Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари
2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 180
по описа за 2020г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 95335/19.12.2019г срещу решението на ВРС-XLс-в №
5445/5.12.2019г по гр.д.№ 8607/2019г, с което е прието за
установено, че В.Н.А. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 782,80лв, начислена с фактура №
**********/16.04.2019г за периода от 6.01.2019г
до 5.04.2019г с кл.№ ********** аб.№ ********** за адрес на потребление в
гр.***, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е
дружеството да заплати на ищцата сумата от 350лв,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от В.Н.А. вх.№ 3637/16.01.2020г, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Претендира присъждане на сторените съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК.
В исковата си молба В.А.
излага, че като купувач и
ответникът като
продавач са страни по
договор за продажба на ел.енергия с място
на доставка обект в гр.****, кл.№
********** и аб.№ ********** през периода
6.01.2019г до 5.04.2019г.
Ищцата узнала, че с ф-ра №
**********/16.04.2019г й било
начислено потребление в размер на 782,80лв, като твърди, че не е получавала и
не е потребявала такова количество ел.енергия. Твърди, че ако е имало неточно
отчитане от СТИ, това не е било по нейна вина. Претендира разноски.
Поради изложеното моли за
постановяване на решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 782,80лв, представляваща корекция на
сметка, извършена по силата на договор за
продажба на ел.енергия
за
обект в гр.****, с кл.№
********** и аб.№ ********** през периода
6.01.2019г до 5.04.2019г, неотчетена и неплатена ел.енергия,
остойностена във ф-ра №
**********/16.04.2019г.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от
ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който е оспорен предявеният иск. Признава
се, че ищецът е клиент на
ответното дружество и
наличието на договор между страните за продажба на ел.енергия.
Сочи, че на 5.04.2019г е била извършена проверка на
СТИ за обекта в гр.**** с
пссочения кл.№ ********* и аб.№ **********, при която в присъствието на двама
свидетели и абоната било
констатирано потребление, което било преминавало през СТИ, но не
било отчитено. За проверката бил съставен КП.
Твърди се, че при проверката били спазени задълженията на
ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в
експертизата е изготвена корекция на сметката, която не е санкция, а допустима
по закон – чл.83 т.6,
чл.98а,
чл.104а от ЗЕ
фикция за доставено количество ел.енергия, което не е било отчетено от СТИ по обективни
причини.
Претендират се разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
От събраните писмени
доказателства–КП № 1202713/5.04.2019г; справка за корекция № 52115_052А/8.04.2019г, изготвена
от ,,ЕРП Север“АД; Ф-ра № **********/16.04.2019г; справка за потребление на кл.№ **********
от 14.06.2019г; писма изх.№ 52115_КП1202713
_1/15.04.2019г и изх.№
52115_КП1202713_2/16.04.2019г с известие за доставяне-2бр, се установява, че на 5.04.2019г длъжностни лица на „ЕРП Север“АД са
извършили техническа проверка на електромерно табло, находящо се
в гр.*****, с
кл.№ **********
и аб.№ **********, при което констатирали незаконосъобразно въздействие върху
схемата на свързване на СТИ предвид директното свързване на инсталацията в
обекта към ел.разпределителната мрежа чрез поставянето на входящ и изходящ
проводници на трета система на СТИ в една клема.
Въз основа
на съставения КП на потребителя била начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода 6.01.2019г до 5.04.2019г и била издадена ф-ра № **********/16.04.2019г, в която цената на коригираното количество доставена ел.енергия за горепосочения период била
остойностена общо в размер на 782,80лв, която
абонатът бил поканен да заплати в срок до 30.04.2019г.
Според заключението
на в.лице по приетата СТЕ към момента на проверката СТИ /електромер/ в проверявания обект бил изправен. В случая не била
налице манипулация или
въздействие спрямо СТИ, а изменение в схемата на
свързване на обекта, изразяваща
се в директното му свързване /входящ и изходящ проводници на трета система на
СТИ/ в една клема, вследствие на което СТИ не отчитал потреблението в обекта,
преминаващо през този кабел.
Не можело да се
установи точното количество неотчетена ел.енергия. Математически стойността и цената на потребната
електроенергия е правилно изчислена съобразно ПИКЕЕ и ОУ.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен
интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед осъщественото едностранно
спиране електрозахранването в обекта, обосновава
правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост
на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от СТИ.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Тъй като
проверката е била извършена на 28.03.2019, т.е. преди приемането на новите ПИКЕЕ
/обн ДВ бр.35/30.04.2019/ и обхваща период, за който са били приложими
отменените ПИКЕЕ, следва да се изложат мотиви относно действието на посочения
подзаконов нормативен акт.
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими,
тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин
орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при
приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-петчленен състав е
постановено на 8.11.2018г, т.е. преди начисляването на корекцията и към
датата на постановяване на настоящото решение същото е влязло в законна сила, като
новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 300лв предвид
своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално
сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер,
определен за оценяеми искове до 1000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XLс-в № 5445/5.12.2019г по гр.д.№ 8607/2019г,
с което е прието за установено, че В.Н.А. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби” АД
сумата от 782,80лв, начислена с
фактура № **********/16.04.2019г за периода от 6.01.2019г до 5.04.2019г с кл.№ ********** аб.№ ********** за адрес
на потребление в гр.****, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО е дружеството да заплати на ищцата сумата от 350лв, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.*****» да заплати на В.Н.А. ЕГН ********** сумата от 300лв /триста лева/, представляваща направените по делото съдебно-деловодни
разноски и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: