвокатски хонорар на
пълномощника на взискателя и такси пот.26 от ТТР към ЗЧСИ.
2
Във връзка с направените възражения в жалбата следва да се посочи, че
нормативното основание за отговорността на длъжника за заплащане на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело
не са разпоредбите на чл. 10 т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /регламентиращи правоотношения между възложителя и
изпълнителя по мандатното правоотношение/, а разпоредбата на чл. 79 ал. 1 ГПК. В
хипотезата на т.3 чл.79 ал.1 от ГПК действително се предвижда, че длъжникът не
отговоря за разноски на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, но разноските за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително
дело по смисъла на чл. 10 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поначало не представляват разноски за извършване на конкретен
изпълнителен способ, поради което и правилото на чл. 79 ал. 1, т. 3 ГПК не намира
приложение по отношение на тези разноски /изключение са хипотезите, при които
договорът за правна помощ изрично регламентира възнаграждение за провеждане на
конкретен изпълнителен способ, но процесният случай не е такъв/. Настоящият случай
несъмнено не попада и в останалите хипотези на предвидените изключения - по т.1 и
т.2 от чл.79 ал.1 от ГПК, напротив от аргумент именно от текста на чл.79 ал.1 т.1 от
ГПК, изрично е посочено, че изключението за освобождаване на длъжника от
задължението за заплащане на разноските в изпълнителния процес не се отнася в
случаите, в които плащането е направено след започване на изпълнителното
производство т.е. плащане преди изтичане на срока за доброволно изпълнение има за
последица законово основание за ангажиране на отговорността на длъжника за
разноските по изпълнението вкл. и платено от взискателя адвокатско възнаграждение.
Приетите с актове на съдебния изпълнител размери от 3900,00 лв. на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело, съответстват на
минималните размери, предвидени с разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция преди измененията с
ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г./ по чл. 10, т. 1-200,00 лв. за образуване на изпълнително
производство/, но надвишават минималния размер по т.2 /за водене ½ от размерите по
чл.7 ал.2 от Наредбата т.е. 904,42 лв./.
В настоящият случай, вземането, предмет на изпълнителното производство е
погасено чрез плащане в срока за доброволно изпълнение /19.12.2022г./.
Тук е необходимо да се съобрази обаче обстоятелството, че по изпълнителното
дело процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие
– подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която действително е
определил изпълнителен способи за сбиране на вземания - запор. Съгласно чл.426 ал.2
ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да
посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не
и по т.2 на същата разпоредба. /към този момент./.
В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството
3
взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е
предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ
за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата
вида адвокатско възнаграждение по т.1 и т.2 са самостоятелни по своето основание и
ред за определяне на техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко
конкретно изпълнително производство.
Както се установи от горното изложение, след образувано на изпълнителното
дело и редовното връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът е
извършил плащане на дълга по изпълнителния лист , но не и на разноските и таксите
по изпълнението.
Аргументите, които по съществото си са вярни твърдения, а именно че към
момента на образуване на изпълнителното дело е неясно начина, по който ще протече
изпълнителното производство и какви действия следва да бъдат извършвани от
пълномощника на взискателя до пълното удовлетворяване на вземането, поради което
и уговарянето и плащането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представително в хода на изпълнителното дело не може да бъде прекомерно и
недължимо, не са релевантни към момента на произнасяне по искане по чл.78 ал.5 от
ГПК в хода на изпълнителното производство с оглед конкретиката на случая и хода на
същото. Тези доводи, са ирелевантни и при преценката от настоящата инстанция,
доколкото се преценява действително извършените действия по изпълнението и
техните юридически последици.
В този смисъл дори взискателят да е платил средства за адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както
за образуване, така и за водене на изпълнително производство, последните по вече
изложените съображения не се явяват необходими, от което следва и извода, че между
тях и неизпълнението на главните задължения от страна длъжника в периода от
връчване на поканата за доброволно изпълнение респ. изтичане на срока за изпълнение
по нея, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка т.е същите остават
платени на риск на взискателя.
Предвид изложеното, адвокатското възнаграждение на взискателя се дължи
единствено на основание чл.10 т.1 НМРАВ, поради което настоящия съдебен състав
счита, следва да бъде намален именно до дължимия съгласно цитираната разпоредба
минимум от 200,00 лв.
Относно жалбата в частта за начислените такси по т.26 от ТТРЗЧСИ:
Размерът на определените от съдебния изпълнител пропорционални такси по т.
26 от ТТРЗЧСИ е посочен в изпратената до длъжника ПДИ по изпълнителното дело.
Съгласно т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г.
на ВКС, ОСГТК в частта им, с която е определен размер на дължимите такси по т. 26
от ТТРЗЧСИ, поканите са допустим предмет на съдебен контрол по реда на чл. 437, вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Определянето на задължения за такси съгласно разпоредбата на т. 26 от
ТТРЗЧСИ, приета в изпълнение на законовата делегация по чл. 78 ал. 2 ЗЧСИ, не
4
регламентира изчисляване на пропорционалните такси върху размера на сумите по
изпълнителния лист, а върху размера на събраните суми по изпълнителното дело /сред
които съгласно чл. 79 ГПК, спадат и сумите за приетите вземания на взискателя за
разноски по изпълнението/, като съгласно изрично предвиденото в т. 4 от забележките
към т. 26 от Тарифата изключение при изчисляването на размера на пропорционалните
такси не се включат единствено и само разноските на взискателя за авансови такси по
изпълнителното дело.
Изчислена по горния ред и при съобразяване на прието вземане на разноски на
взискателя от 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение пропорционалната такса т.26 б.
„в“ ТТРЗЧСИ–е в размер на 4039,79 лв. без ДДС или 4847,74 лв. с ДДС.
В настоящият случай обаче ЧСИ е определил размера на пропорционалната
такса по т.26 б. „д“ ТТРЗЧСИ, като в размера на събраните суми по изпълнителното
дело не е включил размера на адвокатското възнаграждение от 3900,0 лв., а само върху
сумите по изпълнителния лист, като действително така определения размер е именно
4838,16 лв. т.е. в по – нисък размер.
Предвид изложените мотиви настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ
неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение, поради което размерът му следва да бъде намален на сумата от 200,00
лв., а жалбата срещу размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ – на
оставена без уважение, доколкото ЧСИ е определил дори по – нисък размер от
дължимия.
Съобразно изхода на спора и основание чл. 78 ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направени разноски в настоящото производство и
съобразно списък на разноските – л.10 от делото, съобразно който се претендират
200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждениеи 25,00 лв. – внесена държавна такса. От
общата сума от 225,00 лв. следва да се присъдят разноски съответно на уважената част
от исканията по жалбата, а именно 112,50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление № 00847/21.12.2022г. на ЧСИ М.Д. рег. №787 от
РКЧСИ по изпълнително дело №20227870400176 в частта, с което е постановен отказ
за намаляване на приетите разноски относно адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА вземането за разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя С.Н.С.А с ЕГН: ********** срещу длъжника ЗАД„А.Б.“АД с ЕИК: *******
по изпълнително дело №20227870400176 на ЧСИ М.Д. рег. №787 от РКЧСИ на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК от сумата 3900,00 лв. на сумата от 200,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1/03.01.2023г. подадена от
ЗАД„А.Б.“ ЕИК: ******* – длъжник по изпълнително дело № 20227870400176 по
5
описа на ЧСИ М.Д. рег. №787 от РКЧСИ срещу постановление № 847/21.12.2022г., в
частта, с което е постановен отказ за намаляване на такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА С.Н.С.А с ЕГН: ********** и с адрес: гр. Добрич,ул. ******* на
основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ЗАД„А.Б.“АД с ЕИК:******* със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* разноски по настоящото дело
в размер на 112,50 лв. /сто и дванадесет лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6