№ 251
гр. Сливен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500275 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с въззивна жалба депозирана от адв.П.,
пълномощник на „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 против решение № 76/20.04.2025г. по
гр.д. № 408/2024г. на РС – Н.З., с което жалбоподателят е бил осъден да за
плати на М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З.,
обл.Сливен, ул.„Х.Д. **
сумата от 655.60 лв. - закупени от нея медицински изделия, за лечението
на получени в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични увреждания,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г.
(денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред
Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 625.00 лв. - част от цялата претенция в размер на 60000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от получените в резултат на ПТП на 28.11.2022 г. травматични
1
увреждания, както и силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 01.11.2023 г. (денят
след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред
Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата;
разноски в размер на 615.94 лв.;
63.90лв.– допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена съдебна
авто-техническа експертиза;
89.41 лв. – допълнително определен хонорар на в.л. за изготвена съдебно-
медицинска експертиза.
Решението на НЗРС е било обжалвано и в частта, с която въззиваемата
М. И. е била осъдена да заплати на Гаранционен фонд сумата от 546.65лв. –
разноски по делото.
С определение № 453/27.06.2025г. решение № 76/20.04.2025г. по гр.д. №
408/2024г. на РС – Н.З. е било изменено в частта на разноските. Според него
Гаранционен фонд дължи на М. И. разноски в размер на 337.88лв., М. И.
дължи на Гаранционен фонд разноски в размер на 326.65лв., Гаранционен
фонд е осъден допълнително да заплати на адв.З. сумата от 278.06лв. –
адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано като неправилно и необосновано. Твърди се, че
по делото не се е установило, че ПТП при което е пострадала ищцата И. е било
причинено от неизвестен извършител. От данните по делото било установено,
кое лице е отговорно за настъпване на ПТП – за причинените болки и
страдания на ищцата. Правната квалификация на иска била по чл.557, ал.1, т.1
от Закона за застраховането, а не както бил приел съдът чл.558, ал.5 от КЗ.
Освен това ПТП е можело да бъде предотвратено ако ищцата се била движила
от правилната страна на пътя и не била носила предмети, които да навлизат в
пътното платно. Страната счита, че основна причина за настъпване на ПТП е
било субективното поведение на ищцата. Излага твърдения за това, че
поведението на ищцата следва да се приема за „рисково“. Тя не се била
движила от правилната страна на пътя. Нейното поведение било от
изключително значение за причинените щети и съдът следвало да приеме
2
наличие на съпричиняване на вредите от 90% за ищцата И.. Тези изводи на
жалбоподателя били подкрепени от изготвената по делото САТЕ.
На следващо място в жалбата се съдържат оплаквания за това, че
определеното обезщетение за неимуществени вреди било прекомерно
завишено. То не отговаряло на действителните претърпени от ищцата болки и
страдания. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД била приложена неправилно. Освен
това обжалваното решение било незаконосъобразно, тъй като съдът не бил
посочил в него банкова сметка, по която евентуално да се превеждат
присъдените суми.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат отхвърлени. Ако съдът приемел, че исковете са основателни се иска
да бъде намален размерът на присъденото обезщетение, да бъде отчетен по –
висок принос за причинените щети от страна на ищцата. Претендират се
разноски за двете инстанции. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна ако то надвишава
550.00лв.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.З. – процесуален представител на ищцата М. И. И., с който въззивната
жалба депозирана от Гаранционен фонд е оспорена като неоснователна. В
отговора се посочва, че ищцата е недоволна от размера на присъденото и
обезщетение, както и поради възприетото от съда становище, че е налице
съпричиняване на вредите, поради което е депозирала и тя въззивна жалба, но
счита че наведените от Гаранционен фонд възражения са напълно
неоснователни. В изложението си страната посочва, че ПТП, при което е
пострадала ищцата е било причинено от неизвестен водач на неизвестно МПС
и това било безспорно установено от данните по делото (материали от
спряното НП на РП). Навсякъде И. била третирана като „пострадало лице“. От
изготвената по делото КСМАТЕ било установено, че поведението на водача на
МПС е било единствената причина за настъпване на ПТП - водачът не се е
движил в своята лента за движение, навлязъл е в насрещната лента и е ударил
ищцата. В момента на настъпване на ПТП ищцата се движела по затревен
банкет на улицата. Гаранционен фонд не бил оспорил заключението на
КСМАТЕ. Водачът на неизвестното МПС бил нарушил разпоредбите на чл.5,
3
ал.1, т.1 от ЗДвП – като с поведението си поставил в опасност живота и
здравето на ищцата, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП като с поведението си не бил
предпазлив към пешеходците – М. И. и Йорданка Тодорова, чл.8, ал.1 от ЗДвП
като не се движел възможно най – вдясно в платното за движение, чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП като се е движел в лявата лента без да е предприел изпреварване/
заобикаляне на ППС, чл.20, ал.2 от ЗДвП като не се е съобразил с конкретните
атмосферни условия.
На следващо място в отговора на въззивната жалба е посочено, че
всички оплаквания на жалбоподателя касаещи приноса и за вредоносния
резултат, степента на съпричиняване, изключването на отговорността на
водача на неизвестното МПС са неоснователни. Страната счита, че въобще не
е било налице съпричиняване. Според разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП,
пешеходците могат да се движат по платното за движение противоположно на
посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най –
близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани. В случая всички данни по делото сочели,
че ищцата се е движила по затревен банкет, поради което въобще не е било
необходимо тя да се движи в посока срещуположна на посоката на движение
на ППС. В този смисъл била разпоредбата на чл. чл.108, ал.1 от ЗДвП, според
която пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно. Законодателят бил приравнил по значение тротоара с банкета
като място, по което пешеходците следва да се движат. КСМТЕ била
категорична . ищцата не се е движила по пътното платно, поради което не била
и длъжна да се съобрази с разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП.
По отношение оплакванията относно размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди ищцовата страна изразява мнение, че от
постановеното решение не ставало ясно дали съдът е приел, че справедлив
размер общо на обезщетението се явява сумата от 1250.00лв. или че той е по-
голям, но се уважава частично предявеният иск. Ако общо дължимото
обезщетение било в размер на 1250.00лв., то тогава то било в силно занижен
размер.
Относно непосочването на банкова сметка в обжалваното решение, по
която да се преведат дължимите суми, страната счита че това не е основани за
отмяната му. В този смисъл била константната съдебна практика. Моли се
4
депозираната въззивна жалба от Гаранционен фонд да бъде оставена без
уважение, а предявените искове да се уважат изцяло. Претендират се
деловодни разноски.
На 27.05.2025г. (п.к.; 26.05.2025г. е бил неработен ден) е постъпила
втора въззивна жалба от адв.З., пълномощник на М. И. И. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. ** против решение №
76/20.04.2025г. по гр.д. № 408/2024г. на РС – Н.З..
Решението е било съобщено на страната на 12.05.2025г.
Извършвайки проверката за допустимост съдът констатира, следното:
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 т. 1,2,4 и 7 , както
и на изискванията на чл. 261 т. 1 , 2, 3 и 4 от ГПК, с оглед на което се явява и
допустима.
Депозирана е втора въззивна жалба от адв.З., пълномощник на М. И. И.
с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. **
против решение № 76/20.04.2025г. по гр.д. № 408/2024г. на РС – Н.З. , в частта
с която съдът не се е произнесъл по отношение размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди и в частта с която съдът е приел, че е
налице съпричиняване в размер на 50 %.
Решението е обжалвано като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
На първо място страната излага оплакване за това, че при постановяване
на обжалваното решение РС – Н.З. не се е съобразил със задължителната и
константна практика на ВКС (ТР 3/22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС). При
мотивиране на решението си по частично предявения иск,
първоинстанционният съд не е съобразил, че решението му ще се полза със
сила на присъдено нещо по отношение правопораждащите факти на спорното
субективно материално право в друго производство, когато се предяви
останалата искова претенция – до пълния и размер. Той не е дал отговор на
въпроса дали приема, че общият справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди е 1250.00лв. или приема, че
5
обезщетението е в по – голям размер от размера предявен с частичния иск.
Страната счита, че ако този порок на решението не бъде отстранен във
въззивното производство, ще бъде невъзможно в последващо производство да
се получи обезщетение, което да репарира в пълен обем претърпените болки и
страдния.
Ищцовата страна счита, че ако въззивният съд приеме, че
първоинстанционният съд е приел, че общият размер на справедливото
обезщетение е 1250.00лв., то тогава това обезщетение би било силно занижено
и не би било съобразено с установените факти по делото и с константната
съдебна практика на съдилищата.
В жалбата се изтъква, че понятието „справедливост“ по чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно и че при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази конкретните обстоятелства, при които е причинено увреждането,
неговия характер, начина на настъпването, личността на потърпевшия,
икономическата конюнктура в страната. В случая се касаело за установено
бималеоларно счупване на левия глезен, изразяващо се в счупване на
вътрешния и външния малеол на глезена, което представлявало средна телесна
повреда. Била е направена операция за фиксиране на глезена,
възстановителният период е продължил 158 дни, през това време ищцата е
била силно затруднена в движението и самообслужването си, претърпяла е
втора операция за сваляне на остеосинтезните средства. Възстановяването от
втората операция продължило около месец – 38 дни. Целият възстановителен
период е бил съпътстван с преживени болки и страдания. Ищцата преживяла
сериозен психически срив от претърпяното ПТП. При всички тези данни,
страната счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000.00лв. –
неимуществени вреди. Така частично предявеният иск в размер на 1250.00лв.
се явявал основателен и следвало да бъде изцяло уважен.
На следващо място страната посочва, че неправилно съдът е бил приел,
че ищцата е допринесла за настъпване на вредите, тъй като била нарушила
разпоредбата на чл.108, ал.2 от ЗДвП – не се е движила в насрещната на
движението лента. От данните по делото било установено, че тя се е движила
по затревен банкет по посока на движението. По този начин ищцата била
изпълнила разпоредбата на чл. чл.108, ал.1 от ЗДвП – движила се е по банкета
(хипотеза, която била приравнена на движение по тротоар). Данните по делото
6
(включително заключението но КМСТЕ) били категорични – ищцата не се
била движила по пътното платно.
Разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за наличие на съпричиняване на
вредата не се била прилагала по предположение. Намалянето на
обезщетението следвало да почива на доказателства – конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
появата на вредоносния резултат. Необходимо било нарушението на лицето да
е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Неправомерното поведение на лицето следвало да е доказано, а не
хипотетично. В случая от данните по делото не можело да се установи
неправомерно поведение от страна на ищцата, което да е способствало за
настъпването на вредоносния резултат, поради което възприетото становище
от РС за съпричиняване в размер на 50% било неправилно.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е бил
отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди над присъдения размер от
655.00лв. до пълния претендиран размер от 1311.20лв., в частта с която е бил
отхвърлен предявеният частичен иск за неимуществени вреди от 1250.00лв (
част от 60 000.00лв.) за сумата над присъдените 625.00лв. до претендираните
1250.00лв. Моли се обжалваното решение да бъде изменено в частта на
разноските като на ищцата се присъдят деловодни разноски в пълен размер за
първа инстанция, бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
процесуалния и представител в пълен размер и присъдените разноски в полза
на Гаранционен фонд бъдат отменени. Моли се в необжалваната от страната
част решението на РС – Н.З. да бъде потвърдено. Претендират се деловодни
разноски за въззивна инстанция.
По делото не са били направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з.въззивникът - ищец редовно призован се представлява от
процесуален представител по пълномощие - адв.З., който моли да се уважи
въззивната жалба депозирана от него, оспорва въззивната жалба на ответника,
поддържа отговора си по нея. Претендира разноски.
В с.з. въззивникът - ответник редовно призован се представлява от
процесуален представител по пълномощие - адв.П., който заявява, че
поддържа своята въззивна жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца. Моли
7
неговата ВЖ да бъде уважена. Претендира разноски. Изразява становище, че
на насрещната страна не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат.
Такова било претендирано на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, а
такава хипотеза не била налице в случая.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника – ищец на
12.05.2025г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на
27.05.2025г. (първи работен ден) е била депозирана въззивната жалба.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника – ответник на
28.04.2025г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на
12.05.2025г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба депозирана от ищеца М. И. е редовна и допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от
обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява
основателна.
Въззивната жалба депозирана от ответника по иска – Гаранционен фонд
е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание с чл.557, ал.1
т.1 от Кодекса на застраховането, който предвижда че Гаранционният фонд
изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани превозни средства
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано превозно средство). Разпоредбата на чл.558,
8
ал.5 от КЗ разглежда, в кои случаи спорът по обезщетенията се разглежда от
съда. Тя има процесуален характер. Материално – правната норма е тази по
чл.557 от КЗ и тя е основанието за разглеждане на спора.
В настоящия случай е безспорно установено, че ищцата И. е претърпяла
инцидент, при който на 28.11.2022г., около 17.30ч., в с.Б., общ.Н.З. след като се
прибирала към дома си, като вървяла по затревен банкет е била ударена от
автомобил с неизвестна регистрация и неизвестен водач, който напуснал
местопроизшествието и не бил открит при извършените оперативно –
следствени действия.
Наказателното производство (ДС 123/2023г.) водено от РП – Сливен, ТП
Н.З. е било образувано срещу неизвестен извършител. Същото било спряно с
Постановление за спиране на наказателното производство от 12.12.2023г., тъй
като извършителят на престъплението не е бил установен.
При инцидента от 28.11.2022г. ищцата е била ударена от водач с
неустановена самоличност при управление на автомобил с неустановени
марка и ДКН по чадър, който е държала, следствие на което е паднала на
земята. При падането си е усукала левия си глезен и това е довело до счупване
на вътрешния и външния малеол на глезена, което представлявало средна
телесна повреда. След инцидента се наложило да бъде направена операция за
фиксиране на глезена, възстановителният период, от която продължил 158
дни. През това време ищцата била силно затруднена в движението и
самообслужването си. Изпитвала болки, кракът и първоначално бил
обездвижен, подувал се, налагало се да използва обезболяващи медикаменти и
инжекции. Първоначално не можела да се справя сама и трябвало да бъде
обгрижвана от съпруга си и от други жени. След година ищцата претърпяла и
втора операция за сваляне на остеосинтезните средства. Възстановяването от
втората операция продължило около месец – 38 дни, през което време тя
отново изпитвала болки и се налагало да взема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти. Използваните по време на операцията
остеосинтезни материали на стойност 1230.00лв. не се поемали от НЗОК. За
сметка на ищцата били и разходите за престой в болнично заведение ( два
пъти по 7 дни) на стойност 40.60лв. за 2022г. и 40.60лв. за 2023г. Така общите
имуществени вреди за ищцата са в размер на 1311.20лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел Йорданка Тодорова и
9
от изготвената КСМТЕ безспорно е установено, че по време на настъпване на
ПТП ищцата И. се е движила срещу посоката на движение, върху затревен
банкет, което е било технически правилното и движение и се е намирала
изцяло извън платното за движение. Ударът с автомобила е бил в чадър, който
тя е държала. След като е бил ударен чадърът, той ударил И. по главата, което
предизвикало падането и на земята и счупването на левия и глезен. Ищцата не
е можела да предотврати настъпването на ПТП / последиците от него. Преди
настъпване на ПТП, И. не е променяла внезапно траекторията си на движение.
КСМТЕ е категорична в заключението си, че неизвестният водач е можел да
предотврати настъпването на ПТП ако съобрази пътната обстановка, подбере
подходяща скорост и възприеме своевременно човека на пътя. От изготвената
КСМТЕ не е установено нарушение на правилата на движение, което да е
извършено от ищцата.
От обсъдените по – горе фактически констатации, съдът намира за
безспорно установено наличието на неправомерно поведение от неизвестен
водач на МПС, който на 28.11.2022г. при управление на автомобил е
предизвикал ПТП, при което е пострадала ищцата И., като е получила
счупване на левия глезен. Налице е противоправно деяние, налице са вреди –
имуществени и неимуществени, налице е вина на водача на МПС, налице е и
причинно следствената връзка между поведението на водача на МПС и
вредоносния резултат.
По делото са претендирани, както имуществени, така и неимуществени
вреди – претърпени болки и страдания. Направено е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Твърди се, че тя
се е движила неправомерно и с това е способствала в изключителна степен за
настъпване на ПТП и вредите от него. Съдът намира тези твърдения за
голословни и неоснователни. Според разпоредбата на чл.108, ал.1 от Закона
за движение по пътищата пешеходците са длъжни да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно. Именно това е било поведението
и на ищцата. По делото се установява, че по време на настъпване на ПТП тя се
е намирала изцяло на затревения банкет край платното за движение. Тя не е
извършила нарушение на правилата за движение и със своето поведение не е
дала повод за настъпване на ПТП/последиците от него. Задължението на
10
чл.108, ал.2 от ЗДвП пешеходците да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства е
приложимо само, когато няма тротоар или банкет по който те да се движат. В
случая тази хипотеза е неприложима.
Съдът намира, че изцяло са установени и доказани имуществените
претенции на ищцата в размер на 1311.20лв. Тъй като няма основание техният
размер да бъде редуциран поради наличието на съпричиняване, посочената
сума следва да бъде изцяло присъдена на ищцовата страна. С
първоинстанционното решение са били присъдени само 655.60лв. С
настоящото решение следва да и се присъдят още 655.60лв. –имуществени
вреди. Основателна е претенцията на ищцовата страна за присъждане на
законна лихва върху обезщетението считано от 01.11.2023г. ( деня следващ
изтичането за произнасяне по заявената щета пред ответника - Гаранционнен
фонд) до окончателното изплащане на обезщетението.
Съдът намира, че частично предявеният иск от 1250.00лв., част от
60000.00лв. - претенции за неимуществени вреди е основателен. Настоящият
съдебен състав следва да даде отговор за това, каква е цялата дължима сума
овъзмездяваща претърпените от ищцата болки и страдания и намира, че тя е в
размер на 20000.00лв.
Съдът съобрази, че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания
следствие счупването на глезена и от ПТП. Тя е претърпяла две операции под
обща анестезия. Приемала е медикаменти, била е силно затруднена в
движението и обслужването си, изпитала е стрес, както от самото ПТП, така и
от двете хирургически интервенции. Възстановяването и е продължило дълго
време. След първата операция са и били необходими 158 дни за да може да се
върне към нормалния си живот на труд и почивка, а след втората операция са
и били необходими още 38дни.
При тези данни, съдът счита, че претенцията по частичния иск за
неимуществени вреди в размер на 1250.00лв. е изцяло основателна. Не са
налице основания за намаляне на обезщетението поради съпричиняване,
търсената сума следва да бъде присъдена изцяло на страната. В първа
инстанция е било налице частично уважаване на претенцията за сумата от
625.00лв., поради което с настоящото решение на страната следва да се
присъди още сума в размер на 625.00лв. – неимуществени вреди от частично
11
предявения иск от 1250.00лв., част от 60 000.00лв. Следва да се присъди и
законната лихва върху главницата считано от 01.11.2023г. ( деня следващ
изтичането за произнасяне по заявената щета пред ответника - Гаранционнен
фонд) до окончателното изплащане на обезщетението.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на
Гаранционен фонд за недоказаност на търсените по реда на чл.38 от ЗА
разноски за неоснователно. Дали ще предостави правна помощ по реда на
чл.38 от ЗА е въпрос, който решава съответният адвокат. Съдът няма
правомощията да изследва въпроса дали упълномощителят е роднина на
адвоката или е материално затруднено лице.
По отношение разноските пред РС, всички те следва да бъдат поети от
ответната страна предвид пълното удовлетворяване на исковите претенции.
Пред РС – Н.З. ищцовата страна е доказала разноски в размер на 675.76лв., от
които заплатени ДТ в общ размер на 102.45лв., възнаграждения за ВЛ
изготвили КСМТЕ в общ размер на 553.31лв. и 20.00лв. – възнаграждение за
разпит на свидетел. Освен това на процесуалния представител на ищцовата
страна, който я е представлявал по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, за двата уважени
иска му се следва адвокатско възнаграждение в минимален размер от
1056.12лв. – 525.00лв. – за частичния иск за неимуществени вреди и 531.12лв.
– за иска за имуществени вреди.
Обжалваното решение № 76/20.04.2025г. по гр.д. № 408/2024г. На РС –
Н.З., както и определение № 453/27.06.2025г., с което първоначалното
решение е било изменено в частта на разноските следва да бъдат изменени
изцяло. С посочените съдебни актове в заключение е прието, че
Ответникът Гаранционен фонд следва да заплати на М. И. И.
сумата от 337.88лв. – разноски по производството;
Ищцата М. И. И. е била осъдена да заплати на Гаранционен фонд
сумата от 326.65лв. – деловодни разноски;
Гаранционен фонд е бил осъден да заплати на адв.М. И. З. сумата
от 278.06лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и описаните по – горе дължими / присъдени
от РС суми, ответникът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати
на М. И. още 337.88лв. – разноски по делото за първа инстанция.
12
Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на адв.З. още
778.06лв. – адвокатско възнаграждение.
По отношение на М. И. следва да се отменят решение № 76/20.04.2025г.
по гр.д. № 408/2024г. На РС – Н.З., както и определение № 453/27.06.2025г.,
осъждащия да заплати на Гаранционен фонд сумата от 326.65лв. – разноски.
За въззивна инстанция Гаранционен фонд следва да понесе сторените от
него разноски, така както са направени. Той следва да бъде осъден да заплати
на М. И. сумата от 51.22лв. – държавна такса. Гаранционен фонд следва да
заплати на адв.М. И. З. от АК – Стара Загора сумата от 1056.12лв. –
адвокатско възнаграждение присъдено по реда на чл.38 от ЗА. Възраженията
на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение са
неоснователни, тъй като ищцовата страна е била надлежно представлявана,
защитени са и били всички процесуални права и интереси, поведението на
процесуалния и представител е било професионално и своевременно, а
определеното му възнаграждение е в минимален размер.
С настоящето решение следва да се посочи и банкова сметка, по която
ответната страна може доброволно да извърши плащане на задължението –
BG42RZBB91531012281713 – ОББ АД, титуляр адв.М. И. З..
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде изменено.
Предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
13
ОТМЕНЯ решение № 76/20.04.2025г. и определение № 453/27.06.2025г
по гр.д. № 408/2024г. на РС – Н.З., в частта с която
Е бил отхвърлен предявения от М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. ** против „Гаранционен
фонд“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет.4 иск с за заплащане на обезщетение на
имуществени вреди за сумата над 655.60лв. до пълния претендиран
размер от 1311.20лв., за вреди причинени от ПТП настъпило на
28.11.2022г. с.Б., общ.Н.З.;
Е бил отхвърлен предявения от М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. ** против „Гаранционен
фонд“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет.4 иск с за заплащане на обезщетение на
неимуществени вреди за сумата над 625.00лв. до пълния
претендиран размер от 1250.00лв., частичен иск от 60 000.00лв. за
вреди причинени от ПТП настъпило на 28.11.2022г. с.Б., общ.Н.З.;
М. И. И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З.,
обл.Сливен, ул.„Х.Д. ** е била осъдена да заплати на „Гаранционен
фонд“ със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Граф
Игнатиев“, № 2, ет.4 деловодни разноски за първа инстанция в размер на
326.65лв.
Вместо това постанови:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати на М. И.
И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.
„Х.Д. ** сумата от още 655.60лв. – обезщетение за имуществени вреди
настъпили вследствие на ПТП от 28.11.2022г. с.Б., общ.Н.З., както и
законната лихва върху главницата считано от 01.11.2023г. (деня следващ
изтичането на срока за произнасяне по заявената щета пред ответника -
14
Гаранционнен фонд) до окончателното изплащане на обезщетението;
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати на М. И.
И. с ЕГН ********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.
„Х.Д. ** сумата от още 625.00лв. , частично предявен иск от общо
60000.00лв.– обезщетение за неимуществени вреди настъпили
вследствие на ПТП от 28.11.2022г. с.Б., общ.Н.З., както и законната лихва
върху главницата считано от 01.11.2023г. (деня следващ изтичането на
срока за произнасяне по заявената щета пред ответника - Гаранционнен
фонд) до окончателното изплащане на обезщетението;
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати на М. И. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. **
сумата от още 337.76лв. – деловодни разноски за първа инстанция;
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати по сметка на адв.М.
И. З. от АК – Стара Загора сумата от още 326.65лв. – адвокатско
възнаграждение за първа инстанция.
В останалата част потвърждава решението като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати на М. И. И. с ЕГН
********** и постоянен адрес: с.Б., общ.Н.З., обл.Сливен, ул.„Х.Д. ** сумата
от 51.22лв. – деловодни разноски за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 да заплати по сметка на адв.М. И. З.
от АК – Стара Загора сумата от 1056.12лв. – адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
15
СЪДЪТ указва на „Гаранционен фонд“ със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, ет.4 , че може доброволно да
извърши плащане на задължението по сметка – **** – ОББ АД, с титуляр
адв.М. И. З..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16