Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД - Ловеч, граждански състав, в публично заседание на четиринадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА
ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Галина Аврамова,
като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№193/2019г. по описа на Окръжен
съд - Ловеч и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №5 от 04.01.2019г.
постановено по гр.д.№1297 по описа за 2018г. Районен съд – Ловеч е отхвърлил предявеният
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска: 617.72 лева предявен от „ПКБ”ЕООД срещу Б.П.И., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Н.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, да се
постанови решение и се установи със сила
на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПКБ”ЕООД срещу
съдлъжника им Б.П.И., ЕГН ********** и съдлъжника им Н.Н.И., ЕГН **********
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит
№**********, в общ размер на 617.72 лева, сума представляваща остатъчната
неизплатена главница по сключения договор, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането; да им бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство и в исковото производство, за
което е издадена Заповед №446/10.05.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№808/2018г.
на РС – Ловеч, образувано по Заявление с вх. №4603/ 09.05.2018г. , като
неоснователен и недоказан.
Настоящето
производство е образувано по въззивна жалба на „ПКБ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.****, чрез юрисконсулт К.К.А., с която обжалва изцяло
постановеното решение, с което са
отхвърлени предявените искове срещу солидарните длъжници по Договор за
потребителски кредит №********** – Б.И. и Н.И.. Сочи, че е небанкова финансова
институция и не фигурира сред лимитивно предвидените в чл.417, т.2 от ГПК
субекти и предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение
визирани в т.18 от Тълкувателно решение №4 се отнасят само и единствено до
вземания произтичащи от договори за банков кредит, като по аргумент на
противното така приетото, не се прилага за вземания произтичащи от договори за
кредит отпуснати от нефинансови институции. Твърди, че правната рамка на
сключените от нефинансовите институции договори за кредит обхваща нормите на
заема за потребление уредени в ЗЗД и ЗПК, като извън нея остават неотносимите
към банковото кредитиране разпоредби на
чл.430 – чл.432 от ТЗ. В случая липсва нормативна уредба за настъпване на
последиците извън договореното, при което
указанията на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК не следва да бъдат прилагани в настоящия спор.
Въззивникът се
позовава на чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит №**********:
„В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяването на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други”. Твърди, че по делото безспорно е
установено, че длъжникът по договора е спрял да изпълнява своите договорни
задължения и е изпаднал в забава.
Възразява, че
Районен съд – Ловеч неправилно е счел, че Б.И. и Н.И. отговарят за задължението
на М.М.в качеството си на поръчители, а не в качеството си на солидарни
длъжници, което е видно от приложените по делото документи. По отношение на
солидарните длъжници не се прилага разпоредбата на чл.147 от ЗЗД.
Моли да се отмени
като неправилно обжалваното решение и се постанови ново, с което изцяло се
уважи предявения иск.
В срока
по чл.263, ал.1 от ГПК от Б.П.И., ЕГН **********, адрес: *** е постъпил отговор на въззивната жалба,
в който сочи, че решението на районния съд е правилно. Счита, че е подписала
договора за потребителски кредит в качеството на поръчител. В исковата молба не
е посочено, както и в хода на производството на коя дата вземането е станало
изискуемо по отношение на главния длъжник и колко месеца са изминали след това
до предявяване на исковата молба. Срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД е краен и
преклузивен и правилно служебно е приложен от съда. Твърди, че без правно
значение е обстоятелството, че въззивникът не е банка. Той следва да работи по
същите правила и разрешителен режим и по отношение на него да се прилага
разпоредбите на ЗЗД. Въззиваемият посочва, че е уведомена на 13.07.2016г., че
има непогасено задължение в размер на 725.80 лева, като е предупредена, че
вземането е станало предсрочно изискуемо.
Моли да бъде съобразена
последната съдебна практика, с оглед на различното тълкуване на закона.
Моли да се потвърди обжалваното
решение при настъпилата преклузия и да й бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Страните не са правили
доказателствени искания.
В
съдебно заседание въззивникът не се
представлява. Постъпила е молба да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена по изложените твърдения,
както и да им се присъдят разноските в производството.
Въззиваемите
Б.П.И. и Н.Н.И. се явяват лично, като искат да се потвърди решението на
районния съд.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата,
събраните от районния съд доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е основателна.
В срока
по чл.415, ал.1 от ГПК „ПКБ” ЕООД е предявило иск за установяване съществуването на
паричното задължение на Б.П.И., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Н.И., ЕГН **********, адрес: *** в качеството им на
съдлъжници по Договор за потребителски кредит №********** за сума в общ размер
на 617.72 лева, представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения
договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски в заповедното производство и в исковото производство.
Ищецът
твърди, че на 03.04.2015г. М. И. М., ЕГН ********** е подала до него Искане за
отпускане на потребителски кредит, като на 16.04.2015г. е одобрено отпускането
на заем и сключен Договор за потребителски кредит №********** и Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги със съдлъжници Б.П.И., ЕГН ********** и Н.Н.И., ЕГН **********, като длъжника е поел задължения
да върне отпуснатия кредит в срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер на 55.84 лева, с падежна дата всяко 5-то число на месеца. М.М.е
направила само дванадесет плащания по заема и едно частично плащане по 13-та
вноска, при което не е изпълнила поетите
договорни задължения и е изпаднала в забава. Ищецът се позовава на чл.12.3 от
Общите условия към Договора за потребителски кредит, като сочи, че ако клиента
просрочи една месечна вноска с повече от 30-десет календарни дни,
настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Твърди, че договорът е прекратен,
а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 12.07.2016г., за
което длъжникът и съдлъжниците са уведомени. Пространно са изложени съображения
в насока, че т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТ относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за банков кредит не се прилага по отношение
на небанкова финансова институция, каквато са те.
Отговори
на исковата молба са подадени от ответниците Б.П.И. и Н.Н.И., с които не спорят, че са
поръчители на главния длъжник по договора за кредит, но твърдят, че отговорността им като поръчители е отпаднала
на основание чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като кредиторът не е предявил иск срещу
главния длъжник в шестмесечен срок от падежа на задължението.
От
фактическа страна по делото е установено, че подаденото от М. И. М., ЕГН **********
на 03.04.2015г. Искане за отпускане на потребителски кредит е одобрено на
16.04.2015г. и е сключен Договор за потребителски кредит №********** и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Задълженията по Договора и
Споразумението са поети и от съдлъжниците Б.П.И., ЕГН ********** и Н.Н.И., ЕГН **********.
От преводно нареждане от
17.04.2015 се установява, че на основание сключения договор и е преведена
сумата от 600.00 лева. Съгласно погасителен план към Договор
за потребителски
кредит №********** и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги М. И. М. е следвало да погаси заема до 05.05.2017г. на 24 месечни вноски,
всяка от които в общ размер на 55.84 лева, съставлявали изплащане на главница,
лихва, размер на вноска по кредита, размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги, но видно от извлечение от сметка е видно, че длъжника е
направила само дванадесет плащания по заема и едно частично плащане по 13-та
вноска, при което не е изпълнила поетите
договорни задължения и е изпаднала в забава.
По подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№808 по
описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, като е издадена Заповед №446 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 10.05.2018г., съгласно
която е разпоредено длъжника М. И. М., ЕГН **********, длъжника Б.П.И., ЕГН ********** и длъжника
Н.Н.И., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на кредитора „ПКБ”ЕООД, ЕИК **** сумата 617.72 лева – главница, считано
от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумите:
25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
При така
приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, е основателен
За да
бъде уважен иска за съществуване на вземането, следва безспорно да бъде
установено, че същия е допустим и че вземането предмет на исковата претенция
съществува в размера посочен в исковата молба.
По делото
безспорно е установено, че са налице положителните процесуални предпоставки за
предявяване на иска – издадена заповед за изпълнение, от съдлъжниците –
ответници в исковото производство Б.П.И. и Н.Н.И. са постъпили писмени възражения
срещу заповедта и в предвидения от закона едномесечен преклузивен срок, е
предявен установителния иск.
С оглед
правомощията на въззивната инстанция да се произнесе само по посочените в
жалбата възражения или в настоящия спор съдът е ограничен до посоченото - следва
ли да се прилагат указанията
дадени в т.18 на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК относно момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземане по договор за потребителски кредит по отношение на
небанкова финансова институция, каквато е въззивникът, и отпаднала ли е на основание
чл.147, ал.1 от ЗЗД отговорността на съдлъжниците, както е приел
първоинстанционният съд за да отхвърли предявения иск.
В исковата молба ищецът твърди,
че длъжника М.М.и съдлъжниците Б.П.И. и Н.Н.И. са уведомени за настъпилата
предсрочна изискуемост, но от приложените уведомителни писма не е видно, че
същите са получени.
Видно от приложения погасителен
план към Договор за потребителски кредит №********** и Споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, последната 24-та вноска е била дължима на 05.05.2017г. или преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 09.05.2018 година. В случая падежът на последната
вноска е бил настъпил, което прави вземането изискуемо изцяло, без да бъде
необходимо кредиторът да обяви предсрочна изискуемост или този въпрос се явява
ирелевентен за спора. За ищецът не е съществувало задължението да уведоми
длъжниците.
По реда на ГПК от страна на
ответниците не е оспорен размерът на претендираното вземане, за което ищецът
твърди, че представлява остатъчната неплатена главница по сключения договор в
общ размер на 617.72 лева.
Безспорен факт по делото е, че по
сключения Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт №**********
отпуснатата сума от 600.00 лева е получена само от М. И. М., ЕГН **********, но
договорът е подписан и от Б.П.И. и Н.Н.И. като съдлъжници или те отговарят солидарно
с длъжника /гарантират чужд дълг/. Дали съдлъжниците са се възползвали
финансово от кредита, това обстоятелство е неотносимо по отношение на
кредитора. Фигурата на солидарния длъжник има обезпечителна функция, при което
кредиторът има право и интерес да води иск срещу него. Именно възползвайки се
от това свое право „ПКБ”ЕООД е подал настоящия иск.
Отговорността на поръчителя и
съдлъжника са съществено различни, при което по отношение на солидарните
длъжници са приложими разпоредбите на чл.121 – чл.127 от ЗЗД, но не и нормата
на чл.147, ал.1 от ЗЗД.
При
гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и
вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено съществуването
на вземане в полза на „ПКБ”ЕООД срещу съдлъжника им Б.П.И., ЕГН ********** и
съдлъжника им Н.Н.И., ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на
Договор за потребителски кредит №**********, в общ размер на 617.72 лева, сума
представляваща остатъчната неизплатена главница по сключения договор, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В тежест
на ответната страна следва бъдат присъдени следните разноски: Съгласно
задължителните указания на ВКС, дадени с Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК, т.10в съдът се произнася и по направените
в заповедното производство разноски. В случая с издадена Заповед №446 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 10.05.2018г. по ч.гр.д.№
8098 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч е разпоредено длъжниците да заплатят 25.00 лева разноски по делото за
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК. С молба с вх.№3417 от 13.05.2019г. „ПКБ”ЕООД, чрез
процесуалния си представител е заявил ход на делото да се даде, взел е
становище по съществото на спора и на основание чл.80 от ГПК е направил искане
да бъдат присъдени разноски в производството в размер на 25.00 лева държавна
такса и 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение или не са претендирани
разноските направени в първоинстанционното производство. С оглед на предявеното
искане на основание чл.78, ал.1 във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от ЗПрПом, във връзка с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ ответниците дължат за
настоящата инстанция общата сума в размер на 125.00 лева, от които 25.00 лева
държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №5 от 04.01.2019г.
постановено по гр.д.№1297 по описа за 2018г. на Районен съд – Ловеч, като вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.И., ЕГН **********, адрес: *** и Н.Н.И., ЕГН **********, адрес: ***, че в качеството
на съдлъжници дължат солидарно на „ПКБ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.**** сумата 617.72 /шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща
остатъчната неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**********, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението -09.05.2018г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.П.И., ЕГН **********, адрес: ***
и Н.Н.И., ЕГН **********, адрес: *** да
заплатят на „ПКБ”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.**** направените
по ч.гр.д.№80 по описа за 2018г. на Районен съд Ловеч разноски в общ размер на
75.00 лева и направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 125.00 лева или общо разноски в размер на 200.00 /двеста/
лева.
Решението
на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.